В очакване на Конституционния съд – или какво става, когато се отменят промени в Конституцията
Сложната политическа обстановка през последните дни засили очакванията и спекулациите за произнасянето на Конституционния съд (КС) по най-важното му дело – за последните изменения в основния закон.
Както е известно, те бяха оспорени от президента Румен Радев (частично, без текстовете, които се отнасят до съдебната власт, виж тук) и в цялост от депутати от „Възраждане“ и ИТН (виж тук).
И докато решение, с което се потвърждава конституционосъобразността на измененията, не създава никакви съмнения за ефекта си, то ситуация, в която КС „отмени“ част или всички промени в Конституцията, поражда противоречиви становища сред юристите. Досега никога не са оспорвани всички изменения в основния закон. Прецедент през 2006 г. беше отмяната на текст от него, който предвиждаше, че при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, т. нар. трима големи в съдебната власт могат да бъдат отстранявани от президента по предложение на 2/3 от народните представители (решението на КС виж тук). Той обаче никога не беше влизал в действие и въпросът за последиците от обявяването му за противоконституционен не беше поставян.
Затова не е случайно, че общото в позициите на специалистите по конституционно право, до които се допита „Лекс“, е, че самият КС в мотивите на решението си, каквото и да е то, ясно трябва да посочи какви са последиците от него.
За да се изясни ефектът от отменително решение на КС, първо трябва да бъдат изяснени параметрите на т. нар. конституционен контрол, а именно за какво ще следи и проверява съдът.
Какво и за какво ще „проверява“ КС
Отговорът даде самият Конституционен съд в определението, с което допусна за разглеждане двете искания (пълния му текст виж тук).
В него съдът посочи, че законът за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание, се различава от закон, приет по реда на обичайния законодателен процес. „Това е законов акт с особен статус: приет е от представителното учреждение, конституирано по реда на общи избори, но в ролята му на производна учредителна власт, по силата на изрично конституционно възлагане, с който се извършват изменения и допълнения в Конституцията“, посочи КС и заяви, че „тази особеност на ЗИД на Конституцията се проектира и на плоскостта на контрола, осъществяван от конституционната юрисдикция“.
Ето в какво посочи, че се състои той: „Този контрол има за предмет дали е спазен конституционно установеният ред за осъществяването на ролята на обикновено Народно събрание като производна учредителна власт (чл. 155) и дали приетите изменения и допълнения не навлизат в пределите на изключителната компетентност на Велико народно събрание по смисъла на чл. 158 от Конституцията“.
На пръв поглед излиза, че КС ще следи само за два аспекта – спазена ли е процедурата за приемане на промени в Конституцията и дали обикновен парламент си е позволил да измени правило, което може да промени само ВНС (така е формулиран контролът и според тълк. реш. №3/2003 г.).
Контролът на КС обаче е доста по-усложнен, става ясно от същото това определение и тази негова част си струва да бъде цитирана в цялост:
„Тъй като контролът е по отношение на акт на производната учредителна власт, конституционната юрисдикция е обвързана с изискването да гарантира също така извършените промени в Конституцията да не нарушават целостта на Основния закон като единен и безпротиворечив върховен закон на страната, приет от първичната учредителната власт. В своята цялост преценката за конституционност на така извършени промени е преценка дали те са легитимни в степен, съответстваща на легитимността на Основния закон, основана на политическия консенсус на суверена (конституиран в учредителна власт чрез ВНС), който го създава, и следователно тя има като референтен този конституционен текст, който е действащ към и до момента на влизане в сила на оспорените промени, приети от обикновено Народно събрание в ролята му на производна учредителна власт.
Конституционно установеният утежнен процес на приемане на промени в Основния закон от обикновено Народно събрание имплицитно налага засилено внимание на конституционната юрисдикция към обосноваването от обикновеното Народно събрание на необходимостта от такива промени и преценка дали е осигурено тяхното обсъждане във възможно най-широк публичен дебат, т.е. дали е осигурен дължимият демократичен процес, легитимиращ конституционните промени в една съвременна конституционна държава, организирана и функционираща под върховенството на Конституцията“.
Това по същество означава, че КС ще извърши една доста по-ширкообхватна преценка за измененията в основния закон, включително и за мотивите, с които беше обосновано извършването им.
Ако е по процедура и ако е заради надхвърлена компетентност
Първата разлика между това дали КС ще отмени промени в Конституцията заради нарушения на процедурата, каквито твърдят и президентът, и депутатите, и заради това, че са от правомощията на ВНС, ще е в това, че процедурни нарушения автоматично ще означават противоконституционност на всички изменения. Докато, ако съдът приеме, че процедурата е спазена, ще се произнесе за всяко от измененията и някои може да се окажат противоконституционни, а други – не.
Въпросът, по който конституционалистите, до които се допита „Лекс“, не са единни е дали нарушенията в процедурата по приемане на промените в Конституцията, водят до т. нар. невалидност на измененията, т.е. изначална недействителност на акта на парламента.
Според някои опорочената процедура няма тази най-тежка последица (еквивалент на нищожността), а ефектът от решението на КС ще е „отмяна“ на промените в Конституцията от датата на постановяването му. Всички настъпили по време на действието на промените – от декември 2023 г. до момента на отмяната им от КС, обстоятелства, правоотношения и постановени актове, са валидни. Т.е. ще е налице действие за напред на решението на съда.
Според други конституционалисти обаче приетите по опорочена процедура промени в Конституцията са невалидни и се приема, че никога не са съществували в правния мир.
Проф. Даниел Вълчев например е на мнение, че за действието на евентуално решение на Конституционния съд, с което той установява противоконституционност на текстове от промените в Конституцията на основания, различни от приемане от некомпетентен орган, „би било уместно съдът да обоснове разграничение в действието на своето решение по отношение на изменителни разпоредби и на отменителни разпоредби и ясно да посочи как ще изглеждат конституционните разпоредби след влизане в сила на такова решение“ (повече виж тук).
Що се отнася до ситуацията, при която КС приеме, че парламентът е надхвърлил компетентността си, там няма спор, че това ще означава невалидност на конкретната промяна. Причината е, че тя е приета от некомпетентен орган, липсва правнозначима воля за приемането ѝ и тя никога не е съществувала в правния мир. Законът за КС използва общия за всички правни отрасли термин „нищожност“ (чл. 22, ал. 3 – При актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност), но в практиката си съдът използва „невалидност“.
Ако е налице нищожност/невалидност – това ще означава, че всички актове и правоотношения, възникнали на основание на такава разпоредба на Конституцията могат да бъдат атакувани пред съответния съд като нищожни.
Дупка или не
Големият въпрос е какво всъщност ще пише в българската Конституция, след като КС „отмени“ някоя от разпоредбите ѝ. По време на дискусията по приемането на промените проф. Пламен Киров напомни за тълкувателно решение №3/2020 на КС, което прие, че „решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“ и посочи, че има риск отмяната да доведе до „дупка“ в конституционния текст.
Тезата за възникването на „бяло поле“ в Конституцията отхвърля проф. Пенчо Пенев и подробно се аргументира в статия за „Лекс“ (можете да си я припомните тук), както и в правното си мнение до КС (виж тук).
Неговото виждане е, че решение №3/2020 г. на КС не се отнася за Закон за изменение и допълнение на Конституцията и до хипотезата, при която обикновен парламент е иззел компетентност на ВНС.
„Възстановителното действие на предхождащата уредба е единствено възможното решение, защото противното ще ни доведе до абсурда – отменените разпоредби да бъдат заменени от такива, приети от Велико народно събрание, т.е на практика базисни конституционни отношения ще останат без регулация за дълъг и неопределен във времето срок. Това е така дори ако не ВНС, а обикновено НС приеме отново регулация, съответстваща на предходната – постигането на конституционно мнозинство може да се проточи с години“, обясни проф. Пенев.
Проф. Даниел Вълчев също изтъква, че при отмяна на промени в Конституцията поради това, че може да бъдат извършени само от ВНС, след като ги прогласи за нищожни (невалидни), КС „не само до голяма степен би избегнал по отношение на тях една допълнителна дискусия, следваща от неговата по-нова практика (установена с Решение № 3 от 2020 г.), според която решенията на Конституционния съд (най-общо казано) нямат възстановително действие“.
Отговорът дали има риск след отменително решение на КС в Конституцията да се появи бяло поле, може да бъде търсен и на следната плоскост, която почива на логиката на тълкувателно решение №3/2020 г. и е в пълно съзвучие с него:
Когато НС изменя действащ закон, актът, с който го прави, на практика има два диспозитива: явен – новото съдържание на дадената разпоредба, и скрит – с който се отменя старото ѝ съдържание. Когато става дума за обикновен закон, Народното събрание винаги е компетентно да го отмени, затова, когато КС обяви новата уредба за противоконституционна, тя не се замества от старата, тъй като тя се явява валидно отменена.
Когато изменя Конституцията обаче, обикновеното Народното събрание може да превиши компетентността си и тогава нито явният диспозитив на акта му (ЗИД на Конституцията), с новото съдържание на разпоредбите, нито скритият – за отмяна на старите текстове, може да породи действие.
Следователно – старите разпоредби на Конституцията продължават да съществуват и в основния закон не настъпва нито „дупка“, нито „бяло поле“.
На практика
Да се спекулира какво ще реши КС е безпредметно, но предвид съдържанието на самите конституционни промени може да се разсъждава за практическия ефект от евентуална отмяна на някои от разпоредбите. А породилите пряко действие в живия живот всъщност не са много.
Безспорно изменението на правилата за сформиране на служебно правителство е основното, което вече беше видяно в действие. Евентуална негова отмяна не само ще върне старите правила, но и може да постави под въпрос актовете на кабинета „Главчев“.
Според част от юристите те може да бъдат атакувани като нищожни, заради отмяната на процедурата по сформиране на служебен кабинет. Преди това обаче трябва да бъде атакуван пред КС указът на президента за назначаването му. Но други изтъкват, че риск от прогласяване за нищожни на решения на служебния кабинет няма, тъй като крайният акт, с който се назначават служебните премиер и министри, остава указ на президента, който е валиден.
Казус може да възникне, ако президентът сега назначи ново служебно правителство, насрочи избори и по новите правила парламентът продължи работата си. Но ако се върнат старите – ще важи изискването за разпускане на НС и насрочване на избори с един указ, а указ с дата за изборите вече е издаден и парламентът не е разпуснат. Т.е. да се постави въпросът как да се разпусне Народното събрание.
Отмяната на новите разпоредби в Конституцията, които се отнасят до създаването на два съвета – съдебен и прокурорски, на практика още не се е случила и „старите“ Съдийска и Прокурорска колегии, изпълняват функциите на уредените в основния закон съвети. Ефектът от отмяна на тези разпоредби ще доведе до събирането отново в едно на администрацията на двете колегии под шапката на единен Висш съдебен съвет с Пленум. Ще се постави въпросът дали ще отпадне, даденият с промени в Закона за съдебната власт, статут на самостоятелни юридически лица на двете колегии.
Отмяна на текстовете за ВСС ще има и по-значима пряка последица – ще отпадне забраната за действащия състав на съвета да избира т. нар. трима големи в съдебната власт. При евентуално произнасяне на КС и по делото за измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които беше намалено мнозинството за избор на главен прокурор и беше създаден т. нар. ad hoc прокурор, който да го разследва, ще бъде възобновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1.
Обявяване за нищожни на измененията, свързани с правомощията на главния прокурор – би означавало, че например е в действие старата редакция на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, която предвижда, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Структурата на прокуратурата няма да е необходимо да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела и ще може да се „върнат“ уредените в ЗСВ Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, които с промените в основния закон бяха събрани във Върховна прокуратура.
В действие бързо влезе и новата възможност всеки съдия да сезира КС. Вероятността тя да бъде обявена за невалидна е минимална, но ако това стане, делата, образувани по искания на редови съдии, ще бъдат прекратени, защото ще са без основание.
Каквито и съждения и хипотези да се излагат, кои от новите разпоредби на Конституцията са „мъртвородени“ и кои ще „живеят“ в правния мир ще реши единствено Конституционният съд и за да няма последващи неясноти за основния закон на държавата, очакванията са сам да сложи точка на съмненията за правните последици от решението му.
36
Коментирайте
Непротивоконституционствувателствувайте.
Ма некви глупости пишете. Много ясно, че като се отмени изменението ще остане в сила предишният текст. Какви дупки, какви бели петна.
А как ще оправдаят съдебната реформа?? Не може на всичко кръст да се сложи…
Каква съдебна реформа. От 1997 г. все засъдебна реформа се говори. Все нещо се реформира и все по-малоумно става. Особено когато Христо Иванов пипне Конституцията.
Може,може. Как се чака само тоя кръст, и отново горе на черешата, да живее далаверата.
Моите уеажения. Сериозен сайт сте, който често като гражданин и то без юридическо образование чета, но мога да ви алармирам за една сериозна неточност в публикацията. Твърдите, че би имало казус около процедурата за назначаване на служебно правителство и разпускане на Народното събрание, ако било назначено служебно правителство, но не е разпуснат парламентът.
В грешка сте. Няма казус, защото според старата редакция служебното се правителство си се назначаваше с отделен указ. Един общ беше само узакът за разпускане на Народното събрание и насрочване на дата за новите избори. С уважение!
1.Защо няма МАСОВИ арести на милиционери, за убийството на човек в Стара Загора? Как е възможно-милицията убива, последици няма. https://clubz.bg/145296
Как е възможно месеци да минат от тази жестока смърт, и да няма арестувани милиционери. Човешкият живот наистина ли е без никаква стойност по тези ширини?
Колко милиционера излязоха на протест против колегите им, които убиха човек?
Защо не е арестуван милиционерът, който уби бягащо дете в гръб с лично оръжие? Дори и да е имало твърдяната кражба работата на милиционера е да извърши ареста, а не да изпълнява смъртна присъда https://news.lex.bg/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B9-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F-18-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0/
Кога ще бъдат арестувани шайката милиционери, които през 1998г убиха младият спортист АЙРЕДИН МУСТАФОВ. Присъдата на съд парцал ли е,че убиецът-милиционер е допуснат да избяга, и никой не го търси. А другите стреляли имат статут на… свидетели. В протокола е записано „Всички стреляхме, стреляхме със злоба“ https://dariknews.bg/novini/afera/smyrt-sled-rambovsko-izpylnenie-na-specpolicai-376949
А как ще преодолеят кашата, която забърка кадъра на ГЕРБ- Красимир Влахов, който прие, че няма възстановително действие на предходната уредба? Така е то с поръчките- днес едно, утре -друго.
Ами ясно е обяснено, за обикновен закон – няма, за Конституция – има и е обосновано защо.
Дано КС се произнесе преди лятната ваканция, че тази правната несигурност е изнервяща. Конституцията е изменена, законите не. Съдебните кадровици и инспектори на практика станаха пожизнени.
Е, нали възхвалявахте решението на същия КР на РБ, който узакони „узурпацията на власт“!. Сега недоволство…
Е има някои промени, които са добри, но има някои, които са тотално фиаско, за какво махнаха общия надзор за законност какво им пречеше – нищо, 6-те члена в ПС, нали е ясно от кого ще бъдат избирани, няма да е от Бойкикев и неговата команда, неясноти, непълноти, неточности, каква реформа е това. И за цял ЗСВ се копреха, е сега с 39 депутата ще приемат ли цял ЗСВ -май не и ко едно голямо нищо. Една студена вода за Бойкика, Славов- великия „конституционалист“ и секретарката – конституционалистка.
Твърдението в статията по-горе, че „подобен акт ще е прецедент и обявяването за противоконституционни на разпоредби от самия основен закон е анализирано чисто теоретично, но не е виждано в практиката“ е невярно. Беше отменена като противоконституционна процедурата по импийчмънт на главния прокурор, приета в началото на века.
Досега поне три пъти „не е виждано в практиката“, през 2007, 2015 и 2023 г.
Чл. 102.
(3)
3. (отм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.)
Чл. 130в.
2. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
Чл. 131. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
Чл. 132.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
Абсурдно е базисни конституционни отношения да останат без регулация за дълъг и неопределен във времето срок.
То и с нищожен (невалиден) акт е абсурдно да се отваря дупка в регулация, но шарените тоги въведоха шарено тълкуване.
Харесва ми новата възможност всеки съдия да сезира КС.
Да посъздадат работа и на КС я…
Очаквам КС ясно трябва да посочи какви ще са последиците от решението.
Прехвърля топката в ръцете на НС… то отдавна е посочено
Прогноза:
Отменят всичко и се връща положението отпреди промените, което ще се каже в мотивите на решението.
А какво правим с провъзгласената „липса на възстановително действие“? Ще бъде много интересно да се четат мотивите и да видим как ще въртят и ще сучат темата.
Да благодарим на Ицо Бойкикиев, Мусоргски и кръга от НПО-та около него, които дават (непо)искани съвети с титаничната си юридическа компетенция и професионална експертиза, за този тотален, но за сметка на това напълно излишен батак в държавата. „Но други изтъкват, че риск от прогласяване за нищожни на решения на служебния кабинет няма, тъй като крайният акт, с който се назначават служебните премиер и министри, остава указ на президента, който е валиден.“ Ех, тоя лошия президент, пак до неговия указ със саниращ ефект опира работата, тц, тц. П.С. Дано поне Дуловска стои кротко в ъгъла и рисува с цветно тебеширче, докато… Покажи целия коментар »
КС не се слави с бързина особена, но предвид последните попълнения, а.к.а. Десито Атанасова… Не мисля, че решението ще е в полза на Радев
Не могат да си позволят лукса да проявят такъв субективизъм.
Любопитна ми е развръзката в крайна сметка
Каквото става с обявяването на противоконституционност на всеки друг закон.
НС следвада уреди последиците от недомисленото си /запореден път/ поведение – да приема всякакви простотии, само защото са поръчка от едно чуждо нам посолство.
Ами ако НС повтори приемането на същите промени? Преодоляване ветото на президента може, а преодоляване ветото на КС не може – ще надуваме вувузелите и ще пищим „ДИСКРИМИНАЦИЯ-Я!“
Ни бе било изненада. Поръчките продължават да се изпъняват.
Имаме обратно броене… Съществувал лине кабинета Главчев или дръжки…
Не ми бил Главчев, най-ми трябвало да бъде Гълъб Донев…
А сега… Какво наистина става?!
Пълна каша!
Не противоконституциотелствувайте.
НаписАх го бе, написАх го 😁