В самия край на кампанията
Агенцията по вписванията излезе с указания за обявяване на действителните собственици
С тях за първи път се дават и ясни правила как се определя кой стои зад фондациите и сдруженията
Търговският и имотният регистър няма да работят в събота
Търговският и имотният регистър няма да работят в събота, съобщиха от Агенцията по вписванията.
Причината е в започналата оптимизация на хардуера и софтуера на информационните системи, както и въвеждане на нови функционалности, които ще продължат до края на годината.
По същата причина недостъпни в събота ще са още Регистър БУЛСТАТ и Регистърът на имуществените отношения на съпрузите. От агенцията съобщиха, че четирите регистъра няма да работят и в следващите два уикенда (8-9 юни и 15-16 юни).
Потребителите на електронните услуги ще бъдат допълнително уведомени на официалния сайт на Агенцията по вписванията за точното времетраене на спиранията, посочват от агенцията.
Предстоящите промени са свързани с модернизиране и обновяване на услугите, въвеждане на нов модел за постоянно наблюдение и контрол и повишаване сигурността на работата на информационните системи.
„Периодите и времетраенето на процедурите, в които ще се извършват действията по оптимизация, са съобразени с очакваните натоварвания на системите. Първият етап от планираното оптимизиране е предвиден непосредствено след края на кампанията за деклариране на действителните собственици – 31.05.2019г. и възможно най-отдалечен от пика на кампанията по подаване на годишни финансови отчети – 30.06.2019г.“, допълниха от агенцията.
В самия край на кампанията за обявяване на действителните собственици на фирмите, фондациите и сдруженията, която трябва да приключи на 31 май, Агенцията по вписванията (АВ) издаде указания.
Те са свързани предимно с хипотези, които възникват заради измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), които бяха приети по спешност в началото на май. Както „Лекс“ писа, чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за оръжията и боеприпасите бяха променени две разпоредби от ЗМИП, като основната цел на измененията беше да се разширят хипотезите, при които фирмите не е необходимо специално да обявяват действителните си собственици.
По този повод от АВ са издали два вида указания – едните са свързани с търговските дружества (пълния им текст виж тук), а другите – с юридическите лица с нестопанска цел (пълния им текст виж тук).
Акционерните дружества с малки изключения обявяват собствениците си
По отношение на акционерните дружества не отпада задължението за заявяване за вписване на данни за действителни собственици, тъй като данните за акционерите не са сред обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър, заявяват от АВ. И напомнят, че всъщност публични са само вписаните по партидите обстоятелства, но не и документите, които се съдържат в електронното дело на търговеца. „Сканираните документи, въз основа на които се правят вписванията (в случая списъците на присъствалите на общите събрания акционери), не са част от търговския регистър по смисъла на чл. 2, ал. З от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“, разясняват от агенцията.
Като посочват, че от въведените през май изключения в ЗМИП (чл. 63, ал. 5), могат да се възползват само едноличните акционерни дружества и то „ако по партидите им като еднолични собственици на капитала са вписани физически лица или други български юридически лица, от партидите на които могат да се установят физическите лица – действителни собственици“.
В указанията се посочва, че дружествата, които са 100% собственост на държавата няма нужда да подават заявление за действителен собственик. „Деклариране на действителни собственици в търговския регистър не е необходимо и по отношение на дъщерните дружества, по партидите на които това дружество е вписано като едноличен собственик на капитала“, обясняват от АВ.
Кой вписва лице за контакт
ЗМИП (чл. 63, ал. 4, т. 3) изисква от търговците, по чиито партиди не е вписан постоянно пребиваващ в България законен представител – физическо лице (управител, изпълнителен директор и т.н.), да впишат данни на лице за контакт. То трябва да е постоянно пребиваващ у нас гражданин, който трябва да представи специално нотариално заверено съгласие да бъде определен за лице за контакт.
„Юридическо лице, което не следва да заяви за вписване данни за действителните си собственици съгласно изменената разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП, не е освободено от задължението за вписване на лице за контакт, в случай, че законният му представител не пребивава постоянно на територията на Република България“, подчертават от Агенцията по вписванията.
Като обясниха, че данни за лице за контакт не се заявяват, само когато по партидата на дружеството е вписан представляващ, който постоянно пребивава в България, без значение дали действителните собственици са български, или чуждестранни граждани и дали пребивават у нас.
Как се определя кой е действителен собственик на фондации, сдружения и читалища
В указанията си към юридическите лица с нестопанска цел агенцията разяснява как се определя кой е действителен собственик. Те следват определението за действителен собственик, дадено в §2 от ЗМИП. За фондациите важат правилата в него по отношение на доверителната собственост, тръстовете и попечителските фондове (§2, ал. 1, т. 2 от ЗМИП). За тях законът приема, че действителен собственик е или учредителят, или доверителният собственик, или пазителят, или бенефициерът, или физическото лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост.
За фондациите от агенцията посочват, че ако може да бъдат определени лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с тези в §2, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, именно те трябва да се считат за действителни собственици. Например – учредителят или определени от него трети лица, ако имат запазени права, които водят до възможност за упражняване на контрол върху решенията на фондацията.
„Ако обаче тези длъжности се заемат от юридически лица или други правни образувания, като действителен собственик на фондацията следва да се считат физическото лице или физическите лица, които в крайна сметка контролират съответните юридически лица или други правни образувания посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства“, се обяснява в указанията.
Ако и по този начин не може да се стигне до физически лица, които са действителни собственици, за такива трябва да се приемат представляващите, които изпълняват функции, аналогични на висш ръководен служител на фондацията.
За сдруженията от агенцията казват, че трябва да се следват правилата в §2, ал. 1 т. 1 от ЗМИП, т.е. за търговските дружества. Общото правило е, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас. А за индикация за пряко притежаване се приема, когато един или няколко човека притежават най-малко 25 на сто от юридическото лице. Индикация за косвено притежание има, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едни и същи физически лица.
Ако тези правила позволяват да се стигне до физически лица, те са действителните собственици на сдружението. Ако обаче в него членуват юридически лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху сдружението, като действителен собственик на сдружението следва да счита физическото лице или физическите лица, които в крайна сметка контролират съответните юридически лица посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства, обясняват от АВ.
И отново, ако и това не помага да бъдат определени действителните собственици, за такива се приемат представляващите.
Правилата за сдруженията важат и за читалищата.
Агенцията по вписванията дава и указания за реда за вписване на тези данни за юридическите лица с нестопанска цел.
8
Коментирайте
има моменти, в които единственото, което ти се иска е да псуваш! какви ли не схеми мислихме за едно сдружение, за да не кажат после тези умници, че не сме посочили коректно действителен собственик. какво пречеше, мамка му, тези указания да излязат навреме…
Пуснах писмено питаме към Агенция по вписванията по този въпрос за първи път преди два месеца, след това отново преди месец – никакъв отговор. Цялото удоволствие струва на дружествата ни хонорари за преводачи, нотариални такси (за какво по дяволите след като се подписва с електронен подпис), такси за регистъра и няма да кажа колко разбити нерви. Резултатът е един административен батак, от който никой не печели (освен някое ченге).
Това вписване на собствениците беше напълно излишно. Да не говорим, че ни вкарват в допълнителни разходи.
А нотариусите в приходи. Пълни глупости. И не можаха ли по-рано да ги дадат тези указания.
Просто една от многото прелести в резултат на европейската бюрокрация. Гледахме филма за закопаването на Съветския съюз от съветската бюрокрация. Ще гледаме и филма за закопаването на Европейския съюз от европейската бюрокрация.
Понеже по някое време ми стана интересно и прочетох директивата, която се имплементира… Искам да Ви кажа, че тя няма нищо общо с нашия ЗМИП. 🙂 Така че отново вината не е в ЕС, а в родния законодател.
Печелят дребни такси – за времето, за което се изповядва една имотна сделка, нотариусът биеше печати като алтав по 8-те заявления, които му сервирахме и взе за удоволствието 50 -60 лева. Таксата е за заверка на подпис, а не на съдържание и за тях също е загуба на време и пари.
Даже не съм разбрал, че са изкарали указанията! Тия хора малоумни ли са? Защо им плащам заплатите с моите данъци?