От кой момент се дължи връщането на иззетите като доказателства вещи? Кога може да се претендира обезщетение за увреждане заради задържането им? На тези въпроси отговори състав на Върховния касационен съд (ВКС) по дело, в което се търси обезщетение за над 30 кг розово масло, които не са върнати от 2005 г. до днес, въпреки че наказателното производство, по което са иззети преди 14 години, е прекратено още през 2009 г.

Съставът на ВКС с председател Мария Иванова и членове Жива Декова (докладчик) и Маргарита Георгиева допуска делото до касация, като изтъква, че съдебната практика по тези въпроси е недостатъчна и следва да бъде развита.

Принципно за връщането на веществените доказателства

„Решението за съдбата на веществените доказателства, ако същите не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл.111 НПК, се взема с постановяването на окончателния акт в наказателния процес“, започват разясненията си върховните съдии (пълния текст на решението виж тук).

Като посочват, че това общо положение не важи в няколко хипотези. Първата е, когато те се отнемат в полза на държавата (по чл.112, ал.1 НПК) или когато става дума за моторни превозни средства (по чл.112, ал.3 НПК). Втората е, когато трябва да се изчака решението на гражданския съд за правата върху вещите, при повдигнат спор за тях (чл.113 НПК). Третото изключение е, „когато се предават иззети като веществени доказателства книжа, писма и др. писмени актове на заинтересовани лица и учреждения, в които случаи разпореждането с веществени доказателства не зависи или не зависи само от приключване на наказателното производство и поначало се налага последващо – след приключване на наказателното производство, а по-рядко и съпътстващо произнасяне на прокурора или съда“, обяснява ВКС.

На кого се връщат иззетите като доказателства вещи? Тук принципното положение е регламентирано в чл. 111, ал. 2 НПК, който казва, че иззетите като доказателства вещи се връщат „на правоимащите, от които са отнети“. ВКС напомня, че „правоимащ“ е не само собственикът, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта (вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик). „Предписанието, залегнало в чл.111, ал.2, НПК повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния правоимащ“, обясняват върховните съдии.

А ако възникне спор – за собственост или всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите, веществените доказателства се пазят докато влезе в сила решението на гражданския съд.

Кога може да се претендира обезщетение за невърнати вещи? „Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите, от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на крайния акт за прекратяване на наказателното производство и от този момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо и е налице начало на погасителна давност“, заявяват върховните съдии Иванова, Декова и Георгиева.

И обясняват, че вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. „Но за да е известен деецът, е необходимо действително проявление на увреждането, а това е моментът, от който се дължи връщане на веществените доказателства, а при прекратяване – това е датата на прекратяване на наказателното производство, по което са били иззети. Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира цялостният му фактически състав, вкл. когато вредоностните последици са положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия“, се посочва в решението. Затова в случаите на спор за право, началният момент, от който следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо, е датата, на която влиза в сила решението на гражданския съд по него.

Казус за над 30 кг розово масло

Делото, заради което ВКС отговори на въпросите за връщането на веществените доказателства, е по иск на Държавна лаборатория „Българска роза“. Тя е държавно предприятие и единствена в България се занимава с контролно-аналитична, сертификационна дейност в областта на етеричните масла. В страната единствено Държавна лаборатория „Българска роза“ е оторизирана да съхранява розово масло и разполага със специални условия за това. Най-общо казано – тя обработва „сурово“ розово масло до качеството на „Българско розово масло“ по БДС. Различните производители ѝ предават суровото масло за обработване и съхранение. След преработката и получаването на масло, отговарящо на БДС, се получава една обща партида, в която са вложени материали на различни производители, като няма значение чии са компонентите, а накрая всеки взема толкова розово масло по БДС, колкото му се полага според договора с лабораторията.

През 2005 г. обаче започва разследване, по което като доказателства са иззети 30,815 кг розово масло от лаборатория „Българска роза“. Наказателното производство е прекратено окончателно на 10 юли 2010 г., но маслото не е върнато на лабораторията. Затова през ноември 2013 г. тя завежда дело за непозволено увреждане срещу прокуратурата, една фирма и две физически лица. Като иска да получи обезщетение равно на стойността на иззетото розово масло с лихвите от датата на предявяване на иска. Претенцията не е само към прокуратурата, защото след изземането на маслото то е дадено за съхранение на друго дружество, а скоро след това прокурор постановява да бъде върнато за пазене в лаборатория „Българска роза“. Другата фирма не само, че не изпълнява това разпореждане на обвинението, но и междувременно продава голяма част от розовото масло. За случая е образувано наказателно производство.

Първите две инстанции – Софийският градски и Софийският апелативен съд, отхвърлят иска на лабораторията. Те приемат, че собствеността на розовото масло е неустановена и затова не може да се приемат за доказани твърденията на „Българска роза“ за противоправност на деянията на служители на прокуратурата и на останалите ответници. Двете съдилища сочат, че това е причината и да не може да се установи вредата, причинена на лабораторията, което означава, че не е нарушено общото правило да не се вреди другиму, т.е. не е налице непозволено увреждане.

ВКС обаче заявява, че от данните по прокурорската преписка по делото не се установява да е оспорено правото на Държавна лаборатория „Българска роза“ да упражнява фактическата власт върху иззетото от нейния трезор розово масло. Напротив, безспорно е, че именно тя го е съхранявала, т.е. упражнявала фактическа власт върху него, преди да бъде иззето по досъдебното производство. „В случая не е възникнал правен спор относно правото на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД да упражнява фактическата власт върху иззетото като веществено доказателство розово масло, доколкото такъв не е обективиран, а и не е констатиран от прокуратурата. Претенции, които не са били обективирани, не подлежат на закрила по чл.113 НПК“, изтъква ВКС.

Върховните съдии констатират, че в случая не е налице нито едно от изключенията, при които след прекратяване на наказателното производство веществените доказателства не се връщат на правоимащия, от когото са отнети. И заявява, че това е следвало да стане с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 10 юли 2009 г.

Постановлението обаче не съдържа произнасяне по въпроса за веществените доказателства.

За задълженията и отговорността на прокурора

„Съгласно чл.243, ал.2 НПК, когато прокурорът прекрати наказателното производство, той следва да се произнесе и по въпроса за веществените доказателства. Следователно и с оглед императивния характер на цитираната разпоредба прокурорът задължително следва да реши съдбата на веществените доказателства, когато прецени, че конкретният наказателен процес по една или друга причина не може да се развие в съдебна фаза“, заявява ВКС.

В решението подробно се разясняват задълженията на прокурора.

Той ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, включително относно доказателствата, напомня ВКС. „Събирането на доказателствата е подчинено изцяло на преценката на прокурора, тъй като той е субектът, който ще  доказва обвинението пред съда. Прокурорът е единственият орган на досъдебното производство, който може да иска разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са съпроводени с посегателство над правата и законните интереси на гражданите (претърсване и изземване, освидетелстване, задържане и изземване на кореспонденция). Уредбата очевидно е продиктувана от разбирането, че ако прокурорът прецени, че съответното действие не го ползва при доказването на обвинението и разкриването на обективната истина, той не би сезирал съда със съответното искане“, пишат върховните съдии.

Като подчертават, че за изземването на веществените доказателства, тяхното описване, съхраняване, пазене законът е предвидил специални правила. „Когато се изземват и задържат предмети като веществени доказателства в досъдебното производство и същите подлежат на връщане на правоимащото лице след прекратяване на наказателното производство, но не са опазени до приключване на наказателното производство и не са върнати, с оглед на ръководните функции на прокурора в тази фаза на производството, следва да се приеме за установено противоправното поведение на прокурора, изразяващо се в бездействие по осъществяване на ръководство на досъдебната фаза и конкретно по опазване на иззети веществени доказателства. Това е особено валидно, когато самата намеса в правото се оказва незаконосъобразна, в случая с оглед на прекратяването на наказателното производство“, заявява ВКС в решението си.

Той констатира, че фирмата, която не е върнала розовото масло на лаборатория „Българска роза“ и двамата ѝ служители са солидарно отговорни с прокуратурата. Като в решението се подчертава, че увреждането е причинено от неколцина, а при наличие на основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците съдът не дължи произнасяне по въпроса за приноса на всеки поотделно за настъпване на вредоносния резултат.

Така ВКС осъжда прокуратурата, фирмата и двамата ѝ служители да платят на Държавна лаборатория „Българска роза“ обезщетение от 239 675 лв. (стойността на розовото масло по цени към 2005 г.) и още 38 504 лв. за държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, т.е. общо над 278 000 лв.

11
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Гневен
Гневен
07 март 2019 13:24
Гост

Крайно време е да се вкара в релси правосъдието в България. Докато се заливат с бумащина адвокатите, за да вършат чужда работа, то прокуратурата не си изпълнява задълженията, вменени със закон. И като теглим чертата, ще установим, че в годините заради невръщане навреме на доказатлства по дела – били те вещи, които са се развалили или по друга причина отдавна обезценени, или пък документи, установяващи права, скрити в папки в някое мазе, прокуратурата е нанесла много повече вреди на добросъвестни граждани, отколкото цялото пране на пари от отделни лица през Прехода.

мнение
мнение
01 март 2019 15:32
Гост

Предлагам прокурорът да върне парите с лични средства!

290
290
01 март 2019 14:20
Гост

Когато се изземват и задържат предмети като веществени доказателства в досъдебното производство и същите подлежат на връщане на правоимащото лице след прекратяване на наказателното производство, но не са опазени до приключване на наказателното производство и не са върнати, с оглед на ръководните функции на прокурора в тази фаза на производството, следва да се приеме за установено противоправното поведение на прокурора, изразяващо се в бездействие по осъществяване на ръководство на досъдебната фаза и конкретно по опазване на иззети веществени доказателства.

Повече няма какво да се каже…

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
05 март 2019 18:06
Регистриран

Разбира се, че отговорност носи САМО прокуратурата за бездействие.А Фирмата -не.Да не говорим за служителите на тази фирма, които са вероятно в трудови правоотношения с нея.
СЪДИИ, които са заедно с прокурорите във ВСС, не могат да са обективни такива , когато се произнасят по отношение на нея.А ТЕМИДА тук се смее на висок глас.

Някой си
Някой си
01 март 2019 14:19
Гост

Големи бунаци. От това розово масло можеше да се вземе много по-малко количество, а задържаното поне можеше да се запази по някакъв начин – да, знам, че е доказтелство и не може да се прави нищо с него, но все пак… Браво на ВКС!

Киро
Киро
01 март 2019 14:22
Гост

това е много голям проблем, по складове, мазета и гаражи отлежават с години всякакви доказателства за десетки милиони левове. Само си спомнете конфискуваните луксозни коли, които гният на открито до базата на баретите. Всички губим от това безхаберие.

Анонимен
Анонимен
01 март 2019 14:16
Гост

A стойността на розовото масло дали не се е вдигнала за 14 години.

stan
stan
01 март 2019 14:07
Гост

Задавам си въпроса защо по дяволите въобще е трябвало да ги изземат тези 30 кг. розово масло с цена като на златото, да не припомням за бая ви Ганя, че да ги дават на друг, че после да се врътне далавера. ВКС явно толкова е накипял, че е решил да напише нещата от а и бе, че после да няма ама, аз така мислех… интересен казус

Анонимен
Анонимен
01 март 2019 14:04
Гост

моля, да се разпечата за нуждите на РП и ОП в столицата и страната – за да знаят, че като не пазят и не връщат, ще плащат

Анонимен
Анонимен
01 март 2019 14:48
Гост

бълха ги ухапала , бонусите си ги взимат , а ние ще плащаме!

advocat
advocat
02 март 2019 13:36
Гост

Ми хващайте вилите и брадвите и да започваме. Какво плачете и хленчите? „Смешен плач“ (Ботев)