Братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците на починалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неговата смърт. Това постановиха Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в съвместно тълкувателно решение.

Пълният текст на тълкувателното решение

Това им тълкуване се отнася до търсенето на компенсация в наказателния процес. Като с решението си от днес върховните съдии допълниха кръга на лигитимираните да се присъединят като граждански ищци в него с братята и сестрите на починалия и с неговите възходящи и низходящи родственици от втора степен.

Що се отнася до гражданския процес, с тълкувателното решение на ВКС, кръгът на легитимираните да търсят компенсация за болки и страдания, претърпени от смъртта на близък, на практика беше напълно отворен. С него върховните съдии дават възможност по изключение да получи обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.

„Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“, подчертават върховните съдии.

Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството. Затова през годините това е правено от Пленума на Върховния съд. Първо с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – деца, съпруг и родители, и то след като се установи, че действително са претърпели болки и страдания. По-късно с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия.

„Сезирането на Общото събрание на трите колегии на ВКС с искане за преразглеждане на въпроса за кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е наложено от настъпилите след приемане на постановленията промени в обществено – икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционални връзки между близки, роднини и членове на семейството“, се посочва в тълкувателното решение.

За да разширят кръга от лицата, които имат право на обезщетение за морални вреди от смъртта на близък, върховните съдии съобразяват европейското законодателство. Сред актовете му е Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Според нея държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва” е дефинирано като физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. А като „членове на семейството” са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.

„С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството ѝ на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС намира, че използваният от Пленума на ВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, има основание да се отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г.“, заявява ВКС в тълкувателното си решение.

В него се подчертава, че правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде осъществено, ако те не докажат, че действително са претърпели неимуществени вреди. „От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона“, обясняват върховните съдии.

Но заявяват, че възможността за обезщетяване на хора извън най-близките, изброени в постановленията от 1961 г. и 1969 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и човека да се породи особена близост, която оправдава получаването на компенсация.

В решението се казва, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. „В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост“, пише ВКС. Но обяснява, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение.

„Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди“, заявява ВКС. И заключва, че за да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг, но само в изключителни случаи, когато се докаже, че ищецът е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. „По този начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго лице“, се изтъква в решението.

В него специално е посочено, че трябва да се прави разграничение между наказателния и гражданския процес, когато се определя кръгът на хората, които могат да търсят компенсация за болките и страданията си от смъртта на близък.

„С фигурата на пострадалия и участието му в наказателното производство НПК свързва редица правила – пострадалият трябва да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, да бъде информиран за хода на производството, да му бъде предявено разследването, ако е поискал това, да бъде призован за разпоредителното заседание. Процесуалната уредба е основана на разбирането, че пострадалият в наказателния процес е известен или поне е установим.  Признаването на възможност всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт болки и страдания, да може да търси обезщетение за неимуществени вреди, би довело до изместване на основния предмет на наказателното производство и би било в противоречие с основен принцип, регламентиран в чл. 22 НПК и в чл. 6 ЕКПЧ – разглеждане и решаване на делата в разумен срок“, обясняват трите колегии.

И заявяват, че предвид особеностите на наказателния процес и Директива 2012/29/ЕС, легитимация за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък в наказателното производство и за конституиране като граждански ищци в него следва да се признае само на съпруга, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите, възходящите и низходящите до втора степен, като се запазят и разрешенията в постановленията 1961 г. и 1969 г. „Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес“, заключава ВКС.

Затова е приет следният диспозитив на тълкувателното решение:

  1. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.  Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
  2. Обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд.“

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от трима върховни съдии от Гражданската колегия – Светлана Калинова, Гълъбина Генчева и Диана Хитова. Тяхната позиция е, че е нямало основание за постановяването му. Като подчертават, че има противоречива практика на съдилищата само за това може ли да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди на дете при смърт на този, който го отглежда, когато биологичният родител не е лишен от родителски права и то не е оставено за осиновяване.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Anonimen
Anonimen
21 юни 2018 16:36
Гост

ВКС се изложиха!

Петя
Петя
21 юни 2018 16:39
Гост

Така си е. Така ще се появят. един куп роднини, които ще твърдят, че са били в тясна емоционална връзка с починалия.

Петков
Петков
21 юни 2018 16:49
Гост

Адмирации за ВКС. Когато човек гледа болен роднина, той е съпричастен с него и изпитва болка, за която е редно да получи компенсация.

Гражданин
Гражданин
21 юни 2018 16:56
Гост

Това решение е правилно по принцип, но съдът си отваря много работа – да преценява много стриктно тънката материя на емоционалната близост и страдание. Не знам, освен сълзите и показанията на съседите, с какво друго може да се докаже такава близост.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
21 юни 2018 19:12
Регистриран

Доживях да чуя, че постановление от 1961 и 1969 г.се съотнася и към Директива 2012/29/ЕС,че ВКС поставят рамки и прегради, уж тълкуват, относно минималните….жертвите …и пр., но само в изключителни случаи…и т.н.Стилът и изказът е неопределен, с колебаещ се смисъл -т.е.неполезен, също като някога при ТЖ все ми казват как да го направя.Все ми поставят рамки и прегради.Пък не искат да кажат, че всъщност колкото и да си пишат и тълкуват, в съдебните зали се погазват всички права, дори тези на Адвокатите-защитници-дори невинен гражданин не можеш „да измъкнеш“от „лапите“ на прокуратурата-съдиите си слушат само тях, дори когато те нищо не… Покажи целия коментар »

Иван Георгиев
Иван Георгиев
22 юни 2018 0:31
Гост

Явно дядо Господ ще трябва да плаща обезщетения за това,че творението му е смъртно и,че,то довежда до скръб близките му. И сега като знам,че най-много скърбят циганите очаквам да Го съдят,че им е отнел най-милото – пенсията на дядовците и бабите им! И пак като знам,че Той няма да им плати „справедливото“ обезщетение чакам вече пак то да е от моя и твоя джоб!