Парламентът се заема с проблема с разноските за адвокат – внесоха промени в ЗА, ГПК и ДОПК
Народното събрание ще направи опит да реши проблема с разноските за адвокат, въпреки очаквания си кратък живот.
Шестима депутати от ГЕРБ внесоха промени в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (пълния им текст виж тук), които по предложение на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) бяха обсъдени на кръгла маса в предишния парламент, но заради краткия му „живот“, той не успя да ги приеме (повече за дискусията, проведена през април можете да си припомните тук).
Проблемът възникна след 25 януари 2024 г., когато Съдът на Европейския съюз (СЕС) „развърза“ присъждането на разноски по делата от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (виж тук). Това породи изключително разнородна съдебна практика за разноските за адвокат, като в някои случаи бяха възприети и крайни разрешения. При възражение за прекомерност, някои съдии намаляваха драстично сумата, с която загубилата делото страна трябва да обезщети спечелилата за разходите ѝ за адвокат. Това беше мотивирано с качеството и обема на работата на адвоката по делото, а за основа на разноските бяха използвани възнагражденията за правна помощ и минималната работна заплата (повече виж тук).
Тази ситуация се отразява пряко на гражданите и бизнеса, които не знаят, ако спечелят делото, което водят, колко от парите, които са платили за адвокат, ще им бъдат възстановени от насрещната страна.
Какво решение се предлага
Промените в ЗА предвиждат да се създаде наредба с необвързващ характер, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения. Тя ще се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет.
Въз основа на критериите в нея адвокатските съвети ще определят възнаграждението на адвоката, когато няма договор между него и клиента.
Тази наредба ще се използва и от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
В ГПК се регламентира, че всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски. Това трябва да стане най-късно в срока за представяне на списъка с разноските – до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Т.е. слага се край на бланкетните възражения за прекомерност.
Освен това възражение за прекомерност ще може да се прави само от страна, която е платила поне с 1/3 по-малко на своя адвокат, а съдът при намаляване на разноските не може да пада под сторените от насрещната страна.
Ето какво се предлага да предвижда чл. 78, ал. 5 ГПК:
„Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като използва критериите, предвидени в Наредбата по чл. 36, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Възражение за прекомерност може да се прави, ако възнаграждението, срещу което се възразява, е поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“
„Подобна разпоредба би дисциплинирала страните в съдебните производства да не правят необосновани възражения за прекомерност, ще преустанови злоупотребите с немотивирани и явно неоснователни възражения за прекомерност и би създала гаранции за спечелилата делото страна, която не е предизвикала правния спор, че направените от нея разноски за правна защита ще ѝ бъдат възстановени“, обясняват вносителите.
И изтъкват, че е недопустимо спечелилата делото страна, която не е предизвикала правен спор, да ощетявана с необосновано намаляване на разноските, които следва да й бъдат възстановени, заради това, че е потърсила правната помощ на адвокат, който в най-добра степен да защити правата ѝ.
В мотивите на законопроекта се сочи, че отговорността за разноски има и превантивен ефект – да не се предизвикват неоснователни правни спорове и да се стимулират гражданите и юридическите лица към законосъобразно поведение, под заплахата да понесат разноските на насрещната страна при съдебно разрешаване на спора.
Новата наредба с критерии трябва да бъде издадена в шестмесечен срок от влизането в сила на промените в ЗА. А до издаването ѝ, като ориентир при определяне на възнагражденията при липса на договор и при направено възражение за прекомерност ще се използват критериите в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда проектът.
Освен това се предлага в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да се регламентира, че:
„Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия“.
В мотивите към законопроекта се обяснява, че критерият „достойнство на професията“ цели да изключи възможността при определяне на адвокатско възнаграждение в случаите на спор за разноски, правоприлагащите органи да използват като сравнителен критерий величини за професии, абсолютно несъпоставими като обществена значимост към адвокатската професия (като например минималната часова ставка съобразно МРЗ за страната).
Ключово за решаването на друг проблем, който предизвиква напрежение в отношенията между адвокатите и съда, е предложението за създаване на нова ал. 6 в чл. 29 ГПК. Става дума за определянето на особени представители.
В ЗА се регламентира, че адвокатският съвет определя адвокат и размер на възнаграждението му в 14-дневен срок от получаване на искането на съда. По искане на адвоката съветът може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото. Съветите също ще се ръководят от критериите в новата наредба, като ще трябва да отчетат и фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
А в нова ал. 6 на чл. 29 ГПК се предвижда: „Искането за определяне на особен представител се отправя до съответния адвокатски съвет. Адвокатският съвет определя адвоката и възнаграждението му за осъществяване на представителството. Страната, която следва да внесе разноски за особен представител, може да направи възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител. В случай, че определеното от адвокатският съвет възнаграждение бъде намалено от съда, посоченият от адвокатския съвет адвокат може да откаже да поеме представителството по делото.“
15
Коментирайте
Адвокатурата да се извини за незаконната наредба номер едно.
Редно е адвокатурата за изготви правила и методика за връщане на незаконно платените хонорари по незаконната наредба-с лихвите. Високите хонорари бяха оправдавани с лъжливото твърдение,че или задължителни-адвокатът бил съгласен и на по-малко, но било задължително да поиска повече-по незаконната наредба. Но се оказа ,че тази наредба е брутално и демонстративно беззаконие, и клиентите плащаха по тази наредба.
Хайде сега-всеки поискал и получил хонорар-над възнаграждението на професор от ЮФ за час лекции(5-8 лева на час е хонорара) да връща-с лихвите!
Щом става въпрос за пари е ясно, че ГЕРБ-аджии ще получат прилив на енергия з аработа
ПРедизборни кретенщини
Вече им се чудя дали им се работи, пука им за народа или просто бързат да обслужат поредните лобистки интереси.
Възможно ли е за нов министър председател да изберем Дедпул? След изборите есента.
Парламентът се разработи насред лято?!
Бързат, че скоро излизат в отпуска. А после? После изборииии… ах, че сладури
Разработиха се.
Незаконно. Противоконституционно. Противоречащо на правото на Съюза за защита на конкуренцията.
Това НС няма никаква легитимност да приема каквото и да било. Адвокатското лоби за пореден път опитва да уреди себе си.
Хахахах, поредната нелепост! Да можеш да си упражнил правото (да възразиш поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна), само ако възнаграждението, срещу което се възразява, е поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат…. Бедни комсомолци и прав и невежи! Има редица критерии за преценка на справедливия размер на възнаграждението и такъв не може да е простото съотношение между две произволни суми
Интересен подход, в който има логика, като се има предвид по същество еднаквата сложност на делото и за двете страни, да обвържат размерите на адвокатските възнаграждения подобно на скачени съдове с повече от 1/3 разлика, да видим дали ще сработи.
„Промените в ЗА предвиждат да се създаде наредба с необвързващ характер, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения. Тя ще се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет.“
Демек ще си пишем препоръчителни членчета на салфетка все едно сме в ресторант.
От Герберастията очаквайте само педерастия в стил „Баце“.
Трябва отмяна на Закона за правната помощ и възнагражденията по Наредба 1 в закона!
По темата
-
При възражение за прекомерност, разноските за адвокат – не по-малко от тези на ответната страна
-
СЕС „развърза“ присъждането на разноски по делата от минималните адвокатски хонорари
-
Колко заслужава адвокатът? Съдии: 100-150 лв. Или каква стана тя след решението на СЕС
-
ВКС с нова практика за разноските за адвокат – принципно и при отказ от иска заради тълкувателно решение
-
Има ли опасност след лекарите и адвокатите да се пренасочат към други поприща или държави
Законодателят да запише,че всеки адвокат вписан без изпит преминава през изпит, с цел атестационна проверка на знанията. Изпитът следва да е изведен извън адвокатурата, с цел обективност. Неадвокати -основно университетски преподаватели , съдии и много държа-и юрисконсулти да изпитат адвокатите. Прави впечатление,че който не е ходил на изпит много иска изпит-но за другите-на чужд гръб и 100 тояги са малко, е казал народът . А колко знаят адвокатите се видя на изпита за съдии по вписванията-80 процента от явилите се адвокати са с двойка и тройка. Има поне един двойкаджия ,който в миналото е бил член на изпитна комисия за… Покажи целия коментар »