Ново тълкувателно решение на ВАС
За потвърждаване на забележка на магистрат не е нужно квалифицирано мнозинство
Промените в цените на тока в рамките на ценови период подлежат на обжалване, приеха още върховните съдии
Промените в цените на тока в рамките на ценови период подлежат на обжалване
Решенията за промени на цените на тока в рамките на даден ценови период, които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) може да приема по свой почин най-често на три месеца подлежат на обжалване. Това прие Върховният административен съд в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
„Решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), приети на основание чл. 31б, ал. 4 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката, подлежат на обжалване“, гласи диспозитивът на тълкувателното решение.
Както „Лекс“ писа, до него се стигна след като председателят на Трето отделение на ВАС Марио Димитров установи противоречия във вижданията на колегите си, които имат различно тълкуване за това какво има предвид чл. 31б, ал. 4 ЗЕ, която гласи: „Решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията“.
Тази формулировка караше някои съдии да приемат, че тези решения на КЕВР са необжалваеми.
Сега ВАС единодушно заяви, че те подлежат на съдебен контрол.
„Логически, ако приемем обратното – че не подлежат на обжалване решенията по изменението, би се получило така, че основният акт, с който са определени цените или премиите, може да бъде или е бил предмет на съдебна проверка, а актът, с който несъмнено се влияе пряко в правната сфера на лицата чрез последващо изменение на стойностите – не“, обясняват върховните съдии. И подчертават, че това ще противоречи на Директива 2019/944, която разпорежда решенията на регулаторните органи да са напълно мотивирани и обосновани и да подлежат на съдебен контрол.
ВАС изтъква, че административният акт влиза в сила или когато не е бил обжалван, или когато е бил обжалван и е бил потвърден, или когато с изрична норма на закона е бил изключен от обжалване. „Ето защо изразът „влиза в сила от деня на приемането му“ (т. е. постановяването му), употребен в разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ, не е равнозначен на изрично изключване от контрол за законосъобразност, тоест не е равнозначен на израза „не подлежи на обжалване“. В този смисъл съдебната практика не може да замества непрецизната законодателна техника, като изключва от съдебен контрол цяла група административни актове, които очевидно засягат правната сфера на лицата, до които се отнасят“, заключават върховните съдии.
Наказанието „забележка“, наложено на магистрат от административен ръководител, се потвърждава или отменя с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове на Съдийската или Прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет. Това реши Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение, подписано с особено мнение от петима върховни съдии (пълния му текст виж тук).
Повод за образуване на тълкувателното дело стана казус, свързан със съдия от Софийския районен съд (СРС).
Председателят на СРС Александър Ангелов наказа със „забележка“ колегата си Весела Дончева за неизпълнение на служебните задължения.
По закон заповедта му трябва да се потвърди или отхвърли от съответната колегия. СК на ВСС разгледа наказанието и с 5 на 3 гласа го отхвърли.
Два състава на ВАС обаче приеха, че в действителност има наложено наказание, защото за потвърждаване на забележката не са необходими осем гласа, каквато беше практиката на СК до момента. Върховните съдии отбелязаха, че според чл. 314, ал. 4 от ЗСВ съответната колегия на ВСС в срок от един месец от получаването на заповедта, може да потвърди или да отмени наложеното наказание. ВАС се обоснова именно с чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, според който квалифицирано мнозинство е необходимо само за понижаване или освобождаване от длъжност (чл. 30, ал. 5, т. 3 ЗСВ), но не и за потвърждаване на забележката (виж повече тук и тук).
След произнасянето на съда по казуса на Весела Дончева, по предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков беше образувано тълкувателно дело, което да отговори на следния въпрос: „С какво мнозинство се приема решението на съответната колегия, обективиращо резултата от упражняване на правомощието по чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за потвърждаване или отмяна на наложено от съответния административен ръководител дисциплинарно наказание по чл. 308 ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка“?“ (подробности виж тук). За докладчик беше определена съдия Ваня Анчева.
Мотивите на мнозинството във ВАС
В тълкувателното решение върховните съдии правят исторически преглед на законодателните разрешения във връзка с дисциплинарните производства.
През 1994 г. в Закона за съдебната власт е заложено, че наказанията „забележка“ и „порицание“ на магистрат се налагат от съответния ръководител, без санкцията на кадровия орган.
С няколко изменения в ЗСВ от 2007 г. насам вече по-подробно са разписани правилата за търсене на дисциплинарна отговорност като ясно се разграничават случаите, в които тя може да бъде ангажирана от съответния ръководител, и хипотезите, в които тази компетентност е предоставена на ВСС.
Основната разлика със старите редакции в ЗСВ обаче е, че наложеното от административния ръководител наказание „забележка“ вече не приключва с издаването на заповедта, а е необходима и санкция на ВСС, т.е. налице е сложен фактически състав, казва ВАС. И допълва, че именно въвеждането на тази допълнителна проверка от страна на кадровия орган води до въпроса за необходимото мнозинство за потвърждаване или отменяне на наказанието „забележка“.
Преди да отговори обаче ВАС се спира на противоречие между две разпоредби в съдебния закон.
Става дума за чл. 33, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 5, т. 3 и за чл. 320, ал. 6 от ЗСВ.
Според първата разпоредба решенията за налагане на две дисциплинарни наказания – понижаване или освобождаване от длъжност на магистрат, се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа от СК на ВСС, и не по-малко от шест гласа от Прокурорската колегия. Когато липсва необходимото мнозинство, се приема, че е налице решение за отхвърляне.
Втората разпоредба предвижда задължително квалифицирано мнозинство при налагането на каквото и да е дисциплинарно наказание, в това число забележка, понижаване в ранг и намаляване на заплатата на магистрати, административни ръководители, техни заместници и членове на ВСС.
„Докато текстът на първата разпоредба предвижда всички решения на органите на ВСС, с изключение на изрично посочените в предписанието, да се приемат с обикновено мнозинство, то втората въвежда квалифицирани мнозинства за актовете на пленума и съответната колегия на ВСС, с които се налагат дисциплинарни наказания. В този смисъл правилото на чл. 320, ал. 6 ЗСВ, като такова със специален характер („Lex specialis derogate legi generali“), поначало изключва приложението на общите норми на чл. 33 ЗСВ.
Дерогацията обаче предполага възможно едновременно приложение на две нормативни предписания към една и съща хипотеза. В разглеждания случай това условие не е изпълнено“, казва ВАС.
В тази връзка върховните съдии припомнят, че през 2007 г. в чл. 320 от ЗСВ е било предвидено обикновено мнозинство за вземане на решения по дисциплинарни въпроси. С измененията през 2016 г. вече е заложено изискването за квалифицирано мнозинство в тази разпоредба.
„Очевидно възможността за евентуално приложение на правилото на чл. 320, ал. 6 ЗСВ към решения, различни от тези, с които се налага дисциплинарно наказание от съответната колегия или пленума на ВСС, е преодоляна по нормативен път. Ясната разпоредба, в действащата си редакция, вече не оставя никакво съмнение, че решения от друг характер или издадени от различен орган не са обвързани от правилото, съдържащо се в нея.
Правомощието по чл. 314, ал. 4 ЗСВ действително е възложено на съответната колегия на ВСС. Съвпадението в авторството на волеизявлението обаче не може самостоятелно да обоснове приложимост на гореобсъденото квалифицирано мнозинство, т.к. липсва другият квалифициращ признак, а именно – решението да обективира воля за налагане на дисциплинарно наказание от съответната колегия на Съвета“, изтъква ВАС.
После върховните съдии обясняват, че според чл. 314 от ЗСВ забележката се „налага“ от административния ръководител, който според чл. 311 от закона е „наказващ орган“ точно за това наказание, а колегиите за всички останали. Същевременно в чл. 314 не е използван терминът „налага“, а се казва, че ВСС „потвърждава“ забележката. Т.е. според ВАС би било ирационално да се подкрепи тълкуването, че потвърждавайки наказанието, ВСС го „налага“ и в този смисъл е обвързан от правилото, касаещо случаите, в които съответната колегия налага наказанията. Ако е искал да употреби точно този термин, законодателят е щял да го стори, както е направил в разпоредбата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ, посочва ВАС.
И допълва: „Буквалният прочит, обуславящ недопустимост на разширителното тълкуване на разглежданото нормативно предписание, съответства напълно и на характера на самото правомощие. Дисциплинарното производство рефлектира по особено неблагоприятен начин в сферата на привлеченото към отговорност лице, затова и стеснителното тълкуване на нормите, образуващи съвкупността от правния му режим, се явява по-подходящ способ за изясняване на съдържанието им“.
ВАС се спира и на мотивите на законодателя, който при промените в ЗСВ през 2007 г. ясно е разграничил наказващите органи при забележката и порицанието на магистратите и при останалите видове наказания. „В този смисъл, въпреки че с новия закон за първи път се въвежда вторичен контрол от страна на ВСС на наложеното от административния ръководител наказание, очевидно не е налице отстъпление от принципната и следвана неотлъчно през годините след 1994 г. позиция на законодателя, че наказанието се налага именно от административния ръководител, а не от ВСС. Израз именно на тази законодателна концепция са и въведените в нормативната уредба непреодолими различия, които дефинират дисциплинарните производства, провеждани по реда на чл. 314, и тези по чл. 316 и сл. ЗСВ като две самостоятелни процедури“, посочва ВАС, като изброява и какви са разликите между това ВСС да образува дисциплинарно производство и процедурата, развиваща се пред административните ръководители.
Върховните съдии посочват, че производството пред шефовете на съдилища и прокуратури е доста по-опростено, т.е. законодателят ясно е показал, че разграничава двете процедури не само като е премахнал редица елементи от дисциплинарното дело пред съответния ръководител, но и като е включил изрична възможност за преминаване към по-усложнения ред, когато е направена преценка, че трябва да се наложи по-тежко наказание от „забележка“.
„Ето защо възложеният на колективния орган вторичен контрол по чл. 314, ал. 4 ЗСВ не може да се окачестви като акт за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Той е своеобразна гаранция за законосъобразност на неблагоприятната намеса на наказващия орган в сферата на привлеченото към отговорност и соченото като извършител на дисциплинарно нарушение лице. Тази допълнителна преценка е необходимата част за завършването на уреденото в чл. 314 опростено производство, която не прави решаващата колегия наказващ орган. Независимо че финализира производството, решението на ВСС има спомагателна на първичното волеизявление функция, защото според закона именно с издадената заповед се налага наказанието – чл. 314, ал. 1 in fine. В този случай, за разлика от хипотезата, в която налага на свой ред наказания, колективният орган действа като контролно-отменителна инстанция – проверява упражнено от друг орган правомощие по ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответния магистрат“, пише ВАС.
И допълва, че забележката в категорично по-ниска степен засяга магистрата от останалите наказания и именно разликата в степента на въздействие прави и отклонението от общото правило за квалифицирано мнозинство при налагането на всички останали дисциплинарни наказания не само напълно закономерно, но и съвсем подходящо за постигане на целта на закона.
Особеното мнение
Съдиите Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Светлозара Анчева, Теодора Николова и Юлиян Киров не са съгласни с мнозинството и са на мнение, че забележката трябва да се потвърждава или отменя с квалифицирано мнозинство от съответната колегия на ВСС.
„Под „налагане на дисциплинарно наказание“ следва да се има предвид „ангажиране на дисциплинарната отговорност“ на магистрата. При действието на новия ЗСВ, за разлика от отменения, при наложено от административния ръководител със заповед дисциплинарно наказание „забележка“, производството все още не се счита за приключило. Предвиден е сложен фактически състав, чието завършване предполага още един допълнителен елемент – произнасяне на ВСС. Именно актът на съответната колегия е този, от който произтичат неблагоприятните последици за наказвания магистрат, поради което би било нелогично изискуемото за неговото приемане мнозинство да е различно от това, предвидено за упражняване на правомощието по налагане на останалите видове дисциплинарни наказания от същия колективен орган“, изтъкват петимата върховни съдии.
Според тях в случая потвърждаването на забележката е равнозначно на заставяне на магистрата да понесе неблагоприятните последици от наложеното дисциплинарно наказание. „То се явява втори необходим елемент от съставеното от две части волеизявление за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата по повод извършеното от него нарушение, наказуемо с предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ наказание – „забележка“. Без акта на ВСС производството е в латентно състояние, същото не е завършено и заповедта по чл. 314, ал. 1 ЗСВ, макар и надлежно съставена и напълно завършена сама по себе си, не може да постигне целения резултат – с нея не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата“, посочват върховните съдии.
Петимата са съгласни, че ЗСВ борави с термина „потвърждава“ в чл. 314, а в разпоредбата на чл. 320 с израза „налага“ и чисто формално двете понятия са различни. Но словесната разлика не може да преодолее по-важното – смисловата идентичност във волята на законодателя, казват те.
Според тях е разбираемо защо законодателят не е преповторил израза „налага“ в чл. 314 от ЗСВ: „Необходимото отграничаване на двете самостоятелни функции, образуващи общото съставно властническо разпореждане, предполага именно използването на различни изразни средства. Противното би създало повече неясноти, отколкото да обясни закрепената нормотворческа идея“.
Петимата съдии допълват, че дисциплинарната отговорност има потенциала да рефлектира по особено неблагоприятен начин в правната сфера на съответния магистрат, независимо че наказанието „забележка“ е най-лекото. Следователно в в случая трябва да се приложи принципът на еднакво третиране на сходните случаи, т.е. забележката да се потвърждава с поне осем гласа в СК и поне шест в ПК.
14
Коментирайте
Бухалът ще се самоцитира, защото мисли, че е уместно предвид изхода на делото: „Проскубания бухал 02 октомври 2023 14:51Гост Боже с какви глупости се занимават родните ни съдии при положение, че в ЗСВ, конкретно за дисциплинарно наказание „забележка“, е ясно написано, че това се извършва от административния ръководител като дисциплинарнонаказващ орган, чиято заповед подлежи на одобрение/отхвърляне, което е с обикновено мнозинство, понеже не попада в хипотезите на чл.33, ал.4. във вр. с чл. 30, ал.5, т.3 и чл.320, ал.6 от ЗСВ. В този случай на леко наказание говорим за уведомителен режим, а ролята на ВСС е чисто контролно-отменителна в рамките… Покажи целия коментар »
Съгласен съм с особеното мнение на магистратите,
И аз мисля, че трябва да се приложи принципът на еднакво третиране на сходните случаи.
Трябваше да се изяснят тези неща.
Отново противоречие. И то в ЗСВ.
Чудесно
Добре е с повече от половината мнозинство да се маха
Демократична работа. Така трябва.
Радвсм се, че давате яснота
Добре е да се знае
Не съм съгласен. Дори и забележка да е, пак влече сериозни последици за магистратите. Не може да участват в различни комисии, няма повишаване в ранг, няма ДТВ и т.н.
Бързо да става, а?
Чуден анализ
Създаде се практика с тоя 4 състав СРС, боже, опази