Знанието на купувача за увреждането на кредитор с прехвърляне на недвижим имот с предварителен договор от длъжника, следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не към момента на влизане в сила на решението, с което е обявен за окончателен. Това постанови състав на Върховния касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (пълния му текст виж тук).

Върховните съдии Веска Райчева (председател), Светла Бояджиева (докладчик) и Ерик Василев са се произнесли по казус от  Пловдив. Той е допуснат до касация именно заради въпроса дали при предявен иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите (виж карето), за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, знанието на купувача за увреждането на кредитора с продажбата трябва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор, или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД.

Предмет на делото е продажбата на гараж в Пловдив. Предварителният договор за нея е с дата 3 декември 2007 г. С него двама съпрузи се задължават да прехвърлят гаража на трето лице срещу 12 000 лв., повечето от които е записано, че са платени при сключването му. Договорът е обявен за окончателен с решение на Пловдивския районен съд, което е влязло в сила на 4 август 2011 г.

Пет месеца по-рано обаче на 27 януари 2011 г. влиза в сила присъда срещу единия от съпрузите-продавачи. Той е осъден за причиняване на смърт при трудова злополука, която се е случила на 22 февруари 2008 г. На сина на починалия при нея мъж е присъдено обезщетение от 50 000 лв. Именно той е кредиторът, който иска спрямо него договорът за продажбата на гаража да бъде обявен за недействителен. Той твърди, че предварителният договор е антидатиран и реално е сключен на 7 декември 2010 г. Това е датата, на която купувачът по него е завел делото за обявяването му за окончателен. В началото на същата година е постановена и първоинстанционната осъдителна присъда срещу продавача.

Пловдивският окръжен съд (ПОС) уважава иска на кредитора и прогласява относителната недействителност на продажбата. Той приема, че вземането за обезщетение възниква към датата на деликта – 22 февруари 2008 г., т.е. при обявяването на договора за продажба за окончателен синът на починалия при злополуката е имал качеството на кредитор на продавача. ПОС казва още, че е без значение това, че на предварителния договор е записано, че е сключен на 3 декември 2007 г., тъй като той е частен документ и достоверната му дата е 15 ноември 2010 г., когато съдържанието му е възпроизведено в констативен протокол на нотариус.

Окръжният съд приема, че не само длъжникът-продавач, но и купувачът е знаел за увреждащия спрямо кредиторите на първия характер на сделката.

ВКС допуска делото за разглеждане и с решението си първо отговаря на въпроса, заради който то е стигнало до третата инстанция.

Като заявява: Вземането на купувача спрямо продавача по предварителния договор (да иска сключване на окончателен договор) е възникнало в момента на сключването помежду им на предварителния договор. Знанието на купувача за увреждането на кредитора с извършеното от длъжника прехвърляне на недвижим имот с предварителен договор, следва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор, а не към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД. Този извод произтича от изричната норма на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, според която знанието се преценява при постигане на съглашение за възмездно прехвърляне.

След това върховните съдии посочват, че отменителният иск по чл.135 ЗЗД е конститутивен и „чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора“. „За да се уважи този иск, следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице – приобретател за това“, напомня ВКС.

И заявява, че в случая с гаража в Пловдив действително наследодателят на мъжа, подал иска по 135 ЗЗД, е имал качеството на кредитор на ответника към момента на деликта. Освен това има и увреждащо действие, тъй като извършеното разпореждане с имота намалява имуществото на длъжника.

ВКС обаче отхвърля извода на Пловдивския окръжен съд, че знанието на третото лице – купувач за увреждане на кредитора следва да е налице към датата на постановяване на съдебното решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен. „В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД, според която, когато действието е възникнало преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Такива данни по делото няма“, заявяват съдиите Райчева, Бояджиева и Василев.

И заключават, че не е доказана целта на съглашението, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена – да бъде увреден кредиторът. Затова искът по чл.135 ал.1 ЗЗД не може да бъде успешно проведен, заявяват върховните съдии.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
01 февруари 2019 23:25
Гост

Позорно решение. Антидатиран предварителен договор в ущърб на кредитора…

Анонимен
Анонимен
01 февруари 2019 13:51
Гост

Адмирации за решението на ВКС!

Анонимен
Анонимен
01 февруари 2019 13:51
Гост

За това е трябвало да се заплати цялата сума за гаража наведнъж и да се прехвърли веднага.

Лобист
Лобист
01 февруари 2019 13:46
Гост

Пълна излагация с това решение.

Анонимен
Анонимен
01 февруари 2019 13:36
Гост

схемата – класическа. резултатът -плачевен

възмутен
възмутен
01 февруари 2019 13:34
Гост

ПОС е абсолютно прав! Как разбираш ли приемаш дата на частен документ. Цялата работа е напълно скалъпена за увреждане на кредитора и се вижда с просто око.