Популизъм, фрагментарни промени и липса на комплексен подход. Това са проблемите, които най-изтъкнатите специалисти по наказателно право поставиха днес на обсъждане на Международната научна конференция, посветена на 50 години от влизането в сила на Наказателния кодекс от 1968 г. и озаглавена „Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство“.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“, чиято катедра по Наказателноправни науки е организатор на събитието, събра представители на трите власти с водещите специалисти в областта на наказателното право.

Изказването на проф. Лазар Груев четете тук.

Ръководителят на катедрата проф. Пламен Панайотов пръв очерта най-съществените предизвикателствата пред наказателното законодателство. „Не само в Европа популизмът навлезе съществено в наказателното право, а това има неблагоприятни последици, които не винаги се разбират веднага. Прекомерно се разширява и увеличава тежестта на наказателната репресия. На наказателното право не се гледа като на последно, а като на първо средство за решаване на проблемите“, заяви той.

Като второ предизвикателство проф. Панайотов посочи, че приложимото право в наказателната област се формира въз основа на източници на международното право, както и на правото на ЕС и законодателят трябва да се съобразява със заложените там стандарти.

„Често промените в наказателното законодателство се правят фрагментарно, а за да се промени и само една разпоредба от наказателноправната система, трябва да се познават задълбочено всички останали. Иначе се нарушава изискването за кохерентност, наказанията да са съответни на престъплението“, посочи третия проблем проф. Панайотов. И заключи, че всичкото това води до множество практически въпроси по тълкуването и прилагането на наказателното право.

Деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов подчерта, че по време на своята 125-годишна история факултетът се е утвърдил като водещо място за правната наука и съществен принос за това има катедрата по наказателноправни науки. Той пръв  постави темата за това дали е необходим нов Наказателен кодекс.

„Този нормативен акт действа в общата си част от 50 години с малки изменения и не виждам какво може да се промени. Какво да се промени в чл. 1 – „Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред“ или в съучастието, или в стадия на престъплението?“, попита той. И заяви, че защитата на личността и правата на гражданите са основите на разумната наказателна политика.

Министърът на правосъдието Цецка Цачева също поде темата за нуждата от нов НК. „Може би вече е назрял моментът или пък не, да се отчетат принципите и ценностите на съвременното общество. Изработването на нов НК трябва да се основава на нова концепция за наказателна политика. Тя трябва да отчете криминогенната обстановка, да даде оценка на прилагането на действащия НК – на неговите силни и слаби моменти, да се намери съответствието му със световните тенденции“, подчерта Цачева.

„Когато говорим за съвременните предизвикателства пред наказателното законодателство в България, това може би е самият законотворец“, върна темата към качеството на законодателството и популизма председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. „Сигурно и на вас ви е трудно да убедите колегите си да участват в работни групи и комисии, защото техните гласове не се чуват и за съжаление тяхното участие е по-скоро алиби за законотвореца, когато действа така, че да застраши правото, а не да го защити“, заяви той. И отправи призив към представителите на науката: „Пазете правото от неадекватния законодател. Не ставайте част от един порочен законодателен процес, това ще тежи и на вашата съвест впоследствие“.

„Трябва да се извърши цялостен преглед на специалната част на НК, промените да са обмислени и след широко обществено обсъждане, а не с оглед конкретен инцидент и казус“, представи гледната точка на адвокатурата председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, като подчерта, че именно колегите ѝ са всеки ден в съдебните зали и виждат дали дадени изменения са жизнени, или пречат за осъществяването на целите на наказателната политика.

„Трябва да се обърне внимание на санкционната политика и да не се налагат прекомерно високи санкции. Има неоправдано високи минимуми, които стесняват възможността на съда за индивидуализиране на наказанието с оглед тежестта на извършеното“, изтъкна тя.

След като изслуша критиките на представителите на науката и практиката към законодателя, на свой ред думата взе и председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов. Той подчерта, че го прави с плахост, защото от една страна е цивилист, а от друга е смятал да подходи от позицията на длъжник към наказателното право. „Това е личната ми позиция, но при всички положения искам да кажа, че българският законодател, макар и да съм го критикувал като практикуващ юрист, не е безотговорен законодател. В последно време юристите в парламента намаляваме прогресивно. Обяснението е, че очевидно не сме атрактивни за българския избирател, не можем да обещаваме политически. Това обаче не означава, че сме безотговорни, че не разбираме момента и отговорността му“, започна изказването си пред конференцията Кирилов.

Той каза, че би искал да оправдае и себе си, и колегите си, които непрекъснато са под пресата на общественото очакване за бърза реакция, както и от правоприлагането.

„При всички положения, законът е такъв, каквито сме всички ние, огледало и на обществото ни, и на правната ни система“, каза Кирилов.

Той подчерта, че не иска да се правят мигновени изменения на НК и НПК и дори разказа, че от опозицията го критикуват, че имал стъклен шкаф и проектите за промени в наказателните закони стояли там по една година.

Данаил Кирилов се обърна към представителите на науката и практиката: „Помагайте, ние нямаме нито високомерието, нито дръзновението да отсичаме, че знаем всичко. Ако ни оставите сами, би могло лесно да се критикуваме, но това не е в полза нито на правото, нито на обществото“.

„Ние не сме херметични общности, нито законодателят, нито учените сме оградени с ограда. В нашата работа липсва правната наука. По тази причина възобновихме Консултативния съвет по законодателството, вярно е, че имаме проблеми с оглед статута му и не можем да платим за труда на професорите, които са лидери в правното мнение в отделните отрасли“, каза още той. И специално благодари на ВКС и Върховната касационна прокуратура, че винаги дават становища за законопроектите.

„Ние няма как да угодим на всички становища, да ги съобразим, но не подхождаме пристрастно и предубедено. Смятаме, че намираме баланса, доколкото имаме възможност да сторим това. Законите не са работа на един или двама юристи или само на 240 народни представители, те са на всички институции, на магистратите, на адвокатите. Това е обществена работа“, заключи председателят на правната комисия.

Своя поглед върху актуалните проблеми на наказателното право даде и представителят на България в Евроджъст Иванка Которова. „Юрисдикциите вече не просто се разширяват, а се настъпват и се припокриват“, посочи тя. И каза, че вече има изключително много хипотези на приложение на националния НК извън територията на държавата. Которова, която е дългогодишен прокурор, даде пример с измама, извършена по интернет от българин, чиито последици са настъпили в друга държава. „И двете държави имат задължение да приложат своя НК. Това е обединяване на силите и влече много усложнения. Евроджъст е тук, за да помогне. Много често държавата, която е първа по време е по-силна по право. Който го осъди първи, налага своето право и останалите се съобразяват. Нашата мисия е да не се получи от много баби – много юрисдикции, да няма въобще санкция или да го разкъсаме от наказания и той да ни осъди в Страсбург“, каза Которова.

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Магистрат
Магистрат
08 май 2018 14:17
Гост

На наказателното право се гледа като на последно в цивилизованите държави.

5-ко
5-ко
08 май 2018 14:18
Гост

По принцип Данаил Кирилов е много прав. Дано наистина да не подхождат пристрастно.

Възмутен
Възмутен
08 май 2018 14:20
Гост

А от кого зависи юрисдикциите да се разширяват, а не да се настъпват и се припокриват?

4avdar
4avdar
08 май 2018 14:21
Гост

Ei, golqm strah ot tozi Strasburg.

Анонимен
Анонимен
08 май 2018 17:49
Гост

Много добро впечатление ми прави Кирилов, всъщност доста адекватно се е изказал и съзнава какви безумния се причиняват на Наказателния кодекс. Ако професорите не участват в работните групи, няма как да има качество. Обаче е пълен срам, че не плащат на съвета по законодателството. Това винаги е бил елитът на правната общност, трудът им струва скъпо и не може да остава невъзнаграден…

Анонимен
Анонимен
08 май 2018 17:53
Гост

populizam i nekadarnost! tova sa bichovete na nashia zakonodatel i ne govoria samo za NK