Преди обсъждането в правната комисия
Всички колегии единни и твърдо „за“ промените за адвокатските възнаграждения и разноски
Всички адвокатски колегии в страната обявиха пълна подкрепа за промените в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (пълния им текст виж тук), посветени на решаването на проблема с разноските за адвокат (пълния текст на становището, подписано от председателите на 27-те колегии виж тук).
Той възникна след 25 януари 2024 г., когато Съдът на Европейския съюз (СЕС) „развърза“ присъждането на разноски по делата от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (виж тук). Това породи изключително разнородна и непредвидима съдебна практика за разноските за адвокат, като в някои случаи бяха възприети и крайни разрешения. При възражение за прекомерност, някои съдии намаляваха драстично сумата, с която загубилата делото страна трябва да обезщети спечелилата за разходите ѝ за адвокат. Това беше мотивирано с качеството и обема на работата на адвоката по делото, а за основа на разноските бяха използвани възнагражденията за правна помощ и минималната работна заплата (повече виж тук).
„Убедени сме, че приемането на предвижданите със Законопроекта промени ще разреши проблемите, които постави пред българската съдебна система решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по Дело С-438/2022 г. и ще направи предвидима отговорността за разноски на всеки участник в съдебни производства, с което реално ще гарантира правото на достъп до съд, неотменима част от който е правото на всеки гражданин свободно да избере адвокат, от когото да бъде надлежно защитаван и представляван“, заявяват 27-имата председатели на колегии в становището си до правната комисия. Като напомнят, че те по същество са тези, предложени от Висшия адвокатски съвет и обсъдени на кръгла маса в предходното Народно събрание.
Предстои утре правната комисия да обсъди на първо четене тези промени, както и законопроекта на Министерския съвет, с който отпада забраната за реклама за адвокатите (виж тук).
Както „Лекс“ писа, промените в ЗА, внесени от шестима депутати от ГЕРБ, начело с председателката на правната комисия Анна Александрова, предвиждат да се създаде наредба, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения. Тя ще се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет.
Въз основа на критериите в нея адвокатските съвети ще определят възнаграждението на адвоката, когато няма договор между него и клиента.
Тази наредба ще се използва и от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
В ГПК се регламентира, че всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски. Това трябва да стане най-късно в срока за представяне на списъка с разноските – до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Т.е. слага се край на бланкетните възражения за прекомерност.
Освен това възражение за прекомерност ще може да се прави само от страна, която е платила поне с 1/3 по-малко на своя адвокат, а съдът при намаляване на разноските не може да пада под сторените от насрещната страна.
Предлага се чл. 78, ал. 5 ГПК да предвижда:
„Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като използва критериите, предвидени в Наредбата по чл. 36, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Възражение за прекомерност може да се прави, ако възнаграждението, срещу което се възразява, е поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“
Адвокатските колегии заявяват, че подобен законодателен подход изцяло съответства на принципите на добросъвестност при упражняването на процесуални права – като изисква мотивираност на възражението и изключва възражения за прекомерност при липса на поне 1/3 разлика между разноските на двете насрещни страни за платено адвокатско възнаграждение, и на равенство на страните – като дава възможност на страната, срещу която е направено възражение за прекомерност, да вземе становище по направеното възражение.
„Законопроектът дава нужния баланс между свободата на адвоката при уговаряне на възнаграждение, и предвидимостта на отговорността за разноски на насрещната страна, която при всички случаи на възражение за прекомерност (независимо от свободно договореното и платено от насрещната страна адвокатско възнаграждение), ще има обективни критерии, утвърдени със санкцията на държавен орган (в Наредбата по чл. 36, ал. 5 ЗА), въз основа на които да бъде определена отговорността ѝ. Това дава и гаранции срещу злоупотреби при искането за присъждане на разноски“, посочват председателите на всички адвокатски колегии.
Новата наредба с критерии трябва да бъде издадена в шестмесечен срок от влизането в сила на промените в ЗА. А до издаването ѝ, като ориентир при определяне на възнагражденията при липса на договор и при направено възражение за прекомерност ще се използват критериите в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда проектът.
Освен това се предлага в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да се регламентира, че: „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия“. Целта на това изменение не е само да въведе общ принцип, но и да възпре определянето на възнаграждения въз основа на тези за „професии, абсолютно несъпоставими като обществена значимост с адвокатската“.
Ключово за решаването на друг проблем, който предизвиква напрежение в отношенията между адвокатите и съда, е предложението за създаване на нова ал. 6 в чл. 29 ГПК. Става дума за определянето на особени представители.
В ЗА се предлага да се регламентира, че адвокатският съвет определя адвокат и размер на възнаграждението му в 14-дневен срок от получаване на искането на съда. По искане на адвоката съветът може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото. Съветите също ще се ръководят от критериите в новата наредба, като ще трябва да отчетат и фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
А в нова ал. 6 на чл. 29 ГПК се предвижда: „Искането за определяне на особен представител се отправя до съответния адвокатски съвет. Адвокатският съвет определя адвоката и възнаграждението му за осъществяване на представителството. Страната, която следва да внесе разноски за особен представител, може да направи възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител. В случай, че определеното от адвокатският съвет възнаграждение бъде намалено от съда, посоченият от адвокатския съвет адвокат може да откаже да поеме представителството по делото.“
Именно адвокатските съвети по места ще трябва да изпълняват това правило и в становището си те заявяват, че споделят напълно предлаганата нова разпоредба на чл. 29, ал. 6 ГПК и съответната ѝ разпоредба на чл. 11, ал. 3 ДОПК. И обясняват, че от една страна промяната уеднаквява режима за всички случаи, в които се определя особен представител, а от друга страна – урежда изрично компетентност на адвокатските съвети да определят и посочват на съда и особения представител, и размера на разноските за възнаграждението му, дължими от насрещната страна, с което се премахва възможността определени съдебни състави да посочват сами адвокати, които да назначават за особени представители в разглеждани от тях производства при произволно определени от тях възнаграждения. „Считаме, че разпоредбите на чл. 29, ал. 6 ГПК и чл. 11, ал. 3 ДОПК представляват надлежна нормативна гаранция, че особеното представителство ще се осигурява винаги от адвокати, които са независими от съда като процедура по посочването им и определяне на възнаграждението им, с което ще се гарантира и безпристрастността на съда, който няма да бъде „изкушен“ от съществуващата в момента празнотата в уредбата и чрез търсене на правоприлагане по аналогия, да избира (или да посочва) адвокат на страна по делото, като определя и размера на възнаграждението му“, заявяват председателите на колегии.
26
Коментирайте
„Искането за определяне на особен представител се отправя до съответния адвокатски съвет. Адвокатският съвет определя адвоката и възнаграждението му за осъществяване на представителството. “ Важното е, че председателите на местните структури на адвокатурата вече няма да са синекурници без почти никакви сериозни правомощия, а ще избират особени представители измежду паството си, което във всеки случай е по-добре от завареното положение, но е редно да се обърне внимание на обстоятелството, че вече ще има надпревара кой „да целуне златния пръстен на ръката на местните старейшини“ (*да се види дали може те да се избират сами или при подобно решение ще са… Покажи целия коментар »
„Абсолютно нереалистично за провинцията“.
То пък щото много е реалистично в София. Аман от такива, дето подпитват с „Каквото трябва, ще си платя, ама какви са шансовете?“, след което им минава меракът.
Колкото до промените, това с приемане на нова наредба от правосъдното министерство, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения, ми се вижда прекалено елементарен финт. Хайде, да речем, избягва се авторството на ВАдвС, но като са примерни – при това не прагове, а критерии, ръцете на съда са още по-развързани.
Добър ден, Използвам този канал, за да ви разкажа за нашите предложения и услуги. Представител съм на финансова институция “МЕРЛИН ФИНАНС” в съдружие с pibank, която оперира на европейския континент и предлага финансови услуги на физически лица и фирми. И така, за вашата кола, вашата къща, вашия брак, консолидацията на вашите дългове, реализацията на вашите проекти, накратко за всички ваши финансови нужди, независимо от причината… Ние сме тук, за да ви помогнем с надеждна, бърза, много е практично. Обикновено начисляваме лихва от 2%. При интерес се свържете с нас на следния адрес: bonthierry373@gmail.com Удовлетворението на клиентите е нашата единствена възможност.… Покажи целия коментар »
Адвокатите са един тлъст и мазен цирей, който само лапа пари за искови молби 2-3 странички, за жалби със съдържание „Възразявам“ и говори врели некипели пред съда и иска за това огромни хонорари… А съдът пък бави делата на хората и чака циреят да се напътува, че има и други дела из страната, някоя и друга почивчица в Дубай и така. А на всичкото отгоре не се произнася в срок, понеже е много натоварен и винаги има МНООООГО дела за решаване… И накрая пак обикновения човек го д*ха. Срам и позор е цялата юридическа гилдия в милата ни родина.
НАПЪЛНО ПОДКРЕПЯМ!!!
Ами пишете си ги сам тези молби по 2-3 страници
Защо не ме харесвате, колегиии, защо, кажете, кое не е така, КОЕ???
Къде е становището на адвокатите, близки до магистратските клубове-и джуджетата и на нотариуса-няколко имена излязоха в медиите?
Къде е становището на адвокатурата досежно имената на адвокатите, учатвали в рекета срещу собственика на асансьорния завод. Той директно посочи поне едно име на адвокатка в разказа си за осемте джуджета-и това е ноторно от години?
Въобще не пречи сем. Златанови (баща и син) да подадат жалба срещу посочения адвокат в колегията към която са вписани или дирекнто към ВАдС.
Ще се образува дисциплинарно производтсво и така …
Адвоката участвал в това безобразие е най-невинния …
Прокурорите, съдиите по вписванията ,участвали в схемата: са си за затвора.
Ма кой ще повдигне обвинение?!
Давността за дисципка срещу адвокатката е изтекла, конкретно по казусът Златанови, за адвокатите от групата на нотариуса-не е изтекла, но скоро ще изтече-адвокатурата бездейства.
Остава въпроса дали лицето , съуаствало в престъпна схема на рекет срещу Златанов дали има моралните качества да е адвокат-а това вече може безсрочно да бъде преценявано.
Странно е, след като Златанов с името си разказа за случая, посочи имена-няма последици досега, поне да бъде проверено, Златанов беше помолил да бъде изслушан от ВАдвС-но това не се случи.
Ей за повишаване на цени като стане дума и всички рязко се обединяват
Абе малко се прекали ми се струва. Без да отричам, че за всеки труд е редно да има достойно заплащане, мисля, че малко ни куца вземането предвид фактическата обстановка
Абсолютно нереалистично за провинцията
Ненаядоха се и няма кой да ги контролира вече
Съдът трябва да е разумен и балансиран, а не от крайност в крайност.Присъждам възнаграждения, както преди- не повече от Наредбата. Винаги съм я ползвал за таван на възнагражденията.
Всичко в този живот и тази държава трябва да е разумно и балансирано, ама на практика… Няма практика
Никога не е било редно да я ползвате за таван.
Адвокатите ви подготвят делото. Каквото внесе това гледате, особено ако сте граждански състав.
Не е случайно и системата на СЕС да е с генерален адвокат.
На съдията делото е лесно, ако адвокатът се е поизпотил и обратното.
Защото като попаднете на адвокат-тарикат и не дава правна квалификация на спора, защото съдът е длъжен да я даде, после на въззъв ви центри за недопустимост на решението.
Айде повечко да се уважаваме … самоуважаваме
Предложението за изменение на 78 (5) от ГПК в смисъл „може да се прави“ е неудачно. След като при наличие / липса на определени предпоставки възражение „не може да се прави“, значи се говори за ДОПУСТИМОСТ на възражение за намаляване поради прекомерност.
С уговорката, че адвокатският труд подлежи на достойно заплащане, приемането на тези изменения ще блокира тотално съдебното производство и ще превърне съда в калкулатор на разноски. Адвокатите ще започнат да договарят абсурдни хонорари, които де факто няма да се заплащат от клиентите им, но ще обвързват съда и загубилата страна. Използването на НРМАВ като ориентир, а не като задължителен критерий, е правилното и адекватно становище, възприето от ВКС. Наглостта на адвокатите, защитаващи клиенти уж безплатно, но прибиращи тлъст резултативен хонорар с нищожни уговорки по договори, които не представят по делото, е безгранична и решението на СЕС позволи на съдилищата да… Покажи целия коментар »
Донякъде сте прав, но и не!
Аз не приемам хонорар на ръка, а само преведен по банков път.
Само един съдия се направи на интересен ими намали хонорара, но никога, никога друг съдия не ми е намалявал хонорара.
Работя на цени по-високи от Наредба 1.
И КОЙ ще ви ги плаща???? Големите хонорари по малките градове и Борците за 300 лв. правна помощ в София??
Знаете ли как изглеждате отстрани?
Който няма пари, за да плати адвокатски хонорар, не отива в съд!
Дали градът е малък/голям няма значение за делото.
Както заплатата на съдията без оглед от РС – Малко Търново ли е или в РС- София
А някой като е психопат и реши, че може да е генератор на дела какво правим?
Не всеки ходи на съд по свое желание, луди ищци пренавити от адвокати колкото искаш
Това е рядкост, така че нека я оценим по достойнство
Браво!
Размерът на адвокатското възнаграждение се превърна в крайъгълен камък на граждаснкия процес, на който се акцентира повече отколкото на самия спор. Това говори, че делата се водят за адвокатски разноски и е много лош атестат за нивото на прокуратурата. Разбира се съгласен съм, че намаляването им до Наредбата за правна помощ е БЕЗУМНО