Липсата на адекватно наказание за домашното насилие води до епидемия. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в началото на проведеното от правната комисия обществено обсъждане на изготвените от нея и четирима депутати от ГЕРБ изменения в Наказателния кодекс, с които се цели защита срещу домашното насилие.

Правната комисия единодушно подкрепи промените като депутатите се обединиха около мнението, че е крайно време да се предприемат мерки за закрила на жертвите на домашно насилие.

В проекта за промени на НК се предлага криминализиране на всички форми на насилие, включително психическо, както и преследването.

Цвета Караянчева каза, че за нея борбата с домашното насилие е лична кауза, защото „едно зло ходи из България и то присъства почти всекидневно в новините“. „То присъства с обезкуражаваща честота във всекидневието ни. Това е насилието над деца и жени. По официални данни една четвърт от жените са жертва на такова насилие. Тези предложения, които правим, не изключват и мъжете. Като вземем предвид, че домашното насилие понякога е анонимно, защото то остава в семейството и малтретираните хора се притесняват да го споделят, не ми се мисли, че този процент е по-голям“, каза Караянчева. По думите ѝ много се е изговорило напоследък за нуждата от разяснителни кампании, за всякакви други средства и превенция срещу престъплението женомразство. „Отдавна съм загубила илюзиите, че можем с разговори, кръгли маси, фейсбук послания да се борим срещу това зло. „Ще те убия и ще те излежа“ – много жени са чували това нещо и за колко от тях това се е превърнало във фатален край. Затова строг и категоричен Наказателен кодекс, вземащ предвид случаите на домашно насилие, ще даде ясен сигнал към жертвите, безучастните свидетели и извергите сред нас, че подобни престъпения няма да остават ненаказани“, посочи още председателката на Народното събрание.

На заседанието присъстваха правосъдният министър Цецка Цачева, заместниците ѝ Десислава Ахладова и Евгени Стоянов, както и представители на различни неправителствени организации, ангажирани с проблема. Повечето от тях подкрепиха законопроекта, но отправиха и някои забележки.

Що е то домашно насилие

Йорданка Бекирска от „Български адвокати за правата на човека“ отбеляза, че в проекта липса дефиниция на това що е то домашно насилие, няма и препращане към Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), където определение има. Според нея обаче по-добрият вариант е дефиницията да бъде дадена в самия НК. Също там, продължи тя, трябва да се посочи кръгът от лица, които биха могли да попаднат в тази хипотеза, включително да се уточни и че жертви на домашно насилие са не само брачни партньори, но и хора, намиращи се във фактическо съжителство.

Бекирска предложи в проекта за НК да бъдат предвидени и спешни мерки за незабавна защита, каквито разпоредби има в ЗЗДН.

Адвокат Елена Кръстева от „Алианс за защита, основана на пола“, отбеляза, че организацията, която представлява, подкрепя проекта. Но сподели мнението на Бекирска за необходимостта от дефиниране на домашното насилие. Тя предложи и да се разшири кръгът на лицата, жертви на домашно насилие като се вземе предвид и половата идентичност, и сексуалната ориентация на пострадалите.

Катя Кръстанова от „Анимус“ маркира друг проблем, а именно доказването на психическото насилие. Според вносителите това ще става не само чрез свидетели, но и с изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза. Но по думите на Кръстанова вещите лица са претоварени, не са платени добре, освен това е необходима промяна на уредбата за професионалния ценз на експертите. Тя каза още, че кризисните центрове за жени и деца, търсещи закрила са малко, такива за превенция на насилниците почти няма, а за съществуващите пък липсва финансиране.

Домашното насилие е заради спорове за попечителство на деца

Впечатление направиха изказванията на представители на организации като Асоциация на бащите в България и „В името на децата в България“.

Според Николай Николов от организацията на бащите домашното насилие се дължи най-вече на отказа на единия родител да изпълни съдебно решение за режима за контакт с детето. Освен това, според него, ¼ от делата за домашно насилие „са изфабрикувани за придобиване на имущество и попечителство при развод“.

Явор Виденов от „В името на децата на България“ сподели същото мнение и поиска в НК да залегнат текстове, които да предвиждат наказания за т.нар. „родителско отчуждаване“. „Трябва да се предвидят санкциите, защото се стига до това детето да казва: „Аз не искам да те виждам, ти не си мой баща, имам нов“. Майки, не спазвайки съдебното решение, нанасят психически травми на децата, карайки ги да отхвърлят другия родител. Това трябва да бъде наказуемо. Няма земна и небесна сила, която да ги накара да изпълнят съдебно решение. Трябва да има промяна и в Закона за МВР, да се включи полицията, да се задържат такива родители за 24 часа, ако трябва и повече и тогава ще има ефект“, смята Виденов. Той постави въпроса дали да не се криминализира емоционалното насилие над деца. Бе даден следния пример – родител може с един поглед да го „накара да се начурка“.

Колегата му Димитър Генов стигна дори по-далеч. Според него младите семейства се разделят, след като се роди първото дете. „Тогава жената придобива сила, защото знае, че детето ще бъде присъдено на нея след скандал. Малко насилие ли е бащите да не си виждат децата, това е изключително голямо насилие. Следователно, това дете няма ценностна система, идват наркотици, побоища и т.н.“, каза Генов.

Думите му предизвикаха възмущение сред други участници в дискусията, които го репликираха, че тогава жената е най-уязвима, че изказването не е адекватно, че споровете за родителските права идват след вече упражнено домашно насилие.

А председателят на правната комисия Данаил Кирилов заяви, че присъстващите трябва по-внимателно да се изразяват и да не се делят сексистки на мъже и жени, защото проблемът е общ.

Депутатите от всички групи единни – промени трябва да има

Депутатите от всички парламентарни групи бяха единодушни, че промени в НК за защита на жертвите от домашно насилие трябва да има.

В подкрепа на проекта се изказа Христиан Митев от „Обединените патриоти“.

Крум Зарков от БСП заяви, че левицата приветства и също ще подкрепи предложенията, защото „както стана брутално ясно през последните месеци, България е изправена пред тежко предизвикателство, което явно не може да се преодолее с настоящото законодателство и с начина, по който работят институциите“.

Както той, така и колегата му Валери Жаблянов са на мнение, че някои текстове имат нужда от прецизиране като на първо място трябва да се дефинира домашното насилие и да се определи кога едно поведение може да е престъпление по новите разпоредби.

Трябва да стиковаме текстовете така, че Наказателният кодекс да има истинска добавена стойност, да не създадем противоречиви разпоредби и да не объркаме съдебната практика“, заяви Зарков.

И още: „Прилагането от полицията и прокуратурата на новите разпоредби е от ключово значение за действието на закона. Именно полицаите трябва да са първата закрила на жертвите и без адекватна реакция, образование и обучение на тези, които първи се сблъскват с това явление и най-добрите текстове ще останат мъртви текстове“.

Той сподели, че се е запознал с изследване, извършено миналата година във Великобритания, на 358 случая на убийство. Оказало се, че в 94% от тях е имало преследване, обсесия, фиксация и психически тормоз. „Навременното улавяне на това поведение до голяма степен би могло да предотврати фаталният край. Смисълът от тези промени е да не се стига до него“, каза още Зарков.

Той призова председателя на правната комисия да присъедини към този проект други два, изготвени от БСП и приети на първо четене преди месеци. Предложи и да се ангажира и Съветът по законодателството, който би могъл да помогне със своята експертиза, още повече, че в него членуват много пеналисти.

Не на последно място Зарков призова колегите си да не действат конюнктурно и да следят за реалните последици от законодателните решения на депутатите.

Ще разгледаме всички законопроекти заедно и няма да ги мерим, няма да твърдя, че този законопроект е по-подробен от вашите, в които има фрагментарни идеи“, отговори Данаил Кирилов.

Иначе той възприе редица от идеите, изложени на заседанието, като например за професионалния ценз на експертите и за необходимостта от изграждане на центрове за закрила. Същевременно отбеляза, че е запознат и с проблемите с вещите лица, но поясни, че по тази линия има сериозен напредък.

Каза още, че ако при силно експертен дебат се окаже, че има нужда от дефиниция на домашното насилие, то това ще бъде направено. Посочи и че между първо и второ четене в пленарна зала, правната комисия ще проведе още едно обществено обсъждане на проекта.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
15 ноември 2018 5:41
Регистриран

Не.Не сте прави.Семейството е свещенно и свято.Чрез насилие над насилието нищо не се постига.ГОСПОЖИ управляващи.Добре ли сте.В НК не е мястото на точно това деяние.А ЦК не бива да употребява думи като изверги.Бога ми.вече не зная къде се намирам.ВЪВЕДЕТЕ медиацията преди всеки спор.Въведете вероучението в училищата.Оставете силовия подхо само по изключение.Благодаря.

Анонимен
Анонимен
10 ноември 2018 11:12
Гост

Ooooo! Тук истината не е в домашното насилие и липсата на закон. Задната мистъл на управляващите е че от Брюксел ни критикуват че нещем Истанбулската конвенция. Целяит този шум дето вдигат, е за да ни пробутат хипотезата, че конвенцията ще реши проблемите с домашното насилие и да я поставят отново на дневен ред. Истината е, че липсва желание за прилагане на действащите закони за домашно насилие.

16-ти април
16-ти април
09 ноември 2018 9:44
Гост

Голямата дъвка „домашно насилие“ – в ход! А защо не изследват въпроса до каква бедност, безизходица, чувство за несправедливост доведох многогодишните напъни на политиците от всички цветове. Злото, което броди, са ниските възнаграждения на българите, непрестанното конфронтиране на съда, прокуратурата и полицията срещу хората, ненаситното продължавано ГРАБЕНЕ на най-висше ниво. Включително и чрез това, че не се развиват родни производства, погребва се образованието и т.н. все умишлени действия по ПЛАНИРАНИЯ ГЕНОЦИД над българите. Защото когато хората са притиснати стават агресивни и после – пак те виновни! Истината е някъде там ….. но е и в твърдението, че насилникът винаги е… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
15 ноември 2018 5:51
Регистриран

Вие сте толкова силно прав,че Ви се покланям.Защо допуснахме да ни се заканват непрекъснато и то от трибуната на НС.И то от всички партии.Къде сгрешихме.Народът ни загива.Той изпраща на управляващите само обич.Но ТЯ не стига до тях…

Анонимен
Анонимен
08 ноември 2018 21:34
Гост

Ттябва да се промени НК така, че когато потърпевшият сигнализира за тормоз, да се чувства защитен.

Анонимен
Анонимен
08 ноември 2018 21:32
Гост

Би било добре да се приемат предложенията на Явор Виденов.

Христина
Христина
08 ноември 2018 21:27
Гост

Напълно съм съгласна с Цвета Караянчева.