Конституционният съд (КС) днес единодушно отхвърли искането на 71 депутати от левицата, начело с Корнелия Нинова, да бъдат обявени за противоречащи на основния закон серия от разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), научи „Лекс“.

Народните представители атакуваха чл. 10, чл. 22, чл. 23, ал. 1 и 2, чл. 24, ал. 4, чл. 28, чл. 53, ал. 6, чл. 54, ал. 5, чл. 59, ал. 1, чл. 68, чл. 143, ал. 6, чл. 146, ал. 2, чл. 147, чл. 171, ал. 2, чл. 172, ал. 1, т. 4 и т. 10, и ал. 2, чл. 175, ал. 1,  чл. 184, ал. 5, чл. 186, ал. 1, т. 8,  чл. 199, ал. 1 и ал. 3, чл. 210, ал. 1, т. 4, чл. 213, ал. 7, чл. 215, ал. 1, т. 3, чл. 219, ал. 4 и ал. 5, чл. 247, ал. 2, чл. 252,  ал. 3, чл. 256, ал. 3 в частта „както и на частните детски градини и училища, които получават бюджетни средства“, чл. 269, ал. 1, т. 4 в частта „и за частните детски градини и частните училища, които получават средства от държавния бюджет“, чл. 282, ал. 1, чл. 287, чл. 288, чл. 298, ал. 2,  ал. 3 и ал. 4, чл. 299, чл. 301, чл. 345, ал. 2, чл. 346, ал. 2  ЗПУО и  §17 от Преходните и заключителни разпоредби.

За част от изброените разпоредби днес КС е обявил искането им за недопустимо, тъй като те впоследствие за били изменени. За други го е отхвърлил, тъй като не е установил противоречие с основния закон.

Основното възражение на депутатите от БСП беше за това, че в ЗПУО е предвидено, че държавните образователни стандарти се приемат с наредби – били те на Министерския съвет или на министъра на образованието, на здравеопазването, на труда, на финансите и т.н. Тезата в искането им беше, че обществените отношения, свързани с образованието, спрямо които се прилагат държавните образователни изисквания, имат основен, важен и съществен характер, поради което подлежат на трайна, устойчива и стабилна уредба. Затова тя не трябва да е в наредби, а в закон.

Според опозицията, когато законодателят предоставя на друг орган да формулира единните държавни изисквания или условията и реда за съответни важни дейности в сферата на образованието, той не действа в съответствие с установените в правовата държава правила за разпределение на материята при правното регулиране. Те твърдят, че така на практика Народното събрание е отказало да законодателства, дезинтересирало се е от основни и важни обществени отношения и е прехвърлило първичното правно регулиране към органи на изпълнителната власт.

Те възразяваха и срещу това, че докато Конституцията (чл. 53, ал. 5, изр. 2) говори за „държавни изисквания“ в образованието, в ЗПУО се използва понятието „държавни образователни стандарти“.

Конституционният съд не е възприел тезите на депутатите, като е посочил, че няма основание детайлната уредба на образователните стандарти да става със закон, защото това би изключило оперативната самостоятелност на изпълнителната власт в тази сфера. Какви са пълните аргументи на КС да отхвърли искането, ще стане ясно, когато бъде публикувано решението, което все още не се е случило.

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
5
5'ко
10 май 2018 14:55
Гост

В момента образованието в БГ е под всякаква критика. Наистина трябва да се направи нещо.

Пешо
Пешо
10 май 2018 14:57
Гост

Така е, защото Министерството постоянно бълва някакви недомислици.

Анонимен
Анонимен
10 май 2018 16:37
Гост

da, no tova ne zavisi dali standartite sa v naredba ili v zakon

анонимен
анонимен
10 май 2018 14:53
Гост

Адмирации за КС.

4avdar
4avdar
10 май 2018 14:49
Гост

Има ли значение дали е наредба или закон?