Президентът Румен Радев атакува в Конституционния съд (КС) осем от последните промени в Конституцията, но без тези за съдебната власт и за капак, но на последно място, оспори конституционосъобразността на процедурата по приемането им (пълния текст на искането му виж тук). Конституционният съд образува дело №1/24 и докладчици по него са председателката на съда Павлина Панова, Соня Янкулова и Мариана Карагьозова.

В искането си държавният глава настоява за противоконституционни да бъдат обявени промените, свързани с конституирането и разпускането на Народното събрание, с двойното гражданство на депутатите и министрите, със служебното правителство, с избора на регулатори и с процедурата по назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Именно последните изброени са единствените изменения за съдебната власт, които атакува президентът, но само в контекста на собственото му правомощие да издава указите за назначаването на т. нар. трима големи в системата.

Прави впечатление, че на последно място в искането си държавният глава е изложил мотивите, които биха могли да „съборят“ всички промени в Конституцията – за нарушаване на процедурата за приемането им от Народното събрание, но самият той не ги е атакувал в цялост. Заявки да сезират КС обаче имаше и от опозиционните партии в парламента – „Възраждане“, БСП и ИТН, и може да се очаква те да го направят. Засега други искания освен това на Румен Радев не са внесени в КС.

За процедурата

В искането си държавният глава застъпва виждането, че след като при първото гласуване на промените в Конституцията те са получили подкрепа от по-малко от 180 депутати, но повече от 160, следва преди всяко от следващите четения – второто „първо“, второто и третото, да се изчаква от 2 до 5 месеца. Както „Лекс“ писа, тази теза беше развита и от „Възраждане“ и ИТН в искане за тълкуване на основния закон, което обаче КС отклони (повече виж тук).

„Предложение за изменение на Конституцията може да бъде прието валидно с мнозинство от две трети от народните представители, само ако преди това е било подложено на гласуване по реда на чл. 155, ал. 1 от Конституцията, не е събрало необходимото мнозинство от три четвърти и са изминали поне два месеца от гласуването, т.е. срокът от поне два месеца след неуспешно гласуване е условие за приемане на промените с намалено мнозинство и това важи за всяко от гласуванията. Това се потвърждава както от парламентарната практика до момента, така и от теорията“, пише президентът до КС и се позовава на труда на доц. Христо Паунов, на който без надлежно цитиране стъпваше и искането на „Възраждане“ и ИТН.

Радев припомня скоростното приемане на промените в Конституцията, при което беше изчакано два месеца само между първото и второто първо гласуване, а останалите бяха проведени в рамките на дни.

„Изискуемото отлагане от поне два месеца при всяко гласуване, което не е събрало мнозинство от три четвърти, не е конституционна самоцел, а необходимо забавяне на процедурата, за да може да се гарантира максимална стабилност на сложното политическо мнозинство, което подкрепя промените. Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията по ал. 1 от чл. 155), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията). Отлагането от поне два месеца при всяко гласуване гарантира стабилност на политическото мнозинство като предпоставка за обоснованост на промените, както и ползотворен резултат по отношение на качеството, като позволява самият законопроект да бъде отново преосмислен и поправен в контекста на възможностите на новото второ гласуване“, посочва държавният глава.

В искането се напомня и че след второто първо гласуване законопроектът беше съществено преработен. „Тези предложения, които Комисията подкрепи в доклада преди второто гласуване, са преминали процедура само на две гласувания, при занижено мнозинство и при липса на обстойно обсъждане съобразно правилата на парламентарния процес. За съжаление изключението, превърнало се в парламентарна традиция по отношение на обикновеното законодателство, беше приложено и в процедурата по изменение на Основния закон. … Между т.нар. „второ“ първо гласуване и второто гласуване, законопроектът беше съществено изменен по пътя на предложенията от народни представители и предложения на Комисията по конституционни въпроси, а поради краткото време между изтичането на срока за предложения и заседанието на Комисията по конституционни въпроси не беше възможно тези предложения да бъдат оценени обективно нито в рамките на Народното събрание, нито в публичното пространство. По този начин беше допуснато нарушение на изискването за обоснованост, съгласуваност и необходимост на законодателните промени, като част от конституционния принцип на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)“, пише Радев.

За указите за тримата големи

Той оспорва в КС промените във връзка с назначаването и освобождаването на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), и на главния прокурор.

Както е известно, депутатите се отказаха от първоначалната си идея да премахнат указите на президента за назначаването на тримата, но пък предвидиха в Конституцията, че ако той до 7 дни след получаването на предложението за назначаването или освобождаването на председател на ВКС или ВАС или на главен прокурор не издаде указ, „лицето се счита за назначено, съответно освободено“, а предложението на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, се обнародва.

Радев излага съществените разлики от това някои от тримата големи да е назначен с указ или по силата на тази фикция. Той обяснява, че когато се задейства тя, предложението на ВСС (или на ВПС) става самостоятелен юридически факт, от който пряко произтичат последиците на назначението или уволнението. „Това ще става единствено по волята на ВСС, съответно на ВПС. Самото предложение, както по принцип актовете на ВСС, съответно на ВПС, ще подлежи на съдебен контрол пред Върховния административен съд“, посочва той.

Когато  обаче назначаването и освобождаването стават с указ, предложението на ВСС (съответно ВПС) няма самостоятелно правно значение и съдебен контрол е недопустим, а може да бъде извършен само такъв за конституционосъобразност пред КС. Според държавния глава е непълно възможно някой от тримата големи да бъде назначен по един ред – с указ, а освободен само въз основа на предложение на съответния съвет. Така, по думите му, се подкопават предвидимостта и правната сигурност.

Радев изтъква, че Конституцията изисква редът за назначаване и за освобождаване на най-висшите длъжности в съдебната система да е стабилен и да съдържа равни гаранции както за правна сигурност, така и за зачитане на индивидуалните права и гарантиране на независимостта на този, който ще бъде назначен или освободен. И сочи, че няма мотиви защо срокът за издаване на указ е 7 дни и следователно е избран произволно.

Освен това президентът подчертава, че с новата фикция предложението на ВСС или ВПС вече става самостоятелен юридически акт, т.е. съвсем не е предложение.

Според него тези промени не са в компетенциите на обикновено НС. „Те засягат правомощието на президента да назначава председателите на ВКС и на ВАС, както и главния прокурор, по предложение на ВСС, съответно ВПС. Това правомощие на президента е предвидено по чл. 129, ал. 2 и съответно – чл. 130, ал. 2 от Конституцията. То съществува още от приемане на Конституцията през 1991 г. и е част от обхвата на действията и правомощията, които предопределят специфичната роля на държавния глава в българския конституционен модел. Държавният глава у нас има определени правомощия по отношение на всяка от трите власти и ограничаване на правомощията му по отношение на съдебната власт засяга конституционно установеното разделение и баланса между властите. Според практиката на Конституционния съд (Решение № 3 от 2003 г. по к. д. № 22/2002 г.) засягането на възложените от Конституцията дейности и правомощия на основните конституционни институции представлява елемент от понятието за форма на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията. Следователно обикновено Народно събрание не е компетентно да извърши промяна, която засяга правомощията на държавния глава по отношение на съдебната власт, тя е от изключителната компетентност на Велико народно събрание“, заявява Радев.

За служебното правителство

С промените в Конституцията беше отнето правомощието на президента да разпуска Народното събрание в случай, че то е неспособно да излъчи правителство. И се предвиди, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. В Конституцията беше записано, че основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори, а ограничения в правомощията му може да бъдат предвидени в закон.

„На практика не се променя само статутът на служебното правителство, а се засяга целият ред и логика за конституиране на централния орган на изпълнителната власт, като се променя установеният баланс и взаимодействие на участващите конституционни органи съобразно чл. 99, ал. 1-7 от Конституцията“, заявява Румен Радев.

Той анализира подробно т. нар. гръцки модел за служебното правителство и разяснява отликите с този приет у нас.

Радев коментира списъка с лица, от които може да избира служебен премиер. „Очевидно е, че при определянето на което и да е от посочените лица, то не би могло да съчетава досегашната си длъжност с позицията на министър-председател с оглед на принципа за разделение на властите. Още повече, че от този момент лицето вече ще е натоварено с политически функции, първата от които е да направи предложение до президента за назначаване на служебно правителство. … Кръгът от лицата, които трябва да бъдат министър-председатели в служебното правителство, включва лица, които са избрани пряко от Народното събрание (чл. 99, ал. 5, изр. 2). Това явно разминаване с текста от Конституцията на Република Гърция също не е случайно и е доказателство, че българският законодател е целял да създаде един фактически зависим от парламента, но ограничено отговорен пред него служебен кабинет“, пише президентът.

Той подкрепя идеята на конституционно ниво да бъде издигната основната задача на служебното правителство – да организира честни и свободни избори. „Възможността обаче обикновеният законодател да ограничава правомощията на служебното правителство отново нарушава принципите на разделение на властите, правовата държава и по съществото си представлява дерогация на установеното пряко действие на конституционни разпоредби“, посочва Радев.

За двойното гражданство на депутати и министри

Президентът вече многократно критикува дадената с промените възможност хора с двойно гражданство да стават депутати или министри.

„Гарантирането на равни правни възможности и приобщаването на българската общност зад граница са легитимни цели извън всякакво съмнение, но в Решение № 15 от 1995 г. по к. д. № 21/1995 г. Конституционният съд обвързва общия конституционен критерий за въвеждане на изискването за българско гражданство с характера на самите отношения, в които съответните органи участват. „Този общ критерий е наличието на определени властнически правомощия и упражняването на власт. По своя характер упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта“. Според Решение № 4 от 2011 г. по к. д. № 4/2011 г. „класическо правно правило е, че избирателните права са преди всичко за гражданите на съответната държава. Това положение произтича от принадлежността на гражданите (в активен статус) към народа на държавата, а народът на държавата е основен компонент от същността на всяка държава (заедно с територията и държавната власт)“, напомня Радев.

Той заявява, че промяна за гражданството на депутатите и министрите може да направи само Велико Народно събрание. И напомня, че при ратифицирането на Европейската конвенция за гражданството, Народното събрание е направило резерва, че „няма да прилага по отношение на гражданите на Република България, притежаващи друго гражданство и които пребивават на нейна територия, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство.“

Радев коментира, че ако запазването на изискването за единствено българско гражданство по отношение на президента е било провокирано от това, че е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, то не е отчетено, че Народното събрание решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили зад граница и тн.

За Народното събрание и парламентарните избори

С промените в Конституцията се предвиди, че избори за ново Народно събрание трябва да се проведат не както досега до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, а „не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание“. Въведе се и правило, че пълномощията на предишното Народно събрание се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните депутати.

Радев напомня, че КС вече е посочвал, че четиригодишният мандат на Народното събрание започва да тече от деня на парламентарните избори. „…конституционната уредба разграничава два отделни момента. Първият момент е избирането на Народно събрание и от датата на изборите започва да тече четиригодишният срок, установен в чл. 64, ал. 1 от Конституцията. Втори, отделен момент е началото на упражняване на пълномощията на Народното събрание като колективен, структуриран орган, което започва с първото заседание, на което се полага клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията“, пише държавният глава.

И излага серията от противоречия и неясноти, които поражда новата конституционна уредба: „Без изрично да изменя четиригодишния мандат на Народното събрание, което би било в правомощията само на ВНС, с § 2 от приетия закон 49-ото Народно събрание на практика го редуцира. При непроменената редакция на чл. 64, ал. 1 от Конституцията и съществуващото вече задължително тълкуване по Решение № 5 от 2001 г., за начало на мандата следва да се приеме денят, на който са проведени изборите за действащото Народно събрание. Предвид това изборите за ново Народно събрание трябва да се насрочат най-късно един месец преди изтичането на четири години от предишните избори. Това означава, че изборите ще се провеждат близо два месеца преди да е изтекъл срокът на пълномощията на действащото Народно събрание. Този срок се получава от новото изискване по чл. 64, ал. 2 от Конституцията изборите да се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията и непромененото правило на чл. 76, ал. 2 от Конституцията относно началото на упражняване на пълномощията на Народното събрание като колективен орган от първото му заседание.

…В случай че поради конституционната промяна, направена с § 2 от оспорения закон, се наложи създаване на нова тълкувателна практика за началото на мандата на Народното събрание, това самò по себе си означава, че е направено изменение в запазената сфера за промени от ВНС. Дори да се приеме, че началото на мандата на новоизбраното Народно събрание започва от полагането на клетва, защото според новосъздадената ал. 4 в чл. 64 тогава се прекратяват пълномощията на предишното, това означава насрочването на изборите за Народно събрание да стане в срок не по-късно от един месец преди да са изтекли четири години от първото заседание на действащия парламент. Тъй като срокът за насрочване на изборите е определен с крайния си момент в конституционната уредба („не по-късно от“) и едновременно с това денят на изборите трябва да бъде съобразен с действащите законови изисквания (понастоящем в чл. 5 от Изборния кодекс да е неработен ден за цялата страна), следва, че е по-вероятно изборите да бъдат насрочвани преди крайния момент по чл. 64, ал. 3 от Конституцията, освен ако случайността не отреди едномесечният срок да изтича в неработен ден. При това положение, ако изборите не са проведени точно един месец преди изтичане на срока на пълномощията и новоизбраното Народно събрание не е свикано точно един месец след изборите, пак няма да се изпълни изискването за мандат от четири години на Народното събрание. Дори при минимално отклонение, срокът на пълномощията ще бъде намален, а оттам ще се наруши продължителността на мандата на Народното събрание“.

Пред КС Радев излага подробни аргументи защо Конституцията не може да овласти обикновения законодател да въвежда квалифицирано мнозинство за избора на регулатори по своя преценка. Той напомня, че чл. 81, ал. 2 от Конституцията постановява, че приемането на законите и другите актове на Народното събрание става с мнозинство от присъстващите народни представители, освен когато самата Конституция изисква друго мнозинство. „…определянето на такова изключение със закон, за чието приемане е необходимо обикновено мнозинство, не съответства на конституционното положение по чл. 81, ал. 2, т.е. изключенията по отношение на мнозинствата при приемането на актовете на парламента да са закрепени в самата Конституция, а не в закон“, посочва държавният глава.

39
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
26 април 2024 18:20
Гост

­­­Г­о­­­р­­­е­щ­­­и­ ­­­м­­о­­м­­­и­­­ч­е­­т­­а­ ­­­в­­­и­­­ ­­­о­­ч­а­­к­в­­­а­­­т ­-­­-­-> https://nu21.fun/girl?93079

run 3
run 3
11 януари 2024 12:23
Гост

Your comments are more appealing than the pleasure of playing retro bowl unblocked, the most popular game on the market right now that young people like me are looking for. I’ve never read anything like this before, but the premise you present is fascinating.

ГУМЕН БРАДЕВ ГАДЕВ
ГУМЕН БРАДЕВ ГАДЕВ
11 януари 2024 1:47
Гост

Предлагам че, атаката е дело на Копринков? Той ги може тези нещица.

Рубиъс Хагрид
Рубиъс Хагрид
09 януари 2024 10:23
Гост

мъка, мъка, черен етикет, както би казал един именит столичен журналист!

от Бобов дол
от Бобов дол
09 януари 2024 10:09
Гост

Искам всичките ми министри да са като Кирил Петков! С двойно гражданство.

Алабала
Алабала
08 януари 2024 22:42
Гост

То трябва нацяло да се преустанови двойно гражданство защото се най вече злоупотребява сега ще плащат нашите младежи който работят на инвалиди с двойно гражданство защото се удостоверяват и в БГ

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 18:24
Гост

Решение 3/2003, там е ясно описано кое е за НС и за ВНС, точно това, което е описано те го направиха без свян, промяна в образуването на Конституционни органи, техните мандати, и директно премахване на конституционни органи, Славчо като падне в КС дали ще къса дипломите за юрист и доцентура, но какво се учудвам той си гласуваше противоконституционни решения, то чак е смешно да се коментират ПП–ДБ – „конституционалисти“ и всичко заради комплексите на един човекм с комплекси наследник на на виден комунистически род, както и повечето ДБ-ари!

Някой си
Някой си
08 януари 2024 20:36
Гост

Моля Ви, не бива да подлагате на съмнение компетентността на Мравояда. Пишман адвокат, който считал, че щом няма дела, не трябва да плаща на адвокатската колегия, какъв титан-конституциУналист и йорис с американски фес!

Смехурко
Смехурко
08 януари 2024 15:14
Гост

За неадикватността на Румен Радев като изпълнителна власт се обръщайте към Овчаров, енергетика на БСП, и Калина Андролова, известен журналист пак на БСП. Те доста подробно разнищиха споразумението на Радев с Боташ. Може и Христо Иванов да попитате – мнението му не е много по-различно.

Эгттнннт
Эгттнннт
08 януари 2024 20:25
Гост

Толкова си смешен, че си чак жалък.
Нямаш понятие какво е изпълнителна власт и че президентът няма връзка с нея. Все едно си с диплом от Симеоново или друг пореден селски ВУЗ.
А, то вие, троловете, не сте завършили „Право“, а и да сте завършили – все едно, че не сте.
Неграмотна история. Точно в стил ППДБ-ГРОБ.

Найден
Найден
08 януари 2024 14:44
Гост

Много наркомански мотиви.

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 14:39
Гост

Народното събрание асо си мисли, че само президента ще им атакува глупостите много се лъже. Ще има и други и поне половината им промени ще заминат в кошчето.

Ad nauseam
Ad nauseam
08 януари 2024 13:35
Гост

Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.

Без ВНС. На референдум.

Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.

АМИН

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 13:30
Гост

Румен Радев НЕ МОЖЕ да бъде централния орган на изпълнителната власт.

Това обаче са му мокрите сънища. От там произлизат и много от опозиционните му тези.

Румен Радев може да измести Костадинов, но не може да измести НС.

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 14:46
Гост

Троле, отново не излагаш никаквиправни аргументи.
Излагаш единствено себе си и шефовете си.
Дано назначат за щатен трол скоро поне юрист с малко от малто правни познания по Конституционно право, че освен неотносими към статиите глупости друго не пишете и става нечетимо и скучно. Дори не може да се поспори професионално с такива, като сега назначените.

Эгттнннт
Эгттнннт
08 януари 2024 20:27
Гост

Той и не е изобщо част от изпълнителната власт, неграмотен трол посолствен. И да сезира КС по тези въпроси е основно негово правомощие. За тези недопустими промени е длъжен да го упражни.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
08 януари 2024 12:50
Гост

„….без тези за съдебната власт и за капак, но на последно място, оспори“ На някого от редакторите май му хлопа нещо, щом използва такива думички в статия за конституционно установено право на висш държавен орган. Разбрахме, че НПО-тата и либералите не са доволни от този президент и факта, че си позволява да оспорва промените в Основния закон, няма нужда да си изливате емоционалната фрустрация върху читателите, а трябва да подходите професионално като бъдете неутрални и обективни, знам, че можете! Очакваше се Радев да остави малко от „трупното месо“ и на опозицията, да не остане и тя гладна, а и не… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 14:47
Гост

„…трябва да подходите професионално като бъдете неутрални и обективни, знам, че можете!“

Виж, това е вече спорно.

Асен
Асен
08 януари 2024 11:59
Гост

Абсурдно е да се отнема правомощието на президента да разпуска Народното събрание в случай, че то е неспособно да излъчи правителство.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
08 януари 2024 12:50
Гост

Абсурдни са почти всички изменения на КРБ.

Kiki
Kiki
08 януари 2024 11:45
Гост

Подкрепям предложението му относно двойното гражданство на депутатите и министрите.

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 11:33
Гост

Тролът -„йорист“ пак е изписал десетина поста – едни и същи, абсолютно бездсъдържателни, нямащи нищо общо с правото. Как плаща посолството на толкова орязани мозъци не знам. Този и цент не заслужава. Само обидни квалификации тип детска градина. Срам и за сайта, че публикува такива явно платени и неюридически постове. … С доста от нови текстове действително се прави опит да се промени държавното управление и устройство – такава е всяка норма, касаеща конституиране и правомощия на държавни органи, особено на НС и МС. Както и на съдебната власт, впрочем. Тези промени се правят само от ВНС, не от сегашните… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 9:57
Гост

Простотия.

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 9:56
Гост

Отвори се работа на КС

Геро
Геро
08 януари 2024 11:45
Гост

Те нали са се преработили!

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 9:56
Гост

ПРезидент комунист атакува в КС…

Анонимен
Анонимен
08 януари 2024 9:53
Гост

Няма какво друго да направи за да се опита да трупа гласове

Чепилов
Чепилов
08 януари 2024 9:53
Гост

Този се влачи навсякъде с бившите си слъжебни министри, а те като гостуват в предаване и обясняват колко при тях всичко било добре. Това е доста ранно започнала предизборна кампания за мен. Защо иначе служебни министри, без причина, ще се хвалят колко добре са се справяли те и колко зле сегашните?

Любител
Любител
08 януари 2024 10:51
Гост

Те, служебните, че не се се справяха добре, си е истина. Но че сегашните са много зле, е още по вярно

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
08 януари 2024 13:50
Гост

а те сегашните, не бяха ли по едно време служебни??? например канадската ливада Кирчо, който плю на клетвата си към канадската кралица преди да се закълне във вярност на България.

Каменов
Каменов
08 януари 2024 9:51
Гост

Колкото и да се стараете русоробите няма да ни отделите от целта да бъдем част от обединена и най-вече ЦИВИЛИЗОВАНА Европа!

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
08 януари 2024 13:54
Гост

цивилизована, цивилизована! в САЩ негрите безнаказано грабят магазини, в Русия кавказците ненаказано бият руснаци, в предградията на Париж вирее националния спорт палеж на чужди автомобили, а в Брюксел (столицата на ЕС и НАТО) арабите установяват свои порядки.

та май русоробите са в Брюксел и Вашингтон.

Дърси
Дърси
08 януари 2024 9:51
Гост

Президента ни изпълнява поръчки на Кремъл!

Si,o
Si,o
08 януари 2024 11:53
Гост

Пълни глупости!

Гънчев
Гънчев
08 януари 2024 9:51
Гост

Е как не. Досадника се активизра след малоумното си и разединително обръщение на НГ!

Анонимен
Анонимен
09 януари 2024 3:47
Гост

За протокола: обединяване не се постига като ви пеем в хора. Можете и вие да запеете в хора на другите, ако не ви е твърде високо самочувствието. Голямото разединяване – някакви там под 7% талибани не били приобщени в групата на българите! Разплетох си чорапите заради това! Скоро и от държавата може да ви разединим – в Аляска ви чакат!

Джоров
Джоров
08 януари 2024 9:50
Гост

Това се очакваше. Нищо ново.

Минчев
Минчев
08 януари 2024 9:50
Гост

Охххххххххххх ОХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ