Визията на Нотариалната камара
Възможни правно-технически способи за по-висока защита на уязвимите лица
Докладът на Димитър Танев
Наскоро Нотариалната камара проведе съвместен семинар с Европейската нотариална мрежа на тема: „Защита на уязвими пълнолетни лица в Европа“.
Поради значимостта на проблема, „Лекс“ помоли нотариус Димитър Танев, който е председател на Дисциплинарната комисия на камарата, да предостави доклада си, в който той излага визията на нотариусите за това как може да бъдат защитени т. нар. уязвими пълнолетни лица – хора, които по различни причини са на прага на недееспособността и не са поставени под запрещение.
Заглавието е на редакцията.
1. Международно-правни основания за защита на уязвимите лица
● В Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално чл. 3, се гарантира на всяко лице правото на физическа и психическа неприкосновеност, а в чл.21 правото на недискриминация.
„Чл.3 Право на неприкосновеност на личността
Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.
Чл. 21 Недискриминация
Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“
● В Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. за Международна защита на пълнолетните лица са определени международната компетентност и приложимото право по отношение на пълномощните за подкрепа и прилагане на правни мерки за закрила. В Докладната записка, придружаваща Хагската конвенция, са посочени аргументите за приемането и: застаряването на населението по света; международната мобилност; нарастването на продължителността на живота в много държави която се придружава с увеличавания на заболявания, свързани със старостта.
Подобрените условия на живот и постиженията на медицината поставят въпроси, които се проектират в конвенцията и касаят управлението или продажбата на имущество. Във въведението на конвенцията се разглеждат „нещата от живота“ на възрастните лица като едни реални, а не предполагаеми хипотези:
„Когато пълнолетните лица сами предварително са се разпоредили относно своята защита за времето, когато няма да бъдат в състояние да се грижат за собствените си интереси, например чрез назначаване на представител, е важно тези договорености да бъдат зачитани зад граница. Възникват въпроси например кое законодателство се прилага и кой може да представлява пълнолетното лице, както и с какви правомощия. При тези обстоятелства е важно да са налице ясни правила относно органите, компетентни да вземат всички необходими мерки за защита на личността или имуществото на пълнолетното лице.”
В чл.3 на Хагската конвенция от 2000 г. са регламентирани мерките за закрила, които се отнасят до: установяване на недееспособност и определянето на режим на защита; поставянето на пълнолетното лице под защита на съдебен или административен орган; определянето и функциите на лицето и органа, натоварени да се грижат, да представляват и подпомагат лицето, нуждаещо се от закрила; управлението, запазването или разпореждането с имуществото на пълнолетното лице и др.
● В Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на уязвимите пълнолетни лица, изрично е визирано, че “Б. като има предвид, че защитата на уязвимите пълнолетни лица, упражняващи своето право на свободно движение в рамките на Съюза, е въпрос от трансграничен характер и поради това се отнася до всички държави членки; като има предвид, че това досие доказва колко е важна ролята, която Съюзът и Европейският парламент следва да играят, за да откликнат на проблемите и трудностите, пред които са изправени европейските граждани при упражняването на своите права, по-специално в трансгранични ситуации;”
Европейският парламент е възложил с Резолюцията от 1 юни 2017 г. на своя председател да предаде приложените препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Европейският парламент изисква да се въведат единни за Съюза формуляри за благоприятстване предаването на информацията относно решенията относно закрилата на пълнолетни лица в уязвимо положение, както и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.
В посочената Резолюция се приема, че е необходимо в името на правната сигурност на всяко лице, на което е поверена защитата на имуществото на уязвимо пълнолетно лице, да може „при поискване да се издаде в разумен срок удостоверение, в което се посочва качеството му, неговия статут и предоставените му правомощия”.
Уязвимо пълнолетно лице по смисъла на Резолюцията от 1 юни 2017 г. е пълнолетно лице, което е навършило 18 години и което, поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствените си интереси, както и тези на своето имущество, било временно или окончателно.
Увеличаването на броя на възрастните лица в отделните държави членки на ЕС е една от причините за специална защита на тези граждани, но възрастта не е единствената характеристика за квалификация на едно лице, като уязвимо.
Резолюцията приема, че умствени и физически увреждания, при които може да бъде засегната способността на дадено пълнолетно лице да защитава собствените си интереси, могат да доведат то да попадне в категорията на уязвимите лица.
Създаването на регистър на упълномощаванията и други релевантни правно значими едностранни волеизявления, но не само в случаите на очаквана недееспособност, се налага от особеностите на епохата в която живеем.
Европейските ценности заложени в религията, морала и Хартата на основните права на ЕС, а не масовото прибягване до дигитализация, са мотивите, които водят до необходимостта за създаване на база данни за уязвимите лица, организирана в един достъпен при определени условия, но не публичен регистър.
2. Нормативна уредба в България относно упълномощаването и архивирането на пълномощни от нотариуса
Същността на упълномощаването се извлича от теоретичните дефиниции за него, които независимо от предмета и съдържанието му го определят като едностранна сделка. Именно, за да запази гражданскоправния оборот сигурен и свободен от измами, законът е предвидил в чл.37 ЗЗД пълномощни за договори, за които се предвижда нотариална форма, да бъдат удостоверявани нотариално с подпис и съдържание. Удостоверяването на съдържание означава съхранен документ с автентичен подпис при нотариуса, което е едно доказателство в повечето случаи, решаващо бързо и справедливо протичане на съдебния спор.
Екземплярите от пълномощни с автентични подписи следва да бъдат съгласно разпоредбите на чл. 590 ГПК и чл. 9а. от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (САННК) подреждани и третирани по особен начин в архива на нотариалните кантори. Същата регламентация получиха пълномощните за разпоредителните действия пред банки, като и част от търговските пълномощни. Процедурата, която беше предвидена за удостоверяването им и подреждането им в нотариалните регистри беше изработена и отразена в законите и подзаконовите актове до съвършенство, с цел осигуряване на правната сигурност в държавата и така бяха ограничени имотните и банкови измами до минимум.
Част от тази процедура по архивиране беше и задължението на нотариуса извлечения от тези актове да бъдат изпращани в изградената информационна система „Единство“. Действието по архивиране на едно пълномощно всъщност се приключва едва след отразяване на самия документ в „Единство“. Тази система е база данни и има всички характеристики на регистър, тя е създадена като регистър, и като такъв отразява хронологично документа, който е постъпил за удостоверяване в нотариалната кантора. Ако сравним по външни белези информационната система „Единство“ на Нотариалната камара с Търговския регистър (чл. 2 от ЗТРРЮЛНЦ) ще установим, че тя също като него е база данни, съдържаща обстоятелства вписани хронологично по силата на закон – чл. 28б от ЗННД и нарочните текстове от Наредба № 32.
Информационната система на Нотариалната камара бе създадена през 2009 г. след съответни нарочни изменения в ЗННД и Наредба № 32. Смея да твърдя, че процесът по създаване на информационната система на камарата следва да бъде модел за всички информационни системи в правната сфера у нас. Нотариалната камара не взе един готов софтуерен продукт, създаден по свободното усмотрение на анонимен ай ти специалист с претенциите, че цялото законодателство трябва да се съобразява с неговото виртуалното творение. Точно обратното – ние нотариусите бяхме водени от максимата, че софтуерът следва да е продължение на правната норма, а не обратното. Първо бе създаден проект за изменение на закона, наредбата, съответните писани задължителни инструкции и едва след това квалифицираният специалист на камарата, съобразявайки се стриктно с нашите изисквания, създаде софтуера.
Уважаеми колеги, може би най-ясно ще придобиете представа за правната уредба на упълномощаването в България със следните кратки цитати на един от най-големите юристи в нашата правна история – проф. Витали Таджер.
„Упълномощаването е сделка, насочена към пораждане на представителна власт. То е основанието, въз основа на което се учредява доброволното представителство, и затова неговото значение е изключително голямо, и то за всички гражданскоправни субекти. Чрез упълномощаването пълномощникът може да извършва правни действия от името на упълномощителя и с последици направо за него.
Упълномощаването е сделка и се сключва с волеизявление на упълномощителя. То е едностранна сделка и произвежда незабавно действие, но волеизявлението се нуждае от възприемане от трето лице, то е адресно волеизявление.
Според обхвата на представителната власт тя може да бъде обща или специална. Общото (генерално) упълномощаване дава право на пълномощника да извършва неограничен брой и вид правни действия.
Специално е упълномощаването, което предвижда извършването на определен вид правни действия в определена област или за определени правни действия.
Според това, дали упълномощаването се дава за извършваното на определени отделни действия или за неопределен брой правни действия, то бива еднократно или многократно.
Според времетраенето на представителната власт може да се разграничат срочни и безсрочни упълномощавания.
Едностранната сделка съдържа волеизявления само на една страна. Налице е също правоотношение между две страни, но само едната от тях прави волеизявление, за да се създаде желаната правна връзка.” – Витали Таджер „Гражданско право на НРБ Обща част Дял II”.
Съдебната практика, разглеждайки различни казуси от реалния живот, също упълномерява правната уредба на упълномощаването. Представям на вашето внимание едно от важните тълкувателни решения на Върховния касационен съд.
Тълкувателно решение № 5 от 12 декември 2016 г. по тълк. д. № 5/2014 Г., ОСГТК НА ВКС:
„За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.“
3. Визия за нормативни и технологични промени относно създаване на най-общо казано пълномощни за подкрепа
В нашата страна има стотици, ако не и хиляди, случаи, при които разпореждания на възрастни лица с недвижимо или друго имущество поставят много въпроси, носят в себе си морален и съдебен спор. Субекти на тези разпореждания са не само възрастни лица, а и лица които влизат в определението на „уязвими лица“ в Резолюцията на Европейския парламент.
На практика това не са недееспособни лица, уязвимото лице е на прага на недееспособността и то може да бъде всяко пълнолетно лице, навършило 18 години. Назначаването на настойници и попечители освен, че е една дълга във времето съдебна процедура, изисква наличието на специално състояние на лицето, вследствие определени заболявания. Уязвимото лице не е лице, което трябва да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, а лице, на което е намалена преценката му за целесъобразност и необходимост на определени действия, липсва му достатъчно образование или пък паметта му изневерява след определен момент. Уязвимото лице може да бъде и лице, страдащо от чисто физически дегенеративни заболявания.
Нотариалната камара на Република България от години поставя проблема с правната защита на уязвимите лица от една страна на общественото внимание (в многобройни интервюта) и от друга страна – на Министерство на правосъдието, но не просто като добра идея, а като реален проект за изменение на Наредба 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
През 2017 г. в София бе проведен съвместен семинар с германската нотариална камара, на който присъства и вицепосланикът на Германия, което само по себе си е прецедент за семинар на юридическа гилдия у нас. Непосредствено след семинара, съвместно с президента на германския нотариат Йенс Борман, проведохме едночасов разговор с тогавашния вицепремиер Екатерина Захариева във връзка със създаването на регистър на условно наречените „пълномощни за подкрепа“. Такава среща се състоя и в Министерство на правосъдието. Навсякъде срещнахме разбиране, но така и не се стигна до малка промяна на Наредба 32, която е достатъчна за създаването на такъв виртуален регистър.
Архивирането на извършените от нотариуса нотариални удостоверявания е съществена и присъща на дейността му процедура, включително и когато то се извършва чрез дигитализация на информацията. Нотариусът осъществява споропрепятстващата си, превантивна функция, не само чрез информационната система и базата данни, а и чрез съхраняване на автентичен екземпляр от подписания документ – пълномощното. В случай на съдебен процес именно архивираният документ е надлежното доказателство, което ще спомогне за бързо и справедливо приключване на съдебната процедура.
Информационната система на Нотариалната камара подпомага извършването на справка по извършените удостоверявания на пълномощни за разпореждане с недвижими имоти.
Всички държавни органи с определен правен интерес имат право на достъп за служебна справка от информационната система на Нотариалната камара. Правото на достъп към настоящия момент е предоставено на близо пет хиляди лица, които не са нотариуси и трябва да подчертаем, че правото на достъп е напълно безвъзмездно, осъществява се незабавно и в реално време.
Улесняването на правото на достъп на държавните органи за справка ще е при условията на предвидената в техническата спецификация липса на публичност, поради конфиденциалността на правоотношението упълномощител-упълномощен. Правото на достъп според техническата спецификация ще е предоставено само на страните и техните адвокати, нотариусите и правоимащите органи с определен правен интерес.
По отношение на пълномощните за предоставяне на разпоредителни права и попечителски разпореждания (условно наименовани пълномощни за подкрепа) като първи етап не е необходима друга нормативна промяна, освен изменение на Наредба 32. Пълномощните следва да се извършват от дееспособни лица (както в настоящия момент), евентуално придружавани от медицински експертизи, и процедурата следва да е удостоверяване на подпис и съдържание, извършвани едновременно. Нотариусът ще архивира екземпляр от пълномощното, подобно на пълномощните за разпореждане с недвижим имот и ще въвежда незабавно извлечение или цялото пълномощно в информационната система на Нотариалната камара.
Справките по тези пълномощни ще дават възможност за ограничаване на достъпа и манипулирането от недобросъвестни лица на уязвимите пълнолетни лица.
18
Коментирайте
Ужас. Мнението ми за Димитър Танев е крайно негативно. Беше председател на Нотариалната камара, но се задържа повече от законния срок и затова се намеси съда. Изкара незаконен мандат.
На фона на това ВКС се кани за пореден път да прецака точно тези завалии, които не са поставени под запрещение и да остави 3 години за оспорване на сделките
Въпросът за съотношението между чл. 26 и чл. 31 ЗЗД не е толкова лесен, колега. От една страна стои защита на уязвимите, за да ползвам терминологията от статията, а от друга – сигурността на оборота. Не може с лека ръка, сделките на хора, за които няма произнасяне на компетентен орган за поставяне под запрещение, да бъдат поставени във вечна несигурност. Вие бихте ли купил недвижим имот при това положение – ако доживот ще треперите дали сделката няма да бъде атакувана с мотив, че е извършена от някой не с акъла си?
Затова разрешението на нотариусите е доста симпатично и елегантно
Ех, нотариус да си в днешно време. Какви пари въртят, какви пари изкарват. Справка – Б.Рашков
Това пък какво общо има с темата. Дребнаво и глупаво. Защо не коментирате предложенията, или само кънти на кухо…
Те за това повечето млади хора искат да завършат право, ама да станеш нотариус не е токлкова лесно.
Да четат и да се учат младите
Практиката е от съществено значение в случая.
Трябва да сме хуманни
Би било добре повечето хора да мислят така.
Идеята на нотариусите е добра и за нея се говори наистина отдавна, да се чуди човек защо не се осъществява при положение, че знаем какво се случва с възрастните хора. Те си хвърлят парите през балконите на непознати, а за сделки с имоти, където всичко е по-сложно съвсем не е трудно да ги измамят
Трябва да се помага на уязвимите
Полезен анализ
Добра статия
И полезна преди всичко.
Супер
Costco employee portal steps. Everything you need to know can be found in this post about Costco’s Ess Portal. Costco Ess portal.