Мая Манолова със законопроект
Три процедури за личен фалит – според доходите и имуществото
Пълен абсурд и тежка грешка ще е да се бърза със закона, предупреди проф. Огнян Герджиков
Три варианта на процедура за личен фалит, според наличието на доходи и имущество на длъжника, предлага проект на Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ), разработен от омбудсмана Мая Манолова (пълния му текст виж тук). Той беше представен днес от нея и екипа ѝ.
Първият вид – производство по несъстоятелност с одобряване на погасителен план, ще се прилага, ако длъжникът има месечен доход, който надвишава несеквестируемия минимум по ГПК (чл. 446) и има секвестируемо имущество. Имуществото, което не подлежи на принудително изпълнение при личен фалит, обаче включва не само вещите, изброени в ГПК, а и „моторното превозно средство, ако то е необходимо на длъжника и членовете на неговото семейство, включително за отиване и връщане от работното място и е на стойност под пет минимални работни заплати“, както медицинските пособия и вещите, необходими на човек с увреждания.
Вторият вид процедура, която регламентира законопроектът, е производство по несъстоятелност с ликвидация на имуществото. Тя ще се прилага, когато длъжникът няма доходи, които да надвишават несеквестируемия минимум, но пък има имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.
Последният вариант на личен фалит е за хората, които нямат нито доходи, нито имущество и се нарича именно така – производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество. (Повече за развитието на всяка от процедурите – по-долу).
Кой може да поиска да бъде обявен в несъстоятелност
„Производството по този закон се прилага по отношение на физически лица за задълженията им по сделки, сключени за лично потребление или във връзка с упражняването на свободна професия или друга разрешена от закона самостоятелна стопанска или професионална дейност“, предвижда чл. 5 от ЗНФЛ.
Т.е. възможно е и адвокат например да обяви личен фалит. От процедурите обаче няма да могат да се възползват скритите съучастници в търговска дейност, неограничено отговорните съдружници и починали или заличени ЕТ.
Освен българските граждани, молби за обявяване в несъстоятелност у нас, ще могат да подават и тези на други държави от ЕС, както и на трети страни, но само ако са имали статут на постоянно пребиваващи в България за последните 6 месеца.
Основание за откриване на производството по несъстоятелност е състоянието на свръхзадълженост на длъжника, пише в мотивите към законопроекта, но самият той дава два варианта за започване на производство по фалит, от които ще трябва да избере законодателят, ако реши да го разгледа. Първият е то да се открива при свръхзадълженост. За физически лица свръхзадължеността е „обективно състояние с траен характер, при което лицето не разполага с достатъчно парични средства, за да изпълни свои изискуеми парични задължения и с оглед очакваните доходи и предстоящи падежи на други задължения, няма да бъде в състояние да удовлетвори кредиторите си по парични вземания в период от време по-дълъг от 12 месеца.“, определя проектът. Като изрично се подчертава, че няма свръхзадълженост, ако затрудненията са временни. Има и друго ключово условие – общият размер на задълженията към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност да е поне пет минимални работни заплати. Т.е. към момента трябва да се дължат над 2800 лв.
Вторият вариант предвижда личен фалит да може да се обявява при неплатежоспособност. „Физическото лице е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение“, пише в проекта. И урежда, че неплатежоспособността се предполага, ако „в продължение на най-малко 90 дни физическото лице не може да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност повече от пет минимални работни заплати“. Т.е. отново сумата трябва да надвишава 2800 лв.
Освен това е възможно производство по несъстоятелност да се открие общо за съпрузи, ако са в имуществен режим на съпружеска общност и ако го поискат изрично с обща молба.
Законопроектът поставя и още едно изискване – длъжникът да е добросъвестен, като урежда кога се приема, че не е такъв. Няма да може да се възползва от личния фалит човек, който е „предизвикал състоянието на свръхзадълженост със свои умишлени действия, ако укрива свое имущество или създава пречки за удовлетворяването на кредиторите в рамките на производството“. Освен това недобросъвестността ще се предполага и ако в период от две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но след поемане на задълженията, длъжникът се е разпоредил със свое значително имущество в полза на свързани лица, или чрез безвъзмездни сделки или чрез такива, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Длъжникът се приема за недобросъвестен и ако е допуснал нарушения на задълженията си за деклариране на доходи и имущество, за подаване на отчети и декларации, свързани с доходи от дейности, подлежащи на облагане или осигуряване. Освен това за недобросъвестни ще се считат и безработните, които не търсят активно работа. Като проектът регламентира, че от личен фалит няма да се възползва този, който „не е упражнявал труд по трудово или служебно правоотношение или по граждански договор за период по-дълъг от една година преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и не търси активно работа“.
Освен това няма да могат да обявяват несъстоятелност осъжданите за злоупотреба с доверие, за престъпление срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако не са реабилитирани.
От процедурата не могат да се възползват и тези, чиито задължения са за обезщетение на вреди от умишлено непозволено увреждане или пък дължат, защото са придобили луксозни стоки или услуги за личността, освен ако са свързани със здравословното състояние на длъжника. Законопроектът дава специално определение какво се приема за луксозно – „вещи, които не служат за задоволяване на обикновените потребности на средностатистическия потребител и имат пазарна стойност над пет минимални работни заплати или са закупени на цена, която надвишава с поне 50 на сто средната пазарна цена на вещ от същия вид или със същата функция със средно качество“.
„Услуги за личността“ пък са тези „свързани с: пътуване; посещения от длъжника или свързани с него лица или организация за тези лица на спектакли, постановки, концерти и други подобни събития; лична охрана; хазарт и услуги, които не могат да послужат за задоволяване на обикновените нужди на потребителя“.
Делото ще се прекратява, ако се установи, че длъжникът е укрил свое имущество, което се включва в масата на несъстоятелността, не е изпълнил задължение в хода му или е променил настоящия си адрес или този за призоваване и не е уведомил съда.
Човек ще може да фалира многократно през живота си, но през период от поне 10 години.
Производството
Производството започва по молба на длъжника или на кредитор, подадена до окръжния съд по настоящия адрес на длъжника, предвижда законопроектът и изключва възможността за изменение на подсъдността по споразумение на страните.
По принцип производството не е безплатно и за него ще се дължат такси, които ще определи Министерският съвет. В законопроекта е предвидено единствено, че размерът им „не може да бъде по-висок от една десета от размера на минималната работна заплата“, т.е. в момента таванът би бил 56 лв.
Длъжникът обаче няма да внася таксата предварително, нито ще плаща каквито и да е разноски. Те ще се покриват от масата на несъстоятелността. Ако обаче производството се открива по искане на кредитор, той ще трябва да внесе таксата, ако иска делото да бъде разгледано.
Длъжникът ще трябва да плати всички разноски, ако делото за фалит бъде прекратено поради негова недобросъвестност, освен това ще трябва да плати и разходите за един адвокат на кредиторите си.
Съдът проверява дали молбата отговаря на серия от изисквания и ако установи, че е редовна, открива производството по несъстоятелност с решение, което се вписва в специален регистър. Той се нарича регистър на физическите лица в несъстоятелност и е публичен, информацията в него е общодостъпна и се води в електронен вид от Агенцията по вписванията. Всеки, обявил личен фалит, има партида в него. Третите добросъвестни лица могат да се позовават на вписването в регистъра, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. А невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за тях, предвижда законопроектът.
С откриването на производството по несъстоятелност съдът назначава управител на имуществото и уведомява Националната агенция за приходите. Освен това може да наложи и предварителни обезпечителни мерки с цел запазване на имуществото на длъжника.
Управител на имуществото – синдик за физически лица
Законопроектът въвежда фигурата на управител на имуществото на гражданина за когото е открита процедура по несъстоятелност. Той всъщност е синдикът за физическите лица – администрира масата на несъстоятелността и установява и присъединява кредиторите в производството, провежда и осребряването на имуществото.
За това и очаквано, законопроектът регламентира, че синдиците могат да бъдат назначавани за управители имуществото. Такива може да бъдат и държавните съдебни изпълнители. Но освен тях, е предвидено, че управител на имуществото на гражданин, обявил личен фалит, може да бъде и служител на Комисията за защита на потребителите. Предвидени са изисквания, сходни на тези за синдиците и специално обучение.
В проекта е заложено, че управителят на имуществото получава всеки месец възнаграждение, което по правило не може да надхвърля минималната работна заплата. Но е оставена възможност за съда да определи и по-високо, ако производството е много сложно, а обемът на работата – голям.
Ролята на управителя в производството е изключително важна при всяка от трите процедури за несъстоятелност, предвидени в законопроекта.
Без значение дали делото е започнало по негово искане, или на кредитор, длъжникът трябва да представи подробен опис на имуществото си (виж чл. 31 от законопроекта). След това съдът възлага на управителя да провери достоверността му и му дава 30 дни да изготви специален доклад за имуществото на длъжника, което попада в масата на несъстоятелността, за задълженията и кредиторите му.
Заедно с възлагането на управителя на имуществото за извършване на проверка, съдът вписва в регистъра на физическите лица в несъстоятелност по партидата на длъжника покана към негови кредитори за присъединяване, като в срок от 30 дни уведомят за това управителя на имуществото.
Заедно с доклада, управителят представя и предложение каква процедура от трите вида личен фалит, предвидени в законопроекта, да се приложи в конкретния случай.
Погасителен план
При несъстоятелност с погасителен план именно управителят изготвя плана. Той трябва да предвижда заплащане на поне 50% от необезпечените вземания и поне 50% от обезпечените, но не по-малко от масата на несъстоятелността, за период от 3 до 5 години. Планът може да предвижда и осребряване на секвестируемо имущество на длъжника. Може да залага и частично опрощаване на остатъка от задълженията.
Погасителният план задължително трябва да съдържа оценка на имуществото в масата на несъстоятелността и възможностите на длъжника да получи доходи в следващите от 3 до 5 години, както и списък на секвестируемите вещи, които ще бъдат осребрени. Освен това в него трябва да е посочена степента на удовлетворяване на вземанията на кредиторите и на опрощаване на задълженията. Трябва да предвижда и срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 3 години и по-дълъг от 5 години, както и размер на вноската.
Съдът одобрява погасителния план, ако е постигнат баланс между интересите на длъжника и кредиторите, съобразени са привилегиите и обезпеченията и са спазени правилата за несеквестируемост на доходите и имуществото на длъжника.
Когато управителят на имуществото представя плана на съда, препис от него се връчва на длъжника и на кредиторите и те имат 7 дни за възражения.
След като съдът приеме или отхвърли възраженията, одобрява плана и той става задължителен за длъжника и всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
На всеки 6 месеца управителят отчита изпълнението на плана, а след изтичането на срока му – изготвя окончателен доклад. След него, ако погасителният план е бил изпълняван от длъжника, съдът опрощава остатъка от задълженията, предвидени в плана, и прекратява производството.
Ликвидация на имуществото
Когато се открие процедура за личен фалит с ликвидация на имуществото, назначеният от съда управител изготвя списък на секвестируемите движими и недвижими вещи на длъжника, които могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите.
Той е придружен от оценка на имуществото в масата на несъстоятелността и възможностите на длъжника да получи доходи в следващите от 3 до 5 години. Управителят трябва да посочи и каква е очакваната степен на удовлетворяване на вземанията на кредиторите на несъстоятелността и на опрощаване на задълженията.
Отново се търси баланс на интересите и списъкът на вещите, които ще бъдат продадени, се одобрява от съда с право на възражение на длъжника и кредиторите. С влизането в сила на решението управителят пристъпва към осребряване на имуществото.
Законопроектът предвижда частично собствени правила за продажбата, а по някои въпроси препраща към ГПК и Търговския закон. Управителят на имуществото изготвя обявление за продажбата. То се поставя на видно място в сградата на общината по настоящия адрес на длъжника или по местонахождението на вещта, в срок не по-кратък от 14 дни, преди посочения в него ден. Освен това обявлението се публикува в специален бюлетин на Министерството на икономиката.
Продажбата е по правилата за осребряване на масата на несъстоятелността, а оценките се правят по тези на ГПК. Ако вещта не бъде продадена на първата продан, се провежда нова с начална цена 90% от оценката, после друга, която тръгва с цена от 85 на сто от оценката. А ако даден актив от масата на несъстоятелността не може да бъде осребрен при три поредни опита за продажбата му, той се изключва от нея и се връща на длъжника.
Разпределението на постъпленията следва реда за удовлетворяване на вземанията в Закона за задълженията и договорите (чл. 136 и сл.).
Законопроектът предвижда, че за период до 5 години след откриването на производството за несъстоятелност, длъжникът трябва да уведомява управителя на имуществото и съда, ако придобие секвестируеми средства или вещи.
Когато няма доходи и имущество
Когато длъжникът няма нито доходи, нито имущество, с които може да се удовлетворят кредиторите му, в продължение на 10 години от откриване на производството по несъстоятелност той трябва да уведомява управителя на имуществото и съда за придобиването на секвестируеми средства или имущество, което може да бъде осребрено.
Управителят контролира имущественото му състояние и на всяка година пише отчет за него до съда.
Последиците или какво печели длъжникът
Както става ясно, след изтичане на срока (от 3 до 5 години или 10 години според вида на производството) определен от съда, задълженията, които длъжникът не е успял да изплати, се опрощават. Но това не е единствената благоприятна последица за него.
Още с вписването на решението за откриването на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу него за предявени и приети вземания, с изключение на тези за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.
Не се спира само изпълнително дело, по което се иска предаване на вещ, за което длъжникът е бил осъден.
Освен това от откриването на производството по несъстоятелност се спират и висящите искови производства срещу длъжника. Тези за вземания, приети в производството по несъстоятелност, се прекратяват. Спира начисляването на лихви и неустойки.
„Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност“, предвижда законопроектът.
От вписване на решението за откриване на производството се прекъсва давността за вземанията на кредиторите на несъстоятелността.
Бърза писта за закона или внимателно изчистване на текстовете
Днес Мая Манолова представи проекта на широка дискусия с експерти от различни области, пред които предварително обяви, че той е в суров вид и очаква предложения.
„Не е отбиване на номера“, каза омбудсманът и увери, че всички предложения за промени ще бъдат обсъдени. Според нея подобно законодателство е втори шанс за гражданите и възможност да бъдат прекъснати потоците към сивата икономика и Терминал 2.
Тя подчерта, че законът е и закъснял, защото няколко проекта са останали неразгледани от депутатите, като идеята е до месец да бъде изчистен настоящият законопроект. В него е заложено и готовият закон да влезе в сила от 1 януари догодина.
Това предложение обаче видимо смути проф. Огнян Герджиков, който първо похвали Манолова, че има толкова енергия, че страната може да си позволи да затвори един блок на АЕЦ „Козлодуй“, но след това каза, че е пълен абсурд в проекта да е заложено, че законът влиза в сила на 1 януари.
„Тежка грешка е да се бърза“, каза Герджиков и обясни, че има много бележки, като на първо място подчерта, че трябва да има много по-ясно разграничение между свръхзадълженост и неплатежоспособност.
Повечето участници също се съгласиха, че не е добра идея „бързата писта“ за приемане на закона, а изразиха и готовност да предложат редакции.
Заместник-председателят на Съюза на юристите в България Йосиф Герон предложи преди да се стига до съдебна процедура да се минава през задължителна предварителна медиация и Мая Манолова обяви, че е съгласна. Според Герон първо трябва да се отписват бързите кредити, защото така или иначе били отпускани с ясното съзнание, че няма да бъдат върнати. По думите му, медиация трябва да се търси с основните кредитори, каквито са и банките с отпусканите ипотечни кредити.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев също призова да не се бърза с приемането на законопроекта. Той видя пък риск за влошаването на бизнес средата, без да е изготвена оценка за въздействието му.
„Когато калпазанинът и тарикатът не си плащат, ще платят изрядните“, каза Велев и предупреди, че предложенията за обвързване на банките като кредитори в процедурата, може да доведе до повишаване на лихви и такси.
Чуха се и мнения, че прагът за откриване на производство по несъстоятелност от поне 5 минимални работни заплати е твърде нисък.
Друг спорен въпрос беше и това дали делата да са подсъдни на окръжните съдилища, както е записано в проекта, или е по-добре да са в районните, за да се осигури достъпност на повече хора.
„Не можем да гарантираме бързина и ефективност. Ще се оплаквате после от бавно правосъдие“, реагира остро председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов и предупреди, че това ще натовари най-вече и без това претоварените големи районни съдилища.
На представянето присъстваха и експерти от Министерството на правосъдието (МП), които подчертаха, че подкрепят проекта и дадоха за пример завършилата вече работа по приемане на европейска директива за освобождаване от дълг на физически лица, който е свързан с професията им. Тя е с по-тесни рамки от личния фалит и от МП дадоха за пример адвокат, който е взел кредит, за да си купи кантора.
11
Коментирайте
OTP фацторинг държат хора по 15г-20г извън пазара на труда.
Когато искаш да намерите някакво разумно решение и да се приключи, те се лигавят и си говорят всеки път каквото им хрумне само и само да вземат някакви пари и да продължава този ужас до безкрай.
Да си вземат имота за който са отпуснали кредит и да оставят хората на мира …..но не.
Хората мизерстват и се чудят как да оцеляват.
Това нормалнa ли е ??
Къде е държавата?
До кога ще сме скапана бананова република …?
Личният фалит като институт е необходимост за нашата мила родна действителност. По този въпрос две мнения няма. Обаче ми е много интересно дали законотворците ще успеят да го измислят (за сефте) така, че длъжниците, които в 99% от случаите наистина нямат финансови възможности да си връщат дълговете, да бъдат защитени, а не да се окаже, че след процедурата са още по-бедни, отколкото са били преди това. Личният фалит не трябва да е инструмент в ръцете на разни компании.
Кой е тоя, дето се докарва до състояние на фалит за 5 минимални заплати, а после може 5 години да е дисциплиниран и изряден платец?
Тъй, тъй, още две години ще се тупа топката, а Майчето вече ще е кмет и ще казва: аз нали ви казвах
Безумен законопроект! Това не е държава, ако вземе да стане закон и влезе в сила!
Не само длъжникът. И двете страни трябва да са добросъвестни.
Изключително практично е, че има различни варианти за събиране на вземанията.
Да му мислят тези длъжници без доход, но с имущество.
В този законопроект са предвидени доста облаги за длъжника. Поздравления за Мая Манолова.
Законът е крайно необходим1 А иначе обедняването ще се задълбочава и ще вкара много от упражняващите свободни професии в групата на 2млн. мизерстващи. Прогнозата„Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости“ (Андрей Пантев) се сбъдна. Каква Европа, какви 5 лева ?
Аз бих ви призовал да се позамислите.За какво са ни банките?За огромната част от хората,те създават обедняване!!!Освен това,чрез
финансиране на медийните магнати(мерзавците),развращават невинните умове!!!Така че,банкерите и мерзавците са много по страшни от коронавируса!