Минималните размери на глобите за нарушения на Общия регламент за защита на данните (GDPR), въведени с проекта за свързаните с него промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), ще отпаднат от окончателния вариант на проектозакона, който ще бъде внесен в парламента. Това обеща председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.

Промените в закона бяха огласени за обществено обсъждане от МВР малко преди влизането в сила на 25 май нов Общ регламент за защита на личните данни (GDPR). Публикуваният проект обаче предизвика вълна от възмущение заради високите долни прагове на глобите за нарушения на регламента, които са в левовата равностойност на 5000 евро и 10 000 евро. Това е една от разпоредбите, които бяха най-остро критикувани в в десетките становища по проекта. Пред БНР днес Венцислав Караджов каза, че тези минимални санкции, за които дори не е напълно ясно дали са в лева, или в евро, ще отпаднат от окончателния вариант.

„В окончателните предложения, които ще изпратим на МВР, ще премахнем минималните санкции. Предложенията ще бъдат готови до 7 юни. Би било добре парламентът да разгледа и да се произнесе по промените в закона до края на юли“, каза Караджов. Той призова гражданите и фирмите да се успокоят, защото по думите му, новият регламент, освен че предвижда завишени санкции, няма да видоизмени начина, по който се обработват лични данни в България.

„Паниката, която се налага от консултантските структури и фирми е изключително неприятна, защото бизнесът, който се оказа, че не чете разписаните норми и не го е правил в последните 15 години, очевидно се поддава на тази паника“, допълни Караджов.

Председателят на комисията коментира и новата практика в съдебната система да се засекретява всяка информация за обвиняеми и подсъдими. Тя доведе до парадокси в последните дни от официални съобщения да не става ясно кои лица от висшите етажи на властта разследва прокуратурата и срещу кои в съдилищата има съдебни дела.

„Не мисля, че в момента тези действия на прокуратурата и на съда попадат в обхвата на Закона за защита на личните данни. Ясно казваме в регламента, че съдебните производства не подлежат на контрол от надзорния орган и не се прилагат законът и регламентът“, каза още Караджов и припомни, че съдебният процес е публичен и цялата процедура до обявяването на краен съдебен акт не е обвързана със ЗЗЛД.

Той обеща да бъдат внесени и уточнения по проекта, свързани с работата на медиите, с които да им се даде възможност да обработват лични данни за целите на обществения интерес.

„Ще се опитаме максимално да дадем възможност на журналистите да обработват лични данни с цел именно постигане на обществения интерес за информираност. Така, че да не изпадаме в ситуации, в които физически лица, които не желаят да бъдат обект на журналистически разследвания, да подават сигнали в комисията, тъй като общественият интерес за информираност надделява над индивидуалния интерес на личността“, подчерта Караджов.

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Петко Минков
Петко Минков
11 юни 2018 17:50
Гост

А защо не вземете да прочетете що е то „Регламент“ и по какво се различава от „Директива“?! Това и за Венцислав Караджов се отнася. Промени щял да прави, нашия…

DPO
DPO
04 юни 2018 12:40
Гост

Че има паника, има, но тя не е по вина на консултантите или бизнеса, а е заради безобразното забавяне на приемането на промените в българския закон, липсата на указания и на практика за прилагането на GDPR.

Журналист
Журналист
04 юни 2018 12:19
Гост

Този закон просто връзва ръцете на медиите. Интересно, как физическо лице може да бъде обект на журналистическо разследване, при положение, че не си е дало съгласието.

Anoni@men
Anoni@men
04 юни 2018 12:14
Гост

Само да не стане така, че докато променят ЗЗЛД, да си останат в сила долните прагове и да се налагат глоби неправомерно.

Оптимист
Оптимист
04 юни 2018 12:09
Гост

Разумно решение. Тези долни прагове са в ущърб най вече на малките фирми.