Бившето държавно предприятие „Изгрев“ осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизаконен контрол (АПСК) да му платят обезщетение от 120 000 лева. Софийският градски съд прие, че двете институции са нарушили правото на Европейския съюз и така са причинили вреди на приватизираното дружество (пълния текст на решението виж тук).

В основата на казуса стои отмененият през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Парламентът отмени §8 едва след като Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради разпоредбата, защото тя погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС. За §8 беше сезиран и Конституционният съд, който не се наложи да се произнася по него, заради отмяната на текста от Народното събрание.

Пред „Лекс“ доц. Светла Маргаритова, която представлява „Изргев“ АД по делото, обясни, че по случая вече подадена жалба пред съда в Страсбург и по нея се очаква становището на правителството по претенциите на дружеството. „Много бих се радвала, ако делото приключи благополучно у нас и не се наложи Европейският съд да установява нарушения“, каза тя.

„Изгрев“ АД не е първата фирма, която заведе иск срещу Народното събрание и агенцията за приватизация заради вредите, които е претърпяла от действието на §8. Пробивът беше направен по казуса на „Завод за каучукови уплътнители“ АД, който на две инстанции осъди двете институции и Върховния касационен съд да му платят 700 000 лв. Делото стигна до самия ВКС, с искане за отвод, тъй като съдът е ответник по иска, но за момента е спряно до произнасянето на съвместно тълкувателно решение на двете върховни съдилища. В него се очаква те да определят реда, по който да се гледат делата срещу държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, т.е. дали да са по Закона за задълженията и договорите, или по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Трябва да определят и дали ще ги гледат общите, или административните съдилища.

Казусът с „Изгрев“

Мажоритарният пакет акции на държавното предприятие „Изгрев“ е продаден през 1997 г. на „Труд и капитал холдинг“. Година по-късно държавата продава последните 8% от капитала, които държи, на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Изгрев-98“. То плаща 10% от цената при подписването на договора, а останалите 90% се задължава да плати на осем равни годишни вноски до 6 април 2007 г.

През 2007 г. Агенцията за приватизация решава да учреди ипотека в полза на държавата върху имоти на „Изгрев“ (каквато възможност ѝ дава именно §8), защото РМД-то му дължи вноски и неустойки. Така през 2011 г. на публичен търг са продадени ковашко-пресов цех и склад за готова продукция за над 187 000 лв., от които 120 000 лв. отиват при АПСК.

След отмяната на §8, заради чието действие „Изгрев“ е платил с имуществото си за задължения на РМД-то, което го е купило, от завода завеждат иск за 120 000 лв. срещу Народното събрание и Агенцията за приватизация. От фирмата твърдят, че парламентът в нарушение на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) е допуснал действието и приложението на §8. В иска се сочи, че Народното събрание е бездействало от присъединяването на България към ЕС до 2015 г. и не е отменило разпоредбата, въпреки че тя противоречи на правото на съюза.

Според дружеството Агенцията за приватизация отговаря солидарно, тъй като също е допуснала нарушение на чл. 63 от ДФЕС, „като не е изпълнила своето правомощие да осигури в сферата си на компетентност спазването на правото на ЕС и служебно да откаже да приложи национална норма, която го нарушава“. Вместо това е учредила ипотеки, а след това се удовлетворила от публичната продан на имотите.

Действащият парламент не иска да носи отговорност за предишните

Парламентът оспорва иска като недопустим и твърди, че не може да отговаря по него. Той твърди, че тъй като е орган на власт, който се избира за срок от четири години, няма как да се ангажира отговорността на 43-тото Народно събрание за нарушение, извършено в предходни периоди от други легислатури. Освен това, излага аргументи, че след като §8 от ЗПСК не е обявен за противоконституционен, значи действията, извършени въз основа на разпоредбата, са правомерни.

Агенцията за приватизация също оспорва иска на „Изгрев“ като недопустим и твърди, че най-малко е неоснователен. Като излага тезата, че за да се приложи чл. 63 от ДФЕС, трябва в казуса да е замесено дружество от страна в ЕС, а такива не са нито „Изгрев“, нито акционерите в него. От АПСК изтъкват още, че на търга, на който са продадени цехът и складът на завода, всъщност са купени от свързани с мажоритарния му собственик дружество. Така имотите, твърди агенцията, само формално са преминали в патримониума на трето лице, като са останали „опосредено дружествена собственост“.

Делото

Искът на „Изгрев“ е заведен още през 2016 г., но решението по него на първа инстанция идва едва на 29 януари 2019 г. Отначало Софийският градски съд го прекратява, като освен другите основания, които сочи, заявява, че делото всъщност не му е подсъдно, а трябвало да се гледа от Съда на ЕС.

Софийският апелативен съд отхвърля това твърдение и подробно разяснява на СГС с какво се занимава съдът в Люксембург и защо не е негова работа да гледа делата за вреди, причинени на граждани и фирми от органи в собствените им държави от нарушения на правото на ЕС.

„Това е изключителна компетентност (на Съда на ЕС – бел. ред.), която не може да бъде променяна и разширявана. Тази компетентност не включва спорове за вреди на граждани, търговци и юридически лица към отделна държава членка от нарушението на правото на Европейския съюз. Поради това липсва друг правен ред за защита, за да може да се приеме недопустимост на иска“, обяснява САС в определението си (пълния му текст виж тук).

И заявява, че в случая компетентността е на националния съд, който дължи приложение на правото на ЕС. „Налице е правногарантирана възможност за всички граждани и юридически лица да получат правна защита и съдействие на основание пряко приложение на Правото на Европейския съюз по реда, предвиден в ГПК пред съответния компетентен съд в България“, разяснява САС на градския съд и му връща делото, за да продължи разглеждането му.

Така преди дни съдия Елена Маврова от СГС, стъпвайки директно на Договора за ЕС, осъжда Народното събрание и Агенцията за приватизация да платят солидарно обезщетение за имуществени вреди от 120 000 лв. на „Изгрев“ – колкото е получила държавата от продажбата на ипотекираното му имущество.

„Съгласно чл. 63 от ДФЕС (предишен чл. 56 ДЕО), всички ограничения върху движението на капитали между държави – членки и между държави – членки и трети страни се забраняват. Настоящият състав споделя изразеното становище в писмо от 31 май 2012 г. на ЕК, че възможността, предоставена на държавата, да гарантира, че изпълнението на задълженията в нейна полза може, освен със собствеността на купувача, да бъде допълнително обезпечено с други мерки, наложени върху имущество на друг длъжник, представлява специално държавно право (частен кредитор не разполага с такава възможност), което само по себе си засяга интересите на всички други акционери и поради това нарушава тяхното право на свободно движение на капитали“, пише в решението.

Като съдия Маврова подчертава, че Народното събрание е допуснало действието и приложението на §8 в противоречие с правото на ЕС за целия период от присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. до отмяната на разпоредбата през 2015 г. А Агенцията за приватизация не е изпълнила правомощието си служебно да откаже да приложи национална норма, която нарушава нормите на правото на ЕС.

Настоящият състав намира, че с приемането на § 8 ПР ЗИД ЗПСК и с прилагането на тази норма, е допуснато сериозно нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на двамата ответници“, заявява СГС.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Николов
Николов
09 февруари 2019 14:55
Гост

Фактите накратко:
1.2007 г.-„Изгрев“ дължи на държавата 120 000лв, но не иска да ги плати.
2.2011 г.-АПСК намира законен за 2011 г. начин да ги вземе.
3.2019 г-„Изгрев“ намира законен за 2019 год. начин да си ги върне.
Въпрос:
„Изгрев“ дължи ли на държавата все още 120 000 лв или не?

Гошо
Гошо
08 февруари 2019 15:18
Гост

Вече има трайна съдебна практика-Парламентът носи отговорност-и то в пари, ако гласува некачествен закон. Некачествен закон е такъв например, който е противоконституционен, или противоречащ на правото на Общността. Следващата стъпка е депутатите да носят лична имуществена отговорност, за тези присъдени обезщетения! Това,че си депутат не те прави безотговорен. Ти, ако си депутат имаш наказателен имунитет, но не и граждански такъв!

Анонимен
Анонимен
08 февруари 2019 11:40
Гост

Парламентът с право оспорва иска.

Пешо
Пешо
08 февруари 2019 12:20
Гост

Не е така, защото парламентът е институция, а не сбор на хора с 4-годишен мандат, които могат (не че не го правят) да законотворят конюктурно.

Анонимен
Анонимен
08 февруари 2019 11:35
Гост

Тази фирма съвсем не е първата, която е претърпяла вреди от действието на §8.

legal
legal
08 февруари 2019 17:50
Гост

Много фирми са претърпели вреди, но малко фирми си търсят правата в съда. С това решение аз знам за 3 случая.

Didi
Didi
08 февруари 2019 11:13
Гост

Справедливо решениел