Правен режим на схемата за екомаркировка по вторичното право на Европейския съюз
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев – Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Резюме: Това научно изследване е посветено на правния режим на Схемата за екомаркировка по вторичното право на Европейския съюз (ЕС). Тя е правно средство с превантивен характер за опазването на околната среда. Разгледани са характерните особености на тази схема предимно по правните актове на ЕС със задължителен характер за страните-членки.
Ключови думи: Схема за екомаркировка, Вторично право на Европейски съюз, Правни актове.
LEGAL REGIME OF THE ECOLABEL SCHEME UNDER SECONDARY LAW OF THE EUROPEAN UNION
Prof. DSc. Georgi Penchev – Faculty of Law at the Plovdiv University “Paisiy Hilendarski”
Summary: This scientific study is dedicated to the legal regime of the Ecolabel Scheme under secondary law of the European Union (EU). It is legal tool with preventative character for the environmental protection. The main characteristics of this scheme mainly under legal acts of the EU with obligatory character for the Member States are evaluated.
Key Words: Ecolabel Scheme, Secondary Law of the European Union, Legal Acts.
Общи бележки
Схемата за екомаркировка е правно средство, което е предназначено да насърчи производството на- и търговията с продукти, които имат по-ограниченно, т.е. по-малко, въздействие върху околната среда през целият им жизнен цикъл в сравнение с други продукти от същата продуктова група, както и предоставянето на информация за това обстоятелство на потребителите и ползвателите[1].
I. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки
Сред сръга на тези правни актове в разглежданата област е приет само един регламент, както и няколко решения на Комисията на Европейския съюз (ЕС)[2] по неговото прилагане, които ще бъдат отбелязани по-долу.
I.1. Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС (по-долу за краткост – „Съветът” – бел. авт.) от 25.11.2009 г. относно екомаркировката на ЕС (OВ L 27, 30.01.2010 г., попр., изм. и доп.)
I.1.1. Обща характеристика на Регламент (ЕО) № 66/2010
С чл. 18 от този регламент е отменен Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17.07.2000 г. относно ревизирана Схема за присъждане на екомаркировка на Общността (OВ L 237, 21.09.2000 г.)[3]. Същевременно разглежданият регламент за периода 2010-2021 г. е изменен и допълнен с Регламент (ЕС) № 782/2013[4] и Регламент (ЕС) 2017/1941[5], а освен това е и поправен (OB L 108, 29.04.2010 г.).
С чл. 1 от този регламент е създадена „доброволна” Схема за екомаркировка на ЕС. Той се прилага за всички стоки и услуги (наричани по-обобщено в регламента като „продукти”), които „се доставят на пазара на Общността (т.е. ЕС – бел. авт.) за разпространение, потребление или използване, било срещу заплащане или безплатно” (чл. 2, § 1), но от приложното му поле са изключени лекарствените продукти за хуманна употреба по смисъла на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.11.2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г.) или за ветеринарна употреба по смисъла на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.11.2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти, както и всички видове медицински изделия (OB L 311, 28.11.2001 г.) (чл. 2, § 2).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда по регламента:
1) специални правила относно: а) компетентните национални органи (чл. 4); б) създаването на Съвет по екомаркировка на ЕС към Комисията (чл. 5); в) общите изисквания спрямо критериите за екомаркировка на ЕС (чл. 6); г) разработването и преразглеждането на критериите за екомаркировка на ЕС (чл. 7); д) определянето на критериите за екомаркировка на ЕС (чл. 8); е) присъждането на екомаркировката на ЕС и условията за използването й (чл. 9); ж) надзора на пазара и контрола върху използването на екомаркировката на ЕС (чл. 10); з) схемите за екомаркировка в държавите-членки (чл. 11); и) популяризирането на екомаркировката на ЕС (чл. 12); й) обмена на информация и опит между компетентните органи на страните-членки (чл. 13); к) задължението за Комисията до 19.02.2015 г. да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на регламента (чл. 14); л) оправомощаването на Комисията да извършва изменения и допълнения на приложенията към този регламент (чл. 15);
2) създаване на комитет с консултативни функции спрямо Комисията във връзка с прилагането на регламента (чл. 16)[6];
3) задължение за държавите-членки да уредят в законодателството си санкции за нарушаване на изискванията на регламента, които да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи” и да информират за тях Комисията (чл. 17).
Към разглеждания регламент фигурират 5 приложения, а именно: Приложение І. Процедура за разработване и преразглеждане на критериите за екомаркировка на ЕС; Приложение ІІ. Графичен вид на екомаркировката на ЕС; Приложение ІІІ. (ненаименовано), свързано с таксата за подаване на заявление, годишната такса и таксата за инспекция; Приложение ІV. Стандартен договор за условията за използване на екомаркировката на ЕС; Приложение V. Изисквания, свързани с компетентните органи.
I.1.2. Българско законодателство, създаващо условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 66/2010
В тази насока могат да бъдат изтъкнати Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.)[7] и Наредба № 3 от 15.05.2003 г. за Националната схема за екомаркировка, издадена от МОСВ (ДВ, бр. 49 от 2003 г.).
I.1.3. Правни актове на ЕС, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 66/2010
В тази насока ще бъдат посочени в хронологична последователност няколко решения на Комисията с организационно-технически характер.
- Решение 94/10/ЕО на Комисията от 21.12.1993 г. за типовата форма на резюме за уведомяване относно решението за присъждане на екомаркировка на Общността (ОВ L 7, 11.01.1994 г.)
Въпреки че това решение изрично не е отменено, а е свързано с отменения Регламент (ЕИО) № 880/92, то все още е в сила по арг. от чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1980/2000. С чл. 1 от решението е одобрен образец на стандартизирано (типово) резюме по чл. 10, ал. 3 от Регламент (ЕИО) № 880/92 (отм.) съгласно приложението към решението.
Към разглежданото решение фигурира едно приложение без наименование[8].
- Решение 2000/728/ЕО на Комисията от 10.11.2000 г. относно молбата и годишните такси за екомаркировка на Общността (ОВ L 293, 22.11.2000 г., изм. и доп.)
С чл. 6 от това решение бе отменено предходното в тази насока Решение 93/326/ЕИО на Комисията (OВ L 129, 1993 г.)[9]. Разглежданото решение урежада: а) определянето на таксата за молбата за присъждане на екомаркировка в размер между 300 и 1 300 евро с възможност за редуциране с 25% спрямо производители от развиващите се държави (чл. 1); б) задължението за организацията, получила екомаркировка за продукта си (продуктовата си група) да заплаща годишна такса на компетентния орган, която варира между 500 и 25 000 евро за продукт, с възможности за редуциране с 15% за организациите, прилагащи стандарт ISO 14 001, както и с 25% за първите 3 молби (чл. 2); в) задължението таксата за подаване на молбата и годишната такса да не включват разходите, свързани изпитването и удостоверяването (на съответствието – бел. авт.) на продукта (чл. 3); г) правната възможност за удължаване на срока на договорите, сключени преди влизането в сила на това решение (чл. 4); д) правната възможност за изменения в молбите за присъждане на екомаркировка, ако се изменят или допълват правните актове на ЕС, свързани с екомаркировката за определена продуктова група (чл. 5).
- Решение 2000/729/ЕО на Комисията от 10.11.2000 г. относно типовия договор, свързан с употребяваните термини в екомаркировката на Общността (ОВ L 293, 22.11.2000 г.)
С чл. 3 от това решение бе отменено предходното в тази насока Решение 93/517/ЕИО на Комисията (ОВ L 243, 1993 г.)[10]. Разглежданото решение урежда: а) одобряването от Комисията на образец на договор между организацията-молбоподател за присъждане на екомаркировка и компетентния орган съгласно приложението към решението (чл. 1); б) правната възможност за компетентния орган да включи в договора допълнителни клаузи, ако те са в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1980/2000 (чл. 2).
- Решение 2000/731/ЕО на Комисията от 10.11.2000 г. относно процедурни правила на Консултативния форум на ревизираната схема за екомаркировка на Общността (ОВ L 293, 22.11.2000 г.)
С чл. 2 от това решение е отменено Решение на Комисията от 18.11.1992 г. за установяване на процедурни правила на Консултативния форум на Схемата за присъждане на екомаркировка на Общността (необнародвано в OВ). От друга страна с чл. 1 от решението са одобрени процедурните правила на Консултативния форум на ревизираната Схема за екомаркировка на Общността съгласно приложението към решението.
Към разглежданото решение фигурира едно приложение с наименование “Процедурни правила на Консултативния форум”[11].
- Решение 2010/709/ЕС на Комисията от 22.11.2010 г. относно учредяване на Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (ОВ L 308, 24.11.2010 г.)
С чл. 4 от това решение е отменено Решение 2000/730/ЕО на Комисията от 10.11.2000 г. относно учредяване на Съвет по екомаркировка на Европейския съюз и неговите процедурни правила (ОВ L 293, 22.11.2000 г.). Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на околната среда по решението:
1) създаване на Съвет по екомаркировка на ЕС като консултативен орган на Комисията (чл. 1);
2) специални правила относно членството в този съвет, като членовете му се назначават от Комисията (чл. 2);
3) специални правила, свързани с организацията на дейността на съвета (чл. 3).
Освен горепосочените решения, с друга група решения на Комисията се установяват екологични критерии за присъждане на екомаркировка на Общността (респ. на ЕС) спрямо определени продукти или услуги. Те имат временен и организационно-технически характер и няма да бъдат разглеждани. Достъпни са на Интернет-страницата на Комисията за законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu.
II. Правни актове със незадължителен характер за всички страни-членки
В разглежданата област може да се отбележи Препоръка на Комисията 2013/179/ЕС от 09.04.2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (OB L 124, 27.04.2013 г.).
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба може да се отбележи, че Схемата за екомаркировка също е правно средство с предимно превантивен характер за опазване на околната среда. Неговата ефективност обаче, зависи от редица фактори, напр.: а) обективността на предоставяната информация върху екомаркировката; б) предвиждането на финансови стимули и данъчни облегчения в националното законодателство на държавите-членки за тези производители на продукти, които доброволно участват в тази схема и стриктно спазват задълженията си, доказвано чрез съответните проверки от контролните органи; в) определянето на места в съответните магазини, предназначени за търговия с продукти, притежаващи екомаркировка.
Използвана литература
Кремер, Л. Европейско право на околната среда. С., Сиела, 2008. 696 с.
Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското право по опазване на околната среда в нейната цялост. С., ИК “НИКЕ-НТ-89”, 2006. 191 с.
Фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Зелени Иновации.Бг 2015. Добри практики и политики. С., Фондация „Приложни изследвания и комуникации”,2015. 55 с. – В: Фондация „Приложни изследвания и комуникации” [онлайн]. [прегледан 06.11.2021]. Достъпно от: http://www.arcfund.net/arcartShowbg.php?id=17552.
Adamczyk, W. The current problems of sustainable production and consumption. – Izvestiya. Journal of University of Economics-Varna. Varna, 2017, Vol. 61, № 1, p. 49-62.
Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge, Grotius Publications Limited, 1993. 525 p.
[1] Вж. Кремер, Л. Европейско право на околната среда. С., Сиела, 2008, с. 402. Полският учен В. Адамчик, както и някои наши учени разглеждат същността на тази „схема” на ЕС в икономически аспект – вж. съответно Adamczyk, W. The current problems of sustainable production and consumption. – Izvestiya. Journal of University of Economics-Varna. Varna, 2017, Vol. 61, № 1, p. 55-59; Фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Зелени Иновации.Бг 2015. Добри практики и политики. С., Фондация „Приложни изследвания и комуникации”,2015, с. 49-50. – В: Фондация „Приложни изследвания и комуникации” [онлайн]. [прегледан 06.11.2021]. Достъпно от: http://www.arcfund.net/arcartShowbg.php?id=17552.
[2] По-нататък наричана за краткост „Комисията”.
[3] Същевременно с чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 беше отменен предходнодействащия Регламент (ЕИО) № 880/92 на Съвета от 23.03.1992 г. относно Схема за присъждане на екомаркировка на Общността (ОВ L 99, 11.04.1992 г.). Вж. за повече подробности относно отменения Регламент (ЕИО) № 880/92, напр. Kiss, A., D. Shelton. Manual of European Environmental Law. Cambridge, Grotius Publications Limited, 1993, p. 82-83, а относно отменения Регламент (ЕО) № 1980/2000, напр. Кремер, Л. Цит. съч., с. 151-152, 224, 226, 402-404, 610; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското право по опазване на околната среда в нейната цялост. С., ИК “НИКЕ-НТ-89”, 2006, с. 114–118.
[4] Става дума за Регламент (ЕС) № 782/2013 на Комисията от 14.08.2013 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕC) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно екомаркировката на ЕС (OB L 219, 15.08.2013 г.).
[5] Става дума за Регламент (ЕС) 2017/1941 на Комисията от 24.10.2017 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно екомаркировката на ЕС (OB L 275, 25.10.2017 г.).
[6] В тази разпоредба е налице препращане към Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28.06.1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (OB L 1841 17.07.1999 г., изм. и доп.). То обаче е отменено с чл. 12, изр. първо от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.02.2011 г.). поради това в тази насока следва да се има предвид Регламент (ЕС) № 182/2011.
[7] Вж. чл. 132 и чл. 137–142.
[8] Вж. за повече подробности относно това решение, Пенчев, Г. Цит. съч., с. 118.
[9] Пак там, с. 118–119.
[10] Пак там, с. 119.
[11] Пак там, с. 120.
