Наказателноправна защита на околната среда в нейната цялост по вторичното право на ЕС: Актуални проблеми
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев – Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Резюме: Това научно изследване е посветено на някои проблеми на наказателноправната защита на околната среда в нейната цялост по вторичното право на Европейския съюз. Разгледани са характерните особености на правните актове на Европейския съюз предимно със задължителен характер за страните-членки, транспонирането им в българското законодателство, както и съдебната практика по тяхното прилагане.
Ключови думи: Наказателноправна защита на околната среда в нейната цялост, Вторично право на Европейски съюз, Транспониране в българското законодателство, Съдебна практика на Европейския съюз.
PENAL LAW PROTECTION OF THE ENVIRONMENT AS A WHOLE UNDER SECONDARY LAW OF THE EUROPEAN UNION: CURRENT PROBLEMS
Prof. DSc. Georgi Penchev – Faculty of Law, Plovdiv University “Paisiy Hilendarski”
Summary: This scientific study is dedicated to some problems of the penal law protection of the environment as a whole under secondary law of the European Union. The main characteristics of the legal acts mainly with obligatory character for the Member States, their transponation in the Bulgarian legislation as well as judicial practice for their implementation are evaluated.
Key Words: Penal Law protection of the Environment as a Whole, Secondary Law of the European Union, transponation in the Bulgarian Law, Judicial Practice of the European Union.
Обяснителни бележки
Правната защита на околната среда с наказателноправни средства е ново направление в екологичното законодателство на Европейския съюз (ЕС). Безспорно, те ще допринесат за борбата срещу деянията с най-висока степен на обществена опасност, свързана със състоянието на околната среда в държавите-членки. По-долу ще бъдат разгледани накратко правните актове и документи на ЕС в тази област.
I.1.Правни актове със задължителен характер за държавите-членки
В тази насока е приета една директива, която ще бъде разгледана по-нататък.
I.1.1. Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно опазването на околната среда чрез наказателното право (OB L 328, 6.12.2008 г.)
I.1.1.1. Обща характеристика на Директива 2008/99/ЕО
Основната цел на тази директива е регламентирането на наказателноправни мерки за по-ефективното опазване на околната среда (чл. 1). Практически с нея е направен опит за запълване на своеобразния правен вакуум в разглежданата област след отмяната от Съда на ЕС (по-нататък за краткост „Съдът”) през 2005 г. на Рамково решение 2003/80/ПВР[1] на Съвета на ЕС (по-нататък за краткост „Съветът”) от 27.01.2003 г. относно опазване на околната среда чрез наказателното право (ОВ L 29, 05.02.2003 г.)[2].
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда по директивата:
1) задължение за държавите-членки да окачествят определени деяния като престъпления по националното си законодателство, когато са извършени неправомерно, умишлено или непредпазливо (чл. 3). Тези деяния са изброени изчерпателно и се изразяват в: изхвърлянето, емисията или влагането на известно количество материали или йонизиращи лъчения във въздуха, почвите или водите, което причинява или може да причини смърт или сериозна телесна повреда на което и да е лице или значително увреждане на качеството на въздуха, почвите или водите, или на животните или растенията (б. „а”); събирането, превозът, регенерирането или обезвреждането на отпадъци, включително надзорът върху тези операции, както и последващата поддръжка на съоръженията за обезвреждане на отпадъци, включително действията, предприети като търговец или посредник (управление на отпадъци), които причиняват или могат да причинят смърт или сериозна телесна повреда на което и да е лице или значително увреждане на качеството на въздуха, почвите или водите, или на животните или растенията (б. „б”); превоза на отпадъци по чл. 2, т. 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006[3] в количества, които не са незначителни, независимо дали се осъществява чрез един или няколко превоза, които изглеждат свързани (б. „в”); експлоатацията на инсталация – източник на повишена опасност или в която се съхраняват или употребяват опасни вещества или препарати и която причинява или може да причини извън нея смърт или сериозна телесна повреда на което и да е лице или значително увреждане на качеството на въздуха, почвите или водите, или на животните или растенията (б. „г”); производството, третирането, боравенето, употребата, държането, съхранението, превозът, вносът, износът или обезвреждането на ядрени материали или други опасни радиоактивни вещества, които причиняват или могат да причинят смърт или сериозна телесна повреда на което и да е лице или значително увреждане на качеството на въздуха, почвите или водите, или на животните или растенията (б. „д”); унищожаването, повреждането, задържането или улова на екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна, освен в случаите, когато с деянието се засягат незначителни количества от тези видове и то оказва незначително въздействие върху статуса на опазване на такива видове (б. „е”)[4]; търговията с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна или техни части или продукти, освен в случаите, когато с деянието се засягат незначителни количества от тези видове и то оказва незначително въздействие върху статуса на опазване на такива видове (б. „ж”)[5]; всяко деяние, което причинява значително влошаване на състоянието на местообитание в рамките на защитена територия (б. „з”); и производството, вносът, износът, пускането на пазара или употребата на озоноразрушаващи вещества (б. „и”);
2) установяване на задължение за тези държави да уредят в законодателството си: а) окачествяването на подбудителството и помагачеството на деянията по чл. 3 като престъпления, ако са извършени умишлено (чл. 4); б) наказания за престъпленията по чл. 3 и 4, които да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (чл. 5); в) отговорност на юридическите лица за престъпленията по чл. 3 и 4, извършени в тяхна полза от техните служители на ръководна длъжност, включително при неупражняването на необходимия контрол или надзор от тези лица, довели до извършването на посочените престъпления (чл. 6); г) наказания за юридическите лица за извършените нарушения по чл. 6, които да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (чл. 7)[6];
3) задължение за тези държави да информират Комисията на ЕС (по-нататък за краткост „Комисията”) за текста на основните разпоредби от националното си законодателство, приети в областта, уредена от тази директива (чл. 8, ал. 2).
Към разглежданата директива фигурират 2 приложения, озаглавени както следва: Приложение А. Списък на правните актове на Общността, приети на основание на Договора за създаване на Европейска общност, нарушаването на които представлява противоправно деяние съгласно чл. 2, б. “а”, изр. първо от настоящата директива; Приложение Б. Списък на правните актове на Общността, приети на основание на Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, нарушаването на които представлява противоправно деяние съгласно чл. 2, б. “а”, изр. второ от настоящата директива[7].
I.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2008/99/ЕО
В разглежданата област следва да се изтъкнат: а) Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК – ДВ, бр. 33 от 2011 г.)[8]; б) чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. и доп.)[9]; и в) административнонаказателните разпоредби на някои закони в областта на екологичното ни законодателство, регламентиращи имуществени санкции спрямо юридически лица-правонарушители, които ще играят ролята на „специален закон” спрямо разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН, и по-специално: чл. 162-169 от Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.); чл. 134-150 и чл.154-160 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 53 от 2012 г., изм. и доп.); чл.чл. 36 и 42, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1996 г., изм. и доп.); чл. 200-202а от ЗВ; чл. 37-43 от Закона за почвите (ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. и доп.); чл.чл. 83 и 85 от Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп.); чл. 124-128 и чл. 130 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп.); чл. 35-37 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. и доп.); чл. 138-148 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ДВ, бр. 63 от 2002 г., изм. и доп.).
I.1.1.3. Съдебна практика, свързана с Рамково решение 2003/80/ПВР на Съвета (отм.), имаща значение за прилагането и на Директива 2008/99/ЕО
В тази насока е необходимо да се изтъкне Дело С-176/03, посочено по-горе. В иска си срещу Съвета Комисията е посочила, че това рамково решение е прието при неправилно посочено основание от Договора за ЕС (ДЕС) (т.е. чл. 34 във връзка с чл. 29 и чл. 31, б. „е”), поради което е поискала отмяната му от Съда. Тя е изтъкнала, че правното основание трябва да бъде чл. 175 от Договора за създаване на ЕО (ДЕО) (понастоящем чл. 192 от Договора за функционирането на ЕС – бел. авт.). Съдът е уважил иска на Комисията с позоваване на наличието на нарушение на чл. 47 от ДЕС (понастоящем чл. 40 от този учредителен договор – бел. авт.), като в мотивите на решението си от 13.09.2005 г. по това дело е отбелязал следното: а) „… безспорно е, че опазването на околната среда е една от основните цели на Общността” (т. 41); б) „… според установената практика на Съда изборът на правно основание за Общностна мярка трябва да се базира на обективни фактори, които подлежат на съдебен контрол, включително по-специално целта и съдържанието на мярката…” (т. 45); в) няма пречка за „законодателя на Общността, когато прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции от компетентните национални органи е съществена мярка за борба с тежките екологични нарушения, да предприеме мерки, свързани с наказателното право на държавите-членки, които счита за необходими, за да гарантира, че правилата, които определя относно опазването на околната среда, са напълно ефективни” (т. 48); г) „…въпреки че членове 1-7 от рамковото решение определят, че дадено поведение, което е особено вредно за околната среда е престъпно, те оставят на държавите-членки избора относно наказателните санкции, които да прилагат, независимо че … санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи” (т. 49).
От горепосоченото решение може да се направи констатацията, от една страна, че държавите-членки имат правната възможност за определяне в националното им законодателство на вида и размера на санкциите, налагани на юридическите лица за престъпления против околната среда, извършени от техни работници и служители или от упълномощение от тях лица, като за целта от значение е обстоятелството тези санкции да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи”. От друга страна, Съдът е обърнал особено внимание върху правилното определяне на правното основание за приемането на съответния правен акт на ЕС, поради което разглежданото рамково решение е могло да бъде прието на основание чл. 175 от ДЕО, за да не бъде отменено с т. 1 от диспозитива на това решение на Съда по горепосоченото дело[10].
II. Документи на институциите на ЕС с незадължителен характер за държавите-членки
В тази насока може да се посочи един „работен документ” (по същество доклад, фактически адресиран до институциите на ЕС и държавите-членки – бел. авт.) на Комисията в две части, а именно: Работен документ на службите на Комисията. „Оценка на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно опазването на околната среда чрез наказателното право (Директива за престъпленията по околната среда)”. Брюксел, 28.10.2020, SWD(2020) 259 final, Част 1/2, 84 с.[11] и Част 2/2, 254 с.[12]. В изводите си относно прилагането на разглежданата директива в част 1 от документа Комисията посочва, че все още са налице различия в подходите между държавите-членки поради възможността от различно тълкуване на нейните разпоредби. Отбелязва се също така, че все пак е налице прогрес в прилагането й, изразен в трансгранично сътрудничество между тези държави и повишаване на „обществената осведоменост” относно разкритите престъпления. Подчертава се и необходимостта от достатъчно „ресурси” за борба срещу престъпленията по чл.чл. 3 и 4 от директивата[13]. Що се отнася до част 2 от документа следва да се отбележи, че тя има предимно организационно-технически характер, защото се състои от редица приложения, свързани напр. с предоставянето на информация относно директивата, методологията на изследване, консултациите с обществеността, предвидените санкции в националното законодателство на държавите-членки и др.
Заключение
От разгледаната по-горе правна уредба може да се направи изводът, че ефективното прилагане на нормативните актове, транспониращи Директива 2008/99/ЕО в българското законодателство безспорно ще допринесе за подобряване на състоянието на околната среда у нас, вкл. за предотвратяване на изменението на климата – един от значимите глобални екологични проблеми на съвременното човечество.
Използвана литература
Панайотов, П. Съобразяването на наказателноправните стандарти на ЕС в областта на околната среда по българския Наказателен кодекс. – Правна мисъл. С., 2011, № 3, с. 69–77.
Панайотов, П. Наказателното право на Европейския съюз и българското наказателно право. С., Сиби, 2012. 374 с.
Пенчев, Г. Система и обща характеристика на престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс (субект, форма на вината, наказания). – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2010, № 4, с. 10–27.
Пенчев, Г. Престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс в светлината на екологичното законодателство на Република България: някои особености на изпълнителното деяние. – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2011, № 1, с. 24–100.
Пенчев, Г. Наказателноправна защита на околната среда по европейското право. – В: Модели за система на престъпления според съвременното наказателно право: Сборник материали: Пета международна научно-практическа конференция, организирана от ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“ и ЦЮН на БСУ: 12 юни 2012 г. [Пловдив], Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2013, с. 104–108.
Пушкарова-Гочева, Ива. Някои въпроси на наказателноправната защита на природата. – В: Асоциация на прокурорите в България [онлайн]. София: Асоциация на прокурорите в България, юни, 2016, 38 с. [прегледан 22.10.2016]. Достъпно от: http://apb.prb.bg/attachments/article/624/Наказателноправна защита на природата_Пушкарова.pdf.
Faure, M. The Development of Environmental Criminal Law in the EU and its Member States. – Review of European Comparative and International Environmental Law. London, 2017, Vol. 26, Issue 2, p. 139-146.
Gouritin, A., P. de Hert. Directive 2008/99/EC of 19 November 2008 on the protection of the environment through criminal law: A new start for criminal law in the European Community? – Environmental Law Network International Review. Bingen (Germany), 2009, Issue 1, p. 22-27.
Marques-Banque, M. The Positive List Approach and the Legality Principle in Criminal Law in the European Union. – Revista Catalana de Dret Ambiental. Tarragona (Spain), 2021, Vol. 12, № 1, p. 1-39.
Milieu Ltd. Evaluation Study on the Implementation of Directive 2008/99/EC on the Protection of the Environment through Criminal Law by Member States. Final Report. March, 2013 (update May, 2014) (Auth.: C. Dupond, N. Rass-Masson). Brussels, Milieu Ltd., 2014. 97 p. – In: European Commission [online]. [viewed 10.11.2021]. Available from: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/milieu_implementation_report_2013.pdf.
Mirandola, S. The Directive 2008/99/EC on the Protection of the Environment through Criminal Law. – In: Environmental Law Survey 2013. Bologna, University of Bologna – Department of Juridical Sciences, 2013, p. 58-64.
Rosell, N., M. Marques-Banque. Study on the Implementation of Directive 2008/99/EC on the Protection of the Environment Through Criminal Law. Tarragona (Spain), Universitat Rovira i Virgili – Centre d’Estudis de Dret ambiental de Tarragona, May, 2016. 114 p. – In: EU Forum of Judges for the Environment [online]. [viewed 08.11.2021]. Available from: https://www.eufje.org/images/docPDF/Study-on-the-implementation-of-Directive-2008_99_ENEC_SEO_BirdLife_May2016.pdf.
Zębek, E. Important issues in select European Union countries’ criminal environmental law in compliance with Directive 2008/99/EC. – Вестник Санкт-Петербургского государственного университета. Право. Санкт-Петербург, 2021, Т. 12, Вып. 2, с. 356-373.
[1] “ПВР” е съкращение (абревиатура) на думите “правосъдие и вътрешни работи” като превод на съкращението (абревиатурата) “JHA” от английски език на думите “Justice and Home Affairs”.
[2] Това рамково решение, което спадаше към т.нар. “Трети стълб” на ЕС (т.е. „Правосъдие и вътрешни работи” – бел. авт.), е отменено с т. 1 от Решение на Съда от 13.09.2005 г. по дело № С-176/03 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз – вж. EUR-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 10.11.2021]. Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62003CJ0176&qid=1636579868757.
[3] Става дума за Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европеуйския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза на отпадъци (OB L 190, 12.07.2006 г.).
[4] В тази насока трябва да се имат предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21.05.1992 г. относно опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора (OВ L 206, 22.07.1992 г., изм. и доп.) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.11.2009 г. относно опазване на дивите птици (OВ L 20, 26.01.2010 г., в сила от 9.02.2010 г., изм. и доп.).
[5] В тази насока е необходимо да се има предвид Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9.12.1996 г. относно опазване на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях (OВ L 61, 3.03.1997 г., попр., изм. и доп.).
[6] Проблемът за наказателната отговорност на юридическите лица е дискусионен. Неговия анализ следва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания.
[7] Вж. за повече подробности относно разглежданата директива, Панайотов, П. Съобразяването на наказателноправните стандарти на ЕС в областта на околната среда по българския Наказателен кодекс. – Правна мисъл. С., 2011, № 3, с. 69–77; от него. Наказателното право на Европейския съюз и българското наказателно право. С., Сиби, 2012, с. 236–247; Пенчев, Г. Наказателноправна защита на околната среда по европейското право. – В: Модели за система на престъпления според съвременното наказателно право: Сборник материали: Пета международна научно-практическа конференция, организирана от ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“ и ЦЮН на БСУ: 12 юни 2012 г. [Пловдив], Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2013, с. 104–108 и цитираната там литература; Faure, M. The Development of Environmental Criminal Law in the EU and its Member States. – Review of European Comparative and International Environmental Law. London, 2017, Vol. 26, Issue 2, p. 143-145; Gouritin, A., P. De Hert. Directive 2008/99/EC of 19 November 2008 on the protection of the environment through criminal law: A new start for criminal law in the European Community? – Environmental Law Network International Review. Bingen (Germany), 2009, Issue 1, p. 22-27; Marques-Banque, M. The Positive List Approach and the Legality Principle in Criminal Law in the European Union. – Revista Catalana de Dret Ambiental. Tarragona (Spain), 2021, Vol. 12, № 1, p. 22-24; Milieu Ltd. Evaluation Study on the Implementation of Directive 2008/99/EC on the Protection of the Environment through Criminal Law by Member States. Final Report. March, 2013 (update May, 2014) (Auth.: C. Dupond, N. Rass-Masson). Brussels, Milieu Ltd., 2014, p. 15-17, 33-96. – In: European Commission [online]. [viewed 10.11.2021]. Available from: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/milieu_implementation_report_2013.pdf; Mirandola, S. The Directive 2008/99/EC on the Protection of the Environment through Criminal Law. – In: Environmental Law Survey 2013. Bologna, University of Bologna – Department of Juridical Sciences, 2013, p. 58-64; Rosell, N., M. Marques-Banque. Study on the Implementation of Directive 2008/99/EC on the Protection of the Environment Through Criminal Law. Tarragona (Spain), Universitat Rovira i Virgili – Centre d’Estudis de Dret ambiental de Tarragona, May, 2016, p. 7-100. – In: EU Forum of Judges for the Environment [online]. [viewed 08.11.2021]. Available from: https://www.eufje.org/images/docPDF/Study-on-the-implementation-of-Directive-2008_99_ENEC_SEO_BirdLife_May2016.pdf; Zębek, E. Important issues in select European Union countries’ criminal environmental law in compliance with Directive 2008/99/EC. – Вестник Санкт-Петербургского государственного университета. Право. Санкт-Петербург, 2021, Т. 12, Вып. 2, с. 357-358, 369.
[8] Вж. по-специално чл. 278в–278д, чл. 352 и чл. 353б–353е, чл. 356г–356к от НК (ДВ, бр. 26 от 1968 г., изм. и доп.). За повече подробности относно тези разпоредби на НК, вж. напр. Пенчев, Г. Система и обща характеристика на престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс (субект, форма на вината, наказания). – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. С., 2010, № 4, с. 15-26 и цитираната там литература; от него. Престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс в светлината на екологичното законодателство на Република България: някои особености на изпълнителното деяние. – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. С., 2011, № 1, с. 48–52, 61–69 и 85–98 и цитираната там литература; Пушкарова-Гочева, И. Някои въпроси на наказателноправната защита на природата. – В: Асоциация на прокурорите в България [онлайн]. София: Асоциация на прокурорите в България, юни, 2016, с. 12-23. [прегледан 22.10.2016]. Достъпно от: http://apb.prb.bg/attachments/article/624/Наказателноправна защита на природата_Пушкарова.pdf.
[9] Тази разпоредба на ЗАНН фактически въвежда чл. 6 и 7 от разглежданата директивата с уговорката, че в случая не става дума за наказателна отговорност на юридически лица, тъй като те не са субект на престъпления по НК, а за специална тяхна имуществена отговорност, относима и към опазването на околната среда, свързана и с тези състави на престъпления по НК, регламентиращи престъпленията против отделни компоненти на околната среда или против околната среда в нейната цялост.
[10] По аналогична причина е отменено Рамково решение 2005/667/ПВР на Съвета от 12.07.2005 г. относно укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от кораби (OВ L 255, 30.09.2005 г.) с т. 1 от Решение на Съда от 23.10.2007 г. по дело № С-440/05 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз (вж. [2007] ECR I-09097. Същото В: Eur-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 11.11.2021] Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62005CJ0440&qid=1636656615373&from=EN). Следва да се отбележи обаче, че това отменено рамково решение спада към един от подотраслите на екологичното законодателство на ЕС, а именно правната защита на морската среда, поради което разглеждането на горепосоченото решение на Съда от 2007 г. следва да бъде извършено в самостоятелни правни изследвания.
[11] Вж. Commission Staff Working Document. Evaluation of the DIRECTIVE 2008/99/EC of the European Parliament and of the Council of 19 November 2008 on the protection of the environment through criminal law (ENVIRONMENTAL CRIME DIRECTIVE). Brussels, 28.10.2020. SWD(2020) 259 final, Part 1/2, 84 p. – In: European Commission [online]. [viewed 08.11.2021]. Available from: https://ec.europa.eu/info/news/evaluation-environmental-crime-directive-2020-nov-05_en Also available in pdf from: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/evaluation_-_swd2020259_-_part_1_0.pdf.
[12] Вж. Commission Staff Working Document. Evaluation of the DIRECTIVE 2008/99/EC of the European Parliament and of the Council of 19 November 2008 on the protection of the environment through criminal law (ENVIRONMENTAL CRIME DIRECTIVE). Brussels, 28.10.2020. SWD(2020) 259 final, Part 2/2, 254 p. – In: European Commission [online]. [viewed 08.11.2021]. Available from: https://ec.europa.eu/info/news/evaluation-environmental-crime-directive-2020-nov-05_en Also available in pdf from: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/evaluation_-_swd2020259_-_part_2.pdf.
[13] Вж. Commission Staff Working Document. Evaluation of the DIRECTIVE 2008/99/EC of the European Parliament and of the Council of 19 November 2008 on the protection of the environment through criminal law (ENVIRONMENTAL CRIME DIRECTIVE), Part 1/2, p. 59-60.
