Становище на адвокатурата
Допускането до касация при очевидна неправилност на решението служи за установяването на истината
Доколко чрез въвеждането на това ново основание би се гарантирало влизането в сила на повече безпорочни съдебни актове е въпрос, който зависи от разумното му прилагане от ВКС, заявява ВАдС
Новото основание за допускане на делото до касация поради очевидна неправилност на решението не само не противоречи на Конституцията, но и съответства изцяло на императива на основния закона производството по делата да бъде изградено по начин, който осигурява установяването на истината. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище по конституционното дело, чийто предмет е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с която от октомври 2017 г. беше въведен новият критерий за достъп до касационно обжалване.
Пълният текст на становището на ВАдС
Обявяването ѝ за противоконституционна беше поискано от тричленен състав на Върховния касационен съд, председателстван лично от ръководителя на Гражданската колегия Светла Димитрова.
Върховните съдии твърдят, че чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поставя под неясен и неизясним законов критерий достъпа до касационен контрол, а ВКС ще е принуден да създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт.
Адвокатурата отхвърля тези твърдения и заявява, че допускането до касация на решения и определения, поради очевидната им неправилност, държи сметка за конституционното задължение на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. „Доколко чрез въвеждането на основанията „вероятна нищожност или недопустимост“ и „очевидна неправилност“ за допускане до касация на въззивното решение би се гарантирало влизането в сила на по-голям брой безпорочни съдебни актове е въпрос, който зависи от разумното прилагане на тези основания от Върховния касационен съд“, заявяват адвокатите.
Те не са първите, които излизат със становище, че чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не противоречи на основния закон. Преди дни бившият конституционен съдия и именит цивилист Благовест Пунев също подробно, в становище, което „Лекс“ публикува, се мотивира, че разпоредбата е ясна и не влиза в колизия с норми от основния закон.
От адвокатурата първо напомнят, че в свое решение Конституционният съд (№ 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г.) вече е заявявал, че компетентността му във връзка с оспорени разпоредби на ГПК се изчерпва само със съпоставянето им с относимите към тях конституционни норми, а „тълкуването на неяснотите, неточни формулировки в кодекса е задължение на съдиите…“. „В този смисъл изглежда, че искането на тричленния състав на ВКС за обявяване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за противоконституционен влиза в противоречие с разбирането на Конституционния съд досежно проверката за конституционосъобразност на оспорената разпоредба поради нейния бланкетен характер“, посочват от ВАдС.
След това се спират на различните формулировки за достъп до касация, които са възприели държавите от ЕС.
Като дават пример, че в §502 (1) на австрийския граждански процесуален закон допускането до ревизия на решение на апелативния съд е обусловено от това дали решението зависи от разрешаването на правен въпрос на материалното или на процесуалното право, който се явява от съществено значение за запазване на единството на правото, за правната сигурност или за развитието на правото. В Англия обжалване на апелативното решение се допуска само ако то би имало реална перспектива за успех и повдига важен въпрос от принципно или практическо естество или ако има друга убедителна причина за Апелативния съд да го допусне (чл. 52.7 (2) от Гражданския процесуален кодекс на Англия и Уелс). „Член 360bis на италианския Граждански процесуален кодекс въвежда като основание за недопускането до касационно обжалване на жалбата срещу въззивното решение очевидната неоснователност на оплакването в нея за нарушение на основните принципи на справедливия процес. Касационният съд се произнася с определение в закрито заседание за това дали приема за разглеждане или не допуска до разглеждане касационната жалба поради очевидната ѝ основателност или неоснователност (чл. 375, т. 5 от ит. ГПК)“, се посочва в становището.
И адвокатите заключават: „Независимо от формулировките, които използват различните законодателства при очертаването на предпоставките за допускане до разглеждане на жалбите срещу второинстанционните решения, от конституционноправна гледна точка изглежда допустимо въвеждането в процесуалните законодателства на неконкретизирани понятия, които да бъдат тълкувани и прилагани от общите съдилища. Тази констатация се отнася и за използваните в ГПК понятия „вероятно/а“ (чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК; чл. 280, ал. 2 ГПК), „очевидна“ (чл. 247, ал. 1 ГПК, чл. 280, ал. 2 ГПК), „убедителни“ (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), „съществено“ (чл. 281, т. 3 ГПК), „развитие на правото“ (чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК) и пр.“.
Освен това, според адвокатурата, прилагателното „очевидна“ към съществителното „неправилност“ има ясно процесуално значение. „Очевидно“ означава извън всякакво разумно съмнение. Това понятие стои в основата на доктрината за ясната правна норма (acte clair)“, пише в становището. В него се прави сравнение в използваните в тази връзка изрази в правилника за дейността на Съда на ЕС и в практиката му по отношение на преюдициалните запитвания.
Адвокатите обясняват, че дейността на ВКС по допускане до касационно обжалване не е правораздавателна, а се свежда до преценката на уредените в закона общи предпоставки към конкретен случай, от която зависи разглеждането на касационната жалба по същество.
„Несъмнено тази преценка включва в себе си субективен елемент, особено що се отнася до предпоставките за допускане до касационно обжалване, свързани с „точното прилагане на закона“ и „развитието на правото“ (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), „вероятната нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“ (чл. 280, ал. 2 ГПК), но това важи в още по-голяма степен за чисто правораздавателните функции, каквито са преценката на доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), прилагането на материалния закон спрямо конкретна фактическа обстановка, степента на същественост на процесуалното нарушение, допуснато от долния съд, или необосноваността на съдебното решение“, пише ВАдС.
И заявява: „Именно затова правораздаването, в общия смисъл на това понятие, е предоставено на лица, които са професионално и житейски подготвени да изпълняват тази държавна функция“.
Според адвокатурата правната доктрина може да подпомогне практиката в опита за намиране на подход към смисленото прилагане на новия критерий, но това не означава, че ВКС при преценката по допустимост, ще изземе част от правомощията на законодателната власт, както се сочи в искането на върховните съдии до КС. Като в становището се цитират серия от определения на състави от Търговската колегия на ВКС, в които се излага почти идентично разбиране какво означава „очевидна неправилност“.
Адвокатите на напомнят и защо новият критерий за допускане до касация беше въведен от законодателя миналата есен. И обясняват: „Намесата на законодателя дойде в отговор на, от една страна, мненията, застъпвани в практиката, че критериите за достъп до касационно обжалване затрудняват страните по гражданските и търговски дела при упражняването на правото на касационно обжалване. От друга страна, целта на законодателя е да се промени съществуващото положение в практиката на ВКС до изменението, при което недопускането на касационната жалба до разглеждане по същество се мотивира с аргумент, че макар касационната инстанция да констатира неправилността на въззивното решение в производството по чл. 288 ГПК, разглеждането на касационната жалба по същество не се допуска, тъй като не са налице предпоставките за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК“.
7
Коментирайте
Неправилността на решението обхваща:
-нарушение на материалния закон,
-съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
или необоснованост на решението.
ВКС правилно отбелязва, че оспорената разпоредба нарушава правото на гражданите, юридическите лица и държавата на защита във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 от Конституцията).
Именно. Точно днес пуснах едно изложение по допустимост на касационна жалба като служебен адвокат на един нещастник, който се бори за справедливост от.една нивичка от баба му …
Платени адвокати са му проспали първата фаза, служебни са забатачили въззивната проверка и няколко такива след това са се отказали да го защитават пред КС, защото е кауза пердута.
Тази алинея 2 дава шанс на именно такива изтървани случаи, когато вследствие пропуска на страна е възможно да се изкриви правоприлагането и това да доведе до неестествени конструкции в окончателното решение.
Как може да се прецени дали обжалването би имало реална перспектива за успех?
И каква стана тя сега? Топката пак е във ВКС, който ще е принуден да създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, където има противоречива практика.
ВКС ще изземе част от правомощията на законодателната власт. Това е по скоро привилегия.
Кой и как определя дали едно решение е неправилно?