До една година затвор или пробация за всеки, който системно упражнява психическо насилие, от което са настъпили вредни последици за пострадалия или го преследва, за да всее страх у него. В случаите, когато психическото насилие и преследването са извършени в условията на домашно насилие, наказанието да бъде до пет години затвор. Това гласят част от промените в Наказателния кодекс (НК), отнасящи се до защита от домашно насилие, внесени от петима депутати от ГЕРБ, начело с председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Останалите вносители са шефът на правната комисия Данаил Кирилов, Анна Александрова, Мария Илиева и Иглика Иванова-Събева.

„Заявявам личния си ангажимент към законопроекта, защото представляващият законодателната институция
трябва да има ясна и еднозначна позиция в защита на жертвите на домашно насилие“, обяви председателката на парламента.

В началото на август, след като Конституционният съд прие, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон, председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че ГЕРБ ще внесат редица промени в НК, с които да гарантират защитата на жените от насилие и по-специално от домашно такова. Сега вече проектът е факт.

Вносителите отбелязват, че в българското законодателство липсва адекватна закрила от възможните форми на психическо насилие, от което следва, че нормативната ни уредба не отговаря на европейските и световни стандарти.

Психическото насилие е почти невидима и все пак широко разпространена форма на насилие. То не оставя видими следи по тялото на жертвата, но оставя дълбоки и трайни белези, които много трудно зарастват. Това често се случва в интимните отношения или в домашни условия, но може да се случи и в други ситуации, като например на работното място или в училищна среда. Психическото насилие се определя като умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплаха. То може да бъде упражнявано посредством различни средства и методи, като например вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране и публично унизяване, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, лишаване на жертвата от средства за издръжка или икономическа независимост и т.н.“, изтъкват вносителите.

По отношение на преследването те отбелязват, че тактиките са разнообразни и динамични, особено поради все по-популярните цифрови технологии. И добавят, че се забелязва тенденция в другите европейски държави за криминализиране на „преследването“, като се използва широка терминология и се включват неизчерпателни списъци на възможните тактики.

С проекта за изменения на НК се предлага промяна в характера на някои престъпления, свързани с насилие – от такива, които се преследват по тъжба на пострадалия в такива от общ характер. Става дума за всички случаи на умишлено причиняване на средна или тежка телесна повреда от родственик.

Депутатите предлагат чл. 161, ал. 1 от НК да звучи така: „ За лека телесна повреда по чл. 130, 131, ал. 1, точки 3 – 5 и чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145, 146 – 148а, както и за телесна повреда по чл. 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.“

Предложеното изменение е продиктувано от констатацията, че голяма част от престъпленията, които се изменят и допълват с настоящия проект на ЗИД на НК, са престъпления, обикновено извършени от интимен партньор, член на семейството или други лица в близкия социален кръг на жертвата. Тази близост често поставя жертвата в трудна ситуация за целите на наказателното преследване. Жертвите на насилие, включително и на домашно насилие, преживяват висока степен на страх, срам и безпомощност, с оглед на личната им близост с извършителите, поради което в повечето случаи не успяват да заведат наказателно производство срещу тях. С промяната на чл. 161, ал. 1 от НК всички форми на домашно насилие, водещи до по-сериозно засягане на телесната неприкосновеност, ще се преследват ех officio, което е съществен елемент от осигуряването на правосъдие за жертвите на домашно насилие, като се гарантира техния достъп до съд“, мотивират се вносителите.

С проекта се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето. В момента тези престъпления са охарактеризирани с оглед особеностите на предмета, когато са извършени срещу майка, баща, биологично дете, бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, или лице в безпомощно състояние.

В тези квалифицирани състави не са включени случаи на насилствени действия срещу бивши или настоящи съпрузи. Предвид факта, че домашното насилие в интимните отношения най-вече се проявява под формата на физическо насилие, особено между настоящи и бивши съпрузи, се налага в НК да бъде въведена законова гаранция, че физическото насилие ще бъде по-тежко наказуемо.

С проекта на изменения на НК извършването на съответните деяния в условията на домашно насилие се въздига като квалифициращи признаци в системата на редица престъпни посегателства – подпомагането и склоняването на другиго към самоубийство, отвличането, противозаконното лишаване от свобода, принудата, заканата с престъпление. Това следва да доведе до промяна в разбирането на обществото, че домашното и психическото насилие е личен въпрос и че държавата не носи отговорност за предотвратяването му“, сочат депутатите.

Наред с промените в НК, с преходните разпоредби те предлагат да се създаде допълнителен текст в Наказателно-процесуалния кодекс, в който да се регламентира информирането на пострадалия със специфични нужди от защита във връзка с мерките за неотклонение.

Идеята на депутатите е да се създаде нов чл. 67а НПК, който да гласи следното: „Прокурорът в досъдебното производство и съдът в съдебното производство незабавно уведомяват пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато:

  • обвиняемият наруши взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража;
  • взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража бъде отменена или заменена с подписка или гаранция.“

Народните представители изтъкват, че по неофициални данни всяка четвърта жена у нас е жертва на насилие в ежедневието и дома си. Добавят, че независимо от конституционно декларираните равни права на жените и мъжете, фактически съществува дискриминация на жените, която се осъществява чрез някои от видовете насилие, които трудно се установяват и доказват. Това включва по-конкретно физическо и психическо насилие, сексуално насилие, включително изнасилване, преследване, противозаконно лишаване от свобода, принудителни бракове, принудителни аборти и насилствена стерилизация, както и сексуален тормоз.

Затова според тях предлаганите изменения в НК имат за цел да подобрят нормативната уредба с оглед превенцията и противодействието на всички форми на насилие срещу жени.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
25 октомври 2018 14:23
Гост

Поздравления за Данаил Кирилов! След като КС не успя да вземе правилното решение, явно някой трябваше да се погрижи за жертвите от домашно насилие.

Георги
Георги
25 октомври 2018 14:25
Гост

Наистина психическото насилие за разлика от физическото е почти невидимо и за това трудно се доказва.

Нина
Нина
25 октомври 2018 14:30
Гост

За съжаление много от тормозените жени не смеят да подадат сигнал срещу съпрузите си, защото ги е страх. Това разбира се утежнява положението им, защото в много от случаите нещата се влошават.

мнение
мнение
25 октомври 2018 14:43
Гост

Предлагания законопроект освен, че е абсурден, превърща в престъпления от общ характер, такива които са от частен характер и то само защото са се случили между лица със съответна връзка (родствена, съпружеска). Това няма да помогне за борбата с тях, тъй като сочените жертви ще останат с дееца и винаги ще могат в последствие на основание чл. 119 НПК да откажат да бъдат свидетели и това ще доведе до недоказаност на обвинението. Лицата които са свидетели и пострадали по никакъв начин не са защитени от това, че престъпленията стават от общ характер, тъй като ако те изпитват страх от дееца… Покажи целия коментар »

Не на страха
Не на страха
25 октомври 2018 14:53
Гост

И все пак така ще се окаже помощ на някои жертви, колкото и минимален да е броят им.