КС обяви за противоконституционни 10-те критерия за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни
Според съда тяхното място не e в закона, а регулацията може да e чрез кодекси за поведение
Критериите в Закона за защита на личните данни
Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
- естеството на личните данни;
- влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
- обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
- характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
- значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
- отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
- отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
- целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
- съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
- други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерия, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали (пълния текст на решението виж тук).
Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов (повече за него четете по-долу, а с пълния му текст можете да се запознаете тук).
Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД беше атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя (какви са те виж в карето) са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това според тях ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“. Освен това в искането се сочи, че прекалено казуистичното изброяване на въпросните критерии ще доведе до цензура.
Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Те бяха отговорът на законодателя на опасенията за цензура, които изказаха много журналисти и фоторепортери и бяха изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека.
След обявяването за противоконституционни на 10-те критерия, продължава да действа общото правило, регламентирано в първата алинея на чл. 25з ЗЗЛД, че „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“.
В решението си КС детайлно изследва правото на свобода на изразяване, на информация и на защита наличните данни и практиката на съда в Страсбург и на този в Люксембург. Като подчертава, че трябва да се търси баланс в защитата им.
Основният проблем, който КС намира в отменената от него разпоредба, е, че въвежда неясни критерии. „Изискването за априорно прилагане на въведените с чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (в общо правило) неясни критерии води до автоцензура и така се явява непропорционално навлизане в еднакво бранените от Конституцията, наред с неприкосновеността на индивида (чл.32, ал.1 от Основния закон), право на свобода на изразяване и право на информация (чл.39 и чл.41 от основния закон). Като нарушава мярата, продиктувана от належащата нужда да бъде защитена неприкосновеността на личните данни, законодателната ограничителна мярка в крайна сметка препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество“, заявява мнозинството от конституционните съдии.
В решението се признава, че целта на законодателя да създаде чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД – да съгласува правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, е лигитимна. Но КС заявява: „Установяването на критерии за балансиране, разработени в съдебната практика – ЕСПЧ в едно законово правило, е в конфликт със самата същност на балансирането като прагматичен подход, за разрешаване на колизии между основните права, целящ рационален, а не формално съобразен с правото изход“.
Като неясни в решението се посочват критериите „други обстоятелства, относими към конкретния случай“, както и „естество на личните данни“ (ако се има предвид разграничаването на чувствителни и други данни, например, би следвало да се използва понятието „категории“, казва КС.„Неразбираеми, неопределени и припокриващи се по смисъл са критериите „характер и естество на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1“ (чл.25з ал.2 т.4) и „цел, съдържание, форма и последици от изявлението, чрез което се упражняват правата по т.1“(чл.25з ал.2 т.8)“, посочват още конституционните съдии.
В решението се заявява, че неясните критерии означават, че КЗЛД разполага с непредвидима власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. „Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което, наред с неясните критерии, води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка“, се посочва в решението.
В него КС се спира специално на цензурата и заявява, че тя е такава ограничителна мярка, която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и поради това е забранена на конституционно ниво. „Всички мерки с ефект на цензура (каквито са спирането и конфискацията) са изключение от конституционно установения принцип на свобода на медиите и тези ограничителни мерки следва, както се посочва в решение №7/96г. на Конституционния съд, да се прилагат ограничително“, припомня КС. И специално подчертава, че „скритите форми на проявление на цензурата могат на практика да се окажат реална заплаха за ефективното упражняване на правото свободно да се изразява и разпространява мнение“.
КС изтъква, че трябва да се съвместят правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация в съответствие с утвърденото в съвременния конституционализъм начало за еднакво зачитане на всички основни права. „Оспорената разпоредба в чл.25з, ал.2 се доближава по своя интензитет до конституционната граница на ограничаване на свободата на изразяване и информация, което я определя като непропорционална за преследваната легитимна цел, поради което тя е и конституционно нетърпима. Конституционният съд е последователен в своята позиция, че когато неяснотите или неопределеностите на една законова разпоредба са достатъчно сериозни и поставят под съмнение годността ѝ да регулира обществените отношения, които тя е призвана да уреди, то такава законова разпоредба е противоконституционна на основание нарушаване принципа на правовата държава“, се заявява в решението.
Всъщност КС изразява позицията, че подобна разпоредба като чл. 25з, ал.1 ЗЗЛД съвсем не е необходима. „Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна – да се засили самоконтролът в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави. Именно в рамките на така изготвени кодекси за поведение на журналистите следва да се решават и въпроси какъвто е използване на лични данни от лични форми на комуникация при висок обществен интерес и значимост на информацията за публичния дебат“, посочва той.
Особеното мнение на четиримата съдии
В особеното си мнение Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов обясняват, че именно чрез въвеждането на въпросните критерии, извлечени от изобилната практика на съда в Страсбург, Народното събрание изпълнява задължението си да установи в българското законодателство ефективни средства за защита на правата, гарантирани от ЕС. Премахвайки ги, в ЗЗЛД остава само ал. 1 на чл. 25з, която просто преписва Общия регламент за защита на данните.
Те подчертават, че самият регламент възлага на държавите членки да съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с правото на свобода на изразяване и информация. Това съгласуване според Панова, Влахов, Илиев и Анастасов става с въвеждането на критериите, които колегите им от мнозинството обявяват за противоконституционни.
„Държава членка изпълнява задълженията си по правото на ЕС да предвиди в националното си законодателство ефективни правни средства за защита не когато приема формални, декларативни разпоредби, а когато създава правни норми, които правят правата изпълними на практика. Като е създал каталог на критерии за съчетаване на две равностойни права, защитими и от правото на ЕС, и от националното право, българският законодател е приел гъвкава и адекватна правна уредба, предназначена да гарантира, от една страна, правата на гражданите, упражняващи двете конкуриращи се права, а от друга – да въведе в националното право стандарт на преценка на баланса на тези права от органите, които следва да обезпечат тяхната защита (Комисията за защита личните данни и съдилищата в страната)“, изтъкват четиримата конституционни съдии.
Те отхвърлят виждането на колегите си, че няма нужда тези критерии да са в закон, а може да се използва просто практиката на Европейския съд по правата на човека. „Намираме, че щом те са изведени от практиката на ЕСПЧ именно във връзка с проверката му за постигнат или не баланс на правата по чл. 8 и чл.10 ЕКПЧ, тези критерии са приетия от него необходим стандарт за „съгласуваност“ или „зачитане“ на тези права. Поради това не виждаме основание в извода на мнозинството, че въвеждането им в националния закон чрез атакуваната пред КС разпоредба е стъпка към въвеждането на йерархия в каталога на основните права. Тъкмо обратното, критериите по чл. 25з, ал.2 ЗЗЛД не са изчерпателни, те не предопределят по никакъв начин приоритет на кое право трябва да бъде даден, като имат за цел само да дадат насоки на органа по защита на личните данни и на съда при решаването на конкретни казуси при търсенето на баланса между свободата на изразяване и правото на информация, от една страна, и правото на защита на личните данни, от друга“, заявяват четиримата в особеното си мнение.
Нещо повече, според тях с „премахването“ на критериите от чл. 25з, чрез обявяването им за противоконституционни, се поставя под съмнение дали държавата е изпълнила задължението си по регламента да съгласува със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация. „Елементарното преповтаряне на разпоредбата на чл. 85, пар.1 ОРЗД във вътрешното законодателство, лишено от поясненията, съдържащи се в обявената за противоконституционна разпоредба на алинея втора на чл. 25з, не е изпълнение на задължението по чл. 19, параграф първи, алинея втора ДЕС. То не носи никаква полза на адресатите на чл. 25з ЗЗЛД, като нито ще има превантивен ефект, нито ще направи разпоредбата ясна и приложима от националните правоохранителни и правораздавателни органи“, се посочва в особеното мнение.
Четиримата конституционни съдии заявяват също, че така формулираните критерии са ясни и обявяването им за противоконституционни създава опасност бъдещата съдебна практика „да „балансира” конкуриращите се конституционни ценности, давайки неоправдан превес на свободата на изразяване и информация за сметка на личната неприкосновеност на индивида“.
20
Коментирайте
Без ясно разписани в НА санкции, всичко си остава пожелателно. Не съм съгласен, че етичните кодекси са решението.
Ако не беше това решение на КС, регулаторните бухалки на Дебелян Пеевски щяха буквално да докарат до фалит (вследствие на наложени глоби) останалите независими медии в България. Кафявите медии на Пеевски каквито и закони да приемат, те пак безнаказано ще ги нарушават и никой няма да ги закача (нали обслужват интереса на мафията и прокуратурата все пак), така че поне да запазим независимите медии в България. В тази връзка подкрепям решението на КС.
Колкото повече чета, се убеждавам, че т. нар. мнозинство е пресолило манджата. Само искам да видя как ще накара кафевите медии да се саморегулират. Освен това критериите са ясни и напълно логични, буквално преписани от решения на ЕСПЧ.
Надали някой може да каже, че съдията Панова, която беше съдия ad hoc в Страсбург, ще защитава цензурата, но с това решение се дава зелена светлина на медийна свободия и разюздансот, която няма нищо общо със защитата на правата на човека
За какъв самоконтрол в медийната индустрия пишат в мотивите си. Та върху повечето медии ръка е сложил Дилиянчо мамин, който ги контролира здраво.
Както казва Президентът в становището си, в тази разпоредба точка 10 обезсмисля предходните.
Не мислех, че решението ще е такова. поздравления за магистратите с особени мнения.
Сега пеевските медии ще си развяват байряка.
Просто Комисията за защита на личните данни е трябвало да напише, а не да препише критериите.
С това решение гражданите са оставени без защита срещу медиен произвол, да има такъв и е даже по-страшен от полицейския например.
Моля?! Досега кафявите медии на Пеевски какво ли не са разпространили, за да омаскарят опонентите на мафията, дори и откровена порнография по смисъла на НК публикуваха – и направи ли им някой нещо – не, защото обслужват медийно и пазят гърба на управляващата мафия, разбира се! Атакуваната в КС разпоредба беше приета от същата тази мафиотска шайка, която иска да запуши устата на останалите живи и удържащи бруталните репресии на властта независими медии.
Бих искала да видя първо мотивите на КС, защото решението, честно казано, ме изненадва.
по стечение на обстоятелствата професионално следя практиката на кзлд – и мога да кажа, че въпросните критерии са единствените възможни и именно тях прилага в практиката си комисията. нещо повече това са критериите на еспч. сега като ги няма в закона, те пак ще правят същото, просто няма да има такава разпоредба
Ако критериите са преписани от регламента, означава ли, че КС казва, че в тази част той не съответства на нашата Конституция. И сега какви други критерии трябва да бъдат записани?
Балансът между обществения интерес, свободата на словото и правата на гражданите е казус, който не може да бъде решен от години по целия свят.
Прочетох критериите и не виждам в тях нищо неразумно, нелогично, камо ли противоконституционно! Ще чета с интерес особените мнения…
Факт е, че има доста случаи на престъпници, които искат да се възползват от правото да бъдат забравени, т.е. публикациите за тях да бъдат изтрити, което е недопустимо.
А какво правим, когато медия разпространи лични данни, които не допринасят за обективността? Например адреси на хора по компромат?
Ами КЗЛД да напише по-ясни критерии, а не да преписва буквално регламента.
И сега ще се осланяме на съвестта на медиите. Като знаем кой ги притежава, това решение на КС е в полза на свободията, а не на свободата на словото.
Ново
-
МВР трябва да доказва, че събира само при „абсолютна необходимост“ ДНК и отпечатъци за полицейска регистрация
-
Прокуратурата е осъдена да плати 60 000 лева заради нежеланието да намери виновните за срутената сграда на „Алабин“
-
ГЕРБ сезира Конституционния съд за мандата на ВСС и избора на тримата големи в съдебната система
Пеевски какво ли мисли по въпроса? Все пак той е най-маститият журналист в държавата.