Съдия пита „приятеля на съдиите“ СЕС за „дребен и банален ведомствен проблем“ в СГС
Преюдициалното запитване е свързано със спор за това може ли съдиите да контролират как председателят спазва принципа на случайния подбор на дела
Въпросите на съдията
„Съответно ли е на чл. 19 ал. 2 ДЕС и чл. 47 от Хартата такова тълкуване на национален закон, установяващ като принцип в правораздаването случайния подбор между съдиите, за да се определи кой от тях следва да разгледа и реши едно наказателно дело, съобразно което тълкуване, ако възникнат съмнения дали този принцип е нарушен при едно вече разпределено от административния ръководител дело, то тези съмнения се решават по следния начин:
1) това е съдебен въпрос и се решава от съда, разглеждащ делото, включително и след изслушване на страните и при инстанционно обжалване
или
2) това е административен въпрос и единствено административният ръководител има правомощието да извърши тази преценка,
а също така тълкуване, съобразно което, ако съдията, на когото делото е било разпределено, приеме, че съобразно този принцип друг съдия следва да разгледа делото и му го изпрати, а вторият съдия, получил това дело, реши първо да изслуша страните в състезателно производство и след това да вземе самостоятелно решение по въпроса за собствената си компетентност, то тези двама съдии извършват дисциплинарно нарушение, доколкото със своите действия уронват престижа на съдебната власт и не изпълняват служебните си задължения“.
Съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов е отправил преюдициално запитване до „приятеля на съдиите в техните сблъсъци с изпълнителната и законодателната власт“ – Съда на Европейския съд (СЕС), по един, както сам пише, дребен и банален ведомствен проблем, но според него всъщност засягащ независимостта на съда.
Въпросът е свързан с това може ли съдия да контролира как административният ръководител е спазил принципа за случаен подбор на дела и ако прецени в рамките на собствената си компетентност, че е допусната грешка, да я поправи (въпросите на съдия Хинов виж в карето).
Хинов отбелязва, че заедно с колегата му Христинка Колева са сторили точно това, в резултат на което срещу двамата е било образувано дисциплинарно производство.
„На пръв поглед настоящето запитване касае един дребен и банален ведомствен проблем. В основата е национална правна система, съобразно която административният ръководител има монопол върху разпределението на делата. За да се ограничи произвола при това разпределение, е въведен принципът за случайния подбор. След това монополът на административния ръководител върху разпределянето на делата продължава да не бъде поставян под съмнение.
Този негов монопол е оспорен, обаче, от двама съдии, които считат, че съдът следва да контролира как административният ръководител е спазил принципа за случайния подбор и съдът следва да поправи допусната от него грешка. Оттук административният ръководител, в желанието да запази монопола си, започва дисциплинарно производство срещу тях. Съответно вторият от тези съдии, знаещ, че Съдът на ЕС е приятел на съдиите в техните сблъсъци с изпълнителната и законодателната власт, отправя преюдициално запитване“, пише Хинов.
Той пояснява, че е налице спор за правомощия – като всяка от страните използва наличните оръжия – дисциплинарно производство и преюдициално запитване.
„Това е история незначителна и жалка. При все това, при един по-дълбок поглед, в основата е принципът за независимостта на съда, като проявление на правовата държава“, отбелязва Хинов.
Фактите
През 2014 г. Специализираната прокуратура внесла в Специализирания наказателен съд (СНС) обвинителен акт срещу четирима души за участие в организирана престъпна група с цел неплащане на данъци за 6 364 428 лева.
Делото било разпределено на Иво Хинов, към онзи момент съдия в СНС. В следващите седем години той го гледа като в преюдициалното запитване сочи, че са били проведени 39 заседания. Хинов обяснява, че делото е продължило толкова дълго заради заболяване на подсъдимите и се е наложило на три пъти да го спира, докато състоянието им се подобри, както и заради пандемията.
През есента на 2021 г., малко преди делото да приключи, от COVID е починал един от съдебните заседатели, което наложило започване на съдебното производство отначало.
След нови шест заседания е било проведено разпоредително и спецсъдът приел, че в досъдебната фаза не са допуснати съществени процесуални нарушения и постановил делото да се гледа по същество.
На 21 юли 2022 г. Апелативният специализиран наказателен съд обаче установил процесуално нарушение и върнал делото на същия състав за провеждане на ново разпоредително заседание.
Към онзи момент вече бяха приети промените в Закона за съдебната власт, с които се закриват спецсъдилищата и спецпрокуратурата.
В преходните и заключителни им разпоредби беше записано, че първоинстанционните наказателни дела пред СНС, по които до влизането в сила на този закон не е проведено разпоредително заседание, се изпращат по подсъдност на съответните съдилища в 7-дневен срок от влизането му в сила. А онези от тях, по които е проведено разпоредително заседание, се пращат на СГС и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието.
На 26 юли с.г. Хинов прекратил въпросното дело и го изпратил по компетентност на Софийския градски съд, където всъщност отиват и други негови дела.
На 27 юли 2022 г. спецсъдилищата и спецпрокуратурата престават да съществуват.
Ден по-късно с решение на Съдийската колегия магистратите от тези съдилища бяха преназначени според подадените от тях заявления. Хинов започва работа в СГС, където е и въпросното дело.
На 4 август с.г. ръководителят на Наказателното отделение на СГС Руси Алексиев разпределя на случаен принцип това дело и то отива при съдия Христинка Колева.
Тя провежда няколко заседания, но всички те са били отложени поради заболяване на обвиняемите.
На 27 септември 2023 г. в открито съдебно заседание, без изслушване на страните, Христинка Колева приема, че всъщност колегата ѝ Иво Хинов трябва да гледа това дело. Съдийката стигнала до този извод след преглед на множеството съдопроизводствени действия, извършени от Хинов в периода от 2014 г. до 2021 г. Заради това Колева изпраща делото на колегата си, който го получава на следващия ден, а на 3 октомври с.г. Хинов постановява акт, в който казва, че трябва да се проведе открито съдебно заседание за изслушване на страните, в което да бъде обсъден и въпросът за това дали е спазен принципът за случайно разпределение.
На 23 ноември с.г. по време на заседание страните казват, че съдия Христинка Колева е допуснала грешка като е изпратила делото директно на Хинов и поясняват, че то е трябвало да отиде при административния ръководител, който да извърши ново разпределение.
С определение съдия Хинов възприема мотивите на Христинка Колева, че след като осем години е гледал делото, то съобразно принципа за случайния подбор именно той трябва да продължи да го гледа. В определението си Иво Хинов коментира и въпроса кой е компетентен да прецени дали е спазен принципът за случаен подбор — административният ръководител или съдията, който разглежда делото. „Стъпвайки на положението, че случайният подбор е издигнат от законодателя като принцип за организиране на правосъдието, както и на положението, че всеки съд има правомощието сам да провери собствената си компетентност, съдията приема, че този въпрос е съдебен (т.е. следва да се реши от съда, вкл. и след инстанционно обжалване), а не е административен (т.е. не следва да се реши от административния ръководител)“, разказва мотивите си Хинов в преюдициалното запитване.
Два негови акта по въпросното дело са били обжалвани пред Софийския апелативен съд от страните, като част от аргументите им са и за нарушение на принципа за случаен подбор.
По едната жалба състав на САС приема, че само административният ръководител има правомощието да извършва преценка дали при първоначалното разпределение на делото е бил спазен принципът за случайния подбор. САС казва, че е ясно, че делото е разпределено повторно без административна санкция на председателя или зам.-председателя на съда и без да е налице отвод на Христинка Колева. „По този начин се получава като краен резултат възможност на всеки един съдия да откаже разглеждане на възложено му по предвидения в закона ред дело и да го възложи на друг съдия, което се явява процесуално недопустимо“, казва САС.
Друг състав на САС отказва да се занимава с този въпрос като изтъква, че може да провери единствено оплакванията „по същество“ срещу наложената на частен жалбоподател глоба, защото произнасянето по другата част от доводите му (за незаконност на съдебния състав) на този етап, преди да е започнало същинското разглеждане на „наказателното обвинение“, би било преждевременно.
След двете произнасяния на САС председателят на градския съд Алексей Трифонов започва дисциплинарно производство срещу Христинка Колева и Иво Хинов за „действие, което накърнява престижа на съдебната власт и представлява неизпълнение на служебните задължения“. Срещу Колева е за това, че не е прекратила, не се е отвела и не е изпратила делото на административния ръководител, а срещу Хинов – защото е приел да го гледа, без да му е разпределено по надлежния ред.
Хинов обяснява, че след закриването на спецсъда, почти всички негови дела са отишли в СГС и голяма част от тях са му разпределени „ръчно“. Само по две са били определени други съдии-докладчици чрез автоматично случайно разпределение. Но и двамата му колеги са се обърнали към председателя на съда като са посочили, че тези дела трябва да бъдат „дадени“ на Хинов. Трифонов е уважил аргументите им и ги е върнал на Иво Хинов.
Какво предвиждат законът и вътрешните правила
В ЗСВ се казва, че разпределението на делата и преписките в съдилищата и прокуратурата се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б, където са посочени техническите изисквания за информационните системи. В закона не е посочено кой разпределя делата. Практиката е това да е административният ръководител, който по закон организира работата на съдиите.
Висшият съдебен съвет има единната методика за спазване на принципа за случайното разпределение, където вече изрично е записано, че това е правомощие на председателя или негов заместник.
Освен това всеки съд трябва да има вътрешни правила. Такива в СГС са налични като според тях разпределението в Наказателното отделение се извършва от ръководителя му.
Както вече стана ясно, разпределението се извършва автоматично. Но има изключения, според които може да се прибегне и до ръчно определяне на съдията докладчик, т.е. пряко му се възлага да гледа конкретно дело – например, след повторното внасяне на дело, което е било върнато на прокурор.
„В нито един от посочените актове не се коментира въпросът кое лице е компетентно да прецени дали правилно административният ръководител е упражнил правомощието си по спазване на принципа на случайния подбор. И по-конкретно дали правилно е разпределил делото с първата опция, между всички съдии, или е следвало да го разпредели с втората опция, на точно определен съдия“, пише Хинов.
И отбелязва, че са възможни две становища.
Първото е, че след като законодателят е определил случайния подбор като принцип на организиране на правораздаването, това означава, че се касае за съществен елемент от законосъобразността на съдебния процес. Поради което се прилага общият принцип, че съдията, на когото е разпределено делото, има правомощието да прецени своята собствена компетентност, включително и дали е бил спазен принципът за случайния подбор при възлагането на това дело, посочва Иво Хинов.
Според това становище, случайният подбор се осъществява на два етапа – най-напред ръководителят разпределя делото, а след това съдията докладчик извършва самостоятелна преценка, след изслушване на страните и контрол от по-горните инстанции.
Второто становище е, че контролът върху спазването на този принцип принадлежи само на административния ръководител. Ако съдията, на когото е разпределено делото, счита, че неправилно му е било разпределено, то следва да уведоми за това административния ръководител, който да прецени дали следва да извърши ново разпределение, на конкретен съдия.
Хинов застъпва първото становище. В тази връзка отбелязва, че наказателният процес у нас е така организиран, че един съдия може самостоятелно да прецени своята собствена компетентност. „Този въпрос се приема за част от съдебното производство и поради това се решава от съда в рамките на това производство – без да се търси съдействие, одобрение, съгласие или друг вид намеса от други органи, включително и от административния ръководител на съда“, казва Хинов.
Мотиви за преюдициалното запитване
Иво Хинов отбелязва, че преюдициалното му запитване се отнася до независимостта на съдията. „Най-напред независимост под формата на правото на преценка на съдията за собствената си компетентност да разгледа едно дело (компетентност от гледна точка на прилагане на принципа на случайния подбор). Респективно дали тази независимост е накърнена, ако тази преценка може да се осъществи само от административния ръководител. А относно втората част на въпроса, дали тази независимост е накърнена, ако становището на съда, че има такава компетентност, представлява дисциплинарно нарушение“, пояснява той и допълва, че в конкретния случай става въпрос за независимост на съдията от административния ръководител.
Хинов отбелязва, че председателят на съд има само изпълнителни правомощия спрямо магистратите, но не и правосъдни.
Позовавайки се на редица решения на СЕС, Хинов пише, че изискването за независимост е съдията да може да упражнява правомощията си напълно самостоятелно, без да е подчинен на когото и да било и без да получава инструкции, нареждания и т.н. под каквато и да е форма.
„По главното дело административният ръководител отрича възможността един съдия да извърши преценка за собствената си компетентност, съобразно прилагане на принципа за случайния подбор, като счита, че той има монопол върху този въпрос и неговото решение е задължително за съдията. Според запитващата юрисдикция това е форма на външен натиск, доколкото се касае за проблем, свързан с прилагане на принцип на правораздаването, като административният ръководител сам не осъществява правораздаване – т.е. той е външен субект спрямо това правораздаване“, изтъква Хинов.
И още: „При съответно тълкуване на практиката на Съда, следва изводът, че изискването за независимост на съда, което правото на Съюза поставя, конкретно относно преценката за прилагане на принципа за случайно разпределение, се прилага от момента, в който определен съдия е бил определен да разгледа и реши едно дело. От този момент неговата независимост става ценност; от този момент той не може да бъде подлаган на натиск относно решенията, които взима в процеса на разглеждане и решаване на това дело. Това се отнася и до решенията, свързани с неговата собствена компетентност“.
Позовавайки се на практиката на СЕС, Иво Хинов напомня, че дисциплинарното производство срещу съдия не може да бъде средство за упражняване на контрол върху съдържанието на взетото от него съдебно решение.
В неговия и този на Христинка Колева случай обаче е станало точно така – срещу двамата е била образувана дисциплинарка за съдържанието на взетите от тях решения като „целта е да се отправи упрек към тях, че това съдържание не е такова, каквото би следвало да бъде според административния ръководител“.
От преюдициалното запитване се разбира, че на двамата е обърнато внимание, което макар да не е сред изрично изброените в закона дисциплинарни наказания, Хинов приема за такова, тъй като влече негативи за магистрата.
„Съдът на ЕС е приел, че по неправомерен начин се оказва влияние върху съдържанието на съдебен акт, ако съдията е наказан за това, че – извън правомощията си, според наказващия орган – е изискал определени доказателства, във връзка с назначаването на определени съдии, с цел да прецени законосъобразността на тяхното назначаване. Настоящият казус по главното дело е сходен, доколкото отново касае спорно упражняване на правомощия. А именно двамата съдии – съдия Колева и съдия Хинов – считат, че определено правомощие (преценка на собствената компетентност в аспекта на спазване на принципа за случаен подбор) може да се упражни само от съдията, но не и от административния ръководител, а административният ръководител не само счита, че той единствен има това правомощие, но също така счита, че двамата съдии са извършили дисциплинарно нарушение, защото са оспорили неговото правомощие“, посочва Хинов.
В заключение той казва, че изискването за независимост на съдиите не е самоцелно, а обслужва правото на защита на страните. Хинов обяснява, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, е било с цел да даде възможност на страните да изразят становище за това дали е бил спазен принципът за случаен подбор. „Това деяние в действителност осигурява действително ефективна защита на страните конкретно при решаването на този въпрос, доколкото тяхното становище се взима предвид. Обратното, ако този въпрос бъде решен по административен ред от административния ръководител, той ще направи това по своя преценка, без да ги изслуша“, казва Хинов.
И заключава: „Всички права, които гражданите черпят от правото на Съюза, може да са жизнени само ако са защитени от независим съд. А тази независимост следва да възниква е разпределянето на едно дело. От този момент съдията следва да поеме пълната отговорност за решаването му. Неговите грешки следва да се поправят от страните, чрез обжалване или от по-горните инстанции, служебно. Ако се допусне административният ръководител да упражнява контрол върху едно дело след разпределянето му, пък било и само в един негов аспект – спазване на принципа за случайния подбор – то не може да се приеме, че съдът е напълно независим“.
42
Коментирайте
И Хинов с питанията прекали, само и само да не решава дела, обаче Христинка за пореден път се изказа неподготвена. Милата, хич я няма по процеса.
Въобще въпросът НЕ Е БАНАЛЕН, а отрязва, като с нож неписаната власт на адм. ръководител над съдиите.
По коментарите по-долу се вижда, че корупционерите в съд. власт са избеснели.
Съдиите се дъргат в подчинение именно с дисциплинарки.
Много ясно, че ще пита, няма да се остави на дисциплинарката
Добре де не му ли е неудобно на съдията Хинов поне малко !? 7 години не е приключил едно дело , а в същото време държи цяла Европа да научи с какъв “аналитичен ум” разполага .
Забележете,че конкретният съдия е почнал да гледа делото, останале в СГС, но вместо да си го догледа някой е решил (ветоятно съвсем случайно) да го преразпредели на друг…вероятно непредполагайки изхода му…Обратно на мнозинството съдии, човекът съвсем професионално иска да го догледа, а не да се отърве…
Делата не са на съдиите, а на конкретния съд, в чийто състав е съдията-докладчик. Делата, които са прекратени поради закриването на съда и преминават по подсъдност на друг съд, не се прехвърлят със съдията. В случая правилно адм.ръководител е „джуркал“ делото. Но е фрапантно как двама съдии са нарушили закона, несъзнавайки дори какво са направили, а глупостта им е толкова самонадеяна, че са решили и да се оповестят.
Това е толкова ярко доказателство както за юридическата компетентност на съдия Хинов, така и за неговия интегритет. С това запитване се дискредитира, но понеже е некомпетентен, не го осъзнава въобще. Публична излагация.
Само да ти кажа, че Алексиев не джурка всички дела от спецсъда, а само които прецени.И в джуркането не участват всички съдии, ти си прецени кое е излагация, кое корупция и кое- прах в очите.
В ЕИСС трудно може да се изключат съдии и да се заобиколи случайното разпределение, като се използва ръчно, т.е. да се разпредели на конкретен съдия или измежду малка група съдии. А и този случай не е такъв. Колева не е трябвало да го изпраща на Хинов, а да се позове на вътрешните правила за разпределение, каквито в случая няма и да го върне на зам. за ново разпределение. Ама тя Тинчето толкова си може!
Това дали Алексиев джурка или не джурка други дела няма никакво отношение към конкретния случай. Не измествайте темата с аргументи от типа „вие защо биете негрите“.
Ако закона се прилагаше еднакво от съдиите, то случайното разпределение няма никакво значение. Но уви…
Конкретното дело от 10 години не може да тръгне на първа инстанция.
Чудеса от храброст само и само да се топка топката на едно място…
Безумни питания от безумни съдии, които проверяват актове на първа инстанция, в повечето случаи окончателно. Дали някой ще пита СЕС годни ли са въобще такива магистрати да правораздават!
Ах, това случайно разпределение, ах, ах! Междувпрочем кой гледа Митьо Очите, че и това дело обикаля съдиите и им загубих бройката на
независимите корифеи и нежелаещи да го гледат.
Случаят не ми се вижда дребен, тъй като виждам, че зам.пррдседателя а СГС разпределя делата от СНС според лично усмитрение и желание на първоначално разпределения съдия да не го гледа. Имам дело, което се разхожда между съдиите в СГС, още не се е намерило кой да го гледа.
По администрирането на делата поне СЕС няма компетентност. Ако обичате – информирайте ИВСС, като смятате, че има нарушения. Това не е преюдициален въпрос приложението на ЕП.
От доста време насам СЕС има компетентност по всички въпроси, които сам прецени. Ако счете, че въпросът засяга безпристрастността на съда, бързо ще се окаже компетентен.
Да вземат да освободят ВСС от тегобата и назначенията и уволненията да си ги прави директно СЕС.
Мисля, че е редно съдиите да бъдат подлагани на тест за психологическа зрялост, понеже в мотивите проличава немалка доза инфантилизъм.
П.С. Безспорно случайния подбор е важна предпоставка за гарантиране на независимостта на съда, но абсолютизирането на персоналната такава в контекста на възникналия спор с административното ръководство и въвличането на СЕС за разрешаване на лични, вътрешни, сръдни не говори добре за системата и държавата като цяло. Стига да няма индикации за пристрастност на конкретни магистрати, не следва ли тяхната добросъвестност и обективност да се презумира с факта на заемането на тази длъжност?
Тоя да не се надпреварва с Андрешко Гошков кой от тях двамата ще отправи повече запитвания до СЕС и така да се натегне максимално на съдиите в него или пък има квота за изпълнение от ССБ, покриването на която е представка за получаването на бадж „модерен либерален магистрат“?!
Крайно време е да ограничат броя на исканията за произнасяне на СЕС, че се излагаме яко.
П.С. “ Съда на Европейския съд (СЕС)“ – ало, редакторите на Лекс, що спите, всички знаят, че Съдът на Европейския съд се състои от един състав с председател Сорос.
Нормално е да се пита , когато не се усещат тук . Да вземе да пита и за варненски окръжен съд , че и те са същите като в СГС
В този ред на мисли се чудя, защо в ЕДИС се дава в пъти по-висок процент за допълнителна натовареност за преюдициално запитване в сравнение с всичко друго. Ми да почваме да питаме за каквото ни хрумне. Зна’ш к’ви бройки и натоварености ще навъртим!
Ей, значи, комплексарска му работа, като чуят ЕС, СЕС, ЕК и се поси.ат някои хора тук.
А кой му е инициатор на дисциплинарното производство- руския гражданин или царя на корупцията?
Този подмазвач защо не попита за одобрение за хранителния си режим за седмицата? И да му одобрят една програма за физически упражнения, че нещо май много е зациклил.
Само за информация да кажа, че жената на този „питащ“ е част от най-корумпираното звено на системата- ТК на ВКС.
Че, тя кога се издигна във ВКС ?
Случайно тази съдия да има нещо общо с Разградско? ?
Някой знае ли ?
Той и той, милия и съпруг, се беше засилил да се качва във ВКС в наказателната колегия, но това да си в нормална, конкурентна среда не е като да пишеш шизофренни запитвания до СЕС. Класиран на 47-мо място от 53-ма явили се https://vss.justice.bg/root/f/upload/40/klasirane_VKS.pdf.
Оставете това, но човекът развива и нАучна дейност. Който му се слуша- днес и утре в СУ.
Изключително непрофесионално написано, чак срам да те хване. Но ме срази повече липсата на реална самооценка. Да не можеш сам да приложиш българския закон и да пишеш простотии от типа „приятел на съдиите“ за европейски съд, е меко казано излагащо. Синдромът на Дънинг-Крюгер.
Чудесен анализ.
Тук става дума за христоматиен пример на проява на синдрома на Дънинг-Крюгер. За тези, които не са запознати-https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3_%E2%80%93_%D0%9A%D1%80%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D1%80
За някой, видно, вече е късно.
Трябваше да пита, дали правото на ЕС допуска Христинка да пуши пред кенефите в СГС.
Не знам коя е Христинка, но идеята ми допада.
Да пита.
Те в СЕС ще се хвнат за главата
Прекалено нелепо е това
Смятайте за какво иде реч
Ганьовщината ще продължи да броди в Европа с гласове с 10% преднина ЗА ГЕРБ и още 10% за ДПС. Правете му сметката. Тия съдии в съдебната система са некадърни, защото държавата така ги е подготвила и е толерирала 15 години шуробаджанащината.
Некадърноста им ги научи, че просто могат да питат СЕС за всяка глупост
И егото! нищо, че в СЕС и се смеят, важното е да ги пише у ЛЕКС-а
Несериозно е за всяка тъпотия да питаме СЕС
Болните трябва да си пият хапчетата.
Ами излагаме се, като кифладжии
Колко да е дребен
По същия повод Чолаков, председателят на ВАСъд е спретнал дисциплинарка срещу Лозан Панов.
Категорично разпределението на делата в съдилищата е манипулирано!