29:17 – трудовоправно тълкувателно решение раздели Гражданската колегия на ВКС
Кого засяга тълкувателното решение
Из Закона за предучилищното и училищното образование
Чл. 211. (1) Учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти.
(2) Педагогически специалисти са и ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии“, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт.
(3) Педагогически специалисти са лица, които изпълняват функции:
- свързани с обучението, възпитанието и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
- по управлението на институциите по т. 1.
Тълкувателно решение, свързано с едно специфично основание за уволнение на педагогическите специалисти, предизвика сериозно разделение в Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). То е прието с 29 гласа и е подписано с особено мнение от 17 върховни съдии (пълния текст на тълкувателното решение виж тук).
Тълкувателното решение определя в кои случаи може да бъде уволнен учител или директор на училище (както и много широк кръг от други педагогически специалисти, които са те виж в карето), който е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Прекратяването на трудовото правоотношение е следствие от нова несъвместимост, която се отнася за всички педагогически специалисти и беше въведена с влезлия в сила от 1 август 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование (в чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО).
Както „Лекс“ писа, приложението на разпоредбата доведе до сериозни разногласия сред върховните съдии, което наложи образуването на тълкувателно дело. Спорът най-общо беше за това дали ако педагогически специалист е осъден за умишлено престъпление от общ характер преди 1 август 2016 г., може да бъде уволнен заради новата несъвместимост в ЗПУО, т.е. дали новото изискване ще се отнася до заварените случаи (повече за противоречията в практиката виж тук).
Днес мнозинството в Гражданската колегия на ВКС отговори: „Работодателят няма правомощието да прекрати на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато осъждането е станало преди влизане в сила на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ. Приложение в тази хипотеза намира §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, според който завареното трудово правоотношение се запазва, ако лицето е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникването му“.
Мотивите на мнозинството
Преди да даде това тълкуване, мнозинството от върховните съдии дава разяснения за смисъла на разпоредбите на чл. 215 ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 от Кодекса на труда. Те сочат, че работодателят има правомощието да прекрати без предизвестие трудово правоотношение с педагогически специалист, който е осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт – присъда, одобрено от съда споразумение, решение по чл. 78а НК, независимо от реабилитацията. И напомнят, че това не се отнася за т. нар. репресирани преди 10 ноември 1989 г., както и за педагогическите специалисти, за които е настъпила т. нар. пълна (абсолютна) реабилитация по чл. 88а от Наказателния кодекс.
ВКС напомня, че правилото е, че гражданският закон урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи правоотношения за в бъдеще и само по изключение, законодателят може да придаде обратна сила на новоприетия закон.
„Фактическият състав на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал.1, т. 1 ЗПУО включва два основни елемента: 1) служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, да има качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, и 2) педагогическият специалист да е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, при съобразяване на изключението по чл. 215, ал. 2 ЗПУО. При възприетото ново законодателно разрешение, без значение е видът и тежестта на наложеното на лицето наказание, като правното значение на факта на осъждането се запазва и представлява пречка за заемане на длъжността „педагогически специалист”, въпреки че лицето може да е реабилитирано по реда на чл. 85 – чл. 88 НК. С §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО е уредено преходно правило, според което лице, което към влизането в сила на закона (1 август 2016 г.) заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, „ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението”. Това преходно правило съставлява проявление на общия правен принцип, че валидността и действието на един договор се урежда от закона, действал по време на сключването му“, пишат върховните съдии.
И заявяват, че сравнителният анализ на нормите действали преди и след 1 август 2016 г. показва, че новото законодателство е по-рестриктивно и урежда както нови, така и по-тежки ограничения във възможността да се заемат длъжности на педагогически специалисти. Затова ВКС заключава, че това на собствено основание изключва ретроактивното действие на новото основание за уволнение.
В тълкувателното решение се сочи, че чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ са материалноправни разпоредби и имат действие занапред, защото законодателят изрично не им е придал обратна сила. Освен това обратното действие е изключено и по силата на преходното правило на §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, което изрично обвързва запазването на трудовите правоотношения с преценката към минал момент.
Върховните съдии дават следните разяснения: „Новото изискване за заемане на длъжност на педагогически специалист в чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и съответстващото му основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага за в бъдеще – за трудови договори, сключени след 1 август 2016 г. и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 1 август 2016 г. За осъждания на педагогически специалисти преди 1 август 2016 г. е приложим §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, според който се преценяват условията за заемане на педагогическата длъжност, действали по отменените ЗНП и ППЗНП към момента на осъждането, тъй като юридическият факт и последиците му в гражданскоправната сфера на лицето са възникнали и са се осъществили преди влизане в сила на новия закон“.
В решението се заявява, че ако се приеме обратното и се придаде обратно действие на новото основание за уволнение, ще се накърнят правото на труд и правото на упражняване на избраната професия, а това ще е нарушение на принципа на правовата държава.
Аргументите в особеното мнение
17 върховни съдии обаче отхвърлят изводите в тълкувателното решение. Геновева Николаева, Гълъбина Генчева, Илияна Папазова, Джулиана Петкова, Боян Цонев, Драгомир Драгнев, Ваня Атанасова, Бонка Дечева, Снежанка Николова, Веска Райчева, Таня Орешарова, Соня Найденова, Теодора Гроздева, Геника Михйлова, Гергана Никова, Бранислава Павлова и Емилия Донкова са го подписали с особено мнение.
Според тях правилното разрешение гласи: „Работодателят има правомощието да прекрати на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато осъждането е станало преди влизане в сила на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ. В тази хипотеза не намира приложение §27, ал. 1 ПЗР ЗПУО“.
В особеното мнение се изтъква, че не само по т. 10, но и по всички въведени в точки от 7 до 11 на чл. 330, ал. 2 КТ, основания за уволнение след 2003 г., правото и задължението на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при посочените обстоятелства, е без оглед на това дали са настъпили преди или след възникване на трудовото правоотношение, защото законодателят императивно счита продължаването му за нетърпимо. 17-имата върховни съдии напомнят, че практиката на ВКС в това отношение е последователна. „Несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала при възникване на трудовото правоотношение или е настъпила след това“, заявяват те.
Освен това напомнят, че до приемането на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, поради липса на изричен законов текст, при несъвместимост за заемане на педагогическа длъжност (следваща от чл. 40, ал. 4, пр. 1 от отменения Закон за народната просвета), се е прилагал чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
„Като изричен законов текст, основанието на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, е продиктувано от необходимостта да се уредят с прекратяване именно съществуващите, вече възникнали, трудови правоотношения за педагогическите длъжности (занапред възникването им вече се препятства от императивната норма на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО). Аргумент в подкрепа на този извод е и текста на чл. 215, ал. 3 ЗПУО, според който при всички уредени в чл. 215, ал. 1, т. 1 – т. 3 хипотези на несъвместимост за заемане на длъжността „педагогически специалист“, при възникване на съответния обективен факт, работодателят дължи прекратяване на възникналото преди това трудово правоотношение“, обясняват подкрепилите особеното мнение.
Те напомнят, че в чл. 215 ЗПУО е уредена и забрана педагогически специалист да е човек с определени заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата. И по нея практиката на ВКС е, че правоотношението с такъв учител трябва да се прекрати незабавно. Няма как правният режим да различен за педагогическите специалисти с психически отклонения и за тези с присъди.
В особеното мнение се сочи, че изискването за чисто съдебно минало на педагогическите специалисти не е в конфликт с правото на труд и избор на професия, макар да ги ограничава. „Педагогическите специалисти са участници в образователния процес (чл. 2, ал. 1 ЗПУО), а другите участници са децата (физически лица, ненавършили 18-годишна възраст). Чрез забраните за заемане на педагогическа длъжност по чл. 215, ал. 1 ЗПУО, държавата предоставя закрила на правата на децата (чл. 14 КРБ и чл. 24, §1 Хартата на основните права на Европейския съюз) в контекста на конституционно гарантираното им право на образование (чл. 53 КРБ), и обезпечава висшия интерес на детето, прогласен в чл. 3 и чл. 4 Конвенцията за правата на детето“, заявяват 17-имата върховни съдии.
Те заявяват, че нормативна уредба като тази по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, която придава правна значимост на факти, които до нейното приемане не са имали същото значение, не представлява „обратна сила на нормативен акт“. И допълват, че се касае за незабавно, а не ретроактивно действие на закон.
„Същевременно характерът на самото действие на закона, свързано с несъвместимост за заемане на определени длъжности, е занапред ограничително, а спрямо съществуващи трудови правоотношения поражда задължението на работодателя да ги прекрати незабавно. Противното би означавало правни субекти от една и съща категория, които в еднаква степен не отговарят на императивни изисквания за заемане на длъжност, установени в публичен интерес, да бъдат третирани различно и неравнопоставено, в нарушение на чл. 6, ал. 2 КРБ“, пише в особеното мнение.
И подписалите го заключават, че всъщност противно на правната природа на института на несъвместимост би било да се запази действието на старите изисквания за нея, което всъщност се случва с възприетото от мнозинството.
24
Коментирайте
Много странно особено мнение, което не отчита преходната разпоредба.
Много интересно. Лелката, която през живота си не е изразявала собствено мнение, сега има дори особено мнение.
Само дето не можете да броите – 29 на 17 са гласовете, т.е 2/3 към 1/3, което нито е нещо невиждано, нито скандално за подобен форум през годините в работата и на ВС, и на ВКС, а вие, като правен сайт, би трябвало да знаете.
Някои хора имат нужда от опресняване на познанията по въпроса какво представлява същинското обратно действие /преуреждане на вече възникнали обществени отношения със задна дата/ и несъщинското обратно действие /действие занапред по заварени правоотношения/. Прави са останалите на особено мнение съдии за това, че в случая се касае за действие на нормата занапред по заварени правоотношения, а не за същинско обратно действие. Прави са също, че наличието на основанието за несъвместимост се преценява към датата на уволнението, а не към датата на възникването на трудовото правоотношение. Не са прави, обаче, че изричната норма на пар. 27, ал. 1 от ПЗР на… Покажи целия коментар »
Във ВКС и особено във ВАС колегите се псуват взаимно. Да не говорим, когато най-старшият съдия е с предимство, тогава настава псувня и половина.
25:17, това е тълкувателен акт, който вдъхва авторитет отвсякъде, браво
Абсолютни откачалки!!
За такава глупост, така да се изпокарат пак??? Срамно е! Колко такива висящи казуси са останали? Сигурно едва ли повече от десетина, тъй като не вярвам да има масови осъждания на педагогически специалисти!!! Прекаляват вече
Не са масови,обаче го отнасят най-много инструкторите по: бойни изкуства,стрелба,самоотбрана,боен фитнес (combat conditioning). Най-често тези хора работят още една работа вкл и за МВР/МО и оттам редовно си измиват ръцете с тях. През 2014г. обучавах Украйнци на „Корен“..Тъпи като галоши ,обаче нагли…Един се простреля в крака и щях да го отнеса въпреки всичко,разминах се само защото имаш видео на обучението и съответно колко пъти им е показвано да не бъдат идиоти….
Голям цирк.
Като в НС, а и в цялата ни държава. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
Пълна каша!
Пак ли сериозни разногласия сред върховните съдии!
Големи са жирафи
Няма оправия
Надежда всяка оставете
Няма да стигнат до извод
Това е глупав спор
А пък Гешев се плюнчи в НС
Ако е съден трябва д може да бъде освобиден
И аз съм на това мнение.
Това е тъжно. Тъжно е.
Горките
Hi. Доказателствата и аргументите повишават надеждността и точността.
By using the black screen tool, your eyes will not become tired from staring at the screen for an extended period of time.