ВАС прекрати делото срещу закриването на районната прокуратура в Чепеларе
Според съда жителката на града няма правен интерес, а и решението на ВСС е от вътрешнослужебен характер и не подлежи на съдебен контрол
Тричленен състав на Върховния административен съд прекрати делото за закриването на районната прокуратура в Чепеларе. То беше образувано по жалба на жителката на родопския град Теодора Калайджиева, която твърди, че така се нарушават правата ѝ, защото няма да има към кого да се обърне за защита, ако стане жертва на престъпление.
ВАС обаче намира жалбата за недопустима, защото Калайджиева няма правен интерес от оспорването, както и защото решението на Висшия съдебен съвет, с което се закрива районната прокуратура, има вътрешнослужебен характер и не подлежи на съдебен контрол. Вследствие на това съдът посочва, че е недопустимо и искането за спиране на изпълнението на решението за закриване на РП-Чепеларе.
През април миналата година Прокурорската колегия взе принципно решение за прилагане на унифициран модел на реформа на съдебната карта. В същината си той представлява окрупняване на районните прокуратури като за център се избира онази, която се намира в съответния областен град.
В началото на лятото тази година колегията реши от 1 януари 2019 г. пилотно да бъдат закрити 11 районни прокуратури – тези в Белоградчик, Кула, Дряново, Трявна, Тервел, Ардино, Брезник, Трън, Мадан, Чепеларе и Тополовград. На тяхно място се откриват териториални отделения. Тези в Дряново и Трявна да бъдат към РП-Габрово, ТО в Тервел ще е към РП-Добрич, това в Ардино – към РП-Кърджали, Брезник и Трън минават към РП-Перник, Мадан и Чепеларе към РП-Смолян, а Тополовград към РП-Ямбол.
Кадровият орган се е спрял на тях по следните критерии: трайно ниска или извънредно висока натовареност на прокуратурата и индивидуална на всеки прокурор; ниски стойности за натовареност по показателя „досег със съда”, който включва всички актове и действия на прокурор във връзка с дейността на съда; население на районите на действие на всяка районна прокуратура, брой общини, разстояние до областния център, специфични особености на района и др.; кадрова обезпеченост (щатна численост на магистрати и служители) и провеждани процедури за избор на административен ръководител.
На 19 юли т.г. Пленумът на ВСС подкрепи предложението на Прокурорската колегия като ѝ възложи поетапно да предприеме и следващи стъпки, които реално да доведат до закриването на районните прокуратури и откриването на териториални отделения. Става дума за закриване на набирателни, транзитни и сметки за наличност, разпределяне на ползването на имотите на тези 11 районни прокуратури, променяне на договорите за предоставяне за безвъзмездно ползване на сгради на общини, нови щатни разписания, видове и брой длъжности за прокурори и служители и т.н.
ВАС казва, че става дума за процес за оптимизиране на районните прокуратури, който е разделен на два етапа – начален и окончателен, като изброява всички стъпки, предприети от кадровия орган.
След това заключава: „Процесните решения имат вътрешнослужебен и организационен за съдебната система характер и са начален етап от осъществяване на унифициран модел за оптимизиране на районните прокуратури по чл. 30, ал.1, т. 7 ЗСВ. Тези решения са взети от Пленума на Висшия съдебен съвет при упражняване на правомощията, предоставени му с чл. 30, ал. 2, т. 7 от Закона за съдебната власт. С чл. 30, ал. 2, т. 7 ЗСВ Пленумът на ВСС е овластен, по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната, да определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, да създава и закрива съдилища и прокуратури, да променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура“.
„По своето естество оспорените решения имат вътрешнослужебен и организационен за съдебната система характер. Този вид актове са изключени от съдебен контрол по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата, насочена срещу административни актове от предвидените в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, за които не се прилагат правилата на административния процес, е процесуално недопустима“, изтъква още в определението си Върховният административен съд.
Той посочва и че от решенията на кадровия орган възникват права и множество задължения за държавното обвинение, главния прокурор, Прокурорската колегия, самия Пленум на ВСС и др., които са свързани с осъществяването на приетия унифициран модел за оптимизиране на районните прокуратури.
„Решенията не засягат права или законни интереси на лица, имащи качеството на страни в административния процес съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, включително и на жалбоподателката…
Съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ, заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на ВСС в 14-дневен срок от съобщаването им. В конкретния случай постановените актове не създават задължения и не засягат защитени от закона права и интереси на гражданката. На мястото на Районна прокуратура-Чепеларе се създава Териториално отделение в Чепеларе. Функциите му са регламентирани както до сега от Конституцията, Закона за съдебната власт, НПК и Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България. Измененията на Правилника регламентират териториалните отделения към районните прокуратури“, пише ВАС.
Определението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда в 7-дневен срок.
4
Коментирайте
Тази така изкарва нещата все едно всеки ден ще ходи до прокуратурата. Като й се наложи веднъж на няколко години ще отиде до Смолян.
Решенията в крайна сметка не засягат правата или законните интереси на жителите.
Не разбраха ли. че реформата веднъж започнала няма кой да я спре.
Тази според мен въобще не е наясно за какво се бори. Кой знае защо въобще е подала жалба.