И на втора инстанция
Поведението на бившия шеф на съда в Раднево е скандално, но не е закана с убийство
Евелин Драганов отново е оправдан за реплики към деловодителка, че ще ѝ отреже главата и ще затрие целия ѝ род
Уволненият от съдебната система бивш шеф на съда в Раднево Евелин Драганов е оправдан и на втора инстанция за закана с убийство към деловодителката Йовка Иванова.
Състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Невена Грозева и членове Пламен Дацов – докладчик и Светла Букова, прие, че поведението и изречените реплики на Драганов към Митева са скандални и недопустими, особено за съдия, но не са и закана с убийство.
Обвинението е за случай отпреди 5 години, когато Драганов вече не е бил председател, но го е замествал и се обадил по вътрешния телефон на Митева, за да я пита докога ще гледа кой влиза в кабинета му, след което казал: „Мръсна к****, сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи”.
Апелативните съдии потвърдиха присъдата на Софийския градски съд (СГС), който преди година оправда Драганов, след като прие, че сходен речник е използвал през целия си мандат, включително срещу други служители и съдии, поради което нямало как думите му да предизвикат реален страх у Митева.
В решението си апелативните съдии обстойно коментират психиатрично-психологичните експертизи, направени и на подсъдимия, и на пострадалата. Решаващо се оказва и поведението на Митева, която е подала жалба срещу Драганов 8 месеца след тежките думи. По делото са разпитани много от съдиите и служителите в Раднево, за да стигнат и двете инстанции до извод, че става дума за враждуващи лагери. САС отбелязва, че там враждуват три страни – служителите помежду си, съдиите – отделно и служителите и съдиите, като не може да се прецени първопричината за това състояние.
„Единственото, което категорично може да се заключи за това е, че в този период на функциониране на въпросния съд е имало силно напрегнати, конфликтни, максимално изнервени отношения, при които всеки е бил недоволен от другия, което допълнително давало база за нагнетяване на интриги, неестествено подклаждана конкурентност и максимално нелицеприятна атмосфера за място, каквото е един съд, в което това е недопустимо“, се казва в решението.
В него апелативните съдии подробно обясняват защо не приемат за реална заплахата в думите на Драганов. Според САС е показателно това, че Митева не е предприела никакви мерки, за да се защити, след като е казала, че възприема сериозно заканата и е изпитвала постоянен страх. Въпреки това, тя не само е останала на работа, но и след инцидента е влизала в кабинета на Драганов, посещавала е и празнични събирания на съда. Пред САС Митева е казала, че не подала жалба по-рано, защото братът на Драганов бил полицай, с което магистратите не се съгласяват и пишат, че когато човек изпитва страх за живота на семейството си, всичко остава на втори план. Съдът подчертава, че е странно още как Митева е запомнила дословно всички реплики на Драганов, въпреки че при такъв страх, какъвто тя описва, че е изпитала, би трябвало мисълта ѝ да е по-хаотична.
„Обяснението на Митева, че по-важното за нея е било да продължи да получава трудовото си възнаграждение влиза в явно противоречие с друго нейно твърдение, а именно за страх от реализация на заканата за убийство, което според нея е най-важното за нормалното ѝ съществуване“, мотивира се още САС.
По делото е установено, че Драганов и Митева са имали изострени отношения далеч преди този случай и всичко започнало от допусната грешка от деловодителката, а след това Драганов държал молбата ѝ за напускане в кабинета си, без да я валидира.
Съдът се позовава и на заключение на експерти, че не може да се говори за тормоз на работното място, а за неразбирателство и спорове. За да заключи, че конкретните реплики не представляват реална закана с убийство, САС пише, че през годините поведението на Драганов е неизменно грубо, това бил негов стил на работа, „макар и недопустим, некоректен и в противоречие със съдийската етика, но в никакъв случай не и непознат за всички служители от съдебната палата“.
Освен това, съдът подчертава, че макар Митева да е била служебно подчинена на Драганов, тя е била в добри и близки отношения със следващата шефка на съда Христина Димитрова и това би трябвало да е достатъчна гаранция за спокойствието ѝ на работното място.
В хода на делото са приети две психиатрично-психологични експертизи на Драганов и Митева пред двете инстанции, които са с еднакви заключения.
Според вещите лица Драганов е емоционално стабилен, но свръхсензитивен към пренебрегване, обиди и отхвърляне. Вещите лица са приели, че е възможно, когато се почувства пренебрегнат, излъган или застрашен да изпитва агресивни или враждебни импулси и да реагира с грубост и циничност, което води и до повишена склонност към агресия.
За Митева пък експертите казват, че се противопоставя на всякакви форми на натиск, желае да бъде смятана за човек, който дава авторитетни мнения, да израства в кариерата и в същото време не може да приема, че е сгрешила.
„Важно е и още едно обстоятелство, което рефлектира върху нейното поведение и което има пряко отражение за процесния случай е, че освен че иска да прави благоприятно впечатление, но пострадалата и желае да бъде смятана за необикновена личност, за да нараства нейното самоуважение и чувството за собствено достойнство, което е свързано с изграждане на един нереален свят“, се казва в заключението за Митева.
Основен свидетел по това дело отначало беше Люба Петрова, която пък е съдия в Раднево и в хода на разследването беше дала показания срещу Драганов. В съда обаче тя вече не ги поддържаше и каза, че е била принудена да лъжесвидетелства от бившия член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Димитър Узунов, а в замяна, той щял да ѝ съдейства да бъдат прекратени заведените срещу нея дела и да не ѝ бъде образувано дисциплинарно производство. Пред съда Узунов пък логично отрече твърденията ѝ и каза, че тя наистина е искала помощ и винаги била готова да говори срещу Драганов. В САС се стигна и до очна ставка между Узунов и Петрова, а в разпита си съдийката, която е подсъдима по други две дела каза, че се е отказала от показанията си, защото се почувствала подведена и излъгана след всичко, което се е случило с нея.
В решението си съдът посочва, че показанията ѝ, макар и твърде скандални, са извън предмета на делото и по-скоро биха имали евентуално отношение към други производства.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.
4
Коментирайте
Всичко си има граници. Не, че тонът и речникът му са приемливи. Но госпожата сигурно го е изнервила до краен предел.
Интересно какви ли са резултатите от експертизите.
Този , след като е използвал такъв речник през целия си мандат, явно не е бил на подходящото място.
Истинска селска драма, абсолютно недопустима за съдебната, а и която и да било власт. Но няма как – върлите простаци са навсякъде и обикновено са успешни.