Ще дам един пример за рейтинга -примерно имате най-висок праг харесвание сред определен кръг на 8.10, на 8.10 същия ден световната модна новина пародийна е – “Хората харесват нестойностни неща в онлайн ерата“.Това не е положителен рейтинг от гледище на правото.Вие може да напишете ,ако сте чели новината примерно “Онлайн пространство -всеки сайт е различен ,аудиторията и лайковете не винаги показват само пародии, нека зачитаме сериозните хора“.Примерът ми е измислен, има много други зависимости и всеки има право да търси истина ,както всеки да се промотира чрез реклама ,без да нарушава правилата ,разбира се.
(пак казвам любител съм по темата, въпреки ,че правото ми е специалност и има много по темата).

Всъщност идеята за рейтинга и обвързаността на рейтинг на един човек с друг е много актуална в съвременни условия.Провада се ноу хау, авторски права ,но рейтинг не се продава.Т.е не може да пренасочите своя рейтинг в полза на друг директно.Може да рекламирате друг човек , да го промотирате , но пряко да продадете рейтинг е незаконосъобразно.Предстваете си имате разработена страница , обаче и продадете страницата.Доколко новия притежател може да се ползва от вашите лични почитатели и фенове?Смятам ,че в такъв случай дори страницата да е отделен обект на авторски права неуведомяването на хората за смяната на собственика е съобразно заобикаляне на закона.
Такова е нашето съвремие-може да използваш марка,но не и име.В съвременни условия ползването на чуждо име за покачване на рейтинга е позволено само по пътя на рекламата и предложението.
Дали може да регулираме чужд рейтинг?
Като изключим злонамерената антиреклама, позволената сфера на регулиране на чужд рейтинг е само с оглед на обективна истина . Разбира се при свързани авторски права и обща идея това – всеки е заинтересована страна и оказвайки негативно влияние върху другия ,оказва и върху себе си –това е регулиране на общността права посредством намеса и няма общо с антирекламата.
Всъщност реалните наказуеми институти –обида и клевета  не могат да се приемат като антиреклама и навлизат в областта на посочените институти, защото влиаят на самия човек персонално…
И не на последно място нека не забравяме творческите жанрове ,които позволяват много разнообразен езиков изказ,приятелските шеги и прочее-живота не е лайкове и гласове….

Приложение:

1.Глава втора.ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ
МАРКИ

Раздел I.
Регистрация

Определение
Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Придобиване на право върху марка
Чл. 10. (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.
(2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.
(3) Правото върху марка е изключително право.
2.

Раздел II.
Имена на българските граждани
ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.
(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.
(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.

3 В посочения член от Търговския закон -ноу-хау се възприема като производствен опит

Глава тридесет и пета
ЛИЦЕНЗИОНЕН ДОГОВОР

Определение и форма
Чл. 587. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 1999 г.) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.
(2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.