Процесуално представителство в колективния иск. Тълкувания от Европейската комисия. Практика в България
Трябва ли колективните искове от частни организации да бъдат отделни, допълващи или субсидиарни по отношение на правоприлагането от публичните органи? Необходимо ли е да се осигури координация между частните организации и публичните органи за правоприлагане при колективни искове? Ако да, как може да се постигне координацията? По Ваше мнение, има ли примери за добри практики от държавите-членки или от трети страни, които смятате за особено полезни при изготвянето на евентуална инициатива на ниво ЕС?
Прилагането на законодателството за защита на потребителите от страна на държавните органи, в т.ч. и по отношение на завеждане на колективни искове е много важно, но не е достатъчно.Завеждането на колективни искове от страна на частни организации (сдружения на потребителите и от групи потребители) също има важно значение за прилагане на законодателството. Считаме, че прилагането на законодателството (завеждане на колективни искове) от страна на държавните органи за защита на потребителите и от частни организации (сдружения на потребителите) трябва да бъде много добре балансирано и да се допълва. Те следва да се разглеждат кумулативно, а не изолирано. В този смисъл, считаме, че е необходимо да се постигне координация между частните организации (сдруженията за защита на потребителите) и публичните органи за прилагане на законодателството при завеждане на колективни искове.
Що се касае до българската правна действителност,така поставените въпроси безусловно рефлектират и върху въпроса с процесуалното представителство.Този въпрос е свързан с това-могат ли отделни частни неправителствени организаций –сдружения асоциаций и фондаций за защита на потребителите различни от публичните органи за защита на потребителите да бъдат процесуални представители на конкретна увредена група или общност?Тълкуваниеето на европейската правна норма не изключва ,напротив насърчава тази възможност като необходима и препоръчва кумулативна връзка с публичните органи за защита на потребителските права.
За съжаление в българската правна действителност в много случаи колективни искове,заведени именно от такива частни организаций се прекратяват с аргумент,че тези частни организация нямат правен интерес от завеждането на колективния иск и не са обвързани с интереса увредената група,което е порочно.Тук вече възникват два критерия за допустимост на колективния иск в България-правен интерес на увредената група и правен интерес на частната организация-процесуален представител на увредената група в съда.Становището на настоящото изследване е че наличието на вторият критерий не е необходим –тоест не е необходимо частната организация,която е завела колективния иск от името на увредената група да е обвързана с правния интерес на същата-поради това,че тя се явява единствено и само процесуален представител в съда-който защитава единствено правния интерес на увредената група.Интересен е въпроса в България какво е процентното съотношение между колективни искове-заведени от публични органи за защита на правата на потребителите и частните организаций за защита правата на потребителите.Внимателния оглед на съдебната практика в СИЕЛА и АПИС сочи,че в повечето случай в България колективни искове са заведени от частни организаций за защита правата на потребителите-от колкото публични такива и ето защо тази практика следва да се насърчава от държавата-но в много случай тези частни организаций остават разочаровани от съдебната практика именно поради тълкуването от страна на съда-че те нямат правен интерес да защитават конкретен колективен интерес,а от там се разочароват и конкретните увредени лица.Ето защо препоръката на ЕК в това отношение е правилна и позитивна.
