Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) отклониха искането да приемат съвместно тълкувателно постановление по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?.

Това става с протоколно определение (пълния му текст виж тук).

„Тъй като при проведените две поредни гласувания в закрити заседания на 15 февруари 2023 г. и на 17 май 2023 г. не е постигнато изискуемото мнозинство за приемане на решение, както и на основание т. 14.5 от Правилата за приемане на съвместни тълкувателни постановления от колегиите на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, със 104 гласа „за“ е прието предложението за отклоняване на разглежданото искане“, съобщиха от ВКС.

Според т. 13.2 от Правилата Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегиите, в които се разглежда искането за приемане на тълкувателно постановление, и приема решения по него с мнозинство повече от половината от всички съдии в тези колегии, като не се допуска въздържане от гласуване. Съгласно т. 14.4 решение по искането се приема, ако при гласуването е постигнато изискуемото мнозинство от гласовете по т. 13.2 от Правилата. Точка 14.5 гласи, че ако по поставените въпроси не се постигне необходимото мнозинство по т. 13.2, по решение на Общото събрание обсъждането се отлага или искането се отклонява след гласуване от Общото събрание.

Както „Лекс“ писа, първоначално по въпроса за обжалването на определенията за спиране на делото заради преюдициално запитване от друг съд беше образувано тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии на ВКС. Научавайки за него, председателят на ВАС Георги Чолаков направи проверка и установи, че по него има противоречива практика и на административните съдии. Така по предложение на Захарова и Чолаков се стигна до образуването на съвместното тълкувателно дело.

С постановлението по него, което днес стана ясно, че няма да бъде прието, се очакваше да се сложи край на противоречията в практиката, които са и за това дали въобще може да се спира дело заради „чуждо“ запитване до Съда на Европейския съюз.

Едни съдии приемат, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК е приложима само спрямо делото, по което е отправено запитване. Дори правният въпрос, с който е сезиран СЕС, да е обуславящ изхода на спора и по други дела, производствата по тях не подлежат на спиране, поради необхващането им от хипотезите на чл. 631, ал. 1 ГПК и чл. 229, ал. 1 ГПК.

Други съдии приемат, че ако правният въпрос, с който е сезиран СЕС, е обуславящ изхода на спора и по друго дело, производството по него подлежи на спиране. Някои квалифицират определението за спиране по чл. 631, ал. 1 ГПК, други – по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.