Законодателната уредба на временното отстраняване от длъжност на магистратите не противоречи на Конституцията, а защитава обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати. Това най-общо заявява главният прокурор Сотир Цацаров в становището си по делото пред Конституционния съд, чийто предмет е чл. 230 от Закона за съдебната власт.

Обвинител №1 обаче констатира, че в закона има празнота – не е регламентирана продължителността на отстраняването в съдебната фаза на наказателното производство. „Тази законодателна празнота обаче не може да аргументира извод за противоречие на оспорваната разпоредба с Конституцията. В своята практика Конституционният съд изразява разбиране, че не е компетентен да разглежда твърдения за съществуваща непълнота в даден закон, тъй като не разполага с подобно правомощие – КС е компетентен да се занимае единствено с приети закони“, посочва той.

КС беше сезиран от Върховния касационен съд с искане да обяви чл. 230 от ЗСВ за противоконституционен. Според върховните съдии цялата разпоредба не съответства на принципа на правовата държава и за равенството пред закона, на забраната за допускане на ограничения на правата на обвиняемия, които надхвърлят необходимото за осъществяване на правосъдието, на правото на труд и свободен избор на професия и място на работа и на правото на защита.

В становището си по делото главният прокурор първо се спира на това, че съдебната власт е независима и това е гарантирано от т. нар. функционален имунитет на магистратите. В чл. 132 от Конституцията е предвидено, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

„Оспорваната разпоредба на чл. 230, ал.1 ЗСВ не въвежда нови ограничения, а доразвива нормативно процедурата, при която да се реализира конституционно регламентираното изключение от имунитета по чл. 132 КРБ – магистратите не могат да се ползват с имунитет, ако са извършили умишлено престъпление от общ характер при осъществяване на функциите си, т.е при упражняване на съдебната власт“, пише Цацаров. Като посочва, че правомощията и независимостта, които Конституцията дава на магистратите, поставят спрямо тях и съответните високи изисквания за морал и подчиняване единствено на закона.

Той започва анализа си на чл. 230 от ЗСВ с първата алинея на разпоредбата, която гласи: „В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство“.

„Справедливостта като общочовешка ценност според преамбюла на Конституцията изисква съдии, прокурори и следователи, извършили умишлено престъпление от общ характер при осъществяване на съдебната власт, да преустановят временно изпълнението на функциите си до решаване на въпроса за отговорността им“, пише главният прокурор. И добавя: „Вярно е, че в хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет действа при условия на обвързана компетентност, като привличането на магистрата като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер в случаите на чл. 132 КРБ предпоставя неговото временно отстраняване от длъжност. Предвидената мярка има легитимна и пропорционална цел – да попречи на магистратите, извършили умишлено престъпление да правораздават, да запази авторитета и да гарантира законосъобразното осъществяване на съдебната власт и по този начин да защити държавата и обществото“.

Освен това подчертава, че по този начин се ограничава възможността обвиняемият за престъпление във връзка осъществяването на съдебна власт магистрат да възпрепятства или затрудни разследването.

В становището си до КС Цацаров посочва, че правото на труд на съдията, прокурора и следователя може да бъде обект на ограничения, за да се гарантира обществения интерес. „Ограничение на това право е допустимо при легитимна цел и пропорционалност между целта и степента на ограничението (Решение № 5 от 12.05.2016 г. на КС по к.д. № 2/2016 г.) и по отношение на оспорваната норма тази пропорционалност е постигната“, заявява той.

„Оспорваните разпоредби от ЗСВ изразяват законодателното разбиране за несъвместимост между изпълнение на функционалните задължения на магистрата и качеството му на страна в наказателно производство от общ характер, от което той е зависим. Това законодателно решение несъмнено е в защита на обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати и този обществен интерес е толкова значим, че оправдава ограниченията, които отстранените от длъжност магистрати търпят до приключването на наказателното производство“, пише главният прокурор в становището си.

Той се спира и на опасенията, че органите на досъдебното производство може да действат недобросъвестно и да предизвикат отстраняване от длъжност на всеки магистрат с привличането му като обвиняем. Първо посочва, че добросъвестността на органите на власт трябва да се предполага. А после подчертава, че „привличането на обвиняем не е последица от произволно решение на органа на досъдебното производство“. „То е подчинено на задълбочена преценка в съответствие със строгите изисквания, които процесуалният закон в чл. 219 НПК е поставил: да са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление от общ характер и да не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство“, пише в становището му до КС.

Главният прокурор подчертава разликата между правата и задълженията на гражданите и на магистратите. Именно тя, според него, обосновава и разликата в режима за отстраняване от длъжност на обвинения в престъпление гражданин и на съдията, прокурора и следователя т.е. между процедурата в чл. 69, ал. 1 НПК и тази в чл. 230 ЗСВ.

После главният прокурор се спира на втората алинея от атакувания пред КС чл. 230 ЗСВ. Тя урежда отстраняването от длъжност на магистратите за престъпление от общ характер, което е извън осъществяването на съдебната власт. Тук съответната колегия на ВСС има право на преценка и може да изслуша магистрата. „Доводите на вносителите, че оперативната самостоятелност е ограничена, тъй като съответната колегия е лишена от възможност да преценява доказателствената обезпеченост на обвинението, не могат да аргументират противоконституционност на оспорваната норма. Чл. 127 от Конституцията е възложил единствено и само на прокуратурата обвинителна функция и правомощия за привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление от общ характер. Преценка за обосноваността на обвинението, съгласно изискванията на Конституцията и НПК може да извършват само прокурорът в досъдебното производство и съдът със съдебния акт след проведено съдебно производство, а не някой друг орган, включително и административен /какъвто е ВСС/“, пише Сотир Цацаров.

Той оспорва и твърденията на ВКС, че магистратът е лишен от право на защита и изтъква още, че отстраняването му от длъжност в досъдебната фаза на процеса е ограничено във времето и може да продължи най-много година и половина (при обвинение за тежко престъпление) или осем месеца (в останалите случаи). Но признава, че има законодателна празнота и няма срок, в който може да бъде отстранен от длъжност докато делото срещу него е висящо пред съда.

Всички аргументи на главния прокурор може да прочетете в пълния текст на становището му.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
преминаващ
преминаващ
17 април 2018 13:22
Гост

Винаги трябва да има максимален срок. Винаги трябва да има ефективен съдебен контрол. Другото е произвол. Това трябва да гледа КС. А с какъв сурат обвинен за престъпление по служба магистрат влиза в зала, само той си знае

Анонимен
Анонимен
17 април 2018 13:27
Гост

И той, и ССБ четат конституцията като дявола евангелието…

Анонимен
Анонимен
17 април 2018 14:01
Гост

Така им изнася.

Анонимен
Анонимен
17 април 2018 13:50
Гост

Доста законодателни празноти има. Но вместо това само да се констатира, би било добре да почват лека-полека да запълват дупките.

Мун4о
Мун4о
17 април 2018 13:58
Гост

Vinagi mogat da se namerqt vyzmojnosti za bavene na razsledvaneto.

Фен
Фен
17 април 2018 14:00
Гост

Браво, Цацаров! Те се имат за недосегаеми.

Подсъдим
Подсъдим
17 април 2018 15:28
Гост

Прав е г-н Цацаров. Защо да ме обвинява или съди някой, който е в моето положение?