Адвокатурата с унищожителна критика за проекта на закон за личния фалит
Неприемливи, противоречиви, неясни, несполучливи, неразбираеми, излишни, механично преписани от Търговския закон (ТЗ) – така Висшият адвокатски съвет (ВАдС) определя много от разпоредбите в проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ). Той беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание и е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост (пълния текст на законопроекта виж тук).
„Лекс“ е представял основните положения в законопроекта, който урежда т. нар. фалит на потребители, тъй като не засяга несъстоятелността на физическите лица предприемачи. Най-общо с него се предлага физическо лице, което повече от 6 месеца не може да плати задължения за над 10 минимални работни заплати, да има право да поиска да бъде обявено в несъстоятелност. Неплатежоспособността ще се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а такова е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Освен това неплатежоспособността ще се предполага и ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения (повече за изискванията и за процедурата виж тук).
Висшият адвокатски съвет е разгледал в детайли предложените от служебното правителство правила за личния фалит и е открил десетки проблеми в тях, които го карат да не подкрепи законопроекта (пълния текст на становището виж тук).
Адвокатурата възразява срещу подхода за несъстоятелността на потребителите да има отделен закон, а за всички останали – физическите лица, които се занимават със стопанска дейност, търговците и юридическите лица с нестопанска цел, тя да е уредена в ТЗ. В становището се посочва, че мястото на цялата уредба е в ТЗ, защото сега в закона за личния фалит ненужно се възпроизвеждат правилата на ТЗ и са изброени десетки дублиращи се текстове.
ВАдС дава пример с Германия, където уредбата на несъстоятелността на всички субекти е в един закон. А и там е уреден личен фалит само за човек с по-малко от 20 кредитори и при задължение за опит за постигане на извънсъдебно споразумение с тях.
Освен това ВАдС критикува концептуалното разрешение производството по несъстоятелност да се образува единствено по желание на длъжника. „…кредиторите също имат интерес да поискат откриване на производство, още повече, че по отношение на техните вземания давността не се прекъсва (сравни чл. 628а ТЗ). От друга страна, няма причина длъжникът да има само право, но не и задължение да иска образуване на производство по несъстоятелност, каквото е положението при останалите неплатежоспособни длъжници (след като целта на закона е универсално принудително изпълнение – чл. 3, ал.1 от законопроекта), още повече, че универсалното изпълнително производство го освобождава от задълженията му“, се посочва в становището.
Адвокатите изтъкват, че не може да се подкрепи предложението в законопроекта във фазата по откриване на производството по несъстоятелност да участва само длъжникът, а кредиторите, по отношение на които решението за откриване на производство ще действа по право, да са лишени от каквато и да било възможност да влияят на крайния съдебен акт. „Това разрешение, съчетано с невъзможността кредиторите да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност, лишава кредиторите от възможност да търсят каквото и да било удовлетворение вън от производството по несъстоятелност, независимо дали това производство е открито законосъобразно – при установена добросъвестност и неплатежоспособност на длъжника“, заявяват те.
Друг концептуален проблем е дефиницията за „добросъвестен длъжник“, която дава законопроектът в чл. 9, ал.1. Адвокатурата я определя като неясна. И поставя следните въпроси: „Как се определя съотношението между задълженията и имущественото състояние и доходи на длъжника? Какво се разбира под термина „увреждане“? Кога длъжникът „умишлено“ или „небрежно“ уврежда интересите на кредиторите? Какви са „интересите на кредиторите“? Също така предвижда се, че не е добросъвестен длъжникът, ако през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал „стопанска дейност по занятие, която да е източник на доходи“, а законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват стопанска дейност. Критериите за наличието на недобросъвестност са абсолютно неясни. Не е ясно, кои са „основните жизнени потребности на длъжника и неговото семейство“; не е ясно, кое задължение е „явно несъобразено с имуществото и доходите му“ и към кой момент се прави тази преценка; не става ясно, как отрицателната предпоставка – „длъжникът да не е оказал съдействие или да е препятствал упражняването правомощията на съда и синдика“, може да се преценява като предпоставка за откриването на производството, при положение че съдействие длъжникът дължи едва след откриване на производството. Поставя се и въпросът какво е съотношението между ал.1 и 2 на чл. 9 и не изчерпва ли ал.2 на чл. 9 случаите на недобросъвестност“.
Адвокатурата определя като несполучлива и предложената уредба във връзка с откриването на производството по несъстоятелност. Както беше посочено, от една страна, това ще става при неплатежоспособност – когато длъжникът в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Тук ВАдС изтъква, че критерият е формален, но липсва яснота какви са съображенията за времевия и стойностния праг на неплатежоспособността. „От друга страна, в чл. 8, ал. 3 от законопроекта е предвидено, че неплатежоспособността се предполага, когато имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения, т.е. при наличие на свръхзадълженост. ТЗ урежда свръхзадължеността (в чл. 607а и 742, ал.1) като основание за откриване на производство по несъстоятелност само при капиталовите търговски дружества, като наличието на това основание е подложено на критики de lege lata. Не е ясно защо то се въвежда при физическите лица, които не се занимават със стопанска дейност“, пише адвокатурата.
Може да се дадат и още няколко примера за проблеми в законопроекта, изложени в становището, а с пълния коментар по текстовете можете да се запознаете тук. Един от тях е за правомощията на синдика в производството по несъстоятелност на физическо лице. Според адвокатите те са заимствани изцяло от ТЗ, но са неприложими за несъстоятелността на физическите лица, тъй като те не губят дееспособността си с откриването на производството по несъстоятелност. „Синдикът следва да дава съгласия за сключване на сделки и за извършване на процесуални действия от длъжника, като оттегляне на иск или отказ от иск, а не да го представлява, без да е ясно в какво качество участва в производствата по делата на длъжника“, се посочва в становището.
Друг пример за проблем е, че законопроектът предвижда, че при смърт на длъжника производството не се прекратява, а се спира – „сякаш наследниците му могат да станат несъстоятелни в същото производство“.
„Не е ясно какви временни обезпечителни мерки за запазване на имущество си може да поиска длъжникът с молбата си за откриване на производството по несъстоятелност, т.е. да поиска запор и възбрана върху собственото си имущество? Съгласно разпоредбите на ТЗ – чл. 629а, такива мерки може да поиска кредитор. Също така неясна е и разпоредбата на ал. 3 на чл. 36 съгласно която определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, което е поискало налагането им – кое е това лице (мерките се налагат по искане на длъжника или служебно от съда). Налагането на обезпечителни мерки, като запор и възбрана, по искане на длъжника не могат да бъдат споделени, защото длъжникът трябва да иска от съда да му забрани да извършва разпореждане, което изцяло зависи от него. Неясно е и кой може да обжалва допуснатите обезпечителни мерки и може ли това да бъде например кредитор, чието индивидуално принудително изпълнение е спряно“, коментира и друго нелогично разрешение в проекта адвокатурата.
49
Коментирайте
Лобистската структура коментира лобистски законопроект. Евала! Кой ще плаща сметката накрая с тези фалити!? Балъците като някой от нас, които си обслужват кредитите! Аман от преписвачи, плагиати, лицемери и сребролюбци!
Щом има фирмен фалит, ще има и граждански.
Който ги плаща и сега. В България балъците са тези, които си плащат сметките. Другите законът ги защитава, защото горките хора са си взели новия айфон на изплащане и сега нямат пари да си го платят. Аман от популизъм и андрешковщина.
Не думай бе-а как вървят делата срещу фирмите длъжници на КТБ, по кредити за 4 милиарда. Отговор-несъстоятелност, и на основание чл 739 ал 2-дългът е окончателно изчистен. Въпросът -приключен- 4 милиарда взети като кредит, усвоени от хората зад фиримите няма да бъдат върнати. Значи-богатите и хитрите не връщат милиарди левове дългове-.чрез врътката фирмен фалит, ама пенсионерът да дъжи завинаги заради парно, което дори не е ползвал. Източникът на богатството е престъплението, беззаконието тарикатлъка, другари и другарки. Я си спомнете и другите примери-и аферата златното пате с общински имоти, и 35 кг злато, които инсталирани бандити откраднаха по осемте джуджета, и… Покажи целия коментар »
Предлагам колегите от ВАдвС да поработят реално и пълноценно в Германия и тогава да коментират.
Тук съм само заради коментарите на Проскубания бухал !!!!!
А аз заради коментарите на адвокат-САК .
Що не отидете направо в психодиспансера да си общувате с тях???
Дълговете трябва да се обслужват, личните впечатления са – че хората се изкушават с дългове, които минат ли една граница стават „токсични“. Това е първото – можеш ли да имаш 30 висящи дълга по 2000 лева и няколко ипотечни и да ги обслужваш, просто се хвани на платена работа и така. Теглят за нов модел телефон, живеят безразсъдно и нашироко, това включва и представители на адвокатурата, но те се удовлетворяват от клиенти. Сега се търси начин да се помогне – а то – просто ще теглят нови и нови кредити и след несъстоятелност. Кога е било това – навремето събереш… Покажи целия коментар »
Да, разбира се-примерът е КТБ-не длъжникът-банка, а държавата плати дълговете. Също и по отношение на кухите фирми, получили кредити от КТБ. Фирма с капитал 2 лева получава кредит от 50 млн лв от КТБ. И го върна този кредит-като стой та гледай, шъ знаете. Или туристическа фирма като фалира-кредиторите-физически лица , платили за екскурзии получиха мидъл фингър. Или дълга на НЕК за реакторите по арбитражното дело-го плати държавата, а не юридическото лице-длъжник, по осъдителното арбитражно решение. Или за дълговете на туристически фирми, заради ковида, заради нереализирани платени екскурзии-въпреки отпуснатата държава субсидия-за да платят фирмите дълговете си, тези пари в повечето… Покажи целия коментар »
А кой ги отпуска тези безразборни необезпечени десетки кредити? Да си носи риска и да преценява коректно кредитния риск!
Пак не е читаво – трябва да се разреши задлъжнялост до максимум 20 000 лева, в българските условия това е космическа сума. Ако имаш 20 000 лева неплатени – никакъв нов дълг.
Първо старите задължения, а не – дай ми за да си харча. как може да се разхождат хора с по 100 000 лева кредит и да дължат.
По принцип такива ситуации се решават със специални закони – както военно-временните – за обявяване на еднократен фалит или разни такива ситуации. Но не и за глезене на мързеливци или каквото и да е.
Това важи и за фирмите.
Абе, изтървана икономика.
Тези разпоредби като че ли наистина са преписани механично от Търговския закон.
Има нещо такова.
Само в Мутристан може да съществуват едновременно и несеквестируемост на определено имущество, и личен фалит /несъстоятелност на ФЛ/. Ама от бай Крума Зарков – толкоз!!!
Забрави да споменеш – и 10-годишна абсолютна давност.
Да не се чудим защо чуждестранните инвеститори бягат от нас, а българските пък инвестират в чужбина.
Правната неграмотност е повсеместна. Това е резултата от 9-те ЮФ.
Навсякъде в цивилизования свят го има!
Няма го в Саудитска Арабия.
Толкова си може човекът.
В световен мащаб има концептуални разлики между търговска и потребителска несъстоятелност и това е отразено във всички чуждестранни законодателства с вековен опит, които никой не си е направил труда да прочете. Това не са разбрали кабинетните чиновници от МП, които и едно дело по несъстоятелност не са гледали през живота си. И тъй като им е била спусната бойна задача спешно да напишат някакъв проект, който уж бил предвидена по Плана за възстановяване, за да не изпуснем парите, те са направили най-лесното – на коляно са копирали шаблона на ТЗ и са променили тук таме нещо, без да съобразят, че… Покажи целия коментар »
Никога не е късно да станеш за резил, а в случая с адвокатския съвет – резилът е трагикомичен. Поръчката е изпълнене – сега си харчете парите. А ние си знаем кои в съвета се крият зад общото Висш адвоактски съвет, а всъщност обслужват големите си частни клиенти по канторите, за които този закон е трън в очите.
Единственото унищожително в това писание на адвокатурата е униищожителното лицемерие, злобните подмятания в него и бледите правни познания. Целта не е да се подобри законът, а изобщо да се осуети приемането му. Защо ли? Защото такава е поръчката от който плаща. А кой е платил в случая е видно от космоса.
Лобизмът зад критиката е пределно очевиден, но това не означава, че някои от забележките не са правилни. Не може производството по несъстоятелност да бъде субективно право на длъжника. То трябва да бъде задължение за длъжника и право на кредитора. В противен случай това ще бъде един мъртвороден закон без практическо приложение, защото едва ли някой съзнателен длъжник би приел да се подложи доброволно на подобна ограничителна процедура, след като може просто да се крие и да не плаща до изтичане на давността, включително абсолютната давност, след което да изскочи от храстите с отрицателен установителен иск срещу кредитора.
Никъде, където има личен фалит не е задължителен за длъжника.
А свободен избор, субективно право, може да се възползва, а може и не.
Дали ще отиде на личен фалит, или ще чака давност да издавности е лична преценка и избор на длъжника, и така е по цял свят.
И никъде по света личен фалит не може да бъде наложен от кредитора.
Мислех, че законодателството на държавата следва да е съобразено със спецификата на обществените отношения в нея, а не с това как е по света. След като личният фалит е субективно право, интересно ми е да разбера какъв би бил интересът на длъжника от образуване на такова производство при положение, че максимално благоприятният ефект от него за длъжника е погасяване на вземанията без да ги плаща – ефект, който би могъл да постигне чрез обикновено бездействие при наличието на абсолютна давност.
Ако кредитопа бездйства-се чака давност. Ако кредитора отиде при съдебния изпълнител, длъжникът може да пише молбата за фалит. Изобщо-на запад кредитора действа с кадифени ръкавици ,защото е въпрос на едно изречение молба до съдията по несъстоятелността и длъжника да изчисти дълговете-например във Франция-там средно 4 пъти в живота си човек фалира, и ако до 40 г не си фалирал техния НАП те проверява откъде имаш пари да живееш нашироко,без да фалираш.. Там, във Франция при длъжника се ходи като на църква-с молби. Натискът над длъжника е много мек, внимателен ,деликатен, защото във всеки един момент дългът може да изчезне. безплатен… Покажи целия коментар »
Вероятно е така във Франция, но за съжаление ще трябва да се върнем към България. Тук няма значение какво прави кредиторът – ако длъжникът няма секвестируемо имущество, за кредитора всичко свършва. Имуществото, банковите авоари и „официалните“ трудови правоотношения на длъжниците се изпаряват за секунди още преди изпълнитвлния лист, а дори длъжникът да е имал някакво недвижимо имущество, изобщо не е ясно дали 10-те години на абсолютната давност ще бъдат достатъчни на кредитора да се справи с всички Павлови искове, жалби срещу изпълнението и 440-ки на близки роднини, които впрочем не прекъсват дори общата давност. Та въпросът е, на този изключително… Покажи целия коментар »
След като адвоактите си УТРОИХА минималните хонорари, се заеха сега да плюят по единствения смислен закон за облекчаване на терора над вечните длъжниците. Последни сме в ЕС без такъв закон.
Законопроектът не става „смислен“, просто защото има социална нужда от него. Законът се пише от юристи, а не от популисти. Един лош закон прави много добър PR на законодателя, а същевременно уврежда именно лицата, които трябва да защитава. Примерът с „абсолютната“ давност, която популистки приеха в ЗЗД, олицетворява именно това. Куцо, кьораво и сакато длъжник се изсипа да хвали законопроекта. И сега какво? На някого положението му да се е подобрило и милиметър от този закон?
Чакаме 2031 година, тогава, в началото на месец юли, ще започне масовото подаване на искови молби , че не се дължи поради изтекла погасителна давност. Дотогава – живи и здрави. А и тъкмо ВАС сезира Конституционния съд, другите с това правомощие не смееха, та ВАС застана в защита на банки и колектори. А ние, обикновените адвокати , дето клиенти са ни обикновени хора, точехме зъби за лесни хонорари с тая абсолютна давност, но уви……
До 2031 г. могат да се случат много неща, банките и колекторите няма да си забравят интереса дотогава. Именно в това е проблемът на дебилно написания закон – създава правна несигурност и фалшиво впечатление у незапознатите, че нещо се е променило.
По-добре без закон, отколкото с лош закон
A ние имсма много лоши. Но от нормотворците ни толкоз.
Браво на семейство Гигови.
Перфектни както винаги!
Няма две мнения по въпроса.
След чудото неръкотворно Наредба номер едно е редно адвокатурата да се сниши и замълчи.
Не мога да повярвам
Поредното позорно становище на „адвокатурата“ (всъщност на две-три кантори, окупирали Висшия адвокатски съвет). Предсмъртните вопли на свикналите да получават тлъсти хонорари от kредиторите.
За пореден път адвокатурата лобира безогледно в полза на банки, колектори, дружества за бързи кредити и прочие. Законът всъщност е най-добрият, появявал се на тази тема у нас. Другаде ги стяга чепикът, но нали не е прилично да си го кажат – големите им клиенти на адвокатите ще пострадат. Towa e.
Законът е далеч от добър и сбъркан, но по-добре да го има, с цел в правния мир да се въведе института на личния фалит, а после-нека да бъде изменян, отменян и заменян с друг по-добър. И за сведение-изключително добър е подходът на… Русия(колко политнекоректен пример)-имат кодекс на несъстоятелността, където е уредена цялостно уредбата-пълна кодификация на правото на несъстоятелност-общи положения, фалит на търговци, на други юридически лица, на граждани, фалит на общини(да, има и такова „нещо“), на банки и тн. Ето линк към Руския закон за несъстоятелността . Като се има предвид ,че цялостното ни законодателство е повлияно-слабо казано от руското*,… Покажи целия коментар »
От прочетеното не съм съгласен само с това, че е проблем, че потребителската несъстоятелност не е в ТЗ и примера с Германия. Там имат Закон за несъстоятелността и е логично всички да са в него. При нас ФЛ, които не развиват стопанска дейност, демек не са т. нар. ФП-предприемачи, логически нямат място в ТЗ
В кръга на шегата тази критика на Адвокатския съвет много ми прилича на филибъстърите в САЩ – наговаряме една камара неща, за да задръстим производството и така да спрем приемането на закона.
Оставете малко работа и на ВКС после да си тълкува (както си иска) де. 🙂
П.С. Поредно доказателство, че протестърските партии не знаят какво правят, в резултат на което парламентът просто не функционира.
Шега, шега, ама бая сбъркани институти виждам и вместо да изпишем вежди с този закон, може да избодем очи. Или най-малкото да стане като със стабилизацията, дето никой не я прилага от години, защото е толкова тромава, че трябва да си идиот, за да се захванеш. Сложна материя е несъстоятелността, не е за всеки.
Добре, не споря, очевидно имате повече опит и коментарът Ви изразява сериозна загриженост. Дано се ориентират в материята, както трябва, защото личния фалит действително касае много хора в затруднено положение, а кредиторите надали са особено щастливи от подобна регулация и ще се опитват всячески да се измъкнат неизгодно положение.
На това ми МЯЗА!
Много режими в полза на длъжниците, много нещо, ей! Хубаво, нека има 10-годишна давност и личен фалит, но само махнете пустата несеквестируемост, че да видим андрешковците как ще извият като койоти. Обявяваш личен фалит – моля, заповядай! Само че апартамента, на който залагаш като на крепост, докато не си плащаш задълженията за сметка на съседите и коректните длъжници, заминава за удовлетворяване на кредиторите. С багажа – при късмет в общинско жилище, иначе свободен наем или на село.