Съдийската колегия не видя нужда от правила за откомандироване на магистрати
Съдийската колегия няма да изготвя правила, по които да откомандирова магистрати. Предложението за създаването им беше на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, но със 7 на 3 гласа то беше отхвърлено.
Правомощието на Съдийската колегия да откомандирова магистрати е ново. То влезе в Закона за съдебната власт миналата година, когато в чл. 30, ал. 5, т. 18 беше записано следното: „Съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован“.
Почти веднага след като правомощието залегна в съдебния закон, Съдийската колегия откомандирова от Софийския районен съд Лилия Терзиева като я върна в Районен съд-Пещера. Тя беше в СРС от началото на 2018 г. със заповед на председателя на ВКС.
Именно това решение беше и поводът Лозан Панов да предложи изработването на правила. Той обясни, че решението на СК на ВСС е било не по законосъобразност, а по целесъобразност, като основният аргумент е, че районния съд в Пещера е също толкова натоварен колкото СРС и за да бъде кадрово обезпечен, Лилия Терзиева трябва да бъде върната на работа там. Горе-долу по същото време друг съдия също се е върнал на работа в Пещера след отпуск по майчинство.
Около месец след като се връща в Пещера обаче, със заповед на председателя на Окръжен съд-Пазарджик Елеонора Серафимова съдия Терзиева е командирована във Велинград. Това се наложило, след като магистратът от РС-Велинград Веселин Петричев на свой ред е командирован в ОС-Пазарджик, а съдът във Велинград бил също толкова натоварен колкото този в Пещера.
Самата Терзиева обжалва пред Върховния административен съд решението за откомандироването ѝ. Делото е висящо пред тричленен състав на ВАС.
Но заради тази рулетка Панов постави въпроса за правила – за да има Съдийската колегия достоверна информация, на база на която да взема информирани решения.
Атанаска Дишева го подкрепи. И поясни, че действително на този етап кадровият орган има само едно произнасяне, но при изслушването на други административни ръководители, при казуса с Ихтиман и Софийския окръжен съд, членовете на съвета са имали възможност да се сблъскат с института на командироването и проблемите, които от една страна решават, а от друга създават. „Трябва ясно да обявим становището си и да го спазваме. С правилата може да дадем отговор на въпроса дали ще се произнасяме само при нарочно сезиране или и служебно ще се занимаваме с подобни казуси“, каза Дишева.
Според председателя на ВКС няма пречка Съдийската колегия да се самосезира.
Драгомир Кояджиков също беше на мнение, че кадровият орган може да действа и служебно, но категорично се обяви против приемането на правила. Той не можа да намери необходимост от това, защото нормата на закона е ясна.
Същата позиция застъпи и Боян Магдалинчев. „Не мисля, че има промяна в обстоятелствата, които да налагат приемането на правила. Твърде много започнахме да приемаме регламенти по различни въпроси. Само когато обстоятелствата го налагат и има двусмислие, тогава би се прибегнало до изработването на правила“, каза Магдалинчев.
Даниела Марчева най-напред каза, че според нея решенията за откомандироване на магистрати въобще не подлежат на обжалване. После добави, че ако СК на ВСС реши да има правила за откомандироването, тогава трябва да се направят такива и за командироването. Според нея след като няма законова делегация за изготвянето на правила, значи такива не следва да има.
Вероника Имова обясни на свой ред, че в ЗСВ има правила за командироването на магистрати, но тя е против да има такива и за откомандироването.
„Решението дали Съдийската колегия да откомандирова съдия се взема при условията на оперативна самостоятелност. Според чл. 13 от АПК административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му“, обясни Дишева. Тя напомни, че предходният състав на ВСС е приел правила за командироването, които не са отменени от настоящия.
Жалбата е допустима, защото е насочена срещу решение, което засяга законни права и интереси, поясни Панов. И добави, че липсата на законова делегация за изготвянето на правила, не означава, че такива не може да има. Като даде за пример създаването на комисии, които не фигурират в ЗСВ, и които имат правила, по които работят.
Красимир Шекерджиев пък недоумяваше защо отново се поставя на масата решението за откомандироването на съдия Терзиева. И отново припомни данните за натовареността на СРС и съдилищата в Пещера и Велинград. Той отбеляза, че в Окръжен съд-Пазарджик има много свободни бройки и тази Съдийска колегия наскоро отказа да обяви конкурс за повишаване. Шекерджиев призова да се гледат данните за целия съдебен район. Освен това попита защо не се обърне внимание и на други съдилища, а това се прави само за софийските.
Атанаска Дишева предположи, че колегите ѝ се страхуват да създадат правила, защото при евентуалното им неспазване, ще има съмнения за действия intuitu personae.
Цветинка Пашкунова върна дебата на принципния въпрос – трябва ли да има правила или не, а не да се коментира конкретният казус с Лилия Терзиева. По думите ѝ би било полезно да се регламентира кой е субектът, който може да сезира СК на ВСС, самата колегия може ли да се самосезира и т.н. – критерии, които биха улеснили административните ръководители и съдиите.
Но със 7 на 3 гласа мнозинството отхвърли предложението.
3
Коментирайте
Жалко, че не приеха предложението на Панов. Така Съдийската колегия щеше да има достоверна информация.
Абсолютно излишно е. ЗСВ е прекалено ясен в това отношение. Панов пак извира от идеи.
Напълно съм съгласен с Цветинка Пашкунова. Защо пак се коментира казусът с Лилия Терзиева? Нещата не бива да са субективни.