Реформата в общите съдилища – кое я налага и защо модел 4
В две поредни заседания на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) бяха взети решения, насочени към реализация на един от предложените модели за реформа на съдебната карта. Независимо че преди да бъде разгледан в СК на ВСС, моделът бе представен в обсъждане със съдии във всеки един от апелативните райони на страната, а впоследствие приемането му бе направено в открито заседание на колегията, оставам с впечатление, че за колегите, а и всички, които се интересуват от осъществяването му, остават неясноти по структурата, целите и резултатите от бъдещата му реализация. Това, наред с убеждението ми, че предлаганата реформа на съдебната карта (и на системата на правораздаването в страната) е важна не само за магистратите, но и за всеки гражданин, е причина да се опитам да обясня защо смятам, че е необходима реформа и защо вярвам, че предлаганият модел може да реши част от съществуващите проблеми в системата.
Целта на всяка реформа трябва да бъде отстраняване на констатиран съществен проблем, което е и основание да се опитам да дефинирам съществуващите проблеми, които налагат промяната.
Каква е ситуацията в момента?
Неравномерна натовареност на съдии, работещи в съдилища от едно ниво
В страната съществуват 113 районни съдилища, в които са разкрити 1004 щата за районни съдии. Към този момент от тях са заети 958.
При преглед на последните обобщени статистически данни (първо полугодие на 2020 г.) се установява, че разликата в натовареността на съдилища от едно и също ниво се измерва не в проценти, а в пъти. Така например разликата в натовареността на най-слабо натоварения районен съд – този в Ивайловград (5,75 дела на месец на щат на съдия), и на най-тежко натоварения – РС-Харманли (35,75), е близо седем пъти. Същата е картината и при действителната натовареност, тъй като съдия в СРС разглежда 80,42 дела на месец, а съдия в посочения по-горе ниско натоварен съд 8,5 дела. Съществува твърде голяма разлика в натовареността и тя е забележима при сравнение не само между съдилища в по-малки населени места и големи градове, но и в съдилища със сходен брой съдии, намиращи се в градове извън областните центрове (данните за страната виж в таблица 1).
Същата неравномерна натовареност се констатира и при измерването ѝ с правилата на СИНС, където отново се установява разлика в пъти при съдии, които работят в съдилища от едно и също ниво.
Към настоящия момент, всеки съд е самостоятелен орган на съдебна власт – със собствен щат и структура и постоянно работещи единствено в него съдии. Ето защо не съществува възможност да се регулира натовареността на съдилищата чрез преместване на съдия от един по-малко натоварен в друг по-силно натоварен съд, освен при промяна на щатната численост на органите на съдебна власт. Дори да бъде предприето това действие (закриване и откриване на щат след провеждане на тромава съгласувателна процедура, с решение на СК на ВСС и впоследствие на ПВСС), не съществува възможност да се премести съдията от по-малко натоварения съд в по-тежко натоварения без негово желание и съгласие. В тази връзка следва да се посочи, че по закон командироването на магистрат без негово съгласие е до три месеца и за мен правилно не се практикува масово.
При очертаната картина, може да се направи извод, че в страната има недостиг на съдии в силно натоварените съдилища (където се откриват все нови и нови щатове – за СРС те са повече от 50 само в последните години) и повече от необходимото съдии в по-малко натоварените съдилища (където има твърде много щатове, част от които незаети). Прави впечатление, че едва 38 органа на съдебна власт на районно ниво имат натовареност над средната, а останалите 75 работят при натовареност под нея (виж пак таблица 1).
Възможен извод от направения анализ е, че броят на съдиите на районно ниво в национален мащаб е достатъчен (или дори по-голям от необходимото), но действащата законодателната уредба не позволява ефективното им използване.
Вярвам, че сходното натоварване на съдии от едно и също ниво, е въпрос и на справедливост, защото е правилно да се получава едно и също възнаграждение за близка по обем работа. Към момента съдиите (най-вече в малко натоварените съдилища) не определят броя на делата си, като тяхно задължение е, като всички останали, е да ги разгледат бързо и качествено. Сигурен съм, че е ангажимент на ВСС да предвиди механизъм, който да даде възможност за изравняване на натовареността, без да се засягат правата на действащите съдии, защото те не могат да търпят негативи заради броя на делата, заведени в техния съд, тъй като той не зависи от тях.
Абсолютно същата диспропорция в натовареността съществува и на ниво окръжен и апелативен съд.
В съдилищата от това ниво е налице разлика в натоварването на най-силно и най-слабо натоварения окръжен съд над два пъти, а по отношение на действителната натовареност (разгледани дела за месец от съдия) – близо пет пъти.
Разлика в пъти на натовареността на съдебни органи е видима и при апелативните съдилища (виж таблици 3 ОС и 4 АС).
Липса на специализация
Правораздаването е дейност, която все повече разширява обема си – предвид бурното развитие на обществените отношения и все по-нарастващото приложение на правото на ЕС и налага все по-задълбочено познание, за да може да отговори на обществените нужди. Вярвам, че българските граждани имат право да получат високоспециализирана правна услуга. За да успее да я предостави, съдията трябва да има възможност да се специализира в определени правни области. Вярвам, че специализацията ще направи правораздаването по-бързо, а и по-качествено.
При преглед на актуалната ситуация в районните съдилища е видно, че пълна специализация по обща материя – гражданска или наказателна, съществува единствено в 27 районни съдилища, намиращи се в областните центрове. Непълна специализация има в още 14 съдилища, в които има четирима или повече съдии. В тези органи на съдебна власт са обособени обичайно две отделения и се гледат преимуществено граждански или наказателни дела. В останалите 72 районни съдилища специализация липсва, като съдиите гледат едновременно и граждански и наказателни дела (виж таблица 5).
Липсата на специализация е естествен резултат от развитието на системата на съдилищата, като в тези от тях с малко на брой съдии има и по-малко дела и специализацията е невъзможна. В останалите, в които съществува пълна или частична специализация, тя не може да бъде задълбочена, тъй като не могат да бъдат обособени отделения в отделен правен отрасъл (например брачни, делбени, вещни или трудови). Това е възможно единствено в най-големите съдилища, в който работят най-много съдии.
Аналогична е картината и в окръжните и апелативните съдилища, като често съдии от наказателно отделение участват в разглеждането на граждански или търговски дела, а в част от съдилищата (включително един апелативен) липсват самостоятелни търговски отделения.
В заключение следва да се посочи, че при съществуването на съдилища с малък брой съдии е обективно невъзможно да бъде постигната реална специализация.
Невъзможност за планиране
Всяка година СК на ВСС обявява т.нар. „външни“ конкурси (за първоначално назначаване за преместване чрез преминаване по реда на чл. 189, ал.4 ЗСВ) за места в районни съдилища, тъй като след освобождаването им тези щатове остават трайно незаети. Те не се заемат от други районни съдии, защото колегите не желаят да правораздават там. Това води до назначаване на все повече нови съдии в останали с намален състав съдилища, без реално да има нужда от увеличаване на броя съдии от съответното ниво. Така например, се налага назначаване на съдия (във външен конкурс) в РС-Мадан, при положение че в същия съдебен район е и РС-Чепеларе, където има двама съдии, а обемът на работа предполага да бъде свършена от един съдия.
Липсата на възможност да се планира използването на съществуващия ресурс от съдии (дори в рамките на един окръжен съдебен район) води до невъзможност да бъде направено дори средносрочно планиране за развитието на системата.
Идентична е и ситуацията при обявяване на конкурсите за младши съдии. При осъществяване на т. нар. „планиране“ до тази година се обявяваха на конкурс всички възможни щатове за младши съдии, като СК на ВСС не отчиташе дали след три години (когато младшите съдии трябва да бъдат назначени като районни) ще са налице щатове за тях в съответния окръжен съдебен район и дали въобще ще има необходимост от тях в този район.
Това доведе до негативната, според мен, тенденция назначаването им като районни съдии да е възможно единствено в най-големите градове – София, Пловдив, Варна, защото места в по-малките районни съдилища за тях нямаше. В резултат на това, всяка година повече от половината от младшите съдии следваше да бъдат назначени от СК (при неясни и, за съжаление, непрозрачни критерии) в съдилища, извън окръжния съдебен район, а често и извън апелативния район, където те са спечелили конкурс и са работили като младши съдии.
На практика, обявяването на външни конкурси за непопулярни сред магистратите малки съдилища и ежегодното обявяване на всички налични места за младши съдии, без да е ясно къде впоследствие ще бъдат назначени като районни съдии (къде ще има нужда от тях) води до плавно, но постоянно увеличение на щата на съдиите в страната (за мандата на този ВСС са новоразкрити 25 нови щата за съдии) – (виж таблица 6).
Посоченото по-горе развитие на системата е довело до това, че към момента страната ни е на четвърто място по брой на съдиите в ЕС и на първо място по изразходван ресурс (като процент от БВП) за нуждите на съдебната система от държавите в ЕС (виж таблици 7 брой съдии и 8 БВП).
Невъзможността за планиране на нуждите и прогнозиране на кариерното развитие на съдиите е най-видима при съдилищата от окръжно, апелативно ниво и ВКС.
След реформата на начина на провеждане на конкурсите и създаването на Комисията за атестиране и конкурси (измененията на ЗСВ от 2016 г.) бе блокирано изцяло движението по вертикала на съдебната система. В рамките на този ВСС са обявени 24 конкурса, като единствените, които са приключили, са тези за младши съдии и за първоначално назначаване, при които се избират външни за системата колеги за преимуществено районно ниво съдилища. Към момента има само един окончателно приключил конкурс за повишаване на магистрати (с окончателно назначаване на класираните на избираеми места кандидати), обявен в рамките на този мандат на СК на ВСС и той е конкурс за наказателни отделения в апелативен съд за две места (виж таблица 9).
Показателно за съществуващата ситуация е, че първият обявен от тази СК на ВСС конкурс – този за Наказателната колегия на ВКС (обявен след решение от края на 2017 г.) и към момента – 2021 г. не е приключил (независимо че е обявен за четири места и има нетвърде голям брой кандидати). На практика, по приетия през 2016 г. законов ред, този сравнително малък по брой места и брой кандидати конкурс продължава повече от Brexit.
По същият начин стои въпросът за обявените конкурси за ниво апелативен съд (извън приключилия за наказателно отделение на АС), а за тези за ниво окръжен съд практически не може да започне оценяването на кандидатите, тъй като и към момента има неприети повече от 110 атестации (предимно на граждански съдии), независимо че голяма част от тях са изготвени от помощните атестационни комисии.
При това развитие на конкурсните процедури има изключително голям брой места, които остават непопълнени в окръжни, апелативни съдилища и ВКС и на тези места са командировани колеги. Някои от тях работят като командировани близо десетилетие. Липсата на движение по вертикала е равнозначно на блокиране на нормалното функциониране на системата и създава както огромно недоверие сред съдиите, които имат естествен стремеж към кариерно развитие, така и действа изключително демотивиращо за тях.
Намирам, че СК на ВСС е длъжна да предложи действено решение по отношение на справедливо и своевременно кариерно развитие на съдиите, като бъдат бързо преодолени последиците от промяната на законодателството от 2016 г. Стореното до момента с връщането на помощните атестационни комисии (с цел ускоряване на атестирането) и посочване на нов момент от когато започва да тече срокът по чл.193, ал.6 ЗСВ са действия, които, макар и правилни, не доведоха до видим ефект.
Посочените проблеми наложиха да бъде предложен модел за промяна не само на съдебната карта – предмет на конкретния проект на ВСС, но и на общата структура на съдилищата, съчетана с промяна на родовата подсъдност на определени категории дела.
Какво представлява модел 4?
При изготвянето на този модел бе съобразен броят на съдиите от всеки един районен, окръжен и апелативен съд, броят на разглежданите дела към момента и прогнозният брой на делата, които следва да бъдат разгледани от всеки един съд (съобразно нивото) при промяна на родовата подсъдност.
Съобразно този модел ще се запази конституционно установения модел на правосъдната система в страната, която ще продължи да функционира при действието на районни, окръжни, апелативни общи съдилища и ВКС при незадължително триинстанционно съдебно производство.
Предвижда се промяна единствено на родовата подсъдност на част от разглежданите от съдилищата дела, като съществуващата местна подсъдност ще остане непроменена.
Предвижда се обединяване на районни съдилища, като част от досега съществуващите органи на съдебна власт продължат да функционират като териториални отделения (на най-близкия, по-голям или равен по щат районен съд).
Предвижда се съществено намаляване на броя на делата, които ще се разглеждат в районните съдилища, като те (при всички условности, съществуващи при преценката на сложността и времето за разглеждане) ще предполагат по-бързо развитие и ще изискват по-малко време, отделено за разглеждането им.
Намаленият брой дела ще рефлектира значително на намален брой съдии, които ще работят на районно ниво, като пред тях ще е наличен ясен професионален път, предвиждащ реална възможност за кандидатстване за място в по-горен съд в период между шест-осем години (в зависимост от съдебния регион) от започване на работа като младши съдия или влизане в системата чрез външен конкурс. Това следва от общия брой районни съдии, който ще бъде намален от 1004 щата на 733 щата за всички районни съдилища, като в тези 733 щата ще бъдат включени и непостоянен състав на съдии, които ще заемат щат в окръжен съд. При сигурното освобождаване на 149 щата през следващите пет години (виж таблица 10) и очакваното освобождаване по различни причини на поне още толкова може да бъде направен извод, че всяка година над 50 районни съдии ще имат възможност да продължат да работят в по-горен съд.
Моделът предвижда щатът на районните съдилища да бъде разделен на постоянен и непостоянен, като съдиите на постоянен щат ще работят само и единствено в районен съд, а другите ще бъдат част от числения състав на по-горен окръжен съд (със съответната родова компетентност и възнаграждение) и за определен период от време – средно до три седмици в годината ще работят като съдии в районен съд в съдебния район на окръжния съд, където е обичайното им работно място. Постоянните районни съдии ще са тези с по-малък стаж, които се намират в началото на кариерата си и които, след изтичане на периода, който им е необходим понастоящем, ще имат възможност за кариерно развитие.
Броят на съдиите в окръжните и апелативните съдилища ще се увеличи съществено, тъй като при частичната промяна на родовата подсъдност окръжните съдилища ще разглеждат част от делата, подсъдни към момента на районни съдилища, а апелативните съдилища – голяма част от въззивните производства (на практика всички извън тези по дела, подсъдни като първа инстанция на районен съд). Това увеличение ще бъде направено чрез съкращаване броя на съдиите в районен съд (както бе посочен по-горе от 1004 на не повече от 733) не предвижда увеличение на броя на съдиите в страната.
По отношение на съдиите в районен, окръжен и апелативен съд се въвежда норма на натовареност, която е приложима в национален мащаб, актуализира се всяка година на базата на данните за реалната натовареност и прави възможно планирането на нуждите на системата от съдии по региони.
По отношение на ВКС не се предвижда промяна нито в съществуващата щатна численост, нито в броя и вида на разглежданите дела, като родовата подсъдност се променя само за окръжен и апелативен съд. (Така например, за част от наказателните производства за определени видове престъпления потвърдителните съдебни актове на апелативен съд ще са окончателни).
Според представения модел в районните съдилища ще се разглеждат следните граждански производства:
- заповедни производства
- дела по дежурство
- обезпечения и обезпечения на доказателства
- дела по СК,
- дела по ЗЗДН
- дела по регламенти (ако няма обвързваща подсъдност)
- дела а защита и възстановяване на нарушено владение
- дела по установяване на факти
- дела за обявяване на отсъствие или смърт
- охранителни производства
- производства по открито наследство
- всички искове по чл.422 ГПК
Разглежданите наказателни производства ще са:
- всички НАХД
- всички НЧХД
- всички НЧД (с изключение на производствата по взимане и контрол на мярка за неотклонение и тези по контрол на актове в досъдебното производство подсъдни сега на окръжен съд).
Всяко едно от тези производства предполага по-бързото му приключване (предвид липсата на необходимост по преобладаващата част от тях да се събират голям обем доказателства) и наред с това ще бъде разгледано от съдия, който работи изцяло или преимуществено съответната гражданска или наказателна материя.
Въпросът кои дела да бъдат подсъдни на районите съдилища може да бъде обсъден и в хода на реализиране на модела. При решаването му трябва да е налице и съгласие от страна на законодателната власт.
Възможно е да се прецени като недостатък на модела отнемането на възможността на съдиите в районен съд да разглеждат определен вид дела. Съществува вероятност те да загубят интерес към собственото си професионално развитие. Според мен, оставащите за разглеждане дела в районен съд, дават възможност за поддържане на интереса и професионалното развитие на съдиите, тъй като в областта на гражданското право остават подсъдни на тези съдилища част от исковите производства, а в областта на наказателното остават производства, който носят всички белези на същинския открит и състезателен наказателен процес.
Съзнавам посочения по-горе проблем, но намирам предложеното решение за правилно, тъй като общата идея за реализиране на модела предвижда в районен съд да работят много по-малко на брой съдии, в началото на своето кариерно развитие, които да прекарат кратко време на това ниво и да имат ясен, предвидим и, най-вече, възможен път за развитие в по-горни съдилища.
Ако бъде увеличена числеността на съдиите в районен съд или броят на разглежданите от тях дела, то тогава естествено те трябва да работят много по-дълго на това ниво и няма да има толкова голяма нужда от тях в окръжен или апелативен съд.
Моделът ще се осъществи, като се направи преглед на съдиите във всеки окръжен съдебен район на базата на предвиждания брой дела, които ще бъдат разгледани в него след промяна на родовата подсъдност.
Ще се определи норма на натовареност за всяко ниво съдилища и въз основа на тези показатели ще се определи броят съдии, които следва да правораздават съответно на районно, окръжно или апелативно ниво. Моделът предвижда нормата за натовареност на районно ниво да е средно 45 дела на месец на съдия, и същата да е между 8,3 и 8,6 дела на месец на ниво окръжен и апелативен съд. След направената преценка на броя и натовареността на съдиите в съответния съд, осъществяването на проекта ще доведе до намаляване на щата в съдилищата с натовареност под посочената по-горе и увеличаването му за останалите (само и единствено окръжни и апелативни съдилища).
Съдиите, които в момента работят в районни съдилища с щат, който следва да се намали, трябва да имат възможност да продължат да работят като съдии в окръжен съд. По аналогичен начин стои въпросът и по отношение на съдиите, работещи в окръжен съд, които трябва да имат възможност да бъдат повишени в апелативен съд.
При изготвянето на модела бе направен подробен прогнозен план за щатно разпределение на всички районни, окръжни и апелативни общи съдилища в страната. Нямам възможност да предоставя всички данни, но ще се опитам да илюстрирам модела с промяната, която ще настъпи в малко натоварен, средно натоварен и много натоварен съдебен район.
Малко натоварен съдебен район (Търговище)
Към момента има три РС в съдебния район на ОС-Търговище. Това са РС-Търговище (9 щата за съдии), РС-Попово (4) и РС-Омуртаг (2). Всяко едно от тези съдилища работи при натовареност под средната за страната (виж таблица 1) и при липса на специализация (освен в РС-Търговище).
В окръжния съд правораздават 12 съдии, които работят с натовареност под средната за страната.
При въвеждане на модела в този съдебен район на тази инстанция ще остане само един самостоятелен орган на съдебна власт РС-Търговище, като съдилищата в Попово и Омуртаг ще станат негови териториални отделения. Броят на районните съдии ще бъде намален на десет, защото при норма на натовареност 45 дела ще са необходими 6 съдии в Търговище, двама в Попово и един в Омуртаг. Всички те ще са съдии в РС-Търговище, като по решение на съответния съд ще правораздават в Омуртаг и Попово по график за определен период от време (може да е седмичен, месечен или друг график). Кои съдии и за какъв период от време ще правораздават в ТО е въпрос, които следва да бъде решен от самите съдии, които работят в съответния съд.
Броят на съдиите в Окръжен съд-Търговище няма да бъде увеличен, тъй като към момента неговата натовареност е ниска и при промяна на родовата подсъдност ще се получи нормата на натовареност за това ниво по модела и при сегашната щатна численост. В този съдебен район, след бъдещата реализация на модела, ще се установи, че работят съдии повече от необходимото (в конкретния случай 6 повече на районно ниво). Този дисбаланс може да бъде коригиран при повишение на членове на окръжен съд в апелативен съд (по модела щата на Варненския апелативен съд следва да се увеличи с 56 щата и е естествено част от тях да са съдии в един от прилежащите окръжни съдилища, какъвто е този в Търговище) или чрез преместване по желание на съдии от районен или окръжен съд в равен по степен, но по-натоварен съд в друг съдебен район.
Ако не се осъществи нито една от тези хипотези, заложената в модела норма ще се достигне по естествен път при неназначаване на освободен щат след напускането на системата от съдия от този съдебен район. Този процес може да бъде управляван ефективно, тъй като във всеки един момент ще е ясно колко съдии и в кои съдилища в района са необходими.
Средно натоварен съдебен район (Стара Загора)
Към момента в съдебния район на ОС-Стара Загора има пет РС, със съответните щатове за съдии – Стара Загора – 20, Казанлък – 10, Раднево – 3, Чирпан – 3 и Гълъбово – 2.
В ОС-Стара Загора работят 22 съдии.
При реализация на модела в този съдебен район ще останат две районни съдилища – този в Стара Загора и този в Казанлък. Съдилищата в Раднево, Гълъбово и Чирпан ще се преобразуват в ТО на съда в Стара Загора.
Необходимостта от съдии във всяко едно от тези съдилища ще бъде както следва – Стара Загора – 18, Раднево 2, Чирпан – 2 и Гълъбово – 1. В Казанлък трябва да останат 8 щата.
За разлика от предходния съдебен район, в този има възможност да се запази като самостоятелен съдебен орган съдът в Казанлък, тъй като щатната му численост (8) дава възможност за специализация.
Като цяло общият брой на районните съдии трябва да бъде намален от 38 (към момента) на 31.
Същевременно щатът на Окръжен съд-Стара Загора следва да бъде увеличен от 22 на 35 съдии, тъй като толкова съдии са необходими за осъществяване на заложената в модела натовареност. Естествено, недостигащите 13 съдии следва да бъдат осигурени чрез повишаване на повече от посочените по-горе 7 районни съдии, като част от тях ще бъдат назначени като окръжни, но ще имат ангажимент да подпомагат работата на нуждаещия се от помощ РС като непостоянен негов състав.
Разбира се, част от окръжните съдии ще имат възможност да бъдат повишени в по-горен апелативен съд, като на техните места ще трябва отново да бъдат заети от съдии от районните съдилища.
Като цяло в този район има недостиг на съдии, който може да бъде преодолян чрез преместване на съдии от други по-малко натоварени съдебни райони, повишаването на районни съдии от съдилища, извън тези в съдебния район на Стара Загора или чрез провеждане на конкурс за младши съдия в ОС-Стара Загора или за първоначално назначаване в съдилища в този район.
Силно натоварен съдебен район (София)
Към момента в СРС има 207 съдийски щата, а в СГС те са 151.
Натоварването на двете съдилища е над средното за страната, като съществен проблем в СРС е огромният брой висящи дела и значителният процент (в сравнение със средния за страната) на делата;6, които приключват с класически съдебен акт (съдебни актове по чл.235 ГПК, НОХД и т.н.). При реализацията на модела (съобразно приетата норма за натовареност) съдиите в СРС следва да бъдат 154, а тези в СГС 236.
Попълването на недостигащите съдии в СГС следва да бъде постигнато чрез повишаване на съдии от СРС (не по-малко от 51, а ако се прецени, че следва да има непостоянен щатен състав в СРС, например 20%, още 30 съдии, влизащи в него) и чрез привличане на съдии от други районни съдилища, където има повече от необходимото съдии при приетата норма на натовареност или от други окръжни съдилища (за съдии, които изразят желание за това).
При силно натоварените районни съдилища ще има осезаемо намаляване на напрежението, тъй като броят нови дела ще е идентичен за всички в страната, ще липсват огромна част от трудоемките искови производства и производства общ характер. Ще се преодолее огромната разлика между действителна натовареност на разглеждани дела месечно (за СРС 80,42 при средна за страната 51,02), тъй като незаетите по различни причини съдеб;6ни състави ще бъдат преместени в непостоянния състав и разпределените в тях дела ще бъдат разгледани от съдии от по-горния СГС.
По отношение на СГС значителна част от съдиите в него ще преминат в САС, като по предварителните разчети щатовете на този апелативен съд следва да се увеличат от 70 на 230 съдии. Това драстично увеличение се налага доколкото става въпрос за най-натоварения апелативен съд, който разглежда несравнимо повече дела от другите съдилища на това ниво, а и в неговия съдебен район влизат осем окръжни съдилища, част от които са много натоварени. Разбира се, съставът на САС ще бъде попълван не само от съдии в СГС, но и от съдии, които в момента са част от състава на всеки един от окръжните съдилища, включени в района на САС.
Представеното по-горе практическо приложение на модела е част от направеното планиране, като на СК на ВСС бе представен преди обсъждането детайлен план за всеки един съдебен район, в който бяха включени всички общи съдилища (без ВКС). Направените разчети могат да бъдат променени в зависимост от конкретната обстановка в органа на съдебната власт.
Могат да бъдат очертани следните примери: да се увеличи щатът на съдиите в съдилищата с необичайно висока висящност (напр. СРС), да бъде предвидено в определени съдилища да има само непостоянен щат (съдилища с ниска висящност) или само постоянен щат (съдилища, намиращи се в населени места, където живеят всички работещи в тях съдии). Всички тези въпроси следва да бъдат решени, едва след приемането на модела и след изготвянето на пътната карта по него.
Дали този модел решава част от проблемите в системата?
Изравняване на натовареността
Въвежда се еднакво натоварване в национален мащаб – 45 дела за съдия в РС, и между 8,3 и 8,6 за съдия в окръжен и апелативен съд. Това възстановява справедливостта при оценка на работата на съдии, работещи в съдебни органи от едно и също ниво и до голяма степен тушира съществуващото към момента напрежение между съдиите, които работят в малки и в по-големи по щат съдилища. При реализация на този модел всички съдии в страната ще получават еднакво възнаграждение за сходна по обем и трудност работа. Ще се преодолее и несправедливата, според мен, разлика в атестирането на съдиите, в случаите, при които, комплексната атестационна оценка се намалява поради ниска натовареност.
Специализация
При създаването на териториални отделения на районни съдилища ще се увеличи щатната численост на съдебния орган (до и над шест съдии), като се създаде възможност за обособяване на поне две самостоятелни отделения. Това ще доведе до положителна промяна на съществуващата практика дела, принадлежащи към различни правни отрасли, да бъдат разглеждани от едни и същи съдии. С цялото ми уважение към съдиите, работещи в районни съдилища без специализация по материи, намирам, че създаването на възможност за специализиране е път в правилната посока, който ще облекчи работата на колегите (няма нужда да се развиват в често несвързани помежду си правни отрасли), ще повиши скоростта и качеството на правораздаване и ще донесе позитиви както за колегите, така и за гражданите.
Възможност за планиране
След въвеждането на единна норма за натовареност за съдилищата от едно и също ниво в национален мащаб ще може да се прави сравнително точна прогноза (на базата на текущото натоварване в конкретен съд или съдебен район или при преглед на три или петгодишен период назад) за необходимостта от увеличаване или съкращаване на щата на конкретния орган на съдебна власт. Това ще даде възможност да се осъществява истинско планиране при обявяване на конкурси за първоначално назначаване или такива за младши съдии, при преместване на съдии от един съдебен орган в равен по степен друг и при повишаване на съдии в по-горен съд. На базата на годишен отчет поне веднъж годишно ще се прави прогноза колко съдии са необходими в конкретен съд или съдебен район и вземането на кадрови решения ще може да почиват на тази прогноза.
Намирам за съществена позитивна черта на модела и това, че по-малко натоварените съдилища ще спрат да губят щатовете си за сметка на по-силно натоварените. Ще се сложи край на т.нар. „миграция“ на съдии от малки съдилища към такива, намиращи се в големите градове или в областните центрове. Ще има гаранции за това, че след обявяването на конкурс за младши съдия или за първоначално назначение, избраният магистрат ще остане да работи в съдебния район, в който е избран. По този начин ще се прекрати тенденцията след влизане в системата и изминаване на предвидения в ЗСВ тригодишен срок на уседналост, да се напуска съдебният орган и отново да възниква необходимост от назначаване и последващо обучение на нов съдия.
Допълнителни позитиви на модела
Създаването на ТО към РС ще даде възможност при възникване на криза (например рязко увеличаване на натовареността в определен съд или ТО), тя да бъде разрешена чрез насочване на съдии, които сега работят в други съдебни органи. Това ще е възможно предвид обстоятелството, че минималният състав на самостоятелния орган на съдебна власт ще е поне шест или повече съдии, което ще даде възможност за заместването им по хоризонтала.
Съществуването на непостоянен състав ще даде възможност, при възникване на криза, съответният районен съд да бъде подпомогнат и от съдии, които работят в по-горен съд. Така се създава мобилност на съдии и по вертикала.
Ще се постигне своебразно „отпушване на системата“, като се преместят голям брой съдии от районен в окръжен съд и от окръжен в апелативен съд, предвид необходимостта от намаляване на броя районни съдии и увеличаването на съдиите в окръжен и апелативен съд. Това ще сложи край на практиката за командироване на съдии (към момента 191), които работят в съдебен орган, а не са част от щатния му състав, при това за период, който в много случаи надвишава няколко години.
Ще се спре неоправданото увеличаване на броя на съдиите в страната при липса на увеличаване на делата, като по този начин ще се използва оптимално ресурсът от обучени и опитни съдии, като им се осигури ясно и предвидимо кариерно развитие и им се гарантира, че в рамките на шест до осем години ще имат възможност да продължат работа в по-горен окръжен съд и след това, при освобождаване на място, в апелативен или върховен съд.
Съществени въпроси при реализация на модела
Бюджет и необходимост от капиталови разходи за нови работни места
Предварителните разчети, направени на базата на детайлно разработения модел, сочат, че са необходими между 7 000 000 до 9 000 000 лева, които представляват средства, необходими за работна заплата на увеличените щатове на окръжен и апелативен съд. Тези средства представляват под 1% от актуалния бюджет на съдебната власт и е възможно да бъдат осигурени и без съществени изменения на разходите. Направените разходи ще бъдат оправдани със спестяване на бъдещи такива, тъй като ще спре ежегодното увеличаване на щата на съдиите в страната, респективно нарастването на съдебната администрация и необходимостта от разходи за осигуряване на функционирането на разкритите нови щатове.
За реализация на модела не се налага да бъдат правени съществени капиталови разходи за сгради или нови работни места. При липса на увеличаване на щата на съдиите, а единствено промяна в щата на отделни съдебни органи, не се налага да бъдат изразходвани средства за нови работни места. Повишените съдии могат да продължат да работят на досегашните си работни места, още повече, че и към момента окръжните и апелативните съдилища обичайно ползват сгради заедно с други съдебни органи където и към момента работят съдиите, които ще бъдат повишени.
Кариерно развитие
Личното ми убеждение е, че повишаването на съдиите не следва да бъде осъществявано по реда на сегашните конкурси. Намирам провеждането им за дълго, скъпо и неефективно с оглед реализиране на модела. Смятам, че попълването на увеличения щат на окръжните или апелативни съдилища трябва да стане при наличие на следните критерии – заявено желание от съдията, атестация на кандидата и обосновано становище на съответното отделение на съдебния орган, за който се кандидатства. Въз основа на тези критерии ще се изготви лист на кандидатите, като окончателното решение за назначаването им ще е на СК на ВСС. Разбира се, същото ще подлежи на предвиден в закона съдебен контрол.
Намирам предложеното за възможен и сравнително справедлив начин за кариерно развитие, като вярвам, че съдиите в по-горния съд имат детайлен поглед върху работата на огромната част от кандидатите и не биха направили избор, с който ще затруднят работата в собственото си отделение.
Съзнавам, че въпросът за кариерното израстване е твърде съществен за всички съдии, но смятам, че той не е пряко свързан с реализацията на модела и може да бъде обсъден и след началото на осъществяването му, като се поставят въпросите за начина на израстване след първоначалното повишаване на съдии, възможността за кандидатстване в по-горен съд (извън съдебния район на кандидата), необходимостта от назначаване на външни за системата кандидати или начина на прием на младши съдии и срочността на обучението им. Всеки един от тези въпроси е твърде съществен и без съмнение заслужава задълбочено обсъждане, но не е пряко свързан с функционирането на модела.
Съществено значение за реализацията на модела има разбирането, че нито един съдия няма да промени работното си място без да е заявил желание за това. Това е възможно, тъй като реализирането на този модел не предвижда промяна в местната подсъдност или пълно закриване на съдебен орган (единствено превръщането му в ТО). В случаите, когато в съответния съд има повече съдии от предвиденото и нито един от тях не желае да го напусне (вярвам, че това няма да е твърде разпространена хипотеза), съдът ще продължи да работи в досегашния си състав, но ще е обявено, че при напускане на съдия (по каквато и да е причина) щатът му няма да бъде попълнен. Това ще предс;6тавлява плавен, но предварително обявен начин за реализиране на модела в съответния съдебен район. С въвеждането на този модел ще се създаде потенциална възможност за кариерно развитие на всеки съдия, но дали тя ще бъде реално използвана, ще зависи само и единствено от преценката на магистрата.
Достъп на гражданите до правосъдие
С осъществяване на модела няма да бъде направена съществена промяна на достъпа на гражданите до съдебна услуга. Там, където в момента има съд, той ще продължи да функционира. За гражданите няма практическо значение дали той ще е самостоятелен съдебен орган, или ТО на друг съд. Предлаганата промяна ще създаде известно затруднение във връзка с производства, които са се развивали като първа инстанция в районен съд, а с реформата се променя тяхната родова подсъдност. Това се отнася само за първостепенни съдилища извън областните центрове. В тази хипотеза ще се предвиди възможност за дистанционно участие (при желание на страната) в производството, като ще бъде създадена техническа възможност за това. Това дистанционно участие (част от реализирането на електронното правосъдие) ще може да бъде използвано и при разглеждане на делото на всяка инстанция, което понастоящем изисква пътуване, често на голямо разстояние.
Реализация на модела
Реализацията на този модел зависи не само от волята на СК на ВСС, но следва да бъде приет и подкрепен от ПВСС. Осъществяването му изисква и подкрепа от законодателната власт, предвид необходимостта от промяна на законодателството на страната. Предвиденото в модел 4 включва реализация на идеите, залегнали в модел 1 (обединяване на районни съдилища и създаване на ТО) и модел 3 (възможност за миграция на съдебни служители). Ако по-всеобхватният модел 4 не бъде подкрепен от законодателната власт, тогава ще има възможност да бъде реализиран частично като модел 1 и ще включва обединяване на отделни районни съдилища и създаване на ТО, но няма да реши въпроса за натовареността и специализацията в национален мащаб.
При въвеждането на промените, предвидени в разработения модел, няма да се засегне работата на съдебните изпълнители и нотариусите, тъй като осъществяването му не предвижда промяна в съществуващата местна подсъдност.
Сигурен съм, че в това изложение са останали множество въпроси без отговор. Вероятно много от дадените отговори няма да бъдат приети от всички. Вярвам, обаче, че представеният модел може да бъде реализиран и да реши проблеми, които при сегашната ситуация изглеждат неразрешими. Надявам се, че колегите ще проявят активност и чрез идеи, предложения, а и чрез градивна критика ще подпомогнат ВСС да приеме един ясен, прозрачен и известен на всички план за развитие на съдебната система.
81
Коментирайте
Вместо да се занимавате да всявате допълнителен хаос, защо не закриете военните съдилища, специализирания наказателен съд и апелативните съдилища? Направете нещо по този въпрос и защо не кажете каква е тяхната натовареност и специализация???
Идеите са чудесни, но възприетият принцип трябва да се приложи до край, като част от апелативните съдии бъдат повишени във ВКС. Реформата ще породи по-бързо движение на делата и ще е необходимо да се увеличи съответно и борят на съдиите във ВКС.
Майтапиш се, нали?
Както са написали и други преди мен , обединяване на районните съдилища по модела на прокуратурата може да стане още утре . Да си работят общо , да си разпределят общо делата , никой не им пречи . Ако трябва – да обединят и част от окръжните съдилища с ниско натоварване . Обаче този хаос с разбиването и на районните , и на окръжните и на апелативните съдилища ЕДНОВРЕМЕННО , това никъде го няма . Впрочем , има го . Така едно време по социализма се направиха големи области на мястото на окръзите . Ловеч командваше Плевен , а Разград…Русе… Покажи целия коментар »
Моделът е ПЪЛНО БЕЗУМИЕ. Факт е , че ВСС не умее да управлява и че е затънал в мързел , но от това не следва ….че трябва да взриви системата и да я ликвидира за години напред . Като не могат да работят – да се махат . Просто е – подават си оставката и дават възможност на нормални и с желание и идеи хора нещо да направят. Какво пропускат от ВСС . Първо , необходими са законодателни промени , за да заработи модела . Кой ще ги гласува , дали и кога – не е ясно . Нещата не… Покажи целия коментар »
Тоз пък за ипотеката се загрижил! Смешно е! Заплатата си върви!
Явно се има предвид – плащаш ипотеката на семейното жилище във Видин, което трябва да напуснете и да живеете на квартира в Бургас.
Някой дали си дава сметка колко пари ще струва само построяването на необходимите Съдебни палати, способни да поберат окръжните и апелативните съдилища по този модел?
Този състав на ВСС, който не успя да внедри една адекватна (не работеща или полезна ) програма, ще прави кардинална реформа на съдебната система?!?
РЕФЕРЕНДУМ сред всички съдии, да се гласува електронно като за членове на ВСС, и съгласно резултатите да се правят такива широкомащабни неща. Скандален е начинът, по който идеолозите на тази простотия заблуждават гилдията, че съдиите са приели този модел. Такава манипулация на ниво ВСС не помни досега историята. Решил някой си да си прокарва идеите и чрез едно формално онлайн изслушване или срещи с 5 % от съдиите в страната, обявяват, че видиш ли, всички избрали модел 4. Това изобщо не е вярно. Няма здравомислещ човек, който да вярва на глупостите на Шекерджиев! Неговите сметки са правени без кръчмар, без… Покажи целия коментар »
Хайде някои се изживяват пак като последна инстанция! Не говори от името на всички, защото не е коректно!
Шеки, дано не стане тая идея, която предлагаш, най-искрено ти желая провал, защото познатия дявол е по-добре от непознатия! Що за реформа е, когато решаваш едни проблеми, създавайки нови – от трън, та на глог! Между другото таблица 2 показва всички съдии в страната с трите им имена и съд, в който работят … бива ли така?
Благодаря, че ни обърнахте внимание. Таблицата е премахната.
Шеки, много ти е тъп моделът, обаче признавам, че имаш топки, за което евалла! Останалите от ВСС, които подкрепиха тази безумна реформа, си мълчат. Ти явно вярваш в това, всеки може да сгреши, но не всеки има смелостта да защитава идеите си. За това едно палче нагоре от мен и едно надолу за модел 4
И аз имам „…“, но не предлагам „тъпи модели“ – това еваллллла ли е?!
А защо никъде не срещнах и думичка за съдебните служители….или те са някакъв незначителен придатък към величията?
Аз съм адвокат, и от писанията тук разбрах следното:
1.) Гус’ин Шеки е измислил крепостничество – дремеш в РС, освен ако нямаш връзки.
2.) Скоро няма изгледи нещо да се подобри в съдебната система, която себе си не може да оправи, ама дава акъл на всеки друг.
3.) Според Гус’ин Шеки специализацията се изчерпва в това районните съдии да се преместят в окръжните съдилища
Всичко предложено в статията е много правилно и разумно. Не съжалявам нито за миг, че го подкрепих на изборите 2017г.
Щеше да е странно, ако вече всички съжаляваме за избора му, може 1-2% и да не съжаляват все още. Има време мандата още не е приключил.
Получавам 5 дислайка ?! Какво невярно казах?! 🤔 А за потреса на колегите в съда, разбирам от прежденаписаното.
Къв съдия си щом от лайкове се впечатляваш? Така ли си пишеш делата?
Атестираш ли ме 😃
Не, не жалая! Има кой да те атестира, аз просто задавам въпроси…
Оставка на целия ВСС !!! Колко още доказателства трябват за тоталната липса на капацитет! Това е толкова неадекватно и абсурдно, че не заслужава и един смислен ред! Избраните членове – дайте пак да видим концепциите, с които бяхте избрани! Красимире – СРС и СГС са в потрес! Боряна – в Бургас не е по-различно положението! Колегите не могат да повярват как ви го роди това главите.
Не познавам човека, нито се наемам да гадая за намеренията му, но фактите са очевидни: никакво движение нагоре в системата; командировка ако намериш контакти; седиш командирован буквално десетки години; конкурси за повишаване се проточват с години; неравномерно натоварване на отделните съдилища по хоризонтала. Битовите неуредици – по трима пушачи в кабинет, въобще не коментирам. Кое от изброеното не е вярно, за да получавам дислайкове?
Всичко е вярно, но предложения модел 4 няма да реши нищо, а само ще забатачи нещата още повече. Правилното лечение е само едно – окрупняване на съдилища, не само на районно, но и на окръжно ниво, ако е нужно, съчетано със закриване на напълно излишните съдилища поради обезлюдяване на районите, както и последващо прехвърляне на освободени щатове в по-натоварените окрупнени съдилища. Подобни реформи се правят всеки ден в частния сектор и периодично в държавния, откакто има държави по света. Нищо ново не е измислено. Преливането на дела от РС на ОС и оттам на АС е напълно излишно и е… Покажи целия коментар »
Отбиване на номера е този план, това са реформи на хартия и навремето му се казваше стъкмистика.
Има нужда от реално закриване на излишни съдилища, както пазим места където няма даже и аптека.
Реформите трябва да са смислени, а не просто да не боли 🙁
Проста математика! В момента в срс на съдия се падат по 80 дела месечно, от които 50-60 заповедни. С този модел 30% от съдиите от срс се качват в сгс, което означава, че само заповедните ще се увеличат и ще станат 70-80 на човек месечно, като прибавим към тях и исковите, както се установи и тези по 422 ГПК, как ще се постигне месечна натовареност от 46 ?
Искрено ме забавлява как ВСС промотира абсурден модел, който има за цел да превърне млади и амбицирани колеги в регистратори на заповеди за изпълнение, за да даде еднократно повишение на назначените в периода 1991-2008 само заради стажа. Ако се случи, резултатът ще е покъртителен – хора, спечелили конкурс срещу 1000 конкурента ще издават заповеди и ще отменят/потвърждават актове на КАТ, а назначените по разпределение и предложение на председателя на ОС ще гледат всички дела, в т.ч. търговски дела и несъстоятелност. Велико е също, че прясно назначеният в РС младши ще трябва да чака 10 години, за да започне да гледа… Покажи целия коментар »
Централизиратите конкурси за младши съдии са от 2005г., а не от 2008г.
Едно въпросче към администратора г-н Шекерджиев, който скочи сам на амбразурата и ще „опере пешкира“, докато други се спотайват (все пак мнозинството прие да ни занимава с т. нар. вариант 4, но извършиха нещо, което с години ще се поправя – да се обяви конкурс само за 7 младши съдии и то единствено за СГС) – когато се кандидатирахте за член на ВСС, в програмата Ви защо не бе предвиден вариант 4? Очевидно е, че излъгахте избирателното тяло, което няма да Ви прости – „Добре дошли“ отново в реалността, но вече тя ще е много по-сурова (а и да не… Покажи целия коментар »
Всъщност това е основателен въпрос – къде са останалите от мнозинството, подкрепили това безумие. Особено Боряна Димитрова, която също е координатор и обикаляше страната с Шекерджиев да промотира моделчето. Хитра е тя, скри се, а Шекерджиев да обира критиките. Много недостойно
Драги модераторе, Това, че зад Борянка стои баща й или партия, била тя и ДПС, не е обида, а още по-малко квалификация на каквато и да е там основа. Но това, че Боряна подмени буковите врати в съда в Бургас с талашитени, е вярно. Само на етажа на районния съд са талашитени, а на останалите етажи на съда и прокуратурата си стоят оригиналните букови врати. И е вярно, че ако й дадеш дело, каквито сега гледат районните съдии, ще помисли, че е енциклопедия и няма да знае откъде да почни да го чете. А че младшите са по-подготвени от нея,… Покажи целия коментар »
Прочетох интервюто , а още по внимателно и коментарите под него . Рядко в който и да е български форум може да се прочетат толкова аргументирани слова. Моето мнение като външен за системата , е накратко че по-елегантния вариант е да се следва прокурорската реформа , като се доразвие . Обединени районни съдилища по области – така ще се реши въпроса с натовареността и специализацията . Обединяване на няколко окръжни съдилища които са под средната натовареност и достигане на натовареност в обединените ОС към средната . Обединените ОС се разделят на ТО в съответните областни градове . Тази реформа може… Покажи целия коментар »
Е какво невярно казва човека – конкурси за повишаване снгидини и се чудиш кал да намериш връзки да целунеш някоя ръка, за да те командироват нагоре. За различната натовареност – също е вярно.
Е нали атестацията беше в основата на проблема за бавните конкурси, а сега за повишаване според този модел пак атестация, но с мнението на окръжните.
Извинете за тъпия въпрос, но след като 150 атестации не могат от 2 год да се направят за сегашния конкурс за ОС, то може ли нЕкой да обясни членоразделно как ще се направят 500 атестации, необходими за бъдещите грандиозни преназначения по модел 4 от РС в ОС и от ОС в АС. Може би 2 мандата на ВСС няма да стигнат, а докато се направят едните атестации, ще е изтекъл срока на другите и пак ще се почва отначало сигурно…
Те не можеха да се направят, защото сегашният състав на ВСС лицемерно си „изми ръцете“, като тактично изчака да влязат законодателни промени, според които атестациите ще се извършват от помощни комисии към съответните съдилища, а не от ВСС. Тези промени влязоха след 2 г. Така някои съдии, освен че трябваше да се занимават с делата си, получиха и задачата да изготвят атестации. Затова, да ме прощават от ВСС, но забавата в конкурсите за повишаване се дължи изцяло по тяхна вина, която те нямат честта да признаят.
Себичността и самолюбието, съчетани с безкрайна посредственост раждат чудовища. Даже няма да влизам в детайли, защото всеки нормален човек разбира откровената тъпота и безумие на тази реформа. Жалко, на този човек, възлагаме толкова надежди, а се оказа огромен провал.
Тая липса на желание да свърши някаква работа у Шекерджиев изглежда ще е наследствена черта! Май верни ще се окажат витаещите слухове в интернет, че за шеметната му високоскоростна кариера, основната причина е неговата майка, прокурор във ВКП – Стефка Бумбалова, също така страняща от работата и съмнително заела такъв висок пост.
Шеки, отново се занимаваш с глупости и то през уикенда, вместо да си гледаш Fantasy-то и да си пиеш бирата. Диагнозата ти за състоянието на съдилищата е правилна и тя поставена от доста други далеч преди теб /добре е, че все пак си достигнал до нея на 4-тата година от мандата/, но терапията ти е кардинално погрешна. Тя е като да лекуваш коронавирус чрез ампутация на крак – между диагнозата и предложеното лечение няма нищо общо. Защо, по дяволите, е нужно да пипаме родовата подсъдност, за да качим масови и сравнително лесни дела при по-високо платени съдии, след като далеч… Покажи целия коментар »
Ех, тези интернет разбирачи бе… Пак плюят отстрани
ОСТАВКА! Покажи поне един път малко достойнство,каквото имаше преди да отидеш във ВСС. Сам ще видиш оценката на съдиите за теб как се промени, веднага щом слезеш от трона.
Красьо, подавай оставка и остави някой друг да свърши работа в КАК! Ти даже си нямаш представа колко атестации имаш да правиш, а си тръгнал съдилищата да обръщаш на обратно. Преди няколко дни бе казал, че за конкурса за ОС не били направени 150 атестации, днес 110.
Имахме глупостта съдиите от СГС да го подкрепим този при избора за ВСС. Сега всички си сипем главата с пепел и се надяваме да се махне. Краси, оставка, махай се, достатъчно навреди, не унищожавай цялата система заради глупостта и мързела си! И спри да лъжеш, че съдиите подкрепяме това безумие, скоро ще лъсне колко го подкрепяме! Нямаш срам!
Абсолютно вярно!
Г-н Шекерджиев, в речника си има дума за това каквъв си, когато не си вършиш работата (в КАК), всячески си опитваш да я прехвърлиш на друг (създаваш ПАК), тя пак не върви, ти си взимаш заплатите и бонусите и накрая собствената си безобразност и безрезултатност се опитваш да я използваш като аргумент и плюс, за да си прокараш модел 4 ot „реформата“. Ако не се сещате, думата е НАГЛОСТ.
45 дела месечно на районен съдия е огромно натоварване. Още повече, че сега са допълнително добавени исковете по чл.422 от ГПК , които са едни от най-трудоемките дела. По този начин районните съдии ще бъдат тотално сринати- всеки ден ще имат бързи произвоства-обезпечения, дела по ЗЗДН, заповедните дела също се произнасят бързо ; откритите съдебни заседания ще бъдат изключително натоварени – със свидетели по брачните дела и по делата по ЗЗДН -това са едни от най-емоционално наситените дела и за капак – исковете по чл.422 от ГПК , където колекторите предявяват и евентуални осъдителни искове и така производствата се усложняват… Покажи целия коментар »
Не мога да разбера как така не са приключени 110 атестации. Искам отчет на комисията и да е публичен. Един редови съдия като има натрупана работа, сяда и работи и след 5 часа. СК обаче заседава веднъж седмично. Ами заседавайте повече, положете усилия, помогнете. Вие все едно сте се качили на Олимп и оттам само нареждате дълбоко откъснати от действителността.
Предложението не е добре обмислено. То ще доведе до прекомерно капсулиране на съдебната система, което е изключително вредно за правораздаването. По начало, не е желателно постоянното обявяване на конкурси за младши съдии. Това е скъпо удоволствие. И прекомерно „калъпира“ съдиите. Твърде малко са външните конкурси. Натам трябва да се погледне, да се влее „свежа кръв“ и да се излезе от изключителното догматизиране. У нас нормата надделява прекомерно над принципа и справедливостта. Което е голяма слабост на системата и създава нежелателни последици за обществото.
Пишеш не пишеш, отменят те или не, правиш годинките и се качваш, след теб десет пъти по-качествен съдия, просто защото е след теб, седи и чака да натрупа стаж. Къде тук е мотивацията да работиш качествено, бързо, да повишаваш квалификацията си и да правораздаваш срочно?! По-същественият въпрос е как ще се квалифицираш, гледайки 7-8 години заповедни, а след това тежки търговски и облигационни дела на ниво ос!? Ковид е виновен за всичко?!
Г-н Шекерджиев (не Ви наричам в момента съдия, защото самият Вие казвате, че сте бюрократ, а не съдия, а и това по същество е истина), всички описани от Вас цели могат да бъдат постигнати само чрез окрупняване на районни съдилища. Останалото е безумие – първо, липсва финансова обезпеченост за предлагания от Вас модел 4, но най-вредното е, че лишавате системата от възможността да се саморегулира – принципно, в окръжните съдилища трябва да бъдат повишавани само най-можещите съдии, а не всички (съобразно Вашия безумен проект); второ, ще се достигне до демотивация и липса на стимул за самоусъвършенстване на съдиите, които като… Покажи целия коментар »
То едно усъвършенстване… ум да ти зайде!
След ЕИСС и този модел въпросът е не дали, а кога ще се задръсти системата
Красимире, засрами се! За пръв път виждам някой да аргументира нуждата от промяна със собствения си мързел. Кой е отговорен конкурсите за вървят бързо – ВСС. Коя е причината да не вървят – блокирания процес по атестиране. НИЩО ДРУГО!. Кой е отговорен за атестирането – ВСС. Сегашната СК на ВСС на седмица атестира 5-10 души по предложение на ръководената от Шекерджиев КАК. Предишният оплют ВСС на едно заседание атестираше 50 – 100 магистрати по предложение на ръководената от небезизвестната Милка Итова КАК, на която мнозина гледаха с насмешка. А сега какво се оказа – че кака Милка е свършила 10… Покажи целия коментар »
А данните в статията са илюстрация на този мързел и неспособността да управляват системата
Колега, като цяло си прав за мързела и тн. но да те питам като си фен на стария ВСС помниш ли колко конкурса проведе то – не за адм. р-ли. Щото отговорът е кръгла нула
Предишният ВСС проведе 3 конкурса за ВКС, обявени 2013 г., 2014 и 2016 г. За апелативни съдилища обяви 2 конкурса – през 2013 г. и 2015 г. Обяви 3 конкурса за ниво РС. За ниво ОС обявиха 2 вътрешни конкурси – през 2015 г. и 2016 г., което значи че само за 1 год са приключили предишния. За ВАС и АдмС също обявиха и проведоха 2 конкурса. Такива скорости за сегашния ВСС са просто мираж. За 4 години той дори 1 конкурс за АдмС още не е обявил. Сегашният за 1 год само конкурсната комисия не може да назначи, да… Покажи целия коментар »
И да си дойде Итова!
Прочетох внимателно статията! Мисля че са прави да приложат вариант 4. Има логика във всичко казано от Шекерджиев.
Само на пръв поглед нещата са чудесни . Всичко това се прави с ЖИВИ ХОРА. Ако те местят как ще стане – деца , училища , детски градини , съдебни сгради . Пълен хаос ще предизвикат !
Поставят в цугцванк следващия ВСС
Моделът трябваше да бъде поставен на широко обсъждане няколко месеца с всички заинтересовани страни, в т.ч. и извън съдебната система, да се видят плюсове и минуси и едва тогава да се пристъпи към гласуване. Щеше да има повече яснота за позитивни и негативи и да се вземе наистина информирано решение. А сега всичко е за замазване на очите и хвърляне на системата в хаос.
Краси Черничкия, Краси Сладичкия – все противници на конкурсното начало. Само методите им различни, за да го заобиколят. Черничкият пипаше на микро ново, Сладичкия иска да взриви системата.
Най-накрая да вникнат отчасти в проблема.
По темата за конкурсите може много да се говори. Да, вървят много бавно, но за това вината не е само в законодателството, а и в самия ВСС. По-предишният съвсем ги беше забатачил, преди промените през 2016 г. Предишният, колкото и скандален да беше, се опита да ги отпуши. Вървяха някак, а този ВСС отново ги забатачи и то не само заради атестирането и преглеждането на актовете, а самите членове на ВСС ги мързи страшно да работят. Направиха промените в ЗСВ за ПАК-овете, но пак нещата не вървят. А това е поредното доказателство, че част от проблема е в съвета. Нали… Покажи целия коментар »
Надявам се сега окръжните съдилища да скочат срещу обрязване на местата за младши съдии. И да имат предвид, че малко остана до края на мандата на този ВСС 😊
Няма да скочат. Повечето са политически назначения и ги интересува единствено да си запазят мястото. Не са истински лидери с визия за бъдещето.
Защо не предоставите протоколите от обсъжданията. Май нямате голяма професионална подкрепа, нали
Има, има и то сериозна подкрепа този модел.
В началото имаше, но напоследък, чувам, че има брожение, което ще нарасне, така мисля
На всички е ясно, че се предлага този нескопосан вариант на реформа само и само после да се каже, че са направили нещо, ама някъде другаде са ги спрели. Много прозрачно
Защо бягате от финансовата част на въпроса. Да, голяма част от парите ще отидат за заплати, но замислихте ли какво става с работните места на съдиите, които ще бъдат повишени – например тези от Чепеларе в Смолян, или тези от Пазарджик в Пловдив. Тези хора трябва да имат кабинети. А за пътните направихте ли разчети, за командировките на т.нар. непостоянни състави. Въобще много въпроси още има, за които не е помислено.
Всъщност големият проблем, извън това, че няма как да се направи подобно тотално разбичкване на система без съгласието на НС, е как ще се попълни съставът на новите мегаапелативни съдилища? Защо окръжен съдия от Ст. Загора да иска да ходи в Пловдив, при положение, че целият му живот е в сред липите. Или съдия от Силистра да се премести във Варна? Да не продължавам с примерите, може да се дадат такива за всички апелативни райони. Съдиите са хора и си имат живот, близки, дом. Това помислихте ли го?
Сигурно за да си изпълнят моделчето, ще направят ТО на апелативните съдилища, та да им е мирна главата. Да си призная честно, малко нелепо звучи да работиш в ТО на АС-Варна, например. Някак олеква.
Въобще не ги интересува . За тях съдиите са пешки , които искат да местят както си искат .
Разбирам идеята, но модел 4 ще доведе до големи сътресения и сред самите съдии. Убеден съм, че каквито и критерии за повишаване да се измислят, те ще предизвикат раздор в съдийското съсловие – защо едни са повишени, а други не.
И делата ще продължат поне две години
Господин Шекерджиев, въобще ли не ви правят впечатление дислайковете? Очевидно е, че съдиите от страната не желаят да подкрепят проекта по най-разнообразни съображения, които поради липса на друга възможност популяризират в подобни форуми. Може пък да ви правят впечатление и поради това да отстъпвате от първоначалната идея за референдум, която лансирахте при гастролите в страната. Считам, че добросъвестността изисква дискусиите в Пленума да бъдат предхождани от поискване на официалното мнение на съдиите и прокурорите (напр. посредством гласуване он лайн, както бяхте избран и самият вие, вкл. с моя глас), а също мнението на различни изтъкнати научни работници (има хода, които… Покажи целия коментар »