Едно от най-важните тълкувателни дела, по което върховните съдии трябва да определят реда, по който гражданите и бизнеса могат да съдят държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС, е възобновено след година и половина „застой“. Става въпрос за съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и на двете колегии на Върховния административен съд.

След като беше спряно през март 2017 г. по него вече е насрочено заседание на 31 януари 2019 г.

Въпросите, на които трябва да даде отговор тълкувателното дело, са:

Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС?

Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС?

Иначе казано, дали тези дела трябва да се гледат от гражданските или административните съдилища и по кой ред – на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Едни от основните разлики са в това, че ЗОДОВ предвижда специални правила, улесняващи достъпа до съд – таксите са фиксирани в минимален размер (10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица), а разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително.

Освен това, според чл. 45 ЗЗД на поправяне подлежат вредите, които са причинени виновно, а по ЗОДОВ отговорността, която носи държавата, е обективна.

Решението се чака от повече от 3 години, като очевидно ще остане за догодина, а причината за това е, че върховните съдии предпочетоха преди да се произнесат да видят какво ще постанови Съдът на Европейския съюз по едно преюдициално запитване на Административен съд – Варна. В него, по повод на казус на гарантиран вложител във фалиралата Корпоративна търговска банка, българските магистрати попитаха съда в Люксембург и за реда, по който трябва да се гледат дела срещу държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС.

СЕС се произнесе на 4 октомври 2018 г. В решението си той не дава отговор дали върховните съдии трябва да предпочетат ЗОДОВ или ЗЗД за осъществяване на отговорността за държавата от вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза. Съдът в Люксембург на първо място заяви, че тъй като процедурата и компетентният орган не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.

„Важно е също така да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза“, се казва в решението.

Междувременно депутати от БСП внесоха в Народното събрание проект за изменение на ЗОДОВ, а адвокат Михаил Екимджиев им изпрати предложение той да стане повод да се уреди, че именно правилата и условията в този закон ще се прилагат за търсене на отговорност от държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС. А само преди няколко месеца при мащабните изменения в Административнопроцесуалния кодекс беше приета разпоредба за тези хипотези, която ще започне да действа от 1 януари 2019 г. и препраща към правилата на ЗОДОВ.

В решението си съдът в Люксембург посочи, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че това не противоречи на принципа на ефективност. Това се установява, „като се вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея“, обясни СЕС.

Той каза още, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, според която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице.

Възобновеното тълкувателно дело на ВКС и ВАС ще започне с нов докладчик. При образуването му за докладчици бяха определени Атанаска Дишева (тогава съдия от ВАС) и Геника Михайлова (гражданска колегия ВКС), а членове на комисията, която трябва да изготви заедно с тях проекта на тълкувателно решение, са Светлана Борисова (ВАС), Борис Илиев (гражданска колегия ВКС), Благовеста Липчева (ВАС) и Петя Хорозова (Търговска колегия ВКС).

Докато делото чакаше произнасянето на СЕС обаче Атанаска Дишева беше избрана за член на Висшия съдебен съвет. Затова сега на нейно място като докладчик влиза Соня Янкулова.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Заинтересована
Заинтересована
29 ноември 2018 23:08
Гост

ЗОДОВ ще да е, като се има предвид кой може да е ответник и рехавата уредба на регресната отговорност на виновните физически лица.

Анонимен
Анонимен
29 ноември 2018 11:59
Гост

Цели 3 години и то само защото нашите чакат отговор на преюдициалното запитване на Административен съд – Варна! То така е много лесно за „върховните“

Скептик
Скептик
29 ноември 2018 11:38
Гост

Като гледам контекста, досегашните действия по този въпрос и кой е внесъл промените в закона, ми се струва, че отиваме към ЗЗД. Държавата няма да си вкара автогол.

Колега
Колега
29 ноември 2018 11:39
Гост

Да, този казус ще покаже дали има реално разделение на властите в България или сме си на нивото попа-кмета-учителя…

соня
соня
29 ноември 2018 11:30
Гост

решението на СЕС не каза почти нищо освен на онези в парламента, ако обичат все пак да направят закон. но ако го оставят на съда – само ЗОДОВ, другото е подигравка

Анонимен
Анонимен
29 ноември 2018 11:31
Гост

Внимателният прочит навежда на ЗОДОВ, дано има кой да чете