Заради действалата години наред предходна уредба на несъстоятелността, България беше осъдена да плати над 53 000 евро на двама търговци. Европейският съд по правата на човека установи, че тяхното право на собственост е погазено при фалита на трета компания.

Историята, заради която държавата ще плаща 13 години след като се е случила, беше нещо обичайно преди промените в Търговския закон (ТЗ) в частта му за несъстоятелността през 2013 г. Тогава, освен че съдът можеше да определи за начална дата на неплатежоспособността на търговеца такава предхождащата с години молбата за обявяване в несъстоятелност, имаше голям проблем и с разпоредбата на чл. 646 от ТЗ. Неговата втора алинея предвиждаше: „Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки: 1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението“.

По иск на кредиторите на несъстоятелността съдилищата обявяваха за нищожни такива сделки, без значение дали те увреждат масата на несъстоятелността, а третите лица, договаряли с длъжника, трябваше да връщат полученото. Освен това масово се злоупотребяваше и се манипулираше началната дата на неплатежоспособността, за да бъдат обявени за недействителни сделки на дружеството, чийто фалит се иска.

Именно заради това преди пет години бяха направени промени в Търговския закон. Днес чл. 646, ал. 2, т. 1 предвижда: „Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625 изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок“.

Двама търговци, които са били увредени от действалото преди 2013 г. законодателство, още през 2010 г. са се обърнали към съда в Страсбург. Вчера той постанови те да бъдат обезщетени не само за това, че са били осъдени да върнат полученото по съвсем обичайна за оборота сделка, която с нищо не уврежда масата на несъстоятелността, но и за моралните вреди, които са претърпели. По делото ги представляват адвокатите Катина Бончева и Михаил Екимджиев.

През 2005 г. ЕТ „Дигиталис С – Радостина Бояджиева“ и „Глория интернешънъл лимитид“ ЕООД продали лекарства на дружеството К., става ясно от решението на съда в Страсбург. През септември 2006 г. кредитори на К. подали молба за обявяването на К. в несъстоятелност. Съдът открива производството, а през януари 2007 г. синдикът изготвя списък с кредиторите. Един от тях завежда искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ срещу ЕТ „Дигиталис С – Радостина Бояджиева“ и „Глория интернешънъл лимитид“, защото плащанията на К. към двамата търговци са извършени в подозрителния период. Съдилищата, които са се произнесли по тях ги обявяват за нищожни, без да вземат предвид възраженията, че в замяна К. е получила еквивалентна престация – медикаменти, и че по никакъв начин тези сделки не са увредили другите кредитори на фалиралата компания. Съдилищата са подчертавали, че ТЗ не държи сметка за тези обстоятелства, а за обявяването на сделките за нищожни е достатъчно, че са извършени след началната дата на неплатежоспосбността.

Така Радостина Бояджиева и „Глория интернешънъл лимитид“ връщат полученото по договорите си с К. т.е. не само, че са дали лекарства, но и са платили за тях.

Процедурата по фалита на К. приключва окончателно през 2014 г., като при осребряването на имуществото почти всичко е отишло при държавата, която е привилегирован кредитор с вземания за над 5 млн. лв. Така на практика е било невъзможно двамата търговци, които се нареждат в последните редове с кредитори, да получат каквото и да е било от масата на несъстоятелността.

В решението си съдът в Страсбург изследва дали осъждането на Радостина Бояджиева и „Глория интернешънъл лимитид“ да върнат полученото от сделките си с К. представлява намеса в правото им на собственост. И посочва, че това безспорно е така, освен това тази намеса е била законна – предвидена е в ТЗ, но трябва да се прецени дали чрез нея е постигнат баланс между обществения интерес и правата на двамата търговци.

Европейският съд заявява, че отговор на този въпрос е дало самото Народно събрание, като през 2013 г. е взело решение да промени чл. 646 от ТЗ и за целта тогава са внесени два законопроекта. „Мотивите към първия законопроект ги обосновават с върховенството на закона и необходимостта от предвидимост на стопанската дейност и правните сделки и критикуват начина, по който чл. 646, ал. 2 от ТЗ се прилага от националните съдилища – без преценка дали оспорваното плащане е намалило масата на несъстоятелността или по друг начин е засегнало интересите на кредиторите на несъстоятелност“, пише ЕСПЧ. И посочва, че в мотивите на втория проект също се сочи, че действалата тогава разпоредба на чл. 646, ал. 2 ТЗ не предлага достатъчна защита в ситуацията на Радостина Бояджиева и „Глория интернешънъл лимитид“.

„Съдът не вижда причини да отхвърли възгледа на националния парламент, че чл. 646 от ТЗ, приложим към жалбоподателите преди измененията от 2013 г., не предлага балансиран подход“, пише в решението си съдът в Страсбург. И подчертава, че баланс може да бъде постигнат като се съобрази това, че двамата търговци са предали на К. стоките, за които са получили плащане, че това е било извършено в рамките на нормалната търговска дейност на тези дружества и че няма абсолютно никакви доказателства за зла умисъл от страна на Радостина Бояджиева и „Глория интернешънъл лимитид“, плащанията не са намалили масата на несъстоятелността и не са засегнали интересите на кредиторите, но нито един от тези фактори не е бил взет предвид от съдилищата в България, когато са обявили сделките за нищожни.

Затова съдът в Страсбург постановява държавата да компенсира двамата търговци не само за сумите, които са осъдени да върнат, но и за разноските по делата, които са водили. Освен това постановява да получат и по 3000 евро компенсация за неимуществени вреди.

Общо обезщетението възлиза на 53 834 евро.

8
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Петров
Петров
06 юли 2018 13:09
Гост

Докато използваме стари уредби, СЕС все ще ни глобяват. Редно е между впрочем. Лошото е, че не се поучаваме от грешките си, а глобите въобще не са малки.

Юрист
Юрист
06 юли 2018 13:15
Гост

В Търговският закон все още има доста неуредици. Съществен недостатък е , че не са създадени гаранции за изплащане на възнаграждения при прехвърляне на дялове.

Анонимен
Анонимен
06 юли 2018 13:29
Гост

Добре е, че СЕС дава насоки на държави със слаби съдебни системи , като нашата. Има много да се учим от законодателствата в белите страни.

Пейо
Пейо
06 юли 2018 13:48
Гост

Справедливо решение и много важно за търговския оборот. Вероятно има още стотици такива случаи.

Възмутен
Възмутен
06 юли 2018 13:51
Гост

Искахте членство в ЕС-ето ви сега. Какво получаваме освен глоби? Нещо да са ни помогнали случайно.

Люксембурговски
Люксембурговски
06 юли 2018 15:40
Гост

Съдът в Страсбург няма нищо общо с ЕС.

уредбата в ТЗ за фирмите, подали неверни адреси
уредбата в ТЗ за фирмите, подали неверни адреси
06 юли 2018 15:39
Гост

Едно от действащите безобразия в ТЗ днес, е че можеш да регистрираш фирма на произволен адрес-дори и на чужд имот, дори и при изричното несъгласие на собственика на имота. Тази свинщина трябва да се промени-и при регистрация на адрес на фирма да доказваш правно основание за адреса-собственост, договор за наем, съгласие на трето лица, а за заварените случаи-да могат да „изгонят“ фирма, регистрирана на чужд имот с просто заявление до Агенцията по вписванията.

неанонимен
неанонимен
06 юли 2018 15:46
Гост

Като си спомня,че през 2013 пишман юристи, още разбрали -недоразбрали смислената промяна в ТЗ се обявиха против, даже и подписка щяха да правят в лицекнигата, ама май се отказаха. Факт-текстът е сложен-нужно е малко мислене за да схванеш какво се казва, и да сравниш с предишната редакция на текста, с който се прецакваха третите лица. Тогава дежурните хейтъри, без да разбират промяната дежурно се обявиха против…