Настояването на две сестри, които още не са навършили пълнолетие, да се откажат от наследството от баща им стана повод спор между върховните съдии, който се води през последната година, най-накрая да бъде поставен пред цялата Гражданска колегия на Върховния касационен съд и да намери окончателно разрешение в тълкувателно решение.

Състав на ВКС с председател Пламен Стоев и членове Здравка Първанова и Розинела Янчева поиска Общото събрание на колегията да отговори на въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс?“ (пълния текст на определението им виж тук).

На този състав и все на доклад на съдия Янчева се падат делата на две сестрички от Благоевград, които подават заявления за отказ от наследството, оставено от баща им, който е починал през юли тази година.

Първо районният съд в Благоевград, а след това и Софийският окръжен съд ги оставят без уважение. Но децата и майка им не се отказват и стигат до ВКС.

Така през октомври върховните съдии Стоев, Първанова и Янчева се произнесоха по искането на едното момиче и го отхвърлиха, но когато през ноември трябваше да решат дали да бъде вписан отказът от наследство на второто – поискаха да бъде образувано тълкувателно дело.

Както „Лекс“ писа, те не са съгласни с виждането, изразено преди година от трима техни колеги – Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева, които разпоредиха вписване на отказ от наследство на дете (повече за противоречията в практиката виж тук).

Тезата на Соколова, Калинова и Генчева е, че такъв отказ е допустим, защото не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 Семейния кодекс. Разпоредбата регламентира, че отказът от права на ненавършило пълнолетие дете е нищожен. Този състав е на мнение, че отказът от наследство е само отказ от предоставена възможност за придобиване на права. И следователно съдът може да извърши преценка дали той е в интерес на детето.

Точно обратната е позицията на колегите им от Гражданската колегия Стоев, Първанова и Янчева и те я заявиха по делото на първата сестричка от Благоевград, поискала да се откаже от наследство. Те първо посочиха, че отказът от наследство не е сред действията с имущество на детето, които се извършват с разрешение на съда (изброени в чл. 130, ал. 3 СК). И заключиха, че е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, която регламентира, че отказът на ненавършилите пълнолетие от права е нищожен. „Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“, приеха Стоев, Първанова и Янчева.

Сега край на спора, като възприеме една от двете тези, трябва да сложи Гражданската колегия на ВКС.

28
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
16-ти април
16-ти април
16 ноември 2020 10:58
Гост

Напоследък се забелязва крещяща тенденция да гледаме само от собствената си камбанария…. така и първото решение на ВКС от 2019г., което си е изолирана практика, но пък предизвика ужасяващ разнобой у практикуващите. И защо си мислите, че „кредитор“ е лошо нещо. Ами че то всеки от вас може да е такъв – например да чака обезщетение като пострадал от ПТП от починалия вече виновен водач, който цял живот е бил в сивата икономика и да, овъртолил се в бързи кредити и да, „горките му деца“ …. много удобно да употребявате умалителни думички като „СЕСТРИЧКИ“, браво! да не мислите, че всички… Покажи целия коментар »

Кукуригу
Кукуригу
16 ноември 2020 16:44
Гост

„Сестрички“ наистина звучи глупаво, но идеята явно е била, че са под 18-годишна възраст, деца.
Кой си го мисли това останалото? Лекс.бг ли?

Лаик
Лаик
15 ноември 2020 3:25
Гост

Здравейте! Изкушен съм от темата. Имаше случай, в който почина лице и оставя на наследниците си -съпруг и две деца , голяма ипотека. Банката – кредитор, потърси първо дължимото от съпруга, който направи отказ от наследство. Децата бяха непълнолетно и малолетно, по ЗН не могат да упражнят правото си на отказ, но и кредиторът не можеше да иска от тях изпълнение на задължението, тъй като не могат да бъдат конституирани като длъжници по договор за ипотека. Така задължението остана висящо до момента на настъпване на пълнолетие на едното дете. То на свой ред упражни правото си и направи отказ от… Покажи целия коментар »

Хахаха
Хахаха
13 ноември 2020 21:41
Гост

Ако се прецени, че непълнолитни не могат да правят отказ от наследство, то тогава имаме официално въведено финансово робство. Ще се отпускат кредити на корем, особено на родители на деца.
Къде отиде застраховката при смърт на кредитополучателя ?
ВКС влиза в мътни води, и трябва много да внимава.
На крачка е да се опозори, ако постанови, че не може да се прави отказ от обременено наследство.

Пенчо бре чети
Пенчо бре чети
15 ноември 2020 13:43
Гост

Няма никакво робство. Ненавършилите пълнолетие приемат наследството по опис- т.е. до размера на имуществото в него. Не може да се пипат техните имоти. Т.е. имуществото им е достатъчно защитено от закона. Тука въпросът е друг, че живият родител не иска по някакви свои си съображения да се влачи по съдилищата като представител или даващ съгласие за действията на детето, докато текат исковете на кредиторите на наследството, а после и на изпълнението /например омраза към покойния, конкуренция с други наследници на покойния- например от други бракове, абе все лични причини/. Обаче в наследството може и да има повече права, отколкото задължения,… Покажи целия коментар »

Мислещ от време на време
Мислещ от време на време
10 декември 2020 0:43
Гост

ГолЕм си умник колега … а ако няма никакъв актив, който да приемат по опис , а ? Тогава наследяват само пасива , при това срокът за приемане по опис е тримесечен , максимум шест ако Съдията го продължи с още три месеца …вярно, че в доктрината и практиката се счита, че този срок не тече до навършването на пълнолетието, но ти леж на тая кълка в най -справедливата институция – Съдът на РБ. И не е лошо да си припомниш, че с чл.64 на ЗН , ако наследникът не укаже всички имоти , които са му известни , ,… Покажи целия коментар »

Ivan Georgiev
Ivan Georgiev
13 ноември 2020 18:54
Гост

Аз единствено не разбирам защо Софийският окръжен съд е въззивна инстанция на Районния съд – Благоевград…

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 22:33
Гост

За отвод да сте чували?

Любител
Любител
13 ноември 2020 12:07
Гост

То има дори практика, че спрямо отказ от наследство е допустим Павлов иск, което напълно обезсмисля правният институт на отказа от наследство и приемането на наследство под опис. Нещо като прословутото ТР 2 от 26.6.2015 . Три години след постановяването му един от съставите на ВКС започна да твори практика, че било приложимо само от постановяването му занапред, нищо че всички останали са на друго мнение. Дори и тълкувателно дело се образува, по което дори няма единомислие между членовете на комисията по допустимостта. Ама пусто събиране на дългове……

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 17:20
Гост

Ами колекторите и ЧСИ не са съгласни, че ППВС 3/80 год. не действа след промяната на Конституцията и си плащат. Друго си е да дереш бабички и дядовци за дългове към мтел отпреди 15 години. ТР 2 от 2015 год. си е много добре написано, в самите му мотиви пише, че ППВС 3/80 не действа при новата Конституция. Ама подплатен с подкупче лобистки състав на ВКС решава друго и ето ти тълкувателно дело, за тълкувателно решение на тълкувателно решение.

Мавродиева
Мавродиева
13 ноември 2020 11:04
Гост

Ма не е чак такова чудо да има отказ от наследство бе. Тук сякаш не се възприема този метод на процедиране от наследниците, защото старите рпивички ги има – как така ще се откаже от наследството си. Еми не вскеи оставя хубаво наследство. Или наследството като е 5000 лв. а има задължения в размер на 25000 ?

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 11:03
Гост

Положенито е ясно, съдът се е произнесъл

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 11:03
Гост

Проблема в България е, че се гледа буквата на закона, когато опира до подобни казуси. Трябва да се гледат конкретните случай, а не съдията да гледа само дали има право или не

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 13:24
Гост

Един случаЙ, много случаИ. Лесно е. Научете го най-после! Не бъдете неграмотни!

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 11:02
Гост

Щом съдъ съзрява казус си е тяхна работа

Цветков
Цветков
13 ноември 2020 11:02
Гост

Чакай бе. Не ги ли наследява нещата майката първо и после чак децата?

Кукуригу
Кукуригу
13 ноември 2020 14:25
Гост

Цветков, кога това после? Като умре майката, или като навършат пълнолетие децата.
И в двата случая отговорът е не, но все пак искам да разбера какъв е въпросът.

Дани
Дани
15 ноември 2020 17:42
Гост

Не, по равно е между тях…

Тошков
Тошков
13 ноември 2020 11:01
Гост

Твърдо заставам зад децатам, когато те могат да осъзнаят казуса и да преценят сами за себе си дали искат откза или не

ани
ани
13 ноември 2020 13:23
Гост

Ами, ако децата не могат да преценят целесъобразността на отказа. Не е ли редно да решат сами, когато навършат пълнолетие. Ами ако е окаже, че има имущество, за което те не са знаели, но вече са се отказали?

Деница Р
Деница Р
13 ноември 2020 11:00
Гост

За мен лично казус няма. Според мен може да поиска всеки отказ от наследство, още повече, че трябва да се разглежда не буквата на закона, а дали децата осъзнават отказа и ако да, то тогава зщао да не им се разреши?

Мислещ от време на време
Мислещ от време на време
10 декември 2020 0:54
Гост

Много сте права , колега … изобщо трябва да има принцип на реципрочност в тези неща. След като законът е постановил, че непълнолетният до определена степен разбира свойството и значението на постъпките си и последиците от действията си, така че може да извършва правни сделки и да релевира правна воля при разпореждане с имуществото си , при съгласие на законния му представител , следва да се приеме, че непълнолетният, респективно ограничено запретеният, също така разбира последствията от отказа и има правото да се откаже от наследство, при съгласието на законния му представител. Ма иначе кЪк ши са правят на прависти… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 10:59
Гост

Разбирам , че се гледа правната страна на нещата, но за мен имат право, защот да нямат? Какво като не са на 18? Може да са на 17 и пак да разсъждават децата, че не им трябва да висят с кредитите на баща си примерно или лицето, което наследяват. Защо съда да не им даде това право? Ако всичкото наследство са по-скоро кредити? Ще задължат 17 годишни да плащат кредитите ли? А?

Деница Р
Деница Р
13 ноември 2020 11:00
Гост

Още повече, че ако са на 16 примерно как точно се очаква да съберат пари за да плащат кредити на ИзиКредит примерно?

ани
ани
13 ноември 2020 13:24
Гост

експертиза ли ще им назначаваме, за да определим дали осъзнават последиците от отказа?

Мислещ от време на време
Мислещ от време на време
10 декември 2020 0:57
Гост

Не бе умнико … след като законът е постановил, че непълнолетният до определена степен разбира свойството и значението на постъпките си и последиците от действията си, така че може да извършва правни сделки и да релевира правна воля при разпореждане с имуществото си , при съгласие на законния му представител , следва да се приеме, че непълнолетният, респективно ограничено запретеният, също така разбира последствията от отказа
и има правото да се откаже от наследство, при съгласието на законния му представител.

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2020 10:58
Гост

Абе аз да ви кажа според мен трябва да имат право децата

the prophet
the prophet
13 ноември 2020 10:57
Гост

Добреее, като гледам явно целта е да се пореже прогресисткото виждане на Калинова, но дано не съм лош пророк