Колективните искове – мит или реалност Липсата на съдебна практика и добър законов регламент е основната пречка
Материята на колективните искове е нова у нас. В условията на пазарна икономика у нас все повече се налага необходимостта от предприемане на действия по подготовка на подобен вид искове. Оскъдната съдебна практика обаче ограничава възможностите за развитие на този вид защита, а пък от своя страна – липсата на съдебна практика демотивира съдебните състави да разглеждат тези производства.
Къде се крият проблемите, спъващи колективните искове?
Не са диференцирани от законодателя понятията – група от хора, колектив, кръг от субекти, в т.ч. определен и определяем, групов, колективен и индивидуален интерес, увреден и застрашен интерес. Не е направено разграничение между техния философски смисъл и тяхната чисто легална правна дефиниция. Това е причината тези понятия да се тълкуват превратно, в повечето случаи – субективно, от съдебните състави, които отказват да разглеждат колективните искове.
Проблемът с разгласяването в медия. Колективният иск се предявява от група от хора – най-често правозащитна организация от името на увредения колектив. Никой не е длъжен да знае, че такъв иск е заведен от негово име в съда. Ако узнае и ако желае, той може да се присъедини, но дори и да не го направи, решението ще има сила на присъдено нещо и по отношение на него. Това е смисълът на колективния иск и точно това е целта на разгласяването на иска в медия – който желае да се присъедини към този иск. Само че ГПК възлага процедурата по разгласяването в медиите само и единствено на съда, но … само ако той даде ход на делото. С прекратяване на производството по делото обаче страната по колективния иск е лишена от възможността да го оповести в публичното пространство. В този смисъл, логиката сочи, че колективният иск би следвало да бъде оповестен в медията не от съда, а от правозащитната организация, респективно процесуалния представител – адвокат, веднага с неговото внасяне в съда. За съжаление, такава възможност не е предвидена в ГПК.
Не е изяснен въпросът с държавните такси по водене на колективните искове. В много случаи исковe, включително и колективни, се предявяват срещу държавни бюджетни учреждения – министерства, ведомства и общини. По чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди тези искове, ако са индивидуални и имат определена цена, са освободени от държавни такси предварително. За колективните искове обаче, ако те са с предмет установяване на действия и бездействия като нарушения и настъпили вреди, въпросът за държавната такса не е изяснен от законодателя. Не е решен и въпросът кога следва да се внесе държавната такса върху цената на колективния иск, ако той е оценяем – с внасянето на иска в съда или след приключване на производството по неговото разглеждяне с влязъл в сила съдебен акт.
Не е изяснено също:
1.Важат ли правилата за давност по отношение на колективните искове – ако те са осъдителни?
2.Може ли колективният иск да бъде конститутивен?
3.Ако има едновременно висящи индивидуални искове от отделни субекти, попадащи в кръга на увредените лица с предмет, аналогичен на този по колективния иск, може ли да се иска от съда спиране на производството по индивидуалния иск до произнасяне на съда по колективния иск, т.е. колективният иск ползва ли се с необходимата преюдициалност по отношение на индивидуалния иск?
4.Ако страната по индивидуалния иск се присъедини към колективния иск – това означава ли прекратяване на индивидуалния иск?
5.Когато колективният иск е установителен с предмет преустановяване на нарушението или осъждане да се извърши определено действие:
– съдът следва ли да определи срок за изпълнение на диспозитива на решението?
– кой следва да следи за изпълнението на решението – съдът или съдебният изпълнител?
– какви следва да бъдат последиците от неизпълнението на решението -имуществена санкция за неизпълнение, нов иск, принудително привеждане в изпълнение на това решение или иск за обезщетение от неизпълнение? Ако последицата е имуществена санкция, кой ще бъде органът по нейното осъществяване – съдът или друга институция. Ако е друга институция – коя ще бъде тази институция и по силата на кой нормативен акт? И в двата случая – кой и в какъв срок от влизане в сила на решението следва да сезира съда или другата институция за неизпълнение? Ако последицата е принудително привеждане в изпълнение, кой ще бъде органът по принудително привеждане в изпълнение -съдебният изпълнител или друга институция?
Предвидени са два вида последици от възникналото нарушение – застрашен интерес и увреден интерес.
Кога ще бъде налице застрашен интерес? Интересът на кръга от субекти ще бъде застрашен тогава когато е налице нарушение, но не са настъпили вредоносните последици от това нарушение. В този случай колективният иск ще бъде само установителен – с предмет да се установи това нарушение, респ. то да бъде преустановено, за да не настъпят вредоносни последици от него. В този случай предявеният колективен иск ще играе ролята на превенция по отношение на последиците от нарушението.
Кога ще бъде налице увреден интерес? Интересът на кръга от субекти ще бъде увреден тогава когато е налице нарушение и са настъпили вредоносните последици от това нарушение. В този случай колективният иск задължително ще бъде осъдителен – с предмет не само да се установи това нарушение, но и кръгът от субекти да бъдат обезщетени за настъпилите вредоносни последици от нарушението.
Липсва обаче легална правна дефиниция на понятията определен и определяем кръг от субекти, увреден и застрашен интерес. Липсва точен отговор на въпроса – ако кръгът от увредените субекти е строго определен, то тогава ще бъде ли искът колективен или всеки индивидуално ще предяви искова претенция в съда?
Ако дадем дефиниция на понятието колектив като определена група от хора с определена цел, то тогава можем ли да говорим за колективен иск, имайки предвид общоприетото становище, че, за да бъде налице основание за предявяване на колективен иск, кръгът на увредените лица следва да не бъде определен, но да бъде определяем?
Липсата на точен и ясен отговор на всички тези въпроси води и до липса на съдебна практика по същество на предявени вече колективни искове в съда.
На практика разпоредбите Глава 33 от ГПК трудно могат да служат като ефикасен инструмент за колективна искова защита. Това е видно и от направената публична консултация относно приемане на единен европейски подход по отношение на колективните искове, инициирана пред Европейската комисия от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), а така също и от решение на Комисията за защита на конкуренцията също по инициатива на МИЕТ.
С оглед на всички тези неизяснени въпроси по водене на колективните искове и приемане на единен европейски подход в тази насока няма пречка – с цел усъвършенстване на това производство – да се организират специализирани обучения на магистрати и адвокати с обмяна на опит в други държави с издаване на съответните сертификати, а защо не и създаване на специализиран съд за водене на колективните искове.
