Търговската колегия на ВКС не видя противоречия в практиката при спирането на вписвания на дружествени бордове
Прието е тълкувателно решение за споровете, свързани с промишлен дизайн
Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отклони искането да излезе с тълкувателно решение за това каква проверка дължи съдът, когато решава дали да спре вписване в Търговския регистър, заради преюдициален исков процес. Както е известно, проблемът се постави остро през 2021 г., когато вписването на новите бордове на държави фирми беше спряно, заради дела на членове на предишните ръководства срещу отстраняването им.
След сезиране от Министерството на правосъдието, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) извърши проверка и установи, че съдиите имат различни виждания за това до къде трябва да се разпростира проверката им, когато бъдат сезирани с искане за спиране на регистърното производство на основание чл. 536, ал. 1 ГПК. Разпоредбата предвижда, че охранителното производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт
ИВСС подаде сигнал до ВКС за образуване на тълкувателно дело заради противоречия в практиката и поставеният по него въпрос беше: „Какви обстоятелства съдът трябва да изследва и да взема предвид при разглеждане на исканията в производствата по чл. 536, ал. 1 ГПК вр. чл. 19 ЗТТРЮЛНЦ?”.
В сигнала се сочеше, че част от съдебните състави приемат, че дължат преценка само за наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици от резултата от спорното правоотношение, т. е. доколко последиците от него обуславят издаването на искания охранителен акт. Те изследват само формално дали има подобна обвързаност и приемат, че самото завеждане на обуславящото дело е достатъчно основание за спиране на охранителното. Т.е. на практика то може да бъде спряно и заради недопустим иск. Тези съдии изтъкват, че дали искът е допустим може да преценява само съдът, който е сезиран с него.
ИВСС посочи, че друга част от съдиите обаче са изследвали въпроса за правния интерес в охранителното производство, предпоставен от активната легитимация на молителя да предяви иск. Те приемат, че регистърното производство може да бъде спряно само след преценка на допустимостта на предявения иск (повече за сигнала на ИВСС виж тук, а пример как беше спряно вписването на новия борд на тотото виж тук).
„Необходимостта от приемане на тълкувателно решение в сигнала се обосновава с установена противоречива практика на окръжни (първоинстанционни) и апелативни (при осъществен инстанционен контрол по отношение на определението на окръжния съд по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК) съдилища по поставения въпрос при произнасяне по искания за спиране на регистърното производство, но представените от вносителя ИВСС съдебни актове не обективират противоречиво разрешаване на поставения правен проблем“, заяви днес единодушно Търговската колегия на ВКС.
Върховните съдии сочат, че сред определенията, цитирани от ИВСС, с които се отказва спиране на вписването, няма такива, в които съдът е извършил преценка за допустимост на исковото производство, заради което се иска спирането. „Липсват мотиви, че в производството по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК се дублира проверката, която исковият съд дължи по чл. 140 ГПК. Не е отречено, че тази проверка е изцяло в дискрецията на сезирания със спора съдебен състав. Въпросът за допустимостта на предявения иск е интерпретиран в ракурса на преценката за наличие на преюдициален спор, какъвто може да съществува само, ако е заявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск и при липса на отрицателните такива, установими пряко и единствено от текста на исковата молба“, пише ВКС. И стига до извода, че предложението за постановяване на тълкувателно решение трябва да бъде отклонено (пълния текст на тълкувателното решение, с което се отклонява предложението, виж тук).
Прието е тълкувателно решение за споровете, свързани с промишлен дизайн
Делото по иск за нарушаване на правата върху промишлен дизайн трябва да бъде спряно, когато има висящо пред административния съд оспорване на решението за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн. Това прие Търговската колегия на ВКС в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Върховните съдии единодушно постановиха: „Наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на промишлен дизайн е основание за спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по искове с правно основание чл.57 от Закона за промишления дизайн“.
Както „Лекс“ писа, част от върховните съдии приемаха, че след като отмяната и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, то производството по тези искове не следва да се спира, тъй като това би довело до осуетяване на изпълнението на решенията за установяване на нарушението (повече за противоречията в практиката виж тук).
В тълкувателното решение се разяснява, че при регистрацията на промишлен дизайн не се извършва експертиза за новост и оригиналност на дизайна, нито служебна проверка за наличие на по-ранни права върху същия, а съществува презумпция за действителност на регистрирания дизайн. Проверката дали дизайнът представлява видимата външна част на продукт или част от продукт, дали е нов и оригинален, дали не са били налице основания да се откаже регистрацията – например защото противоречи на обществения ред или на добрите нрави, се осъществява едва в производството по заличаване на регистрацията пред Патентното ведомство (ПВ). То приключва с решение на председателя на ПВ, което подлежи на обжалване пред Административен съд София-град и пред Върховния административен съд.
„При потвърждаване на решението на председателя на Патентното ведомство за заличаване регистрацията, с влязъл в сила съдебен акт, дизайнът престава да се ползва от закрила с обратна сила (ex tunc) от момента за заявката за регистрация. Предвидените в чл.30, ал.1 ЗПД правни последици от заличаването на регистрацията съответстват на последиците от недействителността на промишления дизайн на Общността по смисъла на чл.87, вр. чл.26, § 1 от Регламента“, обяснява ВКС. И изтъква, че от обратното действие на заличаването на регистрацията в ЗПД са въведени две изключения: влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са били изпълнени преди заличаването (чл.30, ал.2, т.1) и лицензионните договори, доколкото са изпълнени преди заличаването, освен ако е уговорено друго (чл.30, ал.2, т.2).
След това Търговската колегия се спира на защитата при нарушение на правото на национален промишлен дизайн. И подчертава, че за разлика от случаите на нарушение на права върху регистриран дизайн на ЕС, при нея няма възможност за ответника да оспори чрез насрещен иск действителността на правото върху дизайна на ищеца, като твърди наличие на основания за отказ за регистрацията му. ВКС заявява, че не съществува и възможност за инцидентно произнасяне по законосъобразността на индивидуалния административен акт по заличаване на регистрацията на дизайн в рамките на висящо исково производство за нарушения на същия дизайн.
„Единствената защита на ответника срещу активната легитимация по искове за нарушение е да заяви искане пред Патентното ведомство за заличаване на регистрацията на дизайна при допуснати пороци при регистрацията“, подчертава Търговската колегия, но констатира, че въпреки това, в закона няма норма, която да задължава съда, пред който е висящо делото за нарушение на право върху промишлен дизайн, да спре производството, когато е висящо и административно дело по заличаване на същия дизайн.
Затова върховните съдии се заемат да преценят дали е приложима общата разпоредба на чл.229, ал.1, т.4 ГПК (Съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора). Те анализират цялата относима задължителна практика и сочат, че наличието на обуславящо дело е абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.
И стигат до извода, че висящото пред административен съд производство по оспорване на решението на председателя на ПВ за заличаване на регистрацията на дизайн е преюдициално спрямо исковото за нарушение на права върху него. „Предоставянето на защита по иск за нарушение е обусловено от съществуването на субективното право върху дизайн. Евентуалното заличаване на регистрацията на дизайна с влязло в сила решение би довело до отпадане с обратна сила на предявеното за защита право, поради което изходът от административното дело е обуславящ за исковото производство по чл.57 ЗПД. В тази хипотеза, първоинстанционният и въззивният граждански съд следва да постановят спиране на производството по делото до приключване на административното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Отказът на съда да спре производството по иск/искове за нарушение на правата върху дизайн би довел до пълно лишаване на ответника от правото му на защита, съответно до съществено нарушаване на закрепения в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС принцип за право на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес“, заявява ВКС.
15
Коментирайте
Почти може да си помисли човек, че искането за образуване на тълкувателно дело е било мотивирано не от противоречива практика, а от задкулисен натиск, упражнен от фукнционално неграмотни политически клоуни с нула правна подготовка (независимо от блестящите правни светила от ДГКВ, които ги съветват). Жалка пародия на демокрация е страна, в която всеки палячо може да си позволи открито и прикрито да заплашва съда (че и конкретни съдии дори), а „про-демократичният“ суверен да го подкрепя.
Браво на ВКС, поредното юридическо фиаско за просто Киро и “правните му капацитети”, който в алчността си да уредят техни хора навсякъде де удариха челно в стената на правовата държава.
Браво
Ами прави са. Просто
Ужас
Това е парадокс
Напълно подкрепям, че регистърното производство може да бъде спряно само след преценка на допустимостта на предявения иск
Защо напълно?
За мен има противоречива практика в случая.
И аз смятам така. Обаче явно не им се занимава с тълкувателно
Точно така е!
Да
То хубаво, ама имената на съдиите и бланковите реквизити заемат почти също толкова място, колкото и мотивите на решението. Преработили са май тоя път.
Трагедия
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?83163