Две легални дефиниции – за домашно и за психическо насилие, са ключът към това какви точно ще бъдат промените в Наказателния кодекс (НК) за тормозът у дома. Това стана ясно на публичното обсъждане на работната група, която трябва да оформи предложенията за изменения в НК, направени от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и четирима нейни колеги от ГЕРБ.

Със задачата какво се има предвид под домашно насилие, когато терминът се използва в Наказателния кодекс, бяха натоварени съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. А по определението за психическо насилие ще работят от Министерството на правосъдието.

Първи въпроса с нуждата от самостоятелна дефиниция в НК за домашно насилие, която да е различна от тази в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), повдигнаха върховните съдии Галина Тонева и Милена Панева.

Те коментираха няколкото разпоредби в НК, към които се добавя нов квалифициран състав на деянието по основния, когато то е извършено „в условията на домашно насилие“. Това се прави в разпоредбите за убийство (чл.116), склоняване към самоубийство (чл. 127), телесна повреда (чл. 131), отвличане (чл. 142), противозаконно лишаване от свобода (чл. 142а), принуда (чл. 143) и закана с престъпление (чл. 144).

Съдия Панева посочи, че ако не се създаде ново определение за домашно насилие в НК, а се използва това по ЗЗДН, ще се получи дублиране на признаците, характеризиращи домашното насилие, с тези на основния състав на престъплението.

„Смисълът е квалифициращият признак да бъде нещо повече, нещо допълнително, с оглед на което се повишава и обществената опасност на извършеното. Ако използваме дефиницията от ЗЗДН, правоприлагащият орган ще трябва да отчете едно и също обстоятелство първи път като такова, изпълващо изпълнителното деяние по основния състав и втори път, като квалифициращ признак. Подобно двойно третиранe законът е забранил изрично в чл. 56 НК“, изтъкна върховният съдия.

Специалистът по наказателно право и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ Мирослава Манолова посочи, че твърде широкото определение в ЗЗНД не може да свърши работа за НК, нещо повече – използването му може и да е опасно. Тя изтъкна, че едва след като има ясна дефиниция за домашно насилие ще може да се отговори на въпроса и за кои точно престъпления може да се въведе квалифициран състав, ако са извършени в условията на такова.

„Подкрепям изцяло вашата логика, въпросът е да достигнем до дефиниция“, заяви председателят на правната комисия Данаил Кирилов, а представителите на ВКС обещаха да помислят върху определение.

Работната група изкоментира и някои от конкретните състави. Депутатът от „Воля“ Симеон Найденов изтъкна, че предлаганите наказания са много високи и даде пример със заканата за убийство. Проектът за промени в НК предвижда, че ако тя е извършена в условията на домашно насилие, наказанието е от 3 до 10 години затвор.

Върховните съдии пък критикуваха твърде високата санкция – пак от 3 до 10 години затвор, за подпомагане или склоняване към самоубийство и от това е последвал само опит, ако деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Съдия Панева изрази резерви към новата разпоредба в НК (чл. 144а), с която се предлага да се криминализира системното упражняване на психическо насилие и да се наказва с до 1 година затвор или пробация. „Изразът „психическо насилие“ е твърде общ и създава предпоставки за субективно тълкуване в практиката и също изисква изясняване“, заяви тя.

Колегата ѝ Галина Тонева пък посочи, че би следвало разпоредбата, която дава определение какво е проследяване (също нов състав предвиждаш до една година затвор или пробация за този, който системно преследва другиго с цел да възбуди основателен страх за безопасността му или тази на негови ближни) да бъде ревизирана. В НК се предлага да се запише, че преследване е „всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което има като последица насаждане на чувство на страх у него, като заплашителното поведение може да се изразява в следене на другото лице, включително появяване на местоработата му или на други посещавани от него места за социални контакти и отдих, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация“. Според Тонева би трябвало от това определение да се извадят местоработата, местата за социални контакти и отдих, защото например много двойки работят на едно и също място.

Мирослава Манолова пък посочи, че въпросът с психическото насилие е изключително деликатен и много малко държави са го криминализирали. Като според нея при положение, че сега се прави опит за първи път това да се случи у нас, е най-добре то да се преследва по тъжба на пострадалия. Такова е становището и на прокуратурата.

„Трябва да разработим понятие за психическо насилие. Но как можем да го сведем до една кратка, точна и добре фокусирана сентенция, защото рисковете са големи?“, попита Данаил Кирилов.

През обсъждане на възможност за използване на психиатри, със задачата да създадат определение за психическо насилие бяха натоварени експертите на Министерството на правосъдието.

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Сийка
Сийка
26 януари 2019 16:36
Гост

Симеон Найденов наясно ли е, че мбого често тези, които отправят закани наистина извършват убийство. Наказанието си е съвсем справедливо.

123
123
25 януари 2019 17:38
Гост

Не се променя така, НК, господа! Първо се мисли, след това се внася законопроект. Натикайте прокуратурата под завивиките на хората…

Анонимен
Анонимен
25 януари 2019 17:39
Гост

a sega vks i pravosadieto da im pishat definiciite

льольо
льольо
26 януари 2019 16:33
Гост

Което е напълно излишно по принцип, защото трябва да си малоумен, за да не разграничиш двата вида домашно насилие- психическото и физическото. Ама нали някой трябва да им свърши работата.