Конференция на столичните адвокати реши
Време е за задължителна адвокатска защита по граждански и търговски дела
Време ли е да бъде въведена задължителна адвокатска защита по граждански и търговски дела. Този въпрос получи утвърдителен отговор по време на научно-практическата конференция, която Столичната адвокатска колегия организира по повод 130-годишнината от приемането на първия Закон за адвокатите.
„10 години от влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс е време да направим анализ, да установим недостатъци и да се насочим към промени, включително и към промени в процесуалното представителство“, заяви членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова, която води конференцията.
„Процесът много се усложни, въведени бяха преклузии на първа инстанция, ограничен въззив и достъп до касация. Затова стои въпросът може ли гражданите без адвокатска защита да си гарантират справедлив процес. Ние поставяме принципния въпрос за задължителното процесуално представителство, защото трябва да се тръгне от някъде. Ако ние никога не поставим този въпрос, той никога няма да се предвижи напред“, заяви на финала Валя Гигова.
Тя опита да изброи неизчерпателно по кои дела може да бъде въведена задължителна адвокатска защита – в касационното и въззивното производство, както в първоинстанционните пред окръжните и районните съдилища по граждански дела с цена на иска от над 5000 лв. и при търговски дела за над 20 000 лв. Към тях залата добави – брачни, трудови, дела за запрещение и т.н.
Ще формулираме предложение на сайта на Софийската адвокатска колегия, обеща Гигова.
Първият доклад по темата изнесе столичният адвокат д-р Ивайло Костов, който започна с това, че сигурно медиите ще излязат със заглавия, че на връх празника си адвокатите са поискали да бъде въведено задължително процесуално представителство по граждански и търговски дела, за да натоварят гражданите с хонорари. „Това съждение би било повърхностно“, каза Костов, макар да призна, че и политиците не са склонни на подобна мярка, защото може да им струва победата на следващите избори.
Костов призна, че липсата на задължителна адвокатска защита е традиционна за българското гражданско съдопроизводство. „Причините за това са, от една страна, политически – да не се натоварват страните с разноски за процесуално представителство, а, от друга, са свързани със спецификите на процедурата (липса на предварителна писмена подготовка на делото с размяна на писмени книжа) и със засилената роля на съда за изясняване на фактическата страна на спора, каквато е уредбата по отменения ГПК“, обясни той.
Костов припомни, че когато се приемаше новият ГПК от 2007 г., вносителите бяха посочили, че при затягането на процесуалната дисциплина чрез преклудирането на важни процесуални права на ранен етап в производството пред първата инстанция, за страната ще бъде наложително да ползва адвокатска помощ. В приетата окончателна редакция на ГПК обаче не беше въведено задължително процесуално представителство по граждански дела. А единствено има изискване писмените документи – касационната жалба, отговорът на касационната жалба и насрещната касационна жалба, да бъдат приподписани от адвокат или юрисконсулт, освен когато страната или нейният законен представител притежава юридическа правоспособност.
„С възприетото решение законодателят е „пропуснал” обстоятелството, че при въвеждане на ранна преклузия на процесуални права стандартът изисква онези процесуални действия, неизвършването в срок на които биха довели до засягане на правото на защита, да бъдат възложени на адвокат или юрисконсулт, освен ако страната или нейният законен представител не притежава юридическа правоспособност. При така изградената днес процедура пред районния и окръжния съд по делата на първа инстанция, неучастието на адвокат при подготовката на исковата молба и особено при изготвянето на отговора на исковата молба в голяма степен предопределя развитието и резултата от производството“, каза Костов. И изтъкна, че докато ищецът може да поправи евентуалните си грешки, свързани с нередовността или недопустимостта на предявения иск, като включително го предяви отново, за ответника подобна възможност не съществува. „Ако защитата му по същество не е била изчерпателна или въобще липсва, пропускът е непоправим“, заключи Костов.
По думите му при нашия модел на граждански процес въвеждането на задължително процесуално представителство по граждански и търговски дела не може да се оценява единствено като допълнителна финансова тежест за страните, а представлява необходимо условие за упражняването на правото им на защита.
„Няма никакво съмнение, че българският граждански процес днес е „своеобразен“. Съществуващата процесуална уредба не се подчинява на вътрешна логика, нито може да се търси и да се намери някаква що-годе смислена рецепция от някоя от големите европейски гражданскопроцесуални системи. Струва си да се припомнят думите на Иван Коларов от 1928 г. „Защото, почне ли да се случва често, щото съдилищата да решават не в съгласие с материалната истина, населението, което гледа, че правият губи и кривият печели, ще изгуби всяка вяра в съда – а това ще бъде зло, последиците на което не могат да се измерят”. Ако заменим думите „материална истина“ със „справедливост“, защото справедливостта в крайна сметка е целта на всяко производство, включително на гражданския процес, неизбежно бихме стигнали до извода, че постигането на тази цел е възможно единствено при наличието на процесуални правила, които да гарантират правата“, заключи Костов.
Тезата, че е време да се помисли за задължителна защита по граждански и търговски дела, сподели асистентът по граждански процес и адвокат Иван Георгиев. И заяви: „Правото на защита е конституционен принцип и изисква интересите на страните да бъдат защитавани професионално, отговорно, добросъвестно и компетентно. Такава защита у нас може да бъде дадена единствено от адвокатите“. (Докладът му можете да прочтете тук.)
Адвокатът от Милано Паоло Лесио разказа пред софийските си колеги как с въвеждането на електронното правосъдие в Италия изцяло е отпаднал хартиеният документоооброт в правосъдието. Само адвокати обаче могат да комуникират електронно със съда.
Днес ние ходим в съда единствено за заседанията, каза той. И от думите му стана ясно, че това е ускорило значително правораздавателния процес и улеснило достъпа до правосъдие. Лесио обаче подчерта: „Иновациите са възможни в правосъдието само когато се контролират от адвокати“ и каза, че в Италия процесуалното представителство е задължително пред трибуналите, апелативния и касационния съд. То не е такова само по дела за до 5000 евро пред мировия съдия и то със специално разрешение на магистрата и ако лицето има специална компетентност да се защитава само.
Председателят на адвокатската колегия във Франкфурт Михаел Грим представи задължителната защита в страната си. В Германия в първоинстанционното и въззивното производство по делата, които са подсъдни на Landgericht (по-високия по степен първоинстанционен съд), по въззивните дела, които са подсъдни на Oberlandesgericht (апелативния съд), както и в производствата пред касационния съд страните по спора трябва задължително да бъдат представлявани от адвокат.
Грим подчерта, че задължителната защита е съчетана с добре действаща система за правна помощ за тези, които не могат да си позволят адвокат и двете задължително трябва да вървят ръка за ръка.
10
Коментирайте
Следващата стъпка е да дадем по един биберон и една дранкулка на страните, после да ги сложим в креватчето, да ги повием и да им запеем по някоя приспивна песничка. Нелепо. Нима не им стигат на адвокатите схемите за размотаване и бавене на делата по ГПК (молби за правна помощ, каскадни обжалвания на откази за освобождаване от ДТ и т.н.), та искат да вкарат и тези по НПК.
Дали ще се обърнеш към адвокат е ЛИЧЕН ИЗБОР И ЛИЧНА ПРЕЦЕНКА. Не може някой си друг да решева вместо страната кое е добре за нея. Дали може страната сама да си води делата. ТВЪРДО ДА! Примери-масово трудовите дела стратите си ги водят успешно сами, а работодателите със адвокатите и юрисконсултите ги губят. Да излезем извън гражданските и търговсике дела-масово делата по ЗДОИ гражданите си ги водят сами-и институциите ги губят. Делата по ЗАНН-също сами си ги водят гражданите самои в масовия случай-значи можело -дори такава институция като милицията да бъде победена в съда, дори и гражданинът да е без… Покажи целия коментар »
Адвокати и адвокати.
Алчно начинание. Никой не е длъжен да има адвокат.
Правото като право е едно. Като локум е друго.
Изгладняли членове на адвокатската колегия тръгват на кръстоносен поход.
Гнус ме е, че съм адвокат. Труд и работа, а не врътки.
искам да платя на адвоката
ще стана като на изборите
Искам да гласувам ама нямам желание
как ли ще се платят тези онорари
нямам парииииииииииииии
Как ли ще стигнем германците…
САК да не се правят на загрижени за гражданите, а да изплюят камъчето кого покровителстват в крайна сметка.
Колко пъти ще анализират този ГПК! Направо да го променят. Пълен е с недомислици.
Ако бъде въведена задължителна адвокатска защита по граждански дела, това би довело в болшинството от случаите съдът да назначава служебни защитници на Ответника. Не виждам как ще задължите Ответника да си наеме адвокат на Първа инстанция 🙂
Задължителна адвокатска защита – хонорар след спечелване на делото. Губиш делото – няма пари.