ВКС решава по-рано за освобождаването на Полфрийман, ГЕРБ променя НПК
Съдийската колегия обясни какво е искала да каже в първата си позиция по казуса с австралиеца
Съдийската колегия обясни какво е искала да каже в първата си позиция по казуса „Полфрийман“
Първата реакция на Съдийската колегия беше да реагира на един акт, който е скандален. Втората реакция е на личните нападки към съдиите. Така членът на СК на ВСС Вероника Имова обясни двете позиции на кадровия орган по повод определението на Софийския апелативен съд, с което австралиецът Джок Полфрийман беше предсрочно освободен от затвора.
Изказването си Имова направи по време на дебат по писмото на Управителния съвет на Съюза на съдиите, в което от организацията намекват за оставки на членовете на СК на ВСС, защото те не само, че не са изпълнили задължението си по закон да отстояват независимостта на съдебната власт, но и с позицията си по казуса с Полфрийман „са се включили в безпрецедентния натиск над съдебния състав“, постановил предсрочното освобождаване на осъдения за убийство австралиец.
Репликата на Имова за „скандален акт“ предизвика остра реакция от страна на Олга Керелска и Атанаска Дишева. Керелска беше категорична, че Имова говори в лично качество. А Дишева попита как така Имова определя акта като скандален без да е извършила преценка по законосъобразност, каквато всъщност членовете на кадровия орган не следва да правят.
Наред с това се наложи Съдийската колегия да обясни какво е имала предвид с изречението „Ние сме съпричастни към болката и страданията на близките на Андрей Монов, като споделяме тяхното усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта“, от първата си позиция по случая.
Както Даниела Марчева, така и Цветинка Пашкунова заявиха, че СК на ВСС не е имала намерение да се произнася по съществото на акта и не може по никакъв начин да се намесва. „Искаме да кажем, че и ние разбираме усещането за нарушен баланс, защото не винаги правните норми удовлетворяват изискванията за справедливост, още повече за пострадалите. Каквото и наказание да бъде наложено, то няма да е адекватно на загубата, която са претърпели“, обясни Цветинка Пашкунова.
Атанаска Дишева, която не присъства миналия вторник на закритото заседание, на което беше приета позицията, заяви, че не би подкрепила такова изречение в позицията. Тя отвори речника и прочете, че думата „споделям“ означава симпатизирам, съчувствам. Призна, че самата тя е разтълкувала изречението по начина, по който и ССБ го е разтълкувал.
Дишева се поинтересува и как сигналът на младежкото ВМРО срещу тримата съдии е стигнал до Инспектората към ВСС. Тя поиска да знае има ли решение на Съдийската колегия за това, каквато е практиката, защото съдийската общност се вълнува от темата. Същите въпроси зададе и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов като даде за пример решението на колегията, с което писмо на апелативни спецсъдии бе пратено на ИВСС.
Боян Новански репликира с думите дали се прави разследване и как така от ССБ говорят от името на съдийската общност.
„Ако трябва и разследване ще се направи. Аз съм избрана от съдийската общност“, отговори Дишева. В крайна сметка се разбра, че сигналът на ВМРО е бил адресиран и до ИВСС.
Даниела Марчева пък обясни второто становище на СК, в което кадровият орган призовава гражданите словесната агресия да не прерасне в саморазправа, с факта, че на по-късен етап членовете на колегията са научили за отправените заплахи към състава на САС. „Не може да допуснем ескалация на напрежението, това рефлектира върху съдиите. Автоцензурата също е толкова опасна“, каза Марчева.
Според Вероника Имова Съдийската колегия е реагирала адекватно и двете становища по никакъв начин не си противоречат. „Ние просто надградихме, реагирахме в защита на независимостта на съдебната власт, тя е привилегия на обществото да изисква от съда. Не виждам основание да се укоряват действията на Съдийската колегия“, заяви Имова.
В крайна сметка Съдийската колегия прие за сведение становището на Управителния съвет на ССБ.
В един ден Върховният касационен съд (ВКС) пренасрочи с 16 дни по-рано заседанието си по искането за възобновяване на делото за условното предсрочно освобождаване (УПО) от затвора на австралиеца Джок Полфрийман, а депутати от управляващата партия ГЕРБ внесоха промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се регламентира изрично, че тази процедура се прилага по делата за УПО.
Първоначално върховните съдии щяха да разгледат казуса на 23 октомври, но заради обществения отзвук и задържането на Полфрийман в Бусманци, са решили да разгледат делото на 7 октомври.
„Заради изключителния обществен отзвук на делото, както и с оглед разпространената в общественото пространство информация, че условно предсрочно освободеният Джок Полфрийман е лишен от право на свободно придвижване във връзка с предстоящото произнасяне на ВКС, намирам, че следва да се осигури възможност за провеждане на касационното производство в кратки срокове“, се казва в разпореждането на зам.-председателя на ВКС Галина Захарова.
Делото във ВКС беше разпределено на съдиите Жанина Начева-докладчик и председател на състава, Бисер Троянов и Надежда Трифонова. Съдия Начева беше и докладчик по делото във върховния съд, в което през 2011 г. Полфрийман беше окончателно осъден на 20 години затвор. След като първоначално те го насрочиха за 23 октомври, от МВР обявиха, че няма да пуснат Полфрийман от центъра в Бусманци, докато върховните съдии не се произнесат.
По този повод адвокатът му Калин Ангелов каза, че държавата държи клиента му отвлечен, тъй като той вече има редовни документи и няма основания да стои в Бусманци. Вътрешният министър Младен Маринов пък обясни, че шефът на дирекция „Миграция“ е издал заповед за експулсиране от страната на Полфрийман, но в същото време той има две забрани за напускане на България, наложени от прокуратурата. Затова и адвокат Калин Ангелов подаде молба в Софийския градски съд за отмяната им.
До казуса се стигна, след като на 19 септември състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Калин Калпакчиев, докладчик-Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева освободи Полфрийман от затвора 6 години и половина по-рано, като той изтърпяваше присъда от 20 години затвор за убийството на студента Андрей Монов. Според САС, осъденият вече се е поправил и по-нататъшното му оставане в затвора е неоправдано, като съдиите оцениха и това, че Полфрийман никога не е бил наказван за агресивни прояви в затвора, учил е и е помагал на други затворници.
Въпреки че определението на САС е окончателно, Полфрийман не беше пуснат на свобода, а отведен в центъра за временно настаняване на чужденци в Бусманци, тъй като нямаше редовни лични документи. На 24 септември пък главният прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС да възобнови делото за предсрочното освобождаване на австралиеца и да го остави в затвора. Според Цацаров, апелативният съд неправилно се е произнесъл с определение, вместо с решение, а освен това съдиите Калпакчиев и Иванова е трябвало да се отведат заради връзки с Българския хелзинкски комитет (БХК).
Главният прокурор цитира акта на апелативните съдии за освобождаване на Полфрийман, в който те се позовават и на положителната характеристика, дадена от председателя на БХК Красимир Кънев и припомни, че Калпакчиев е награждаван от правозащитната организация, а съдия Иванова е участвала в колектива, който е писал доклада на БХК за 2016 г.
ГЕРБ: Изрично да се регламентира, че делата за предсрочно освобождаване подлежат на възобновяване
Промяната, която трима депутати от ГЕРБ, начело с председателката на правната комисия Анна Александрова, внесоха днес, е само в една разпоредба на НПК. В чл. 419, ал. 1, където се урежда кои актове подлежат на проверка по реда на възобновяването сред определенията се добавят и тези по чл. 440, ал. 1 – т.е. за условно предсрочно освобождаване.
Пълният текст на проекта за промени в НПК
От мотивите на депутатите за изменението става ясно, че според тях в момента тези определения „формално не подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК „Възобновяване на наказателни дела“.
„Смятаме, че това е неприемливо по отношение на определенията по чл. 440, ал. 1 от НПК, защото УПО е акт с важни последици както за осъдения, така и за държавата и обществото. На важността на правните последици от акта би трябвало да съответства възможността влезлият в сила акт да бъде проверяван от ВКС при особено съществени нарушения на закона по реда на възобновяването на наказателни дела“, заявяват те в мотивите си.
Те определят определенията, с които съдът се произнася по предсрочното освобождаване на затворници като акт „по съществото на процеса, защото се отнася до наказанието“. „Несъразмерно би било, поради правната значимост на наказанието и изтърпяването му, при решаването на въпросите за УПО законът да дава по-малко предимства за страните при осъществяване на защитата по реда на възобновяване на делата, в сравнение с: определенията за отнемане в полза на държавата на предмета и средството на престъплението; при прекратяване на наказателното производство; при прилагане на принудителни медицински мерки; при постановяване на реабилитация; при одобряване на споразумения и пр.“, се изтъква в мотивите.
Тримата народни представители сочат и още два аргумента: „Чрез включване на тези актове в предмета на извънредния способ за проверка по реда на Глава „Тридесет и трета“ от НПК ще се осъществи защита чрез отмяна при особено съществени нарушения на закона при допуснати касационни основания по чл. 348 от НПК.
Създаването на съдебна практика от ВКС по тези дела ще способства и за еднаквото и правилно приложение на института на УПО от всички съдилища“.
Мотивите съдържат и разсъждения за това дали всъщност актът, с който въззивната инстанция се произнася по УПО е решение, каквито аргументи излага главният прокурор в искането си за възобновяване на процеса срещу Полфрийман. Като депутатите сочат, че по тълкувателен път може да се обоснове такъв извод.
„Всъщност всеки акт на контролната инстанция, с който се променя размера на наказанието, респ. решава се въпросът за неговото изтърпяване, е акт по същество. Безспорно установено законодателно разрешение е, че когато въззивният съдът се произнася по основни въпроси от предмета на делото, актът е присъда или решение. Също така е безспорно, че когато произнасянето е относно деянието и вината, вида и размера на наказанието, замяната на едно наказание с друго, налице е постановяване на акт именно по основни въпроси от предмета на делото“, пишат народните представители от ГЕРБ.
Но заявяват, че е спорно дали по пътя на тълкуването би се постигнала еднаква съдебна практика, което налага ясна законодателна регламентация.
Затова предлагат определенията за УПО да бъдат включени сред изрично изброените в НПК актове, които подлежат на проверка по реда на възобновяването.
22
Коментирайте
Мислещите хора у нас живеят в постоянен ужас кога и как малоумието и агресията на нашите политици ще ги застигне и тях. особено като виждаме как може да лежиш в затвора 14 години, когато са те нападнали 16 неонацисти и цялата съдебна система е задействана срещу теб. Човек да се зачуди да се защитава и да лежи в затвора или да се остави да го пречукат и да се свърши. И когато някой съдия все пак се произнесе в твоя полза, се задействат техните медии, за да насочат общественото мнение и да се атакуват магистратите…
Броим дните до произнасянето на ВКС. И от двете страни на поляризираните мнения
Защо преди години приеха самопризнаване на вината да намалява присъдата, защото трудно доказваха вина, сега, гербавите ще направят така, че убийците да ходят спокойно по улиците. За това цацата не ще реформа в прокуратурата, никой да не носи отговорност, дай да променим закона. Посредствен народ, посредствени политици, слаба държава, нисък стандарт.
Законопроектът е най-добрата илюстрация за несъстоятелност на искането за възобновяване на делото. Нали е внесено при действащия закон.
ето ви едно решение, което незнайно защо го записваме в НПК като определение, бръмбарите в главата ни го диктуват, звездите ни го говорят, тежко ни горко
За всеки отделен казус – изменение на законa. На това му се вика меродавен законотворен процес.
aaaaa тези промени в НПК са пълна шизофрения! хем променяме списъка на определенията, които подлежат на възобновяване, хем после казваме, че всъщност актът бил решение 🙂 това е за Правна лудост!
Kato ne iskat skashat hatara na glavnio
Само на мен ли ми прави впечатление, че точно Начева и сега е докладчик по делото на Полфрийман?
Тъпо, сега защитниците на убиеца ще имат повод да кажат, че съдийката е предубедена, защото тя го е осъдила окончателно. Ама и двете страни в този казус не ги мислят нещата и мотивите им олекват.
Пръстът на съдбата. Във ВКС е абсурдно да се манипулира случайното разпределение.
Цацаров за едно е прав- Калпакчиев и Иванова трябваше да се отведат от делото.
Ако питаме Цацаров, направо оставката си да подадат Калпакчиев и всички останали, които не играят в полза на делянпеевската мафия в съдебната система.
Той Цацаров винаги е прав, ама за себе си.
Чак пък да е отвлечен. Адвокатът малко пресоли манджата.
е, как да не е като си е чисто противозаконно лишаване от свобода – на какво основание стои в Бусманци?! Това, че не напуска страната има основание – наложената забрана, но пък тя влиза в противоречие със заповедта за експулсиране. А,бе, пълен т.шак, ако не се случва на теб
Браво на колегите! При тази ситуация с недоволството у хората след решението, единственият изход бе да се придвижат по- бързо нещата.
Една смислена позиция на ВКС. Крайно време е да се стигне до окончателното произнасяне и човекът да бъде пуснат да си иде от страната, която му отне 14 години от живота.
Не се ли виждате какво пишете? Този човек е убиец и единственото хубаво, което може ще стане щом бъде окончателно пуснат, е, че ще се махне от България и ще ходи да зверства в Австралия.
А той преди това отне цял един човешки живот.
да разпнем на кръст и утрепем с камъни трите съдебни състава, които го осъдиха преди години? Начело със съдиите от Върховния касационен съд
Жалко е как това дело даде поредния повод на депутатите да се упражняват върху НПК. В колектив от 240 души никой не носи отговорност за нищо, а делата им всъщност влияят върху живота на всички ни.