Проф. Лазар Груев:

50 години НК – много или малко, не това е въпросът*

Lex News 08 май 2018, 14:02 4331 6

Едно от знаковите изказвания в началото на Международната научна конференция в СУ „Св. Климент Охридски“, посветена на 50 години от влизането в сила на Наказателния кодекс, направи бившият председател на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, на когото катедрата беше поверила задачата да отговори на въпроса дали 50 години НК са много или малко. „Лекс“ го публикува с незначителни съкращения.

Въпросът възникна случайно в хода на подготовката за конференцията. После осъзнах, че отговорът има отношение не толкова до възрастта на закона, колкото до това какво всъщност отбелязваме днес – отдаваме почит към миналото, старостта и свързаната с нея житейска мъдрост или гледаме към бъдещето и неговите предизвикателства. Или и двете, ако е възможно.

Мнозина сигурно считат, че въпросът е риторичен. Сякаш е ясна обществената присъда – този кодекс е остарял, изживял е времето си и трябва да бъде сменен. Той е вечният заподозрян и често обвиняем за всички неудачи в наказателната политика и практика и ние спешно се нуждаем от нов НК, който може би с магическа пръчка ще обуздае престъпността и ще възстанови справедливостта.

Едва ли има партия, която да не включва в програмата си подобен подход. При дебатите за НК винаги стои този въпрос, тази мантра.

Практическите опити за изработването на нов НК също не са малко. Няколко сериозни работни групи положиха огромни усилия и изработиха завършени проекти за нов НК. Те бяха широко обсъждани – хвалени от едни, оспорвани от други, но никога приети от законодателя. Защо?

Може би, защото е сбъркан подходът. Много време ли са 50 години за един кодекс, стар ли е вече? Да припомня, че на 20 ноември 1951 г. е обнародван закон за отменяване на всички закони, издадени преди 9 септември 1944 г. Излиза, че в България формално не може да има закон по-стар от 73-74 години и НК е в горната скала на застаряващите образци.

Този закон, с който са отменени всички действали до този момент, е един самонадеян, дързък плод на чудовищен волунтаризъм и самочувствие – нищо не ни трябва, всичко старо е грешно, зачертаваме всичко, нямат значение качеството, традицията, ние знаем и можем всичко.

Да вземем Австрийския граждански кодекс. Кодификационната комисия на Леополд е преминала през три редакции на проекта. През 1810 г. император Франц одобрява заглавието, а през 1811 г. е публикуван и влиза в сила през 1812 г. Той е действащ и към момента – вече 206 години. Да не давам пример с Наполеоновите кодекси от 1804 г. и 1810 г.

На техния фон нашият 50-годишен НК се оказва в младенческа възраст.

Най-упорит аргумент за приемането на нов кодекс е, че този е приет в тоталитарно, социалистическо време. Но какво е било времето при приемането на шедьоврите на правната мисъл? Нима условията в Австрия тогава са били като днешните?

През 1942 г. правителството на Бенито Мусолини приема италианския Граждански кодекс. НК на Италия е от 1931 г. и все още е валиден.

Какви са изводите.

Първо, приемането на нови закони и промяната в наказателния закон следва да се освободи от идеологически предразсъдъци. Борбата с престъпността няма цвят, при нея няма ляво, няма дясно, няма синьо, няма червено, няма управляващи и опозиция. Какво ляво или дясно има например в чл. 194 от НК – „който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои“?

Второ, необходим е комплексен подход. Трябва да се направи външната диференциация – къде е границата между административнонаказателна и наказателна отговорност. В концепциите пише, че наказателното преследване трябва да бъде ultima ratio, а в реалността се превръща в първото, единственото, а не в последното средство. Да се освободим от илюзията за решаването на всеки проблем с наказателното право.

Необходима е и вътрешна диференциация. Винаги, когато се изменя норма от НК, на масата трябва да стоят и НПК, и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Ще ви дам пример – добрият шивач може да ушие и бална рокля с дълъг шлейф, и булчинска рокля, и минижуп. И ще бъдат все хубави. Въпросът е какво задание ще дадем на шивача. Каква ще бъде концепцията за наказателната политика. Но и тук постигаме определен рекорд – за разработването на нови и нови наказателни политики. Именно това трябва да се уточни предварително, тук трябва да е огромното усилие преди да започнем да пишем текстовете на закона. Ще разделим ли деянията на престъпления и простъпки, ще променим ли реда за разглеждането им в НПК? Дали за непълнолетните ще има отделен закон с особени правила? Те винаги ли ще отговарят за всички престъпления или само за изрично посочени? Кой ще бъде наказуемият опит – само при пряк умисъл ли?

Опитът с последната комисия, изготвила проект за нов НК, комисията „Стойнов“, показа, че енергията на дебата изгоря в това дали е нужен нов НК, много или малко са 50 години на действащия.

Въпросът е грешен, неправилен и не на място. Важното е дали справедливо урежда и регулира материята и да избягаме от дискусията трябва ли непременно нов НК или да запазим стария.

Предлагам да приемем опита на Германия. Като отворите книжката със закона на нея пише „Наказателен кодекс на Германия от 1871 г., в редакцията му, съгласно обнародването през 1998 г., последно изменение от 2016 г.“ Няма нужда да спорим. Това е нашият НК, половин век ни преведе през немалко плитчини и дълбочини. Когато има съществени изменения, ще приемем закон за реформиране на НК и ако трябва ще спорим и 10 години.

*Заглавието е на редакцията.