Лимитите за обезщетенията при смърт на пътя са временна мярка докато бъде изработена методика. Това твърдят от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), които признаха, че са автори на измененията в Кодекса за застраховането, внесени от шефката на бюджетната комисия на Народното събрание Менда Стоянова, с които се определя таван от 20 000 лв. за компенсацията и то на най-близките роднини.

Малко след като предложението на Стоянова стана публично известно лично премиерът Бойко Борисов разпореди на депутатите от ГЕРБ промените да не бъдат гласувани докато по тях не бъде проведено широко обществено обсъждане. Тя пък заяви, че такова ще има в четвъртък, когато бюджетната комисия ще обсъжда измененията в Кодекса за застраховането.

„Това са текстове, зад които стоят и Министерството на финансите, и Комисията за финансов надзор и асоциацията“, каза шефката на АБЗ Светла Несторова

Действително в предложението на Стоянова е посочено, че КФН и министерствата на здравеопазването и на труда, до една година трябва да приемат съвместна наредба, с която да утвърдят методика за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. За самата методика се казва, че трябва да бъде изработена до 6 месеца от Гаранционния фонд, но никъде в текстовете не е посочено, че с въвеждането на правила за начина, по който се изчисляват обезщетенията, лимитите ще отпаднат от кодекса (пълният текст на предложението виж тук).

Застрахователите заявиха, че вече 10 години настояват за приемането на подобна методика и според тях кризата, която възниква след тълкувателното решение по дело №1/2016 г. на Наказателната, Гражданската и Търговската колеги на ВКС, може да е катализатор за създаването ѝ. С решението се даде възможност по изключение да получи обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.

Според АБЗ вече има три решения по искове на братя и сестри и баби и дядовци и те показвали, че съдът няма да присъжда обезщетения на този по-широк кръг от родственици само по изключение. „Първото решение е в полза на непълнолетно братче на пострадало момиченце и се присъждат 50 000 лв.. Баба на загинал е получила 60 000 лв. Тази сутрин съдия от ВКС е споделил за брат и сестра, на които са присъдени по 70 000 лв.“, каза Несторова.

Според АБЗ, тъй като методиката ще засегне целия институт на отговорността при непозволено увреждане, изработването на методиката ще отнеме време. „Междувременно ние имаме нужда от мярка която да спре цунамито, което се надига в резултат на това непремерено решение на ВКС“, заяви шефката на асоциацията.

Имуществените вреди трябва да са водещи

Застрахователите посочиха, че обратно на цялата европейска практика, у нас след смърт на пътя се присъждат големи обезщетения за болки и страдания и почти никакви за имуществени вреди.

„Би следвало водеща роля да имат имуществените щети – загубата на доход, издържа на непълнолетни лица, а при телесните увреждания – най-вече медицинските разходи. Усилията на съдебните системи навсякъде са насочени към това хората да бъдат възстановени, излекувани. В Европа съдебната практика поставя акцент върху имуществените вреди. Там другите съдебни системи са много щедри. Болките и страданията никога не играят такъв съществен дял. А у нас стигаме до абсурда майки да бъдат разпитвани колко точно са обичали починалото си дете“, каза Несторова.

Тя посочи, че ако в Европа средното обезщетение за неимуществени вреди при смърт е от 5000 евро до 25 000 евро, при нас средният размер вече е 118 000 лв.

Девет неназовани кантори правели бизнес със страданието и незнанието на хората

Основното обяснение, което застрахователите дават за това, че противно на цяла Европа у нас основната компенсация е морални, а не за имуществени вреди, е, че така е много по-лесно за адвокатите на пострадалите, които вместо да вложат реален труд по доказване на загубените доходи и издръжка и разходи за лечение, водят свидетели, които да разкажат за болките и страданията на близките.

Има 9 адвокатски кантори, които правят бизнес със страданието и незнанието на хората, заявиха застрахователите, но помолени да посочат кои са те отказаха, за да не си навлекат проблеми. „В адвокатурата ги знаят, има хора временно лишени от права и с отнети права. Това е много мъничка част от адвокатското съсловие то знае кои са те и също има проблем с тази битка“, каза Несторова.

Тя и колегите ѝ разказаха, че тези неназовани адвокати ходят при близките на жертви на катастрофи и срещу 5000 лв. на човек, получават пълномощно да водят дела от тяхно име срещу застрахователите, а след това на практика прибират половината и дори 80% от присъденото обезщетение под формата на хонорар.

„Лимитите ще спрат произвола, защото лицата ще знаят какво законът предвижда за тях, какво трябва да получат и ще настъпи известен порядък в обезщетяването на пострадалите“, каза Несторова.

Коста Чолаков от асоциацията заяви, че има дори случаи, при които такива адвокати са се намесвали при сключена спогодба между застраховател и пострадал и са успявали да я развалят докато тече техническия срок от 7-10 дни, в които вече договореното обезщетение трябва да бъде преведено по сметка на увредения.

Съдии: Предложените лимити за обезщетения при смърт изкривяват тълкувателното решение на ВКС

Междувременно съдии с дългогодишен опит със застрахователните дела коментираха пред „Лекс, че предложените максимални обезщетения при смърт на пътя изкривяват идеята за справедливост, заложена в тълкувателното решение на трите колегии на Върховния касационен съд (ВКС), което авторите им използват като повод за въвеждането им.

С тълкувателното решение по дело №1/2016 г. на Наказателната, Гражданската и Търговската колеги на ВКС се даде възможност по изключение да получи обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.

Както „Лекс“ писа още в първия месец след постановяването му делата в Софийския градски съд срещу застрахователи се увеличиха двойно. По тях компенсации започнаха да претендират и братя, сестри, баби, дядовци и внуци. Все още обаче няма натрупана съдебна практика и предложенията за лимити на обезщетенията идват преди да е ясно как ще процедират съдилищата, като застрахователите предвиждат, че ще имат да плащат компенсации за средно на 2,5 души повече отколкото преди решението на ВКС.

Според съдиите разковничето в тълкувателното решение са изричното поставено в него изискване за изключение, както и връзката да е трайна и дълбоко емоционална. Това означава, че на практика по-далечните роднини ще получават обезщетение в много редки случаи – когато за разлика от обичайното например братът е най-близкият човек на починалия, а не съпругата или децата му.

Според съдиите в тези случаи-изключения жертвата на катастрофа всъщност няма друго семейство, освен брата, с когото е живял и е споделял едно домакинство. Т.е. няма да се получава натрупване на множество обезщетения и застрахователите няма да се налага да плащат първо на съпруг и деца, а след това на братя и сестри и баби и дядовци.

„Волята на върховните съдии беше да се даде възможност обезщетение за неимуществени вреди да получат и тези, които дори нямат родствена връзка с пострадалия, но на практика са неговите най-близки хора“, обясни дългогодишен граждански съдия. Той дава и пример, който често се среща в практиката – дете, отгледано от леля си и чичо си, тъй като е останало без родители. Те не са негови осиновители и преди тълкувателното решение не попадаха в близкия кръг роднини, от чиято смърт то може да получи обезщетение.

Тълкувателното решение дойде, за да „настигне“ правото фактическото положение и да се постигне справедливост, коментира друг съдия, като посочи, че от примера, даден от колегата му, може да се извлече и другото изкривяване на волята на върховните съдии, което се получава с предложените лимити. С тях се предвижда таван на обезщетението за деца, родители, осиновени и осиновители от 20 000 лв., както и до 15 000 лв. за брат или сестра. Но за всеки друг е сложен лимит от 5000 лв.

Така законът отново няма да има нищо общо с фактическото положение, тъй като лелята и чичото, които отглеждат племенника си сирак като свое дете, ще попаднат в графата „други“. Роднините, които поемат грижата за дете след като е загубило родителите си, много рядко преминават през процедурата по осиновяване, а биват назначени за негови настойници или попечители, но те фактически за него са като майка и баща, обясняват съдиите и виждат явната несправедливост в предложените лимити в Кодекса за застраховането.

Съдиите отхвърлят опасенията, че ако в Кодекса за застраховането бъде въведен таван на обезщетенията, които изплащат дружествата по „Гражданска отговорност“, съдилищата ще продължават да присъждат големи компенсации, които ще трябва да бъдат плащани от застрахования, причинил катастрофата. По думите им това няма да се случи, тъй като заедно с измененията в кодекса се правят и такива в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, в който се създава втора алинея, която предвижда, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случай на пътнотранспортно произшествие се прилага Кодексът за застраховането.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
05 ноември 2018 17:19
Гост

Ха-ха , изкривена била волята на върховните съдии. Ами то наистина излязоха няколко решения на ВКС , от които е видно , че обезщетения на братя и сестри въобще няма да си присъждат „по изключение“. И какво значи „по изключение“ – просто , че ищците трябва да намерят по-нахални и по-ревящи свидетели . У нас за 200 лева може да се намери свидетел , който да каже всичко по твой избор . И как ще го осъдят за лъжесвидетелстване ? Бил човекът на гости и видял , че те са много близки . Ама че когато не е бил се… Покажи целия коментар »

Срам
Срам
05 ноември 2018 13:08
Гост

Това си е чист лобизъм, продиктуван от меркантилни интереси. Именно за това трябва да бъде проведено широко обществено обсъждане.

Анонимен
Анонимен
05 ноември 2018 13:24
Гост

Застрахователите наистина го отнесоха. Делата срещу тях се повишиха в пъти, защото се навъдиха много „опечалени роднини. Именно за това в случая справедливостта е доста разтегливо понятие.

Интереса клати феса
Интереса клати феса
05 ноември 2018 15:31
Гост

Въобще не се учудвам, че Асоциацията на българските застрахователи са автори на измененията в Кодекса за застраховането.

Минко
Минко
05 ноември 2018 13:02
Гост

Недопустимо е да се допусне изкривяване на волята на върховните съдии. Освен това такъв горен праг е в разрез с Конституцията и погазва основните човешки права.

Възмутен
Възмутен
05 ноември 2018 12:53
Гост

Менда Стоянова въобще как реши да предложи този праг! Има ли критерии, по които се оценява човешкия живот!

Вальо
Вальо
05 ноември 2018 12:56
Гост

Добре, че Бойко ги скастри. Иначе както се бяха засилили…