Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Испания по дело, заведено от шестима съдии, за това, че тамошното законодателство не е предоставило законна процедура за своевременно разглеждане на техните кандидатури за членове на съдебния съвет.

За решението по делото „Лоренцо Брагадо и други срещу Испания“ (жалби № 53193/21 и др.) съобщиха от Българския хелзинкски комитет.

Ситуацията в много аспекти напомня на тази в България, тъй като заради преждевременни разпускания на Народното събрание и в Испания не са извършени назначенията в съдебния съвет. В други се различава заради самата процедура по избор на членове на тамошния съдебен съвет.

Шестимата жалбоподатели са били в списъка с 51 кандидати за свободните позиции в съвета през септември 2018 г. След две разпускания на парламента – през март и септември 2019 г. – и съответно предсрочни избори, парламентът все така не избира новите членове на съдебния съвет.

Жалбоподателите се възползват от правото си на жалба до испанския Конституционен съд и подават такава през 2020 г., като, наред с друго, се позовават на продължено бездействие от страна на парламента. През 2021 г. обаче КС отхвърля жалбата им като просрочена, като решава, че тримесечният срок за подаването ѝ тече или от декември 2018 г., когато е изтекъл мандатът на предишните членове, или от декември 2019 г., когато се конституира новият парламент.

ЕСПЧ се произнася единодушно, че жалбоподателите имат право да участват в процедурата по избор на членове за съдебния съвет, а кандидатурите им да бъдат навременно разгледани от парламента.

Съдът установява, че жалбоподателите са имали достъп до съд, а именно – възможност да се възползват от процедурата за пряка конституционна жалба. По отношение на осъществяването на този достъп обаче ЕСПЧ отбелязва, че Конституционният съд не е мотивирал причините да приеме за релевантно начало на давностния срок за подаване на конституционна жалба двете обсъждани в решението му дати; че не е обсъдил доводът на жалбоподателите, че нарушението е продължено, т.е. не е било преустановено към момента на подаване на подаване на конституционната жалба; както и че производството е едноинстанционно, което е породило необходимостта отхвърлянето на жалбата единствено на основание на изтекла давност да е подробно мотивирано. Така, според ЕСПЧ, на практика непредвидимият начин, по който е приложена нормата на закона, даваща достъп до конституционна жалба, е лишил жалбоподателите от достъп до съд.