Делото за мръсния въздух на Пловдив е спряно и ще чака произнасянето на Съда на Европейския съюз, а след това и двете върховни съдилища да излязат със съвместно тълкувателно постановление.

Това следва от определение на Върховния касационен съд (ВКС). Делото стигна до ВКС 7 години след завеждането на колективния иск, заради масови отводи на съдиите в Пловдив и изпращането му в Окръжния съд в Смолян, а след в Апелативния съд във Велико Търново.

Върховните съдии – председател и докладчик Мария Иванова и членове Жива Декова и Геновева Николаева, пред които е висящ процесът, обаче са преценили, че не могат да се произнесат по колективния иск, докато ВКС и ВАС не излязат с тълкувателно постановление по съвместното им дело №2/2015 г. Предмет на тълкувателното дело са два въпроса – общите или административните съдилища са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз и по кой ред трябва да го правят – по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или чл. 49, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

ВКС и ВАС бяха сезирани с тях от Висшия адвокатски съвет и започнаха разглеждането им, но още преди да излязат с тълкувателно решение, Административният съд във Варна се обърна със сходно преюдициално запитване към съда в Люксембург. Тогава върховните съдии решиха да спрат тълкувателното дело, докато не излезе решението на Съда на ЕС.

ВКС обяснява, че делото за мръсния въздух на Пловдив е обвързано с отговорите, които тълкувателното постановление ще даде на въпросите за подсъдността и реда, по който трябва да се гледат делата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, защото по него се претендира увреждане на колективен интерес от нарушаване на правото на ЕС – Директива 96/62/ЕО, Директива 99/30/ЕО, Директива 2008/05/ЕО и чл.8 ЕКЗПЧОС, от страна на Община Пловдив и екоинспекцията в града.

Колективният иск беше заведен преди 7 години, след като Пловдив зае първо място по замърсяване с фини прахови частици. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, адвокатите Катина Бончева, Михаил Екимджиев и Емилия Недева, както и  още 127 граждани поискаха Община Пловдив и РИОСВ да бъдат осъдени за това, че не са взели мерки за сваляне и поддържане на нивото на фините прахови частици в приетите норми. Съдиите в Пловдив се отведоха от разглеждане на казуса и делото отиде в Окръжен съд – Смолян. Той първо отхвърли иска срещу общината и остави без разглеждане този срещу РИОСВ-Пловдив. Апелативният съд в Пловдив отмени решението в частта за екоинспекцията и при повторното разглеждане, съдът в Смолян отхвърли и двата иска с мотив, че институциите са си свършили работата.

След последвалата жалба Апелативният съд в Пловдив се отведе от разглеждането на делото и то попадна на втора инстанция във Велико Търново. Преди година състав на апелативния съд с председател и докладчик Даниела Делисъбева потвърди двете решения на окръжния съд в Смолян, с които са отхвърлени исковете срещу общината и екоинспекцията. Според апелативния съд причина за силното замърсяване е местоположението на Пловдив и неблагоприятния заради това климат, а не институциите. Заключението на метереологично-климатологичната експертиза сочеше, че мръсният въздух в града се определя от вятъра, атмосферата и валежите, които пък зависят от релефа.

От определението на ВКС става ясно, че ищиците сочат, че общината и екоинспекцията в Пловдив незаконосъобразно са бездействали и са допуснали значителни отклонения от нормативно определените нива на фини прахови частици и други замърсители. Освен това те твърдят, че са нарушени задълженията на държавата – членка на ЕС (чрез компетентните ѝ вкл. регионални и местни органи) в изпълнение на Директива 96/62/ ЕО и 2008/05/ЕО да предприемат действия за подобряване на Качеството на атмосферния въздух, като се установят и поддържат нива на замърсителите под установените норми в ЕС. От Асоциацията за европейска интеграция изтъкват още, че задълженията на държавите членки по двете директиви са за постигане на резултат, такива са и задълженията на специализираните местни и регионални органи, определени от държавите-членки да контролират качеството на въздуха.

Тезата на завелите колективния иск е, че държавите-членки имат значителна свобода на преценка при избора на средства за постигане на този резултат и затова компетентните им органи, каквито в случая са общината и екоинспекцията, не се освобождават от отговорност, когато избраните от тях средства и начинът на прилагането им не са постигнали заложения в правото на ЕС и задължителен за целия ЕС резултат.

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви