Двете върховни съдилища няма да излязат със съвместно тълкувателно постановление по въпроса дали поканата за доброволно изпълнение към длъжника прекъсва давността. Това обявиха Общите събрания на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и на двете колегии на Върховния административен съд (ВАС) (пълния текст на постановлението им виж тук).

Причината – върховните съдии са на мнение, че няма противоречие в практиката на гражданските и административните съдилища по въпроса.

Висшият адвокатски съвет, по чието искане беше образувано съвместното тълкувателно дело на ВКС и ВАС, обаче е на друго мнение. Според адвокатурата проблемът е в това, че ако гражданските съдилища приемат, че поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността (позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС), то ВАС в редица решения застъпва позицията, че я прекъсва в изпълнителното производство по АПК.

Въпросните решения на ВАС са постановени по подадени отрицателни установителни искове (чл. 292 АПК) срещу строителния контрол. Граждани и фирми искат съдът да установи, че е изтекла петгодишната давност за изпълнение на заповедите за премахване на незаконните им строежи. При произнасянето си обаче ВАС обсъжда и прекъсването на давността с изпращане на покана за доброволно изпълнение. Причина за това е разпоредбата на чл.282, ал.1, т.9 АПК. Тя гласи: „Изпълнителното производство се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285“, т.е. ако от деня, в който вземането е станало изискуемо, до получаване на поканата за доброволно изпълнение, са изтекли 5 години.

Съдиите от ВКС и ВАС обаче са на мнение, че това не означава, че има противоречива практика на двете съдилища по един и същи въпрос и следователно не е необходимо да излизат с тълкувателно постановление.

Те обясняват, че производството по изпълнение на административните актове и договори и съдебните решения по АПК е самостоятелно и различно от изпълнителното производство по ГПК. Като подчертават, че освен в ГПК и АПК, в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е уредено трето изпълнително производство.

Върховните съдии посочват, че има разлики в процесуалната уредба на изпълнителните производства по ГПК и АПК. „А изпълнителните действия, извършвани по реда на ГПК могат да бъдат част от изпълнението по дял пети на АПК само в две хипотези: при неприложимост на АПК за изпълнение на частните вземания на държавата и общините, за вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и за другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл.268, както и за вземанията за разноски, свързани с изпълнението, които, според чл.269, ал.2 АПК, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс и при законовата препратка по чл.288, ал.1 АПК за изпълнение на задължение за предаване на вещ“, пишат ВКС и ВАС.

В постановлението си те заявяват, че изпращането на покана за доброволно изпълнение по ГПК (чл.428, ал.1) и по АПК (чл.277, ал.1) са процесуални действия, уредени едновременно от два кодекса, като част на две самостоятелни производства, извършвани от различни органи по изпълнението.

И посочват, че ако АПК изрично урежда каква е ролята на поканата за доброволно изпълнение (предвиждайки производството се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение са изтекли 5 години), то ГПК не урежда правните последици от изпращането ѝ за давността.

„Изпълнението на влезлите в сила административни актове за премахване на незаконните строежи е извън изключенията, при които изпълнителното производството и свързаните с него въпроси за прекъсването на давността се развива по реда на ГПК, попада изцяло в обхвата на приложимост на изпълнението по АПК“, коментират върховните съдии практиката, послужила като основание за сезирането им от адвокатурата.

Съдиите от ВКС Камелия Маринова и Илияна Папазова обаче не са съгласни с позицията на мнозинството и завяват, че според тях има противоречива практика на двете върховни съдилища и произнасянето им с тълкувателно постановление е необходимо.

В особеното си мнение те заявяват, че всъщност и в ГПК, и в АПК липсва норма, която да урежда последиците от изпращането на поканата за доброволно изпълнение за течението на погасителната давност. И казват, че чл.282, ал.1, т.9 АПК всъщност урежда последици от получаването на поканата.

„При наличие на общ материалноправен институт и липса на самостоятелна нормативна уредба на прекъсването на давността, освен нормата на чл.282, ал.1, т.9 АПК, че изпълнението се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който е станало изискуемо до получаване на поканата за доброволно изпълнение са изтекли пет години, то следва, че по поставения за тълкуване въпрос дали изпращането на поканата за доброволно изпълнение прекъсва погасителната давност е формирана противоречива практика на ВКС и ВАС“, пишат Маринова и Папазова.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
21 март 2019 12:47
Гост

Камелия Маринова и Илияна Папазова са напълно прави, но на другите просто не им се занимава, защото стъпват на много хлъзгава почва, а и при съдиите битува мнението, че „Изпълнението не ни интересува, то е работа на други органи“, поради което липсва интерес към темата за постановяване на общо ТП на двете съдилища.
Много жалко!

Анонимен
Анонимен
21 март 2019 12:01
Гост

Жалко, че повечето от ВКС не са на мнението на Камелия Маринова и Илияна Папазова.

Пешо
Пешо
21 март 2019 12:00
Гост

Целият проблем идва от недомислиците в АПК.

Anonimen
Anonimen
21 март 2019 11:58
Гост

Има противоречива практика разбира се. Просто ВКС прехвърлят топката.

Доктора
Доктора
21 март 2019 13:32
Гост

Всъщност топката я прехвърля ВАС, тъй като в съвместното ОС на двете върховни съдилища ВАС има мнозинство – участват всички съдии от ВАС /общо над 90/, но всички съдии от ВКС /само тези от ГК и ТК, които са около 70, като не участват 30-те съдии от НК на ВКС/, т.е. съдиите от ВАС каквото решат това става на тези съвместни тълкувателни. Ерго – Чолаков дърпа конците тука. Анадънму.