Венцислав Караджов:
Промените в Закона за защита личните данни не въвеждат цензура
Критериите за журналистите
При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
- естеството на личните данни;
- влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
- обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
- характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
- значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
- отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с мо-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
- отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
- целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. X;
- съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
- други обстоятелства, относими към конкретния случай.
С измененията в Закона за защита личните данни не се въвежда нищо ново, което в момента не се прилага в България и то от 2002 г., заяви пред БНР председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов по повод на съмненията, че с новите текстове, приети окончателно от парламента миналата седмица (виж какви са основните изменения тук), се създава заплаха за цензура в медиите.
„Законът от 2002 г. изрично казва, че обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. 17 години сме прилагали тези правила и журналистите трябваше да се съобразяват дали тези лични данни не накърняват личната неприкосновеност на всеки. Това, което се въвежда в момента, е именно правила, които улесняват упражняването на журналистическа дейност в съответствие с Общия регламент за защита на данните, а именно – журналистите имат възможност да съберат цялата възможна информация, която включително представлява лични данни, и тогава да извършат преценка, което комисията предлага да бъде по 10 критерия, с цел да се прецени доколко тази информация е съотносима към конкретния случай и как може да се постигне именно целта, която журналистът преследва“, заяви Караджов.
Той подчерта, че критериите, записани в закона, са общопризнати и се прилагат от съда в Страсбург, българските съдилища и самата комисия. По думите му въвеждането им в ЗЗЛД е за защита за самите журналисти, тъй като комисията и съдът вече ще трябват много подробно да обяснят своето решение дали е съобразен всеки един от тези тях. „Тогава, когато някой желае субективно да прецени конкретния случай, той няма да може да го направи, тъй като трябва да се съобрази с конкретните критерии за обработване на личните данни, а не с неговата лична преценка“, посочи Караджков.
„За медиите отпадат много от задълженията, които регламентът въвежда“, каза шефът на КЗЛД. И обясни: „В този случай ние сме предвидили, че при извършване на проверки по жалби, медиите не предоставят информация за източника на своята информация пред комисията. Тази норма е императивна! Неправилно в медийното пространство беше пуснат слухът, че комисията може да проверява всички медии и да нарушава правото им на информация“.
Шефът на КЗЛД напомни, че всичките ѝ актове подлежат на съдебен контрол и то на две инстанции, а това е гаранция за независимост на функциониране на демократичната държава.
Що се отнася до глобите за нарушение на Общия регламент за защита на данните – до 20 млн. евро, които чрез препращане бяха въведени и в българския закон, Караджов коментира: „Регламентът е такъв тип правен инструмент, който има пряко приложение във всички държави-членки. България не може с местното си законодателство да видоизменя това, което регламентът налага в Европа. Това, което може да се направи с местно законодателство, и е направено, е въвеждането на правила, които касаят отчитането на факта, когато нарушението е извършено от малък и среден бизнес“.
6
Коментирайте
Закона за защита личните данни е напълно излишен.
Все едно да поискам да не спазвам някой закон, защото ми излиза скъпо, пречи ми на работата и трябва да полагам повече усилия.
Проблемът с GDPR е, че все още никой не го разбира напълно, няма достатъчно практика и указания и затова всеки се опитва да изкопчи нещо – консултантите – пари, медиите – оправдание за гафове, комисията – възможност за глоби, с които да се издържа.
Максималните глоби се налагат наистина в краен случай, след много тежки нарушения, след дълга процедура по предупреждения, консултации, време да се поправиш, право на обжалване и т.н. Споко, тези глоби са написани заради световните интернет монополисти, а не за въшки като нас.
Медиите от всякъв тип са търговски дружества и се чудя на нахалството им да искат да бъдат изключени от регулацията за личните данни и да правят каквото си искат. Всички ние трябва да се съобразяваме със защитата на личните данни, а те – не.
за сетен път се убеждавам, че членството ни в ЕС носи само неприятности.