ВАС потвърди наказания на съдия и прокурор за забавени дела и преписки
Върховният административен съд (ВАС) потвърди наложени от Съдийската и Прокурорската колегия наказания „забележка“ за съдия и прокурор за забавени от тях дела и преписки. Решенията не са окончателни и подлежат на обжалване.
В първия случай става дума за Весела Дончева от Софийския районен съд като заради нейния казус ВАС излезе с тълкувателно решение по въпроса с какво мнозинство се потвърждава или отменя забележката, наложена от съответния административен ръководител.
Вторият казус е с прокурора Иван Първанов, чийто нарушения бяха установени след проверка на дела и преписки срещу магистрати и политици, извършена миналото лято по разпореждане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.
Случаят с Весела Дончева
През февруари 2022 г. председателят на СРС Александър Ангелов образува дисциплинарно производство срещу съдия Весела Дончева за неизпълнение на служебните ѝ задължения. Тя не е изготвила 99 протокола от съдебни заседания по 44 дела, както и не е предприела действия по класирането (привеждане в изпълнение на съдебния акт и съставяне на бюлетин за съдимост) на 11 приключили наказателни производства към 17 януари 2022 г. Според Правилника за администрацията на съдилищата протоколите от съдебните заседания по наказателни дела трябва да са на разположение на страните в тридневен срок от самото заседание. Но в случая това не е направено.
След образуването на дисциплинарката съдийката е извършила класиране на осем дела, но по три отново не били предприети действия.
Със своя заповед Александър Ангелов налага наказание „забележка“ на Дончева, която по закон трябва да бъде потвърдена от Съдийската колегия.
На 29 юли м.г. СК на ВСС разглежда заповедта на Ангелов. Присъстват осем кадровици. Петима от тях подкрепят предложението, а трима гласуват против. При този резултат колегията приема, че окончателното ѝ становище е, че не потвърждава забележката.
Ангелов обжалва решението пред ВАС. Петчленен състав на съда обаче приема, че за налагане на наказание „забележка“ не е необходимо квалифицирано мнозинство, достатъчно е заповедта да е подкрепена от повече от половината от присъстващите членове на съвета. ВАС приема, че в действителност има наложено наказание, но връща преписката на СК за ново произнасяне (виж още тук).
Междувременно поради противореча практика председателят на съда Георги Чолаков предложи да бъде образувано тълкуването дело, което да даде отговор на въпроса с какво мнозинство се потвърждава или отменя наказанието „забележка“, наложено със заповед на административния ръководител (виж повече тук).
На 28 февруари т.г. Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС реши, че наказанието „забележка“, наложено на магистрат от административен ръководител, се потвърждава или отменя с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове на Съдийската или Прокурорската колегии на ВСС (виж още тук).
СК на ВСС разгледа отново казуса с Весела Дончева и със седем гласа „за“ и четири „против“ потвърди заповедта на Александър Ангелов.
Съдийката обжалва, но тричленен състав на ВАС с председател Сибила Симеонова и членове Юлия Тодорова и Росица Чиркалева (докладчик) потвърди решението на колегията като посочи, че е съобразено със закона и целта му.
Върховните магистрати намират, че в случая е налице неизпълнение на задълженията на Дончева да изготви 99 протокола от заседания по 44 дела, както и че не е предприела необходимите действия по класиране на 11 приключили наказателни производства към 17 януари 2022 г.
„Съгласно нормата на чл. 311, ал. 2 от НПК протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя на състава и от съдебния секретар. Съгласно чл. 55, ал.1, т.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, протоколът от съдебното заседания се изготвя от съдебния секретар под диктовката на председателя на състава и се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от съдебното заседание. Последната разпоредба регламентира задължение протокола от съдебното заседание да бъде обявен с подписи на съдия и секретар в тридневен срок от съдебното заседание, което задължение кореспондира с прокламирания с нормата на чл. 20 от НПК принцип за публичност на съдебното заседание. В чл. 5 от ЗСВ също е въведено правило гражданите и юридическите лица да имат право на информация за работата на съдебната власт. Това право на информация по отношение извършените в съдебно заседание процесуално – следствени действия би могло да бъде упражнено единствено с предоставяне на разположение на страните на протокола от съдебното заседание в предвидения за това срок“, посочва ВАС.
И допълва, че липсата на подпис на съдията в протокола води до липса въобще на надлежен протокол, удостоверяващ извършените в това съдебно заседание процесуално следствени действия. А забавянето на изготвянето му за срок, по-дълъг от три дни, лишава страните по делото от възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита и правото си на справедлив и бърз процес, пояснява още ВАС. „Ето защо при проявеното бездействие за полагане на подпис в период по-дълъг от три дни от проведеното открито съдебно заседание по отношение на 99 броя протоколи, изготвени от съответния съдебен секретар, Дончева е нарушила вмененото ѝ с нормата на чл. 311, ал. 2 от НПК задължение да подпише протокола от съответното съдебно заседание“, изтъкват върховните магистрати.
Нататък те отбелязват, че бездействието на съдийката безспорно е възпрепятствало страните в упражняването на правата им на достъп до и/или искане за поправка на протоколите от съдебните заседания.
„Бездействието ѝ по своевременно класиране на приключили с влязъл в законна сила съдебен акт 11 броя дела правилно е преценено като водещо до несъответствие между данните в националната база за съдимост на лицата и действителното положение на осъдените в тези производства лица. Това е станало за период, извън предвидения в чл. 416 НПК във връзка с Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост срок, което обстоятелство от своя страна безспорно би могло да доведе до изтичане на предвидената давност за изпълнение на наложени наказания“, посочва ВАС.
Съдийката не отрича фактите, но посочва, че не тя е виновна, а лошото качество на работа на съдебните секретари. „Данни за взети мерки за свеждане до знанието на ръководството на СРС за некачествено изпълнение задълженията на работещите със съдия Дончева съдебни секретари обаче не се представят, предвид което съдът намира за неоснователни така изложените възражения“, казва ВАС.
Поради това тричленният състав намира, че тези деяния са виновно осъществени от Весела Дончева и тя правилно е била наказана.
Случаят с Иван Първанов
През юли 2023 г. по разпореждане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов беше извършена проверка на 83 неприключили или спрени дела срещу магистрати, политици и за престъпления срещу републиката.
Ревизията установи пропуски в работата на четирима прокурори, като един от тях беше Иван Първанов, за когото беше констатирано забавяне на четири дела.
Първото беше разследване за шпионаж срещу агент на ДАНС, който през пролетта на миналата година беше обвинен, че е шпионирал в полза на Русия. Поверяващите установиха, че за 10 месеца Първанов е изготвил само постановление, с което е оставил без уважение молба за изменение на мярка за неотклонение и писмо до адвокат.
Второто разследване е срещу Михаил Михайлов, който е подсъдим за гавра с националния флаг. То започна в закритата вече Специализирана прокуратура. Проверката констатира, че Михайлов се е укрил, след като мярката му за неотклонение е била изменена и е в неизвестност. Освен това повече от година не е била назначена експертиза, която да установи психиатричното състояние на Михайлов, за да се разбере дали той изобщо може да носи наказателна отговорност.
Третото дело с нарушения е за тероризъм. Първото действие по разследването било извършено от Първанов пет месеца, след като делото му е било възложено. Срокът на това разследване е удължаван със задна дата, т.е. едва след спиране на производството.
Четвъртото също е за тероризъм. То било с много пропуски в диспозитива за образуване, където неясно било посочено какво е престъпното деяние, кое е изпълнителното деяние и не ставало ясно коя хипотеза на чл. 108а от НК е предмет на разследване. По него е бил извършен само един разпит на свидетел – роднина на заподозрян, който пък живеел в чужбина и разследването било спряно в края на 2020 г.
Заради това в СГП беше образувано дисциплинарно производство срещу прокурора като беше назначена и тричленна комисия, която да провери цялостната работа по досъдебните производства, натовареността в периодите, в които делата са били във фаза на разследване, ползваните болнични дни и отпуски и участия в съдебни заседания.
През декември м.г. градският прокурор на София Илияна Кирилова наложи наказание „забележка“ на Първанов, която беше потвърдена от Прокурорската колегия на 24 април 2024 г.
Първанов обжалва, но ВАС потвърди наказанието.
Тричленният състав с председател Сибила Симеонова и членове Юлия Тодорова (докладчик) и Росица Чиркалева не приемат аргументите на прокурора, че забавянията се дължат на това, че е бил поставен в обективна невъзможност да работи по възложените му преписки.
„Дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил всички въпроси относно пречките от обективно естество, свързани с дейността на разследващите органи по конкретните досъдебни производства и преписки, изложените обстоятелства във връзка с предприети действия от страна прокурора по посочените производства. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ се съдържа анализ на посочените обстоятелства от административния орган, както и излагането на мотиви относно съответните действия, които наказаното лице е следвало да извърши по отделните производства, и които не е сторило, с което е осъществило състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ“, посочва ВАС.
Върховните магистрати допълват, че както градският прокурор на София, така и ПК на ВСС са обосновали своя извод, въз основа на фактите за извършено от Първанов нарушение.
„По този начин не е нарушена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя“, заключава ВАС.
И двете решения подлежат на обжалване пред петчленен състав на съда.
Абе тая мацка да не те отсвирила, та си толкова злобен?! И как се казва?
Шантава история
Хубава работа ма българска
Еми бавни са си. Сегаа в кой е проблема е друга тема
Морялния компас не е на ниво
ВАС наказва. Подлогите на Пеевски
В системата е лошо. Не са виновни един двама съдии
А кой е виновен за забавянето. Само те ли? Съмнявам се
Отчетоха дейност. Поздравления
Браво