Трябва ли да се доказва приемане по опис в производство по чл. 130, ал. 3 СК
Становището на „Предизвикай правото!“
Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство? На този въпрос реши да отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд в началото на годината и образува тълкувателно дело (повече за него виж тук).
В хода му обаче върховните съдии допълниха предмета му с още един въпрос: „При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, необходимо ли е да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис и представлява ли молбата за издаване на това разрешение конклудентно действие, с което може да се приеме наследството от непълнолетно лице?“.
На него от името на електронното издание „Предизвикай правото!“ становище внесе съдията от Софийския районен съд и доктор по административно право и процес Васил Петров.
„Лекс“ публикува анализа и изводите на съдия Петров.
Доколкото при приемането на наследство настъпва наследствено правоприемство и наследникът става собственик на наследствените вещи и титуляр на правата от наследствената маса, то е несъмнено, че тълкувателният въпрос имплицитно включва два подвъпроса:
- Проверява ли изобщо съдът в производството по чл. 130, ал. 3 СК дали детето е собственик на вещта или титуляр на правото, за което иска разрешение да се разпореди?
- Съставлява ли самата молба по чл. 130, ал. 3 СК действие, което представлява несъмнено намерение за приемане на наследството?
1. По първия подвъпрос: Проверява ли изобщо съдът в производството по чл. 130, ал. 3 СК дали детето (или запретен) е собственик на вещта или титуляр на правото, за което иска разрешение да се разпореди?
Несъмнено е, че молбата до районния съдия за разрешение за извършване на сделка на дете или запретен е молба за издаване на охранителен акт. Съдът дава съдействие за упражняване на граждански права и администрира граждански правоотношения само в изрично предвидените в закона случаи, извън тях молбите за издаване на охранителни актове са недопустими (арг. от систематическото тълкуване на чл. 530 ГПК, чл. 2 ГПК и чл. 124 ГПК).
В нормата на чл. 130, ал. 3 СК ясно се сочи, че е допустимо да се иска разрешение от съда за сделки с точно изброени в закона обекти, принадлежащи на ненавършилото пълнолетие дете, не с чужди обекти. Касае се при това за обекти, които в момента на сезирането и на произнасянето на съда принадлежат на детето, а не такива, които в някакъв бъдещ момент хипотетично биха били придобити от него. Целта на правилото на чл. 130, ал. 3 СК е да подложи на съдебна преценка проектирана конкретна сделка с притежаван от детето обект към момента на произнасянето на съда, а не да позволи отнапред на детето да се разпорежда с дадени обекти, които притежава в момента или би придобил в бъдеще.
Молба по чл. 130, ал. 3 СК, в която се твърди, че детето не е титуляр на правото на собственост или на друго право от кръга по чл. 130, ал. 3 СК, и се иска разрешение с оглед бъдещо придобиване на това право, е недопустима, като излизаща извън правомощията на съда и целите на законовото правило. Ако в молбата се твърди, че детето е собственик на вещта или титуляр на друго право от кръга по чл. 130, ал. 3 СК, но в хода на производството се установи, че в действителност това не е така, то съдът е длъжен да отхвърли молбата за разрешение като неоснователна.
Да се твърди, че в производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът не проверява дали детето е собственик на вещта, с която иска да се разпореди, е точно толкова невярно, колкото да се поддържа напр., че в производството по чл. 131, ал. 3 ЗЗД съдът, който е повикан да направи избор при алтернативни задължения, няма правомощието да провери дали в действителност има валидно облигационно отношение с алтернативни престации и уговорка за избор от трето лице, респ. напр., че в производството по чл. 299, ал. 2 ТЗ съдът не проверява дали е налице валидно облигационно отношение с клауза, че трето лице има правото да допълни уговорките в договор, сключен между двамата търговци.
Във всички такива случаи титулярството на правото, за разпореждането с което е необходимо съдебно разрешение, респ. облигационното отношение, което бива допълвано или изменяно от трето лице, а при отказ – от съда, съставляват преюдициални правоотношения, за наличието на които съдът в охранителното производство следи служебно. При наличието на това преюдициано правоотношение и при формулирано желание за извършване на проектираната сделка по чл. 130, ал. 3 СК се поражда правото да се сезира съдът с искане за издаване на охранителния акт.
Точно защото правото на собственост върху вещта или титулярството на правото, с което детето или запретеният иска да се разпореди, е преюдициално на правото да се иска издаването на охранителния акт по чл. 130, ал. 3 СК, то при висящ съдебен спор относно правото на собственост или относно другото право по чл. 130, ал. 3 СК, охранителният съд е длъжен да спре производството по чл. 130, ал. 3 СК на осн. чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неприемлива е тезата, застъпена в част от съдебната практика, според която съдът в охранителното производство по чл. 130, ал. 3 СК не проверява дали детето е собственик на вещта, с която иска да се разпореди, тъй като това е правомощие на нотариуса, който ще изповяда бъдещата сделка с вещта. Тази теза противоречи на правилото на чл. 533, изр. 1 ГПК, задължаващо охранителния съд сам служебно да установи всички условия за издаване на охранителния акт, като сред тези „условия“ се включват и всички преюдициални правоотношения – арг. за прот. от чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК.
Междинен извод: в производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът проверява правото на собственост или титулярство на друго право от кръга по чл. 130, ал. 3 СК на детето (или запретения).
2. По втория подвъпрос: Могат ли децата и запретените да приемат наследство с конклудентни действия?
Отговорът на този въпрос се извлича по тълкувателен път от ЗН.
На първо място, в доктрината се застъпва тезата, че пред наследника, призован към наследяване, има три опции: да приеме направо, да се откаже или да приеме наследството по опис. Тезата не е някаква доктринерна хрумка, а е посочена в самия закон – чл. 62 ЗН ясно разграничава правото да се приеме наследство по опис от правото да се приеме направо или то да се откаже. Трите опции са уредени на различно систематично място в ЗН: приемането направо в разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 49, отказът – в разпоредбата на чл. 52, а приемането по опис – в разпоредбите на чл. 61-64. Различни са и последиците от упражняването на всяка опция: при приемане направо наследникът отговаря неограничено за наследствените задължения (чл. 60, ал. 1 ЗН), при приемането по опис – отговаря ограничено, до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН), а при отказа не настъпва наследствено правоприемство нито по отношение на актива, нито по отношение на пасива на наследството.
Един дееспособен наследник, призован към наследяване, има и трите опции. При детето и при запретения обаче не е така, една от опциите липсва. Но коя? Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните приемат само по опис. Тази разпоредба елиминира при децата и запретените опцията за приемане направо, а не опцията отказ.
„Те (децата или запретените) могат да се откажат от наследството, ако го смятат за лошо, но ако пожелаят да го приемат, това те могат да сторят само под опис. Чистото и просто приемане се е счело като опасно за неспособния поради задължението, което повлича за неограниченото заплащане на всички още неизвестни дългове, които могат впоследствие да се открият. С приемане на наследството под опис тая опасност се избягва.“.
И така, детето и запретеният могат да приемат наследството само по опис. При липсата на приемане по опис не настъпва наследствено правоприемство – арг. чл. 48 ЗН и детето или запретеният не са собственици на вещта, с която искат да се разпоредят, респ. титуляри на друго право от кръга по чл. 130, ал. 3 СК, за което искат разрешение за разпореждане. Молбата по чл. 130, ал. 3 СК следователно е неоснователна.
Несподелима е тезата, която се среща в част от съдебната практика, според която детето и запретеният могат да приемат наследство с конклудентни действия, но въпреки това впоследствие да бъде извършен опис на наследството и във всички случаи детето и запретеният отговарят ограничено по чл. 60, ал. 2 ЗН. Ограничената отговорност по чл. 60, ал. 2 ЗН е специфична последица от приемането на наследството по опис. Приемането на наследство с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН обаче е приемане направо; при приемането наследството направо отговорността всякога е неограничена и е по чл. 60, ал. 1 ЗН. Опитът да се „пришие“ към конклудентно приемане на наследството ограничена отговорност води до създаването на четвърта, непредвидена в закона опция при наследяването, достъпна само за децата и запретените. Такъв опит няма опора нито в текста на закона, нито в законодателните материали по приемането на ЗН 1949 г. (достъпните на сайта на Народното събрание сканирани Стенографски дневници на Шестото ВНС), нито в законодателствата и съдебната практика на Франция и Италия, от които е реципирана уредбата на ЗН (отм.) и впоследствие ЗН-1949 г.
Междинен извод: Децата (и запретените) не могат да приемат наследството с конклудентни действия; подаването на молба по чл. 130, ал. 3 СК няма за последица мълчаливо приемане на наследството.
Видно е следователно, че дете, което иска да продаде или по друг начин да се разпореди с недвижим наследствен имот или движима вещ от кръга по чл. 130, ал. 3 СК, трябва първо да приеме наследството по опис. Това съществено забавя сделката. А има случаи, при които има основание да се бърза. Законът е предвиждал изключения, при които може да се разреши разпореждане с отделни обекти от наследството, без това да се приема за приемане на наследството – съгласно чл. 219 ЗН (отм.), когато в наследството има предмети, които не могат да се запазят или за запазването на които трябват големи разноски, наследникът може да иска от съда разрешение да продаде предметите по ред, установен в ЗГС, в определени срокове, като даденото разрешение не влече предположение за приемане на наследството. Редът е бил установен в ЗГР (чл. 956-960) и е включвал най-общо оценка на пазарната стойност на имота от назначено от съда вещо лице. В сега действащите ЗН и ГПК подобни правила обаче няма.
3. Допълнителен аргумент в полза на тезата, че разпореждането с обекти от наследствената маса от страна на дете или запретен следва да бъде предхождано от приемане на наследството по опис
Както вече се посочи, задължителното приемане на наследство по опис от децата и запретените цели да ги предпази от неограничената отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН, която е последица от приемането направо по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН. Приемането по опис обаче не носи единствено изгоди за наследника, който е приел по този начин. Доколкото е вероятно наследство, прието по опис, да е лошо, т.е. несъстоятелно, законът задължава приелия по опис наследник да го управлява (а не да го изостави). Нещо повече, наследникът по опис е длъжен да управлява наследствената маса не само в свой интерес, но и в интерес на наследствените кредитори. Когато той продава обекти от наследствената маса, той има задължението да не уврежда кредиторите на наследството, като за тази цел чл. 65, ал. 2 ЗН го задължава да даде сметка на кредиторите и заветниците, а ал. 1 на същата разпоредба го задължава – под страх, че ще загуби изгодите от приемането по опис – да иска разрешение на районния съд, преди да отчуждава недвижими имущества (за срок от 5 години от приемането) и движими имущества (за срок от 3 години от приемането).
Ако обаче се признае правото на децата и запретените да се разпореждат с недвижими и движими имущества с разрешение на съда, без да са приели наследството по опис, то те няма и да искат да приемат наследството по този начин – няма да имат стимул да го правят. Каква ще бъде последицата?
В производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът проверява дали няма да бъдат накърнени интересите на детето, т.е. на фокус са само неговите интереси. В производството по чл. 65 ЗН обаче на фокус са, на първо място, наследствените кредитори – преценява се дали проектираната от наследника по опис разпоредителна сделка няма да накърни опасно интересите на наследствените кредитори. Резултатът от тълкуване, признаващо мълчаливо приемане на наследство от дете или запретен чрез молба по чл. 130, ал. 3 СК, е, че децата и запретените ще бъдат стимулирани да се разпореждат с (да разпродават) недвижими и движими имущества само в свой интерес, без да отчитат опасностите за кредиторите на наследството.
Наопаки, ако се признае, че молбата по чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с наследствена вещ следва да се предхожда от опис на наследството, то след приемането на наследството съдът в производството по чл. 130, ал. 3 СК следва да преценява не само дали проектираната сделка не накърнява интересите на молителя, но и дали не поставя в опасност интересите на кредиторите на наследството, ако са известни.
Изводи:
- Децата и запретените не могат да приемат наследство направо, вкл. с конклудентни действия, а само по опис.
- В производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът проверява дали детето или запретеният е титуляр на правото, с което иска да се разпореди.
- Молба по чл. 130, ал. 3 СК с обект от наследствена маса, подадена без да е прието по опис наследството, е неоснователна.
- След приемане на наследството по опис и докато не са изтекли сроковете по чл. 65, ал. 1 ЗН, съдът, разглеждащ молба по чл. 130, ал. 3 СК, е длъжен да провери не само дали проектираната сделка не накърнява интересите на молителя, но и дали не уврежда интересите на наследствените кредитори, ако е известно, че има.
20
Коментирайте
Тези от „Предизвикай правото“ не спряха да пишат пасквили и да ни занимават с глупостите си! Изключително слаба разработка и посредствен автор!
Новогодишни хуморески от бати Васу. Дано поне да олаби Малко по нова година.
Той е блестящ юрист, аз съм имал дело при него, защо го нападнахте така.
Верно има такива професионални скърцания, но да говориш с колега така е неучтиво, аз неучтивостта я кърпя, но все се появява – говоря за околните, у които има неучтивост.
Глупава фраза казахте, доколкото е изобщо фраза.
Изключително интересна и полезна статия.
Защо едно дете да те може да направи отказ от наследство. Ами ако родителите му са му оставили само дългове, то какво трябва да направи – цял живот да плаща за това ли. Това по повод ТД
В нашата реалност по-скоро ще останат дългове, отколкото от другото. Хората са бедни, не си правят сметката и затъват с кредити и дългове. Едно дете не трябва да носи отговорност за неразумните постъпки на родителите си и трябва да има опция за се откаже от това бреме. Не виждам друго разумно обяснение
Напълно съм съгласен.
В това ТД основният въпрос, а не тази периферия, е важен. Отказът от наследство и съпоставката му с приемането по опис. Особено в настоящото развитие на обществото с трайно обедняващо и маргинализирано население, зарибено по бързи кредити. Бащи, които иставят на малолетните си деца само дългове и тн. Обръщам се към колегата Петров да посочи становището си и по него. Гледам, че е поограничил и историческия си уклон, та бих прочел
А ако в масата няма пари дори за произеодството за приемане по опис? Т.е. само задължения – ще набитаме детето да ди плати, за да се отърве ли. Отказът е напълно допустим
А, бе, хитрецо, а ако се открие имот, за който никой не е знаел какво правиш?
Отказът не засяга новооткрито наследство!
Аргументи?
Според чл. 54 ЗН отказ под условие и за част от наследството няма.
На сайта Предизвикай правото!, Статията е със заглавие Тълкувателно дела No. 1 и пр.
Чисто житейски, не мога да си представя, че някой ще каже, че непълнолетно дете или запретен може адекватно да прецени и да реши, че приема дадено наследство направо. По този въпрос не би трябвало да има спор
Тъй, тъй, право думаш. Проблем с това няма, доказването на приемането по опис е ключът от бараката. Докато го няма в книгата, моя милост сделка не одобрява
Съдията Петров дава единствените възможни отговори. Не знам в някой РС да се прави другояче?!
Почти докрая съм съгласен, но с проверката дали се увреждат кредиторите на наследствената маса ме загуби. Производството следи изцяло единствено и само за интересите на детето! Да, проверяваш дали не продава мужда кола, но не – хич не ти дреме за друг, освен за детето
Не е ли именно това целта на СК – да се защитят правата на детето, а не на кредитора, който при всички случаи е в по-силна позиция от един непълнолетен, така го разбирам и аз
Доста мързеливо и безотговорно е да прехвърляш проверката на нотариуса, а не съдът служебно да следи
По темата
-
Настояването на две сестрички да се откажат от наследство предизвика тълкувателно дело
-
ВКС с тълкувателно дело за отказа от наследство на непълнолетните
-
Може ли дете да се откаже от наследство? Един състав на ВКС казва „да“, а друг – „не“
-
Две съдилища за малко да принудят дете да поеме наследство от 70 000 лв. дългове
Василчо не спря да се натяга – на всяка манджа е мерудия този нежен „сладурчо“.