ВСС с първа стъпка към въвеждане на програмно бюджетиране в съдебната система
Висшият съдебен съвет (ВСС) предприе първа стъпка за въвеждането на програмното бюджетиране в съдебната система. Кога обаче ще стане това на този етап не е ясно. Тепърва ще се мисли как да бъде внедрено то по отношение на правораздавателната дейност и дали е възможно.
Повод за днешния дебат в съвета беше предложението за приемане на Методология за програмно бюджетиране в съдебната власт, изготвена в рамките на проект по Оперативна програма „Добро управление“.
Самата методология беше представена от проф. Румен Брусарски от УНСС. Той поясни, че през 2003 г. е започнало въвеждането на програмното бюджетиране у нас – първо в Министерството на околната среда и водите, после в останалите министерства, Народното събрание, Конституционния съд, Сметната палата и после във всички органи на изпълнителната власт. „Единственото изключение по същество е съдебната власт“, каза проф. Брусарски.
„Програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране е ключов модел на т.нар. нов мениджмънт в публичния сектор. То е опит информацията за резултатите на съответната организация да се инжектира в бюджетния процес за вземане на по-рационални решения и за по-ефективно и ефикасно управление на парите на данъкоплатците. Фокусът на бюджетирането се измества от ресурсното осигуряване на дейността на съответната организация към разполагане на ресурсите за постигане на предварително набелязани цели. Установява се здрава системна връзка между обществените ресурси и резултати за обществото. Това променя философията на бюджетирането в публичния сектор – финансира се не бюджетната организация като такава, а това, което тя създава, произвежда“, обясни проф. Брусарски.
Той допълни, че програмното бюджетиране става на четири етапа – планиране, програмиране, изпълнение и отчитане. Преди обаче това да се случи, ще са необходими законодателни промени, каза още професорът.
От последвалите въпроси на членовете на Висшия съдебен съвет стана ясно и какво е тяхното най-голямо притеснение. Става дума за това как програмното бюджетиране ще се прилага по отношение на правораздаването, как ще се предвиждат разходи за разглеждане на едно дело, защото е известно различното натоварване в различните съдилища, за което съдиите не са отговорни и въобще не може да се говори за съкращаване на съдийски щат.
Проф. Брусарски заяви, че при прилагането на програмното бюджетиране ще се видят проблемите с натовареността, но отговорност на ВСС е да направи първия пилотен макет на бюджет заедно с Министерството на финансите, което оказвало сериозно съдействие и подкрепа в тази дейност. Той и екипът му не са влизали в конкретика и не са давали примери за съдържание, защото задачата им не е била такава, стана ясно от думите му.
Въпросите обаче продължиха – какво ще стане, ако броят и видът на делата не съответстват на тези, заложени в бюджета. Това можело да се случи при някакво стихийно бедствие като например земетресението в Перник, мигрантска вълна, отчуждаване на имоти и т.н.
Проф. Брусарски обясни, че винаги може да има корекции по бюджетите, а в такива извънредни случаи в следващия календарен бюджет ще се заложат повече средства.
Боян Новански заяви, че много по-лесно е въвеждането на програмно бюджетиране за инвестиции, строителство, хардуер и софтуер, но действително би било проблем по отношение на правораздавателната дейност.
„Ще стане много страшна картинка. От математическите формули, които са приложени, ще излезе, че едно наказателно дело в един районен съд струва примерно 100 лв., докато същото наказателно дело в Софийския районен съд е 50 лв. Тогава ще се поставят въпроси защо това е така и ще казват или съкращавате, вливате, закривате тия съдилища, които са със скъпите дела, или нещо друго трябва да се случи. А това при нас, на база Конституцията и независимостта на съдиите, не може да стане. Съдията от малкия съд не е виновен за това. Правоприлагането не е като да купиш компютри или да строиш сграда. Съдиите не са виновни, че им е малко работата или че изведнъж се е увеличила“, заяви Новански.
„Искате ли да има скъпи дела в републиката?“, попита на свой ред проф. Брусарски. И предположи, че Министерството на финансите няма да каже нищо по въпросите за закриването или обединяването на съдилищата, нито пък за независимостта на съдиите.
Атанаска Дишева вметна, че има нещо наречено достъп до правосъдие, което няма общо с пари, на което пък професорът отвърна: „Всичко има общо с парите“.
Последва дебат за това каква е европейската практика, като Новански сподели, че доколкото му е известно, само в Нидерландия има програмно бюджетиране в съдебната система.
Николай Величков от екипа на професора заяви, че всъщност в почти всички държави от ЕС има програмно бюджетиране, а Нидерландия била уникална, защото там финансирането е пряко свързано с броя на делата. В останалите страни бюджетът не бил обвързан в такава степен с броя на делата.
В края на дискусията Атанаска Дишева настоя да получи ясен отговор от останалите си колеги дали с днешното гласуване ВСС решава да въведе програмно бюджетиране.
Боян Магдалинчев, който е ръководител на проекта, обясни, че днес ВСС само ще приеме, че е изпълнена тази дейност. И напомни, че при срещите му с другите власти по отношение на съдебния бюджет често го питали дали няма да въведат програмен бюджет. Според Магдалинчев това няма как да стане, докато проектът не приключи през 2024 г. Но с него се поставя началото за едно бъдещо програмно бюджетиране.
А Цветинка Пашкунова обобщи нещата така: „За да е ясно за всички – тази методология като система от принципи, правила и методи, които се прилагат в областта на програмното бюджетиране, би могла да улесни процеса, когато се вземе решение то да бъде въведено“.
Кадровиците одобриха методологията като заявиха, че ще работят за внедряването на програмното бюджетиране, но с особено внимание по отношение на правораздавателната дейност.
29
Коментирайте
Добре е, че са се сетили за европейската практика.
До тук- добре! Обаче да видим кога ще финилизират нещата.
E, щом е за техния календарен бюджет! Може и да се поразбързат.
какво разбира Мадалинчо от финанси, че оглавява такъв проект? Един път да е права и Дишева, че се е сетила да зададе някой въпрос на този професор. Пълни глупости са тия измислени схеми за програмно бюджетиране камо ли в съдената система. Така ще стане още по- тромава и неработеща. а професора и пенсионираното нещо- Мадалинчо ще си усвоят хонорарите. Защо този юридически корифей от Гоцеделчевката правна школа е член на съвета като е пенсионер ? Отгоре на това е и представляващ защо не си подаде оставката и да сложат някой друг. Още пък и Магдалин е ръководител на проект с… Покажи целия коментар »
Това какво общо има с проблема? Или е лично и не ти стиска? Типично за нискочелите индивиди.
Лекс, защо мълчите за най-интересното от днешното заседание – изцепката на Кояджика, който при невнимателно отворен микрофон спазаряваше Мавров по телефона, че е нужно неговото присъствие в следващото заседание на СК за приемане на някакво решение, за което били нужни 8 гласа, а били осигурени 7 гласа и висяло на косъм, тъй като Дишева и Керелска били против – https://clubz.bg/128721. Ето нагледен пример как задкулисно се кадрува в сегашния компрометиран ВСС. Едно време беше на бели покривки и тежки чаши, сега вече дори им се свиди да се харчат по софри и карат директно по телефона. Нямат срам тия хора… Покажи целия коментар »
НАГОВАРЯТ ИЗБОРА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКРЪЖЕН СЪД РУСЕ, КЪДЕТО ИМА ВЕЧЕ ПОЕТИ АНГАЖИМЕНТИ
Аман от връзкари.
Глупости. Нищо не си разбрал.
Изобщо не са глупости.Русе е в началото на ноември и сметките са точно за там
Виж им дневния ред. Русе не е в дневния ред. Интригантсваш!
Яко се изложи този.
Това ще работи с качествени и съвестни хора в системата, не с кожодери
Така е. Стига да стане по- скоро.
Добре е на теория. Дали може да се приложи? Не ми се вярва.
Цялата мара втасала. Но да де, те са равили проект и е редно да се реализира. Някой е или ще вземе пари за изготвяне на стратегия, а колко ще е адекватна и приложима тя е съвсем друг въпрос. Просто понякога се чудя Европейския съюз с кой акъл дават пари за подобни начинания, като смятат, че ние сме европейска и модерна нация, а реално сме едни шарлатани. Всеки гледа да напише там нещо и шефа му да прибере едни големи пачки пари. А за служителите я има пари я не.
Същата работа като с единната деловодна.
Тия па с какво се занимават. Както казаха от ГЕРБ след срещите с другите партии – БСП вече искат да харчат пари, а то няма определен бюджет и няма пари за харчене.
Е как ще го въведете, като ВСС през няколко месеца иска да има възможност да си гласуват бонуси.
Като че ли не се връзват нещата.
По отношение на правораздавателната дейност е проблем въвеждане на програмно бюджетиране, защото всички в тази система вечно искат още и още пари.
Да не стане после, като със онзи клет сайт – платформа, която не работеше и всички пищяха. Да се приеме програмно бюджетиране и да се окаже, че изобщо не работи, като хората.
Нищо чудно.
Щом УНСС са изготвяли плана – нямам големи надежди. Като знам какво е нивото там сега.
Ох, имам усещането, че тези професори ги ползват за какви ли не глупости покрай тези европроекти.
E, нали им отпускат пари.
Брусарски е много начетен и ерудиран специалист.
Напротив!
Разбрах, че някои органи в съдебната система получават по 300лв. за очила, а други по 150лв. Това означава ли, че чистачката от Националното следствие получава 300лв., а съдията по 150лв. Някой има ли информация. И на какво основание е тази разлика.