Практически проблеми при прилагането на уредбата за защита на лицата, подаващи сигнали
Авторът
Маргарита Хубенова-Попова е доктор по информационно право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Сертифициран професионалист по защита на личните данни за Европа (CIPP/E) и Сертифициран мениджър по управление защитата на лични данни (CIPM) от Международната асоциация на професионалистите по лични данни (IAPP). Консултант е в сферата на защитата на личните данни и защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения.
Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения[1] („ЗЗЛПСПОИН“; наричан за краткост „закона“; „законът“) има за цел да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст. Посоченият нормативен акт се прилага за всички публичноправни субекти, независимо от броя на служителите от 4 май 2023г., а за частноправните субекти с повече от 50 служители – от 17 декември 2023 г.
Уредбата на защитата на лицата, подаващи сигнали е доразвита с приетата Наредба № 1 от 27 юли 2023 г. за воденето на регистъра на сигналите по чл. 18 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и за препращане на вътрешни сигнали към Комисията за защита на личните данни[2] (наричана за краткост „Наредбата“).
В допълнение, въз основа на изрично нормативно указание (чл.19, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) приема и публикува Методически указания №1 за приемане, регистриране и разглеждане на сигнали, постъпили при задължените субекти по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения[3] (наричани накратко „Методически указания №1“, „методическите указания“; указанията“).
Въпреки наличието на задължителна нормативна уредба и на методически указания, практическото прилагане на режима не е безпроблемно, като проблемите се дължат най-вече на качеството на наличната информация, предоставена от компетентните органи. Тук се включват нормативната уредба и методическите указания на КЗЛД.
И макар че законът все още не се прилага спрямо всички задължени субекти, той претърпя няколко изменения, включително чрез самостоятелен Закон за изменение и допълнение[4]. Посоченият Закон за изменение и допълнение бе разгледан и приет от Народното събрание в рамките на 10 дни, без да се предшества от обществено обсъждане. Мотивите на вносителите[5] на законопроекта, посочват, че c него се цели пълното транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза[6], а предложените изменения са основани на констатациите на Европейската комисия.
И макар че част от тези изменения могат да бъдат приветствани, част от проблемите на уредбата, които затрудняват прилагането ѝ, остават неадресирани.
Настоящата статия има за цел да постави въпроси, които възникват при прилагането на режима, без да представя цялостен анализ на правната рамка. Изложението е оформено във вид на въпроси, като в отговора на всеки тях са посочени проблемите, установени при практическото прилагане на уредбата.
1. Може ли да се подаде писмен сигнал за нарушение в свободна форма или е задължително използването на утвърдения от КЗЛД формуляр?
Законодателят изрично предвижда (чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН), че „Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр по ал. 2.“, а ал. 2 на същата разпоредба урежда минималното съдържание на формуляра, както и изискването формулярът да е по образец, утвърден от централния орган за външно подаване на сигнали (КЗЛД). Законът не регулира друга форма за писмено подадените сигнали, нито делегира на КЗЛД да определи такава. Въпреки това, съгласно Методически указания №1 „Утвърденият от КЗЛД формуляр е задължителен за задължения субект. Формулярът не е задължителен за сигнализиращите лица – те обаче могат да го ползват, при желание от тяхна страна или ако считат, че ги улеснява при подаването на сигнала“ (стр. 12). При съобразяване на ненормативния характер на методическите указания е ясно, че задължените субекти трябва да приложат закона и да приемат само писмени сигнали по утвърдения образец.
2. Сигналът се подава лично от сигнализиращото лице или може да бъде подаден от пълномощник?
Правилата за подаване на сигнали са уредени в чл. 15 от ЗЗЛПСПОИН. Ал. 1, която урежда устното подаване на сигнала, предвижда възможност за провеждане на лична среща между страните по искане на сигнализиращото лице, т.е. устен сигнал се подава само от сигнализиращото лице. Съгласно ал. 3 на чл. 15: „Писменият сигнал се подава от подателя…..“. Това поставя въпроса кой е подателят на сигнала – само сигнализиращото лице или подател може да бъде и друго лице? Отговор на този въпрос може да бъде намерен в легалната дефиниция на понятието “сигнализиращо лице”, закрепена в чл. 5, ал. 2 от закона: „Сигнализиращо лице по смисъла на този закон е физическо лице, което подава сигнал“. Т.е. подателят на сигнала е сигнализиращото лице, независимо дали сигналът се подава устно или писмено.
Същевременно, законът в чл. 5, ал. 4 включва сред лицата с право на защита „лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал и чиято помощ следва да е поверителна“. Начинът на формулиране на тази категории лица, показва, че според законодателя подаването на сигнала не е еднократно действие, а е процес. В този смисъл, не е необходимо сигнализиращото лице да извърши лично действията по подаване на сигнал, за да бъде определено като такова и то може да бъде подпомагано в рамките на целия процес от лице, чиято помощ следва да е поверителна, напр. адвокат.
Това поставя въпроса дали сигнализиращите лица могат да бъдат подпомагани от лица, чиято помощ не следва да е поверителна и които няма да се ползват с право на защита по смисъла на закона? Законът не посочва изрично, че сигналът се подава лично от сигнализиращото лице, т.е. би следвало да се приложи общото правило на гражданското право за допустимост на действията, извършени чрез пълномощник, като в случая ще е достатъчна писмена форма, без да е необходима нотариална заверка. Ако се приеме това тълкуване и се даде възможност за подаване на сигнал от пълномощник, ще бъдат застрашени правата на лицата, които могат да бъдат сигнализиращи съгласно изискванията на закона. Възможността за подаване на сигнал чрез който и да е пълномощник, упълномощен в писмена форма, може да доведе до множество злоупотреби. Липсата на изискване за нотариална заверка на подписа създава предпоставки за използване на неистински пълномощни при подаване на сигнали за нарушения от името на лица, които могат да разполагат с такава информация в работен контекст, без тези лица да подозират за подадения от тяхно име сигнал.
В Методически указания №1, КЗЛД приема, че сигнал може да бъде подаден от пълномощник с пълномощно в писмена форма (без нотариална заверка на подписа), без да са включени указания за допълнителна проверка на упълномощаването. Трябва да бъде споменато, че указанията са приети преди да бъде въведено изискването на закона, помощта на лицата, които помагат на сигнализиращото лице, да е поверителна.
3. Необходима ли е проверка на самоличността на сигнализиращото лице?
Нормативната процедура на действията по приемане и разглеждане на сигнали не съдържа изрично изискване за проверка на самоличността на сигнализиращото лице. Достатъчно е сигналът да съдържа индивидуализиращи данни за лицето и подпис, когато се подава в писмена форма. Прави впечатление, че чл. 15, ал. 2, т. 5 включва сред минималното съдържание на формуляра за сигнализиране „подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя“, т.е. ако е извършена идентификация на сигнализиращото лице, подпис може да не се полага. Следователно идентификацията замества подписа, без да е задължителна.
Не е необходима проверка на самоличността на сигнализиращото лице и според Методически указания №1: „4) Ако в хода на разглеждането на сигнала се установи, че лицето, за което се твърди, че го е подало, не е неговият автор, а привидно му е придадено, че сигналът изхожда от него, сигналът следва да се приравни на анонимен сигнал (сигнал, от съдържанието на който не може да се установи нито пряко, нито косвено действителната самоличност на неговия автор). В този случай производството по разглеждане на сигнала се прекратява на основание чл. 9, т. 1 от закона.“ (стр. 19). Ако има хипотеза, при която не може да се установи действителната самоличност на сигнализиращото лице, значи самоличността му не е била проверена при получаване на сигнала.
Това тълкуване не съответства на целта на закона, която е дефинирана (чл.2), а именно: „да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения“. Една от гаранциите за постигане на тази цел е въведеното изискване да се пази в тайна самоличността на сигнализиращите лица. Оказва се, че задължените субекти трябва да гарантират поверителност на самоличност, която дори не са проверили.
В допълнение, законът (чл. 45) предвижда административно-наказателна отговорност за лицето, което съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация. Ако приемем, че задълженото лице няма задължение да проверява самоличността на лицето, което подава сигнала, как ще информира КЗЛД и как КЗЛД ще установи кое е лицето, което е подало сигнала, така че да му наложи глоба?
В крайна сметка законът не допуска анонимно подаване на сигнали, за разлика от законодателството в други държави. Ако не се проверява самоличността на сигнализиращото лице, всъщност се създават условия за анонимно подаване на сигнали, напр. като се посочват индивидуализиращите данни на несъществуващи лица. Създава се възможност и за злоупотреба с индивидуализиращите данни на съществуващи лица, като установяването на лицето, което е извършило злоупотребата, в повечето случаи ще бъде много трудно или дори невъзможно за задължения субект и за компетентните органи.
4. В кои случаи сигналът е нередовен и в какъв срок се отстраняват нередовности?
Съгласно чл. 15, ал. 4 от закона: „Ако сигналът не отговаря на изискванията по ал. 1, на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на сигнала. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, сигналът заедно с приложенията към него се връща на сигнализиращото лице.“
Обаче ал. 1 на посочения член урежда формата на сигналите, които могат да бъдат писмени и устни, но не и тяхното съдържание, което е уредено в ал. 2. Обективно не е възможно сигналът да бъде подаден по друг начин, т.е. това изискване на закона се изпълнява с факта на подаване на сигнала и не може да има сигнал, който не отговаря на ал. 1. Следователно ал. 4 на чл. 15 трябва да бъде тълкувана корективно в смисъл, че ако сигналът не отговаря на изискванията на ал. 2 относно съдържанието, а не формата му, на сигнализиращото лице се дава срок за отстраняване на нередовността.
В Наредба №1 (чл. 6, ал. 3) е посочено, че „В случай че в сигнала липсва информация по някой от реквизитите на формуляра“, на сигнализиращото лице се предоставя срок за попълване на липсващата информация. Очевидно, че става въпрос за който и да е реквизитите на формуляра. Същевременно в самия формуляр е указано, че лицето попълва частите от I до IV, като в тези части са и полета, които не могат да бъдат задължителни, напр. данните за лица, които могат да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация. Такива лица може и да няма, а дори да има, сигнализиращото лице не е длъжно да знае кои са тези лица.
5. Кога се извършва преценка дали сигналът попада в обхвата на чл. 3 от закона?
Съгласно чл. 15, ал. 6 от закона: „Всеки сигнал се проверява по отношение на неговата достоверност. Не се разглеждат сигнали, които не попадат в обхвата на този закон и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни.“ Следователно сигнали, които не попадат в обхвата на закона, са недостоверни. А достоверността им се установява след отстраняване на нередовността, т.е. такава проверка се извършва само по отношение на редовните сигнали.
Методически указания №1 (стр.11) предвиждат друго: „След получаването на сигнала служителят, отговарящ за разглеждането на сигнали, незабавно прави формален преглед дали подаденият сигнал за нарушения попада в обхвата по чл. 3 от ЗЗЛПСПОИН,….“. Ако преценката е отрицателна, сигналът не се разглежда (стр.13).
Изискването за извършване на такава проверка дори преди проверката за редовност на сигнала, предвидено в указанията на КЗЛД, освен че не съответства на закона е и лишено от смисъл, защото дали сигналът попада в обхвата на закона, не може да се прецени само въз основа на чл. 3, както е посочено в Методически указания №1, а следва да бъде съобразен и чл. 4 (който урежда изключенията) и чл. 5 (който съдържа категориите субекти, които могат да подават сигнали). Т.е. такава преценка може да бъде извършена само по отношение на редовни сигнали, които съдържат изискуемата от закона минимална информация.
6. Кои сигнали се регистрират с уникален идентификационен номер (УИН)?
Законът не съдържа изискване за регистриране на сигналите с УИН. Такова се съдържа в чл. 4 от Наредбата: „Всеки сигнал по чл. 3 от закона, постъпил по вътрешен канал, без значение дали е писмен или устен, се регистрира чрез попълване на формуляр и с уникален идентификационен номер (УИН), предоставен от КЗЛД.“
Посочената разпоредба ясно указва, че за да подлежи сигналът на регистрация с УИН, няма други изисквания, освен постъпването по установените за съответния вътрешен канал начини. Това определя и момента на регистриране с УИН – незабавно след постъпване на сигнала. Съгласно чл. 9 от закона не се разглеждат анонимни сигнали и/или сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години (не се образува производство по тях). Логично е сигнали, които не подлежат на разглеждане, да не се регистрират, предвид факта, че целта на получаването на УИН е КЗЛД да координира и контролира дейностите по разглеждане на всеки сигнал по реда и при условията на закона (ал. 3 на чл. 4 от Наредбата).
Проблемът е, че при постъпване на сигнал, все още не е ясно дали той подлежи на разглеждане при условията и реда на закона. При прилагане на ал. 1 на чл. 4 от Наредбата, УИН получават абсолютно всички сигнали, дори тези, по отношение на които не се образува производство. Същевременно, съгласно ал. 3, КЗЛД контролира разглеждането на сигнали. По аргумент от противното, не се контролират дейностите по сигнали, които не подлежат на разглеждане, което обезсмисля регистрирането им с УИН.
Това противоречие между двете разпоредби не е изяснено в методическите указания. Напротив, самите указания съдържат още едно противоречие. Посочено е, че за анонимните сигнали (по отношение на които е предвидено, че не се образува производство в чл. 9, ал. 1) не се генерира УИН (стр. 9). Отново в Методически указания №1, бележка под линия №2 (стр.15) е включено пояснение, че „Просрочието на сигнала (сигнал, подаден две години след като е извършено нарушението) не е основание да не се регистрира с УИН, а основание за необразуване на производство (арг. чл. 9, т. 2 от ЗЗЛПСПОИН).“ Чл. 9 е с наименование „Пречки за образуване на производство“ и по отношение на двете точки няма разлика в езиковото формулиране, т.е. защо анонимните сигнали не се регистрират с УИН, а просрочените такива получават УИН, не може да бъде обяснено при тълкуване на чл. 9.
7. От кой момент имат право на защита сигнализиращите лица?
Моментът, от който сигнализиращите лица получават защита, е изрично посочен в чл. 5 от закона – „от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение.“ В Методически указания №1 обаче КЗЛД определя друг момент на защита по отношение на лицата, публично оповестили информация: „На лица, публично оповестили информация за нарушения, се гарантира защита, след като КЗЛД писмено уведоми задължения субект или лицето, срещу което е насочена публично оповестената информация, че на подателя на сигнала е предоставена защита по закона.“(стр. 6). Ясно е, че законът има превес над методическите указания и задължените субекти имат задължение да предоставят защита от момента на публично оповестяване на информацията за нарушения.
8. Кой съставя окончателния доклад, съдържащ резултата от проверката?
Една от последните стъпки от процеса на разглеждане на сигнала е изготвянето на индивидуален доклад, който е със съдържание определено в закона. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 4 задълженият субект по чл. 12, ал. 1, „изготвя индивидуален доклад, в който описва накратко информацията от сигнала, предприетите действия, окончателните резултати от проверката по сигнала, които заедно с мотивите съобщава на подалия сигнала работник или служител и на засегнатото лице при спазване на задължението за тяхната защита.“
Съгласно Методически указания №1 (стр. 19), лицето отговорно за разглеждането на сигнала: „6) Изготвя индивидуален доклад със съдържанието съгласно чл. 17, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛПСПОИН: кратко описание на информацията от сигнала, предприетите действия и окончателните резултати от проверката по сигнала.“ Очевидно индивидуалният доклад по чл. 17 от закона и този от посочената точка от указанията са с едно и също съдържание, но защо КЗЛД указва, че трябва да бъде изготвен от отговорното лице, при положение, че законът го предвижда като изрично задължение на задължения субект, т.е. следва да бъде изготвен от работодателя (законния му представител, когато е юридическо лице), не е ясно.
Освен това, видно от посочената разпоредба, задълженият субект, а не отговорното лице, трябва да изпрати индивидуалния доклад на сигнализиращото лице и на засегнатото лице. Същевременно, задълженият субект има достъп до регистъра на сигналите за нарушения само в определен случай и без да му се предоставя достъп до данните за самоличността на лицата със защитена самоличност (чл. 10, ал. 3 от Наредбата). От това изискване следва, че по правило задълженият субект няма достъп до данните за самоличността на лицата, а това ще направи невъзможно за изпълнение задължението му да изпрати индивидуалния доклад до сигнализиращото и до засегнатото лице.
9. По какъв ред се води Регистърът на сигналите?
Законовата уредба на Регистъра на сигналите, воден като част от вътрешния канал за подаване и разглеждане на сигнали, се съдържа в чл. 18 от ЗЗЛПСПОИН. Съгласно ал. 4 на чл. 18: „Редът за воденето на регистъра се определя с акт на задълженото лице по чл. 12, ал. 1 в изпълнение на наредбата на централния орган за външно подаване на сигнали“. Т.е. наредбата определя елементите на този ред, а задължените субекти разписват конкретните стъпки и действия, чрез които ще се осигури воденето на регистъра в рамките на създадения от тях вътрешен канал. Законодателят не е дал възможност за нормативно определяне на правила за водене на регистъра, извън тези, определени с Наредбата.
Същевременно, в чл. 2, ал. 2 от Наредбата: „Редът за воденето на регистъра се определя с акт на задължения субект по чл. 12, ал. 1 от закона в изпълнение на тази наредба и на методическите указания на КЗЛД по чл. 19, ал. 2, т. 3 от закона.“ В допълнение към предвиденото в закона, с Наредбата на КЗЛД се предвижда допълнително изискване към задължените субекти – да съобразят правилата, по които ще водят своя регистър на сигналите с методическите указания на КЗЛД. Така прилагането на указанията, които по правило имат ненормативен характер, става нормативно задължение при това задължение, което не е основано на законова делегация.
10. Каква информация трябва да вписват задължените субекти в Регистъра на сигналите?
Информацията, която подлежи на вписване в Регистъра на сигналите, воден в рамките на вътрешен канал за получаване и разглеждане на сигнали, е определена в чл. 18, ал. 2 от закона. Начинът на формулиране на посочената алинея ясно показва, че изброяването е изчерпателно. Липсва указание, че това е минималното съдържание на регистъра, както и възможност за вписване на друга информация, освен посочената. В закона не може да бъде намерена делегация за определяне на съдържанието на регистъра с подзаконов нормативен акт или с акт на задължения субект, както това е предвидено за реда за водене на регистъра. Че изброяването на информацията, която е посочена в чл. 18, ал. 2 от закона, е изчерпателно се потвърждава и от самата КЗЛД в публикуваната на уебсайта ѝ информация[7].
Въпреки това, наредбата предвижда, че КЗЛД разработва модел на регистъра, който е с „минималното съдържание по чл. 18, ал. 2 от закона“ (чл. 2, ал. 1), т.е. моделът на регистъра може да съдържа и информация, допълнителна на посочената в закона. Наредбата не спира до тук, а посочва и информацията, която трябва да съдържа, като освен съдържанието, предвидено в закона, допълва информацията със: „10. собственият входящ номер от информационната система за документооборот на задължения субект или друг аналогичен регистрационен номер; 11. уникалният идентификационен номер.“ (чл. 6, ал. 1, т. 10 и т.11).
В чл. 6, ал. 1 от Наредбата (чл.6, ал.1) е посочено, че: „След постъпване на сигнала в регистъра се вписват най-малко обстоятелствата, посочени във формуляра, както следва:…“. На пръв поглед в тази алинея е посочено каква информация се вписва в регистъра непосредствено след получаването и преди разглеждането на сигнала. Тази теза се потвърждава и от останалите алинеи на чл. 6, които дават възможност за допълване на изискуемата информация незабавно след отстраняване на нередовността на сигнала (ал. 3), а обстоятелствата, които не са известни към датата на подаване на сигнал, да се вписват в регистъра „поетапно съобразно постъпилата информация в хода на разглеждане на сигнала“ (ал. 4). Освен това, Наредбата изисква вписване на „най-малко обстоятелствата, посочени във формуляра“.
Логично е след постъпване на сигнала на вписване да подлежи информацията, която се съдържа в сигнала. Но ал. 1 на чл. 6 съдържа изброяване на тази информация, като включва и информация, която не може да се съдържа в сигнала и да се впише в регистъра, защото се създава в хода на разглеждане на сигнала. Това е информацията предвидена в чл. 6, ал. 1, т. 5 до 9 и т. 11, а именно:
- „5. връзката на подадения сигнал с други сигнали след установяването ѝ в процеса на обработване на сигнала;
- 6. информация, която е предоставена като обратна връзка на лицето, подало сигнала, и датата на предоставянето ѝ;
- 7. предприетите последващи действия;
- 8. резултатите от проверката по сигнала;
- 9. периодът на съхраняване на сигнала;“
- „11. уникалният идентификационен номер.“
В допълнение, съгласно чл. 6, ал. 5 от Наредбата, в регистъра се отбелязва актуалният статус на сигнала, а съгласно ал. 7 правилата за определяне на актуалния статус се определят с указанията на КЗЛД.
Очевидно в подзаконовата уредба се смесват съдържание или какво се вписва в регистъра (което е изчерпателно изброено в чл. 18, ал. 2 от закона) и ред за водене на регистъра или как се извършва вписването (за който законодателя е дал възможност в чл. 18, ал. 4 от закона да бъде определен с наредба и с акт на задължения субект).
11. Какво не съдържат методическите указания?
Отговорите на предишните въпроси ясно показаха, че приетите методически указания съдържат информация, която не съответства на нормативната уредба. Те включват и информация, която смислово повтаря закона и на практика е излишна.
Същевременно, указанията не включват някои основни за прилагането на закона въпроси, които са важни, както за сигнализиращите лица, така и за задължените субекти.
На първо място, законът изисква от задължените субекти да не разкриват самоличността на сигнализиращите лица и на засегнатите лица, като изисква от тях осигуряване на „съответни мерки за защита на информацията“ (чл. 31 от закона). Методическите указания съдържат самостоятелна точка с наименование: „Поверителност на информацията“. Част от информацията, включена в указанията, възпроизвежда разпоредби на закона. Друга част съдържа примерни мерки, които указват как да се опазва самоличността на лицата при лично подаване или при използване на общата система за документооборот.
Липсват примерни мерки за опазване на самоличността на лицата при обработване на информацията във виртуална среда. Не е акцентирано на изискването на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО[8] (Общ регламент относно защитата на данните; ОРЗД) мерките за защита да се определят съобразно рисковете за правата на субектите на данните, съответно не са посочени подходящи методологии за оценка на риска за информационната сигурност например, които задължените субекти да използват по своя преценка.
Не са включени насоки за балансиране на изискването за ограничаване на кръга на лицата, които имат достъп до информацията, обработвана в рамките на вътрешния канал и възможността на задължения субект да оказва ефективен контрол върху дейността на тези лица.
Освен това, указанията не дават насоки, които да подпомогнат задължените субекти при взимането на решение дали обработката на личните данни в рамките на вътрешният канал поражда висок риск за правата и свободите на физическите лица и съответно дали е задължително извършването на оценка на въздействието върху данните съгласно чл. 35 от ОРЗД.
Разбира се, трябва да бъде отбелязано, че КЗЛД няма задължение да се произнесе по тези или други въпроси, но в крайна сметка, каква е целта на методическите указания, ако не да се подпомогнат субектите по въпроси, които изискват тяхна преценка?!
Заключение
Настоящата статия не съдържа подробен анализ на уредбата, но съдържанието ѝ ясно показа, че самият закон съдържа редица неясноти, както и редица примери от Наредбата, приета от КЗЛД, които сочат, че тя не съответства изцяло на закона. Същото важи и за методическите указания, утвърдени от КЗЛД. Същевременно, §7 на закона казва, че „Комисията за защита на личните данни дава указания по прилагането на закона на всички задължени субекти и контролира изпълнението от тяхна страна на неговите разпоредби.“ Т.е. задължените субекти са изправени пред избор да приложат закона или да приложат указанията на органа, който в крайна сметка контролира изпълнението на закона.
В допълнение, нито законът, нито информацията на КЗЛД изискват или насърчават задължените субекти да предприемат мерки, чрез които да се създаде положително отношение у обществото за подаването на сигнали и да се изгради култура и у сигнализиращите лица, и у задължените субекти, която да поставя в центъра обществения интерес, без да застрашава правата на индивида. Докато такава култура не бъде създадена, лицата, които подават сигнали ще бъдат само тези, които са готови да разкрият информация за нарушения без оглед на риска от неблагоприятни последици за тях. А прилагането за закона ще се сведе до утвърждаване на определени документи от задължените субекти. Точно както се прилага законодателството за защита на личните данни от приемането му, вкл. през последните 5 години, в които действа Общият регламент за защита на данните[9].
[1] Обн. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 28 Юли 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г.
[2] Издадена от Комисията за защита на личните данни, Обн. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г.
[3] Приети с решение на КЗЛД по протокол № 28/27.07.2023 г., достъпни на: https://www.cpdp.bg/userfiles/file/ZZLPSPOIN/ZZLPSPOIN_Ukazania_27_07_2023.pdf, последно посетени на 12.09.2023г.
[4] Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от 2023 г.; изм., бр. 65 и 84 от 2023 г.), Обн. ДВ. бр.88 от 20 Октомври 2023г.
[5] Законопроектът и мотивите към него са достъпни на: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165129, последно посетена на 26.10.2023
[6] OJ L 305, 26.11.2019
[7] Виж отговора на въпрос №22, публикуван в секцията „Често задавани въпроси по прилагането на ЗЗЛПСПОИН“, достъпна на: https://www.cpdp.bg/?p=sub_rubric&aid=284, последно посетена на 18.10.2023
[9] OJ L 119, 4.5.2016
21
Коментирайте
There are many real-world issues that need to be addressed right once when navigating the whistleblower protection landscape. Making sure that whistleblowers remain anonymous is one of the main challenges because it is still very difficult to identify and protect their identity. In order to get significant insights and support in navigating the complexity of this crucial subject, individuals exploring this challenging topic for academic endeavors such as a nursing dissertation may wish to seek professional guidance and resources for nursing dissertation help uk „.
การเล่นของค่าย pg slot เว็บตรง ไม่ผ่านเอเย่นต์ สล็อต PG เว็บตรงที่มีเกมสล็อตให้ได้ทดลองเล่นสล็อตฟรี แล้วก็ยังเป็นสล็อต PG SLOT รูปแบบใหม่ตอนนี้ของปี 2023PG สล็อตแตกง่ายแม้มีทุนน้อย
สล็อต อเวจี เป็นเว็บไซต์ที่ได้รับการยินยอมรับและ pg slot ก็ได้รับอนุญาต อย่างเป็นทางการ ให้บริการเกมสำหรับผู้เล่นในประเทศไทย โดยมีมาตรการดูแลลูกค้าตามมาตรฐานระดับนานาชาติ
Най-големия проблем е че институциите 5 пари не дават за тях. И в това число е и КЗЛД. Иначе имат много „готини“ становища в сайта си и на теория регистър на жалбите и сигналите дори, само че ако са ви нарушени правата от институция там няма да ги намерите и няма да си мръднат пръста. Дори повторно да ви ги нарушат, а в моя случай три пъти те все така ще си мълчат и ще откажат да си свършат работата при нулева прозрачност. При никакъв контрол, как някой да ви зачита правата? Тия запалени линейки ли квото там беше като… Покажи целия коментар »
บุญ มี สล็อต สล็อตเว็บไซต์ตรงเปิดใหม่ปัจจุบัน บุญมีสล็อต pg slot ยอดเยี่ยมเว็บไซต์เกมพนัน เว็บไซต์เกมทำเงินมาแรง ไม่ผ่านเอเย่นต์ ที่มีโปรโมชั่นพิเศษเยอะมาก บริการดีมากอีกด้วย
pg slot เกมแตกดีมากก็ต้องบอกเลยว่าปีมีเกมสล็อตน่าเล่นเป็นพันๆเกม รับโบนัสชิลๆสามารถเล่นได้บนโทรศัพท์มือถือ PG SLOT เเต่หากคนไหนยังเลือกไม่ได้ว่าจะเล่นเกมสล็อต
เกม สล็อต เว็บไซต์สล็อตใหม่ปัจจุบัน 2023 เปิดให้แฟนคลับสล็อต pg slot เข้ามาใช้บริการระบบฝากถอนอัตโนมัติ slot wallet บริการเพิ่มเติมรายได้แบบไม่มีอย่างต่ำ รวมทั้งมีความนำสมัย
Смислена добре структурирана статия.
Важно е при подаден сигнал по-бързичко да се действа, за да няма много време извършителят да репресира човека подал сигнала. Защото едва ли няма да се досети кой е подал сигнала.
А ако някой недобросъвестен тарикат има „човек“ на някакви места. Дали няма да разбере кой е подал сигнала срещу него? А и то реално само няколко човека, да не кажа само един човек може да има информация за някакви нарушения във фирмата. Кой да е подателя на сигнала, като само примерно един или двама имат достъп до тези документи.
Ами ще видим какво ще стане. Надяваме се, че ще се случат нещата и няма да се пренебрегва този закон
Важното е законът да се прилага, а не само да го пише, че го има.
Ама това е хубаво, че е уредено в закона и се говори за него, но уви ако тариката си има хора там, където би следвало да се защитава самоличноста на субекта, който подава информация за нарушения, то пак няма да се прилага.
Абсолютно излишен и ненужен закон, приет прибързано.
Много радващо е, че се повдигат тези въпроси
Чуден анализ и статия
Четивото е много полезно и трябва да се разпространява
Така е
Както винаги, бързат и недоглежат. А после ще поправка на грешката на грешката
Да не си каже българина сега, че видиш ли това е доносничество.
Crossway Consulting is a Full-Service Digital Agency that empowers businesses to thrive in the dynamic digital landscape. We dedicate our expert team to deliver innovative and impactful solutions, ensuring your business achieves its goals with a robust digital presence.
Search Engine Optimization (SEO)
Social Media Management (SMM)
Website Design & Development
Mobile App Development
Software Development